Постинг
31.10.2012 12:05 -
Така и така съм си вещица що да не празнувам Хелоуин
Значи...много обичам изречения да се започват със "значи". Тазначи - има два празника, които пълнят улиците с нахилени хлапета и шарения и същевременно пълнят медиите с дълбокомислени спорове на тема - защо, как, ама трябва ли, ама той не е български, осанна, разпни го, ама видиш ли...и т.н. и п.р. Значи.
Та значи - тази нощ е Хелоуин. Онзи, хамериканският Хелоуин, дето навличаш одежди, които те правят по-красив, по-грозен, по-страшен, по приказен и за един ден от страшното си правиш страшен купон. от тиквите -също.
Може би това е денят, в който ако ти кажат ,че си голяма тиква, жив дявол или пък ужасна вещица си е направо комплимент.
Та така - шия аз два дена хелоуински костюм и понеже ми трябва фон, слушам как разни лели, като мен, размахват пръсти по тивито и викат - хелоуин, хелоуин, ама будителите, ами Левски и Раковски, защо ги забравихме?!?
Един вид Хелоуин ни засенчва будителите, свива ни ги, заличава ни ги. Така излиза. И може и така да е, защото до такава степен сме си свили рамката, че вече не допускаме...усмивка. Това е - затворено сърце, отворена уста.Ако ме разбирате.
Никой не може да ни вземе будителите, единствено ние. С незнанието си, с непомненето.Защото те са нашите будители и ако не са успели, не успяват или пък не ще успеят да ни събудят...за какво говорим. И Вси Светии няма да ни помогнат.Великденският заек също. Дядо Мраз и Дядо Колета пък ептен, а за свети Валентин да не говорим - анатема!
Аз лично и персонално имам един принцип в тоа живот - Никога, Ама НИКОГА не отказвам весели празници. НИКОГА, ама НИКОГА не отказвам малко забава, дори когато след това пръстите ми са в лепенки. Но пък дъщеря ми днес е супер сладка Дороти.
Нали знаете коя е Дороти?
И за финал на това прочувствено споделяне един виц
Малкият Иванчо се прибира вкъщи умислен, нетипично умислен.
- Иванчо, сине, какво има - пита таткото, отпивайки от три пъти претаканата домашна сливовица
- Ми чудя се тате - какъв точно празник е тоя ХелУин, че нещо не ми е мноо ясен.
- Ама сине, сега тате ще ти го обясни. Нали знаеш осми март?
- Да, тате, знам го
- Е, сине, баш същия е и Хелоуин - пияни вещици обикалят улиците.
Та значи - тази нощ е Хелоуин. Онзи, хамериканският Хелоуин, дето навличаш одежди, които те правят по-красив, по-грозен, по-страшен, по приказен и за един ден от страшното си правиш страшен купон. от тиквите -също.
Може би това е денят, в който ако ти кажат ,че си голяма тиква, жив дявол или пък ужасна вещица си е направо комплимент.
Та така - шия аз два дена хелоуински костюм и понеже ми трябва фон, слушам как разни лели, като мен, размахват пръсти по тивито и викат - хелоуин, хелоуин, ама будителите, ами Левски и Раковски, защо ги забравихме?!?
Един вид Хелоуин ни засенчва будителите, свива ни ги, заличава ни ги. Така излиза. И може и така да е, защото до такава степен сме си свили рамката, че вече не допускаме...усмивка. Това е - затворено сърце, отворена уста.Ако ме разбирате.
Никой не може да ни вземе будителите, единствено ние. С незнанието си, с непомненето.Защото те са нашите будители и ако не са успели, не успяват или пък не ще успеят да ни събудят...за какво говорим. И Вси Светии няма да ни помогнат.Великденският заек също. Дядо Мраз и Дядо Колета пък ептен, а за свети Валентин да не говорим - анатема!
Аз лично и персонално имам един принцип в тоа живот - Никога, Ама НИКОГА не отказвам весели празници. НИКОГА, ама НИКОГА не отказвам малко забава, дори когато след това пръстите ми са в лепенки. Но пък дъщеря ми днес е супер сладка Дороти.
Нали знаете коя е Дороти?
И за финал на това прочувствено споделяне един виц
Малкият Иванчо се прибира вкъщи умислен, нетипично умислен.
- Иванчо, сине, какво има - пита таткото, отпивайки от три пъти претаканата домашна сливовица
- Ми чудя се тате - какъв точно празник е тоя ХелУин, че нещо не ми е мноо ясен.
- Ама сине, сега тате ще ти го обясни. Нали знаеш осми март?
- Да, тате, знам го
- Е, сине, баш същия е и Хелоуин - пияни вещици обикалят улиците.
ВИЦ - ДАЛИ СТАВА ЗА ТАЗИ РАБОТА?!....
Какво се случи в България при 40 години ...
Ракът е гъбичка - Д - р Т. Симончини
Какво се случи в България при 40 години ...
Ракът е гъбичка - Д - р Т. Симончини
Следващ постинг
Предишен постинг
заради щерката :)))
Инак и ден на благодарността ще трябва да празнуваме...тъй де кой бяга от една пуйка :-Р
:))))
цитирайИнак и ден на благодарността ще трябва да празнуваме...тъй де кой бяга от една пуйка :-Р
:))))
аз пуйки не ям, но пък и на благодарности не отказвам :-))))))Кат поднасям печена пържолка най-обичам да ми кажат "благодаря" . Дет се вика-задължително ми е деня на благодарността да ми е всеки ден:-)))А Дороти стана прелеееест, как да не празнуваш Хелоуин, ми кажи
цитирайвместо да се веселим, ние умуваме дали да се веселим. А имаме най-много неработни дни заради празници от целия свят.
цитирайточно по същия начин както Хелоуин се намести в България са се наместили и Дядо Коледа и Дядо Мраз - ние сме ги пуснали и то защото българина винаги е бил отворен за света, това обаче което ме дразни е не нашата толерантност а че винаги принизяваме и дори се срамуваме от собствените се герой и сме склонни винаги да им намерим лекета, за да не би някой да каже, че не сме обективни в оценките си :)))))
цитирайЧестит празник :)
цитирайне се срамуваме, може би не точно е срам, по-скоро - забравяме да ги помним, но пък винаги се присещаме, когато трябва да отречем нещо.
Всъщност ако бяхме запазили живи и будни традициите на Сирни Заговезни, чиято традиционност е много близка до карнавалността на хелоуин може би днес нямаше да размахваме гневно пръст. Но не сме. А този празник е красив с възможността да се повеселиш, да направиш нещо различно и да внесеш настроение. И по никакъв начин не отрича нашата народност и идентичност.
Въпросът обаче с идентичността и нашето собствено себеусещане е личен. Това не се постига с размахване на пръст или забрана. Живеем в информационен свят, с отворени граници, нормално е да влизат и излизат порядки и празници. Но не е нормално само да отричаме. Както и не е нормално хората да говорят за будителите, а да не знаят всъщност кои хора наричаме будители.
В един дом, в който има място за култура, има място и за карнавал, има място и за страшни истории, има място за железния светилник и за чинтуловите песни. Важното е да имаме сърце, а не само думи и мразене. Това исках да кажа - прекалено много мразим и отричаме, винаги отричаме-и свое и чуждо. Сърдечни поздрави от мен!
цитирайВсъщност ако бяхме запазили живи и будни традициите на Сирни Заговезни, чиято традиционност е много близка до карнавалността на хелоуин може би днес нямаше да размахваме гневно пръст. Но не сме. А този празник е красив с възможността да се повеселиш, да направиш нещо различно и да внесеш настроение. И по никакъв начин не отрича нашата народност и идентичност.
Въпросът обаче с идентичността и нашето собствено себеусещане е личен. Това не се постига с размахване на пръст или забрана. Живеем в информационен свят, с отворени граници, нормално е да влизат и излизат порядки и празници. Но не е нормално само да отричаме. Както и не е нормално хората да говорят за будителите, а да не знаят всъщност кои хора наричаме будители.
В един дом, в който има място за култура, има място и за карнавал, има място и за страшни истории, има място за железния светилник и за чинтуловите песни. Важното е да имаме сърце, а не само думи и мразене. Това исках да кажа - прекалено много мразим и отричаме, винаги отричаме-и свое и чуждо. Сърдечни поздрави от мен!
Празнувай, щом децата са щастливи, то просто е грехота да не им доставим тази радост. Прегърни Дороти!
цитирай
8.
анонимен -
Ако речеш довечера да ми врътнеш ...
31.10.2012 14:49
31.10.2012 14:49
Ако речеш довечера да ми врътнеш една свирчица, ставаме двама, дето ще празнуват.
цитирайщом е празник дайте го насам - това е правилото за усмивки, нема друго
приятна веселба ,Бени,усмихванскошаренка и много фкуснотии в кошничката
цитирайприятна веселба ,Бени,усмихванскошаренка и много фкуснотии в кошничката
benra написа:
аз пуйки не ям, но пък и на благодарности не отказвам :-))))))Кат поднасям печена пържолка най-обичам да ми кажат "благодаря" . Дет се вика-задължително ми е деня на благодарността да ми е всеки ден:-)))А Дороти стана прелеееест, как да не празнуваш Хелоуин, ми кажи
Няма да те изтрия щото мразим цензОрата, но само за сведение ей така по вещерски ще ти рекна, че те тука те се действа со мило со благо щото иначе играе метлата.
И ако не ти е неудобно да те заметат - давай още празнични умнотии, ние си ги събираме за утрешния ден.
цитирайИ ако не ти е неудобно да те заметат - давай още празнични умнотии, ние си ги събираме за утрешния ден.
12.
helloworld -
точно това имах предвид и аз, но ти си направи труда да го напишеш ясно и разбираемо:)))))
31.10.2012 16:40
31.10.2012 16:40
benra написа:
не се срамуваме, може би не точно е срам, по-скоро - забравяме да ги помним, но пък винаги се присещаме, когато трябва да отречем нещо.
Всъщност ако бяхме запазили живи и будни традициите на Сирни Заговезни, чиято традиционност е много близка до карнавалността на хелоуин може би днес нямаше да размахваме гневно пръст. Но не сме. А този празник е красив с възможността да се повеселиш, да направиш нещо различно и да внесеш настроение. И по никакъв начин не отрича нашата народност и идентичност.
Въпросът обаче с идентичността и нашето собствено себеусещане е личен. Това не се постига с размахване на пръст или забрана. Живеем в информационен свят, с отворени граници, нормално е да влизат и излизат порядки и празници. Но не е нормално само да отричаме. Както и не е нормално хората да говорят за будителите, а да не знаят всъщност кои хора наричаме будители.
В един дом, в който има място за култура, има място и за карнавал, има място и за страшни истории, има място за железния светилник и за чинтуловите песни. Важното е да имаме сърце, а не само думи и мразене. Това исках да кажа - прекалено много мразим и отричаме, винаги отричаме-и свое и чуждо. Сърдечни поздрави от мен!
Всъщност ако бяхме запазили живи и будни традициите на Сирни Заговезни, чиято традиционност е много близка до карнавалността на хелоуин може би днес нямаше да размахваме гневно пръст. Но не сме. А този празник е красив с възможността да се повеселиш, да направиш нещо различно и да внесеш настроение. И по никакъв начин не отрича нашата народност и идентичност.
Въпросът обаче с идентичността и нашето собствено себеусещане е личен. Това не се постига с размахване на пръст или забрана. Живеем в информационен свят, с отворени граници, нормално е да влизат и излизат порядки и празници. Но не е нормално само да отричаме. Както и не е нормално хората да говорят за будителите, а да не знаят всъщност кои хора наричаме будители.
В един дом, в който има място за култура, има място и за карнавал, има място и за страшни истории, има място за железния светилник и за чинтуловите песни. Важното е да имаме сърце, а не само думи и мразене. Това исках да кажа - прекалено много мразим и отричаме, винаги отричаме-и свое и чуждо. Сърдечни поздрави от мен!
Хайде, наздраве за вещиците и за тиквите, а може би и за кучките, дето разлайват будителите! Пък тиквата си е хубаво нещо- печена, пълнена, готвена... А колко вида тиквеници знам! Нека ни е гот!
цитирайДоколкото знам Дороти е героиня на Ран Босилек, нали? ;)
цитирайименно, именно на Рамбо Силек е момиче Дороти :-)))
цитирайназдраве да е!
цитирайИзведнъж се вдъхнових и станах многословна :-))))
цитирайнали, нали...и на теб приятна!!!
цитирайважно е да е празнично и усмихнато :-)
цитирайподобно :-)))
цитирайот много умуване боли глава:-)))
цитирайче си вещица-будител...;)
цитирайБудителите ще ни кажат и за хелоуин. Те ся будители. На заспали.
цитирайblackpredator написа:
че си вещица-будител...;)
Аууу...това много отговорно...не зная дали ми е толкоз яка метлата :-)
sande написа:
Будителите ще ни кажат и за хелоуин. Те ся будители. На заспали.
Така си е!
И все пак подражателството е тъпизъм и отстрани изглежда жалко / и смешно/. Защо да се правим на американци, като сме жалки и нещастни. Клоунското начало има и обратна страна - тъгата.
цитирайне съм съгласна. Изобщо и въобще. Това не е подражателство, това е желание за веселие, за усмивка, за празник. Ако се разровим из традициите на народите ще видим колко общи неща имаме. На Вас може да Ви изглежда смешно и жалко. На мен знаете ли кое ми изглежда жалко? - намръщените хора, обясняващи своето лошо настроение и грубо поведение с тежкия живот и кризата, липсата на толерантност, липсата на опит за разбиране, закостенялостта и тоталното невежество, което цари повсеместно. Но това е друга тема и няма нищо общо с Хелоуин . Иска ми се повече хора да съумяват напук на проблемите в делника да намират повод не да се намръщят, а да се усмихнат. Годината има много дни и място за много празници...
цитирай
28.
анонимен -
Е че кво му е на хелоуина? Ше си го п...
01.11.2012 13:25
01.11.2012 13:25
Е че кво му е на хелоуина? Ше си го побългарим подобаващо и не само хамериканците, ами и ирландците нема да си го познаят. Ний пуснахме тука 19843759 секти и си ги припознахме като нашенски, че един хелоуин ли ще ни се опре?
Поздрави от баба Яга
цитирайПоздрави от баба Яга
Търсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора