На север е естествено и точно. Никога не казват може, би, тъй като е обида неяснотата и колебанието. ''Не'' се приема, като естествено, дори уважавано мнение ...

Ако не можеш да кажеш "Не" то поне не обещавай. Неизпълненото обещание е сериозна излагация, да не кажа грях.

"най-лесният начин да откажеш е да обещаеш."
Много хора го правят и то постоянно.
Аз като обещая го правя, но понякога даже хората остават учудени. Значи и те май не са го мислили сериозно. Тогава за какво да им се връзва човек на глупостите? Айде улево и готово! :)

погледнато, би трябвало вчера нечие неизпълнено обещание доста да те е разочаровало, за да седнеш след полунощ да пишеш по проблема.
Иначе аз , когато преценя че нещо не мога или не искам да го правя, не го обещавам. От околните това не се приема винаги добре, защото са свикнали всеки да обещава всичко, а дали ще го изпълни - друг въпрос.
Пробвай и ще се убедиш колко интересно ще те гледат другите, когато откажеш да обещаеш нещо, което те считат за нормално.
Още повече негативи ще събереш, ако пробваш за известно време ВЪОБЩЕ да не лъжеш.
Аз се старая и знам, че е трудно.
Успех!
Стойчо

Особено когато от теб зависят много неща и всички ти се надяват. И всички искат и чакат това, което се очаква от теб да бъде свършено. Дори понякога и не питат, трябва изрично да се обадиш и да кажеш, че това, което се очаква не може да бъде изпълнено, защото просто нямаш възможност. При мен е така. Толкова са свикнали всички да знаят, че аз мога всичко и винаги и навреме, че дори ми е вменено като ангажимент, но понякога и моята машина засича. Да, много е трудно да кажеш"не", а трябва, защото започват да те взимат за глупак, за даденост. Усмихнате седмица, Бен и твърдо варненско "Нье"!

Хм, отрицанието също е знак на съгласие понякога. Особено пък, когато човек не зтае какво точно иска (или може, в зависимост от случая). Да не говорим че има и хора, за които "не" не е отговор....

Различни порядки ...явно

Неизпълненето обещание поради нехайство или просто поради поет с лек ръка ангажимент си е...не знам дали е грях, но е лошо.

Знаеш ли, май наистина има нещо такова. Не бях поглеждала ситуацията от тази страна.

Да, разочарована бях, че разочароваха детето ми и че то каза" защо хората са се научили да обещават без да взимат това сериозно...незряло е". Такава обида се четеше в гласа й,че просто отворих компютъра-нещо съвсем непривично.
Наистина раздаваме обещания с лека ръка, а когато се отправени към децата тогава си позволяваме съвсем да сме нехайни.

Но и ти си прав - отказът шокира като че ли повече, отколкото неспазването. С второто сме свикнали.

Поздрави!

твърдо, най-твърдо нье!!!
Хубава седмица и на теб и със спазени обещания :-))

Това ми напомни за българското - да да, ама не...Даа...интонацията играе роля...