Бях чувала за него, бях го гледала по телевизията. Знаех...
Но при все това ме свари неподготвена. Сякаш излязъл от приказките, от онези български приказки, които когато баба ти ги разказва, виждаш образи, доброто придобива образ, духовността се материализира.

Така и аз днес срещнах доброто – беловласо, обуто в шаячни потури и с кутийка в треперещите си ръце.

Очите му не търсеха никого, и ръката му не молеше. И всичко наоколо му беше притихнало. В средата на забързания ден, на столичната лудница, в средата на обеда, в средата на забравата...

Скупчените на групичка тийнейджъри не се смееха високо, не крещяха, не се бутаха по обичайния безгрижен начин. Ровеха трескаво из раниците си, събирайки стотинките, отделени за бира или за забранена цигара. Стотинки, които щяха да дадат за добро... днес.

Защото, когато срещнеш доброто няма начин да го подминеш с безразличие. Дори да не си чувал никога за него. Дори да не знаеш, че това е дядо Добри, 98-годишният старец, избрал да бъде Божи странник, благодетел на светите български храмове, дори да не ти е попадал списъкът с безкрайни добрини на беловласия чудак, няма начин да не разбереш, че той не проси. Че в кутийката събира не милостиня, а вяра.

Че той ни позволява да дадем нашата нищожна лепта към огромното благо. Да отделим от обяда си или от моментния каприз, за да добавим капка в морето духовност, в морето българщина, която трябва да бъде съхранена.
Усещаш го със сърцето си, което изведнъж събужда цялата си сетивност. Сякаш докоснато от магия. От магията на безкористното добро.

Пускам в кутийката и си мисля – наистина ли е толкова светло и толкова слънчево, как не съм забелязала? А ръката му ляга на моята ръка и нещо ми казва. „С милост от Бога и към Бога"... благославя ме. За стотинките, които съм пуснала, ей така, минавайки. Сякаш не той, а аз ще спася поредния храм. Сякаш не той, а аз съм събрала стотинка по стотинка средствата, помогнали да оцелеят църквите в Горно Камарци, Калофер, Поибрене, Байлово...

Понечвам да го попитам – Защо? Но срещам очите му. Топли като ръката му... Очи, видели много, очи на свят човек. Те ми отговарят – защото така трябва!

Доброто не дава обосновки, то не обяснява защо е добро и защо твори добрини. Това е естественото му живеене. И ако някога нещо, някаква случка или житейски сблъсък, просто са му показали пътя, то не спира да върви и да раздава от светлината си, срещайки нас, за да ни покаже, че монетата има много страни и много предназначения.



 

накара ме чрез теб да почувствам нещо хубаво в петъчния следобед.
Стойчо

срещнах го, бързайки, умислена в професионални неща, загрижена за разни делничности и в един миг сякаш времето спря. Отдавна не бях изпитвала такова шокиращо преобразяване. Да осъзнаеш, че това което те кара да тичаш и да се тревожиш, не е същественото, не то е същественото.
И не само аз се чувствах така, хората в градинката се държаха различно.
Звъннах на дъщеря си да йразкажа и тя ме пита на колко години е този дядо и аз й казвам-вечен е!Ей така ми дойде. Вечен...

Защото така трябва... Няма по-вярно обяснение.

...Защото така трябва...
Вълнуваща среща с Доброто .

е !

На мен по същия начин както на теб ми подейства една фотоизложба. Миналата година в нощта на музеите в Пловдив, малко преди Джумаята имаше подредени снимки на хора и места от Индия. Още помня една снимка - двама мъже с неопределена възраст, съвсем скромно облечени и с по една съвсем малка торбичка. Отдолу беше описано за единия: "Този мъж е отгледал децата си, оженил ги е и оставил жена си в малката им къща. По този начин той счита, че е изпълнил дълга си към хората и тръгва на поклонение по свети места. Не е сигурно, че ще се върне някога в къщи" Нямаш си представа какво вътрешно спокойствие и каква благост струеше от очите на този човек. Със сигурност последното, което го интересуваше, бяха парите!
Стойчо

Все пак вярата в доброто,тоест човещината си е най-ценната черта на човека.

Благословен да е дядо Добри, за доброто което извира от чистото му сърце!
Приятелко, бъди и ти благословена с ОБИЧ и ЗДРАВЕ, ВЯРА и НАДЕЖДА!
http://pevetsa.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/04/08/ne-sym-dostoen-da-vyrja-i-vryzkite-na-cyrvulite-mu.936885

Всичките пари, които е събрал са го "убедили" да дари на църквата Ал.Невски, сякаш няма западнали църкви, които имат повече нужда. оказа се, че той е най-щедрия дарител на тази църква, по-голямо дарение от неговото за нея до този момент не е направено, представяш ли си? Миналото лято бях в байлово и видях къде живее-в една пристройка към местната църква. един човек, който живее в съседство на църквата ми разказа, колко скромно живее и не смее да похарчи лев за себе си от събраните пари, храни се много оскъдно. Ползва ток само за осветление, трудно му е и крушка да си купи, та му подарил една. Всеки ден, зиме-лете-пек-дъжд-сняг, той пътува до София, за да събира пари за църквите и вечер се връща пак в Байлово. От къде събира толкова сили не знам. За мен той е светец. Поздрави за постинга.

Светец е, живият светец на България!
Има някакви сила, която му помага и го съхранява. Да е жив и здрав!