Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2012 11:16 - Да почистим душите си - сега
Автор: benra Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2567 Коментари: 10 Гласове:
17

Последна промяна: 19.05.2012 21:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Зная, че животът в България е труден, тежък, нерадостен, бодлив, трънлив, стръмен, кален, скъп, неблагодарен, дори често мъчителен. Вероятно мога да наредя още куп негативизми кое по- от по- и кое още по- характеризиращо живота...в България. А и не само , напоследък Европа се раздира от катаклизми - политически, материални, социални. А и не само Европа, целият свят трепери .

Но

Колко живота имаме? Два, три, девет..? 
Един - това е положението. И се налага да извлечем максимума от минимума. Да се вгледаме в малките, в обикновените неща и да видим красотата им. Да се ровнем в себе си, давайки си ясната сметка, че ние сме част от цялото. И макар да изглеждаме в собствените си очи като една незначителна прашинка в световния прахоляк, да осъзнаем, че от нас зависи.

Да е чисто
Да е светло
Да е ясно
Да е ценно
Да е умно
Да е усмихнато
Да е добро
Да е мирно
Да е!

Може би има и известна доза патетичен наивитет в това по-горе, може би и леко хиперболизирам, но...съвсем леко. Защото апатията, безучастието, себевглъбяването, непукизмът, немръднипръстът, намръщеността и духовния и физически мързел, не помагат, нито на нас самите, нито на онова нещо, което макар и леко пресилено и насилено, наричаме общество.

Не, уви, не сме странични наблюдатели, участници сме, участници в този живот. В нашия си живот и съвсем от нас зависи да направим нещо добро от него. Е, кофти е, че трябва да го правим въпреки и напреки и, че нямам еудобни обувки за стръмното, а и дрехите ни не са пригодни за трънливите просеки. Нооо...това е положението.

Влизам вчера в един магазин. Зад тезгяха продавачка, на завидна може би пред или след пенсионна възраст. Гледа лошо. Аз се усмихвам, поздравявам, тя гледа лошо. Пожелавам да ми покаже една чанта, тя ми я тръска на тезгяха и гледа лошо. Поглеждам чантата, не я харесвам, благодаря й, пожелавам приятен ден и тя...гледа лошо и сумти.

Правя крачка по двете стъпaла, излизам и си казвам - "Винаги се питам "Защо"" Защо да не я попитам и я питам
- Извинете, толкова ли е трудно да отвърнете на поздрав? Толкова ли е трудно да кажете - благодаря и моля?
Не, не било трудно, смънква тя и вече не гледа лошо, а изненадано-стреснато. 
Пожелавам й отново хубав ден, защото вярвам, че има поне малка причина денят й да не е чак толкова лош. Видимо има работа, в центъра на града, видимо работата й не е чак толкова тежка, видимо. Вероятно има много невидими неща, които натискат ременете й, но не е ли така с всеки от нас и трябва ли да го предаваме друг другиму?

Не можем ли да си подарим усмивка и добро отношение, няма ли те да ни помогнат да видим собствената си посока сред храсталаците от рутина и проблеми? 

Не, аз съвсем не съм идеална, не съм ангелче със снежно бели крилца. Аз съм нормална, често раздразнителна, понякога направо зла. Имам ужасни настроения и дори им позволявам да ме командват . Но вървейки по пътя осъзнах, че голямата част от нещата, които изживявам, преживявам и живея се настройват от самата мен, аз задавам тона им на звучене . И, че най-важното са хората. Много е важно да умеем да намираме хубавото, доброто, ценното и да го натъртваме...ей така...за разкош.
И за по-добър живот. В България или където и да било.




Гласувай:
17
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. diso - ". . . апатията, безучасти...
09.05.2012 11:50
"...апатията, безучастието, себевглъбяването, непукизмът, немръднипръстът, намръщеността и духовния и физически мързел, не помагат, нито на нас самите, нито на онова нещо, което макар и леко пресилено и насилено, наричаме общество."
Животът ни е такъв, какъвто ни се е паднал и трябва да го живеем пълноценно.
Само като си помисля, че всеки се е появил на света в конкуренция с още няколко милиарда потенциални хора... и осъзнавам, че е престъпление да се пропилява този единствен шанс.
цитирай
2. karambol5 - И
09.05.2012 11:51
Не натъртвай доброто !
Радвай му се и продължавай да го търсиш и намираш ,но на го натъртвай , не го наранявай :))
Объръщай му внимание и то ще се умножава !
В България :))) И където и да е ;)
цитирай
3. kite333 - Ех Бени,участници сме.
09.05.2012 14:12
И като такива да участваме подобаващо,нали ?
:))
цитирай
4. benra - ". . . апатията, безучасти...
10.05.2012 10:18
diso написа:
"...апатията, безучастието, себевглъбяването, непукизмът, немръднипръстът, намръщеността и духовния и физически мързел, не помагат, нито на нас самите, нито на онова нещо, което макар и леко пресилено и насилено, наричаме общество."
Животът ни е такъв, какъвто ни се е паднал и трябва да го живеем пълноценно.
Само като си помисля, че всеки се е появил на света в конкуренция с още няколко милиарда потенциални хора... и осъзнавам, че е престъпление да се пропилява този единствен шанс.

Така си е-при жестока конкуренция се е появил всеки един, но всеки-с личен шанс
цитирай
5. benra - Не натъртвай доброто ! Радвай му ...
10.05.2012 10:19
karambol5 написа:
Не натъртвай доброто !
Радвай му се и продължавай да го търсиш и намираш ,но на го натъртвай , не го наранявай :))
Объръщай му внимание и то ще се умножава !
В България :))) И където и да е ;)

натъртване като акцент, физическо натъртване-ц.Фнимание се иска, така си е
цитирай
6. benra - И като такива да участваме подоб...
10.05.2012 10:23
kite333 написа:
И като такива да участваме подобаващо,нали ?
:))

Абцолютли!
цитирай
7. cchery - "Не, уви, не сме странични ...
10.05.2012 11:08
"Не, уви, не сме странични наблюдатели, участници сме, участници в този живот. В нашия си живот и съвсем от нас зависи да направим нещо добро от него. Е, кофти е, че трябва да го правим въпреки и напреки и, че нямаме удобни обувки за стръмното, а и дрехите ни не са пригодни за трънливите просеки. Нооо...това е положението."

Като се замисля дали сега нямаме много повече, отколкото са имали предците ни 150 години назад?!? Дали и те са имали дрехи, обувки и удобства, специално пригодени за техния живот?! Отговорът е не! А историята показва, че и тогава са живяли. И май пак навъпреки и напреки........ Дали в такъв случай имаме право да се наричаме "по-развито" общество?!? И от кого зависи да ни приляга такова определение?!
цитирай
8. sistemite - от sistemite - поздрав !!!
10.05.2012 11:50
Вярно е, че животът е един - за единия или в единия биологичен носител - човешкият организъм (нещо, като "био-информационен контейнер" ? Това е необходимоТО условие за дефиниране на "нещото" - наречено ЦЯЛО, което определя живота, като един - ЕДИНСТВЕН. Второто условие - достатъчноТО, т.е. обвързващата корелативна (взаимна функция на поне два аргумента) връзка, от типа : "необходимо и заедно с това достатъчно" определя живота, като един - но, НЕ ЕДИНСТВЕН ? Може би ?
цитирай
9. анонимен - Според мен
10.05.2012 16:19
щастието е въпрос на вътрешната настройка на човек, а не на материалните неща, които притежава. 2/3 от хората на света живеят по-мизерно от нас, но болшинството се чувстват по-добре. Ние сме жертви на стремежа ни към материални придобивки. Считаме за много важно в какъв дом живеем, каква кола караме и т. н . А трябва всяка сутрин като се събудим да се радваме на деня, на слънцето, на това, че ще видим обичаните от нас хора и трябва всеки изживян от нас ден, да го приемаме като подарък. Познавам милионери, които винаги ходят намусени - не от липса на пари, нали?
Сега се усмихни и преживей поредния прекрасен ден!
Стойчо
цитирай
10. pevetsa - Усмивка за теб, и. . . прегръдки :...
12.05.2012 15:13
Усмивка за теб, и ... прегръдки :))))))))))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2822686
Постинги: 736
Коментари: 12613
Гласове: 29386
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031