Сълзите й се стичаха по бузите и щипеха кожата й. Опитваше да ги спре, но резултатът беше плачевен.

   "Да обичаш някого означава понякога да го оставиш да вземе решение, което не одобряваш" - нещо такова каза героят в един филм. В един от онези блудкави филми, в които героинята беше дебеличка и лъчезарна. Дебеличка, защото беше разбрала, че красотата не се изразява в мерките, а лъчезарна - защото беше обградена от хора, които я обичаха точно такава, каквато е.

   "Да обичаш някого означава да обожаваш дори несъвършенствата му", "Да обичаш означава да даваш, без да очакваш нещо в замяна", "Да обичаш означава да си готов на всичко за щастието на другия, дори това означава да се откажеш от собствените си желания", "Да обичаш някого означава, че си го приел такъв, какъвто е", "Да обичаш някого..."

   - Защо плачеш?

   - А не... настинала съм и очите ми сълзят.

   - Неприятна работа...

   - Ъхъ

   Не помнеше кога точно беше спряла да се чувства обичана.

Беше случило там някъде между поредното "Обичам те" и "Ти си страхотна". Думи, просто думи... изпразнени от смисъл, изпразнени от случване, изпразнени от себе си.

   - Обичам те.

   - И аз.

   - Много си хубава.

   - Ъхъ

   Най-смешното беше, че знаеше, че той си вярва. Че това е неговото "Обичам те"- искрено и истинско. Всъщност това беше най-тъжното. Че неговото "Обичам те", не беше нейното "Обичаш ме", а той не го знаеше.

   Хлъц.

   Ревла.

   Не й стискаше да тропне с крак и да му каже - ти си егоистично тъпо копеле! Писна ми! Аман! Разкарай се! Върви на майната си или където искаш, на мен такъв не ми трябваш! Не ми трябва скапаното ти "обичам те", защото да обичаш всъщност означава...

   Не, глупости, стискаше й, можеше да го каже, без да й мигне окото, без да реве дори, но нали да обичаш някого означава... И тя така - приемаше го с всичките му недостатъци, оставяше го да взима поредица от решения, които ненавиждаше, беше готова на всичко за щастието му. Не очакваше нищо в замяна... И не получаваше нищо в замяна, освен редовното "Обичам те, фантастична си". Съвсем искрено и истинско.

   Сълзите щипеха кожата й и тя се дразнеше. Искаше да не реве. Защо, по дяволите реве??? Нали всъщност точно това означава да обичаш някого???

   - Пиеш ли нещо за настинката?

   - Ъъъ... не!

   - Е защо?

   - Миии...

   - Искаш да ни изпозаразиш ли?

   - Не бой се, малодушието не е заразно... само боли.

   - Какво каза?

   - Че излизам... до аптеката.

   - Добре, купи ми и цигари, и шоколад, и бира, и от онези сладки... нали се сещаш...

   - Ъхъ

 

ЗабелезАл съм, че всеки път когато си задам въпроса дали ме обичат, установявам, че съм престанал да обичам. И не мога да си обясня защо не си задавам този въпрос преди да съм престанал...?

След време мъжете до нас започват да ни възприемат като даденост, която им принадлежи. И думата ,,обичам те,, има друго съдържание - сигурност, че можем да възприемаме всички недостатъци.Дали така да продължава , си е изцяло наше решение.

Мога ли да ти цитирам любим диалог от Кърт Вонегът :
" - Обичам те.
Илайза помисли малко:
— Не, това не ми харесва.
— Защо?
— Имам чувството, че насочваш пистолет в челото ми. Това е просто начин да накараш някого да каже нещо, което той вероятно няма намерение да казва. Какво друго мога да кажа, а и всеки друг на мое място, освен че и аз те обичам "
Дебеличка и лъчезарна викаш ? Съмнителна работа .....

Защото, когато обичаш ти се иска да вярваш, че те обичат толкова силно, колкото и ти, въпросите идват после...Поздрави

Така е, решението е наше.Този текст съм го писала преди време, бях го забравила, но вчера ми попадна отново. Поздрави

Страхотен цитата. Пистолет в челото, точно е особено в началото. Задължава.
Дебеличка и лъчезарна-хммм, а беее...що пък не, а...?! ;-)

:)))

Според мен едва ли има по-задължаваща фраза от "Обичам те". Не ми се ще да говоря за това чувство между мъжа и жената, защото по-добрият пример (поне за момента) е обичта между майката и децата! Едва ли мога да избягам някъде, някога, дори и да съм най-вбесена, но пък чула неочквано онова скромно "Мамо, да знаеш - много те обичам!". А иди се измъкни сега! :)

За Бени незнам. Абсолютно споделям възторга ти от чувството майка-деца и хич не мога да го сравня с другото " обичам те " на децата :))