Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04.2012 13:31 - Светлината в екзистенциалния мрак на битието
Автор: benra Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5032 Коментари: 23 Гласове:
26

Последна промяна: 04.04.2012 17:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image

Седя и си мисля...уморена съм...пролетта не ми се отразява добре на храносмилането, а и гълъбите упорито избягват прозореца. Та...затова, понеже няма гълъби с които да запълвам времето си, имам време да обмислям битието. В частност и изобщо.

Живея с хора. Наблюдавам ги, макар те да си мислят, че ги дебна. Не, аз просто ги наблюдавам.
Странни птици са хората, е не колкото гълъбите разбира се, но все таки са странни. Гълъбите поне знаят, че могат да летят и го правят. Хората-не. И те могат, но не летят. Винаги казват колко е важно да си здраво стъпил на земята. Заплашват ме дори, че ако съм литнела от десетия етаж нищо нямало да остане от деветте ми живота.

За какво са ми девет живота, питам ги аз, ако не мога да позволя да литна, когато ми се лети? Много сладко съм мяукала, отговорят ми те, сигурно съм гладна, и ми пълнят паницата с някаква индустриална субстанция. Гладна съм, разбира се, но в екзистенциалния смисъл на понятието . Имам мечти, които човъркат тумбака на съществуването ми, къркорят нестройно и дори веднъж именно те ме отведоха до ветеринарната лечебница. Виках, крещях, настоявах, че предпочитам на Канарските острови. Но  ми казаха, че от канарчетата щели да ми излизат киселини. От гълъбите също. А аз просто искам да питам гълъбите - ако литна, ей така, ей сега, с тях или след тях, дали ще стигна до Канарските острови или поне до поляната отсреща? Дали летенето има онзи удовлетворителен смисъл, с който го изпълва моето въображение. Или е като топката на ластика - аз я дърпам, тя ме перва по носа и после отново остава да виси самотна. Затова гледам да я первам поне 5 пъти дневно, за да не е самотна.

Самотата е лошо нещо. Познавам я. Правим си компания, особено откакто гълъбите избягват терасата ни. Толкова добре я познавам, колкото пръстите на четирите си лапи. Тя е досущ като изрязаните им нокти - невидима е, но боли. 
Но също знам, че самотата е лечима, стига да си позволиш да виждаш отвъд привидността на видимото и над границите на собствените си ограничения. Разбрах го в една дъждовна вечер, когато изгонена и самотна, се чудех кое ще ме удави - самотата, мъката или дъждът.

И реших да се самоубия. Поне решението да бъде мое, начинът също. Избрах си човек. От малка са ме учили, че човеците имат един живот и това ги прави крайно нетолерантни към несебеподобните, а и към себеподобните. Заблуда, пълна заблуда за хуманофоби и котконалисти. Вместо в отвъдното се озовах в отвъдния край на града. Битието ми придоби нов смисъл и понятията, с които бях закърмена претърпяха драстични промени и продължават да търпят. 

Странни птици са това хората...мдааа.Но обичат да гушкат. И аз обичам. Гълъбите, доколкото знам, не обичат. Но не съм сигурна, това би могло да се окаже поредната мистификация с грешна трактовка. Ако има нещо, което да знам с неразрушима убеденост е, че видимост и привидност често влизат в конфликт, сърцето вижда по-добре от очите, както и, че няма нищо невъзможно стига много да го поискаш.
"Само един живот не е достатъчеееенн..." - дочувам от съседното местообитание. 

Напротив - съвсем достатъчен е, крещя, просто вие си губите времето да говорите колко не ви стига времето. Отново ми пълнят паничката.
Ще взема да хапна все пак, надушвам пилешко със сметана. Сметаната е едно от изкушенията, на които не мога да устоя. Не че обичам пилешко...не съм такава котка.
Но в житейски- вкусов аспект пилешкото е по-добро от червеното цвекло например. Опитах го веднъж и отново ме водиха във ветеринарната. Пробвах да им обясня, че не съм яла гълъб, не съм опитвала отново самоубийство, а муцуната ми е червена просто, защото червеното цвекло не е зелено. Нали все обясняват колко е полезно ... Така стигнах до следващия категоричен извод - не всички полезни неща са приятни, а някои са си направо болезнени(във ветеринарната ми биха упойка, за да видят от къде е кървенето). От тогава не ям червено цвекло, червена ряпа, червени домати(зелени също не ям), лютеница и палачинките ги предпочитам натурални, без сладко от ягоди.
Нещо е умърлушена-дочувам - да не би да е болна? Аууу...за мен говорят. Това хората са непоправими хипохондрици! Мисля=болна съм.Спя = болна съм, играя = хванал ме е бяс, гоня муха натрапница  =  те я убиват щото ако съм я изядяла щяла съм да се разболея, пея  =  вия от болка, сънувам как се бия с великан  = имам гърчове, танцувам меренге =  пак имам гърчове. А аз мразя ветеринарната, затова отивам да ям.

После ще ги питам защо им е тази нощна лампа - нали аз съм светлината на екзистенциалния им мрак?

А още по-после мога да пиша на администраторите и да ги питам с бан ли съм, не съм ли. Но ...тук някой ми казва, че не мога да пиша. Мога ли...не мога ли. Трябва да мога! С бан ли съм, не съм ли...ако съм - дали с бана може да се лети? С банан съм пробвала-не става, само банановата кора върши някаква работа. Но предимно на хора. Вероятно и с бановете е така.


П.П. няколко часа по-късно - след дълги емпирични наблюдения стигнах до извода, че интернетът също е странно нещо и бановете не са това, което са.Струва ти се, че ги има, а всъщност са плод на личната ти предубеденост. Запомних да не се предубеждавам!Мисля да го споделя с гълъбите, които смятам, че също са предубедени.






Гласувай:
26



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gwendoline - Поздрави, умна котко!
04.04.2012 14:00
:)))
цитирай
2. kite333 - Ей Бени,това не е като панелките,накара ме да мисля.
04.04.2012 16:03
Как можеш да виждаш " над границите на собствените си ограничения" ????
Сигурно само котките могат...хората, и ограничените и не ,едва ли...

И какъв е този Бан-не може да бъде тази работа ??
А? М?
цитирай
3. eksplozia - ееееееее
04.04.2012 16:14
най - после днес нещо дето ме изкефи максимално :)))))))
цитирай
4. benra - kite,
04.04.2012 16:16
странни птици са това хората...не могат.А котките..могат :-)
Знаеш ли, това е моята котка, попаднала в семейството ни съвсем неочаквано и непредвидено, дори непожелано.Много пъти я гледам как реагира на наше поведение, ситуация, жест и си мисля-няма начин да не може да мисли.Просто няма начин.Давам милиони да прочета мислите й!

За бана-де да знам.Видях, по-скоро ми казаха, че не е излязло сред новите(аз тия неща не ги следя), обаче погледнах-нямаше го, нямаше го и в категорията.Сега не съм проверявала,защото честно казано не ме интересува.Който го интересуват споделянията ми наминава и така...Ама ако е бан ми е просто любопитно защо.Отдавам го по-скоро на техническа грешка, ама ми се стори забавно да го вмъкна :-))
цитирай
5. benra - най - после днес нещо дето ме изкефи ...
04.04.2012 16:20
eksplozia написа:
най - после днес нещо дето ме изкефи максимално :)))))))

радвам се, за което :-)
цитирай
6. анонимен - За пореден
04.04.2012 16:27
път ме впечатли!
А относно видимото и привидното ще ти напиша нещо от "Малкият принц" , който сега се опитвам да чета на немски: " Das Wesentliche ist fuer die Augen unsichtbar" - Най важното е невидимо за очите.
Стойчо
цитирай
7. eksplozia - :)))))))
04.04.2012 16:29
колко много неща научих от тази котка - добре, че те са по-мъдри от нас:))))
цитирай
8. benra - път ме впечатли! А относно вид...
04.04.2012 16:40
анонимен написа:
път ме впечатли!
А относно видимото и привидното ще ти напиша нещо от "Малкият принц" , който сега се опитвам да чета на немски: " Das Wesentliche ist fuer die Augen unsichtbar" - Най важното е невидимо за очите.
Стойчо

Най-важните неща...да....И тогава идва реда на сърцето, да вижда и да посочва.
Радвам се, че наминаваш, но...ти си знаеш :-))
цитирай
9. benra - колко много неща научих от тази к...
04.04.2012 16:41
eksplozia написа:
колко много неща научих от тази котка - добре, че те са по-мъдри от нас:))))

И аз научих много неща от нея :-)
цитирай
10. анонимен - Бени,
04.04.2012 16:50
от това , как пишеш, личи много голям потенциал в теб.
Интересно ми е, какво си завършила и какво работиш?
Стойчо
цитирай
11. benra - Стойчо,
04.04.2012 17:07
:-))Понякога се чудя какво ни разголва най-много в интернет - снимките, личните споделяния или думите...Нещо вътре в мен упорито настоява, че независимо как изглеждаме, независимо с какво се занимаваме, независимо дали сме независими или просто го твърдим, думите ни са тези, които най-добре ни описват.Колкото и да се стараем да ги манипулираме.
Знам-това не е конкретен отговор на конкретен въпрос. Конкретният е-работя в сферата на IT и като хоби, откакто се помня и почти професионално от скоро, се занимавам с творческа дейност(различна от този блог). Потенциал...всеки има потенциал, някакъв в нещо,някъде..в себе си, но много малко хора си позволяват да си го признаят, да си го позволят, бидейки себе си.
цитирай
12. анонимен - Аз не
04.04.2012 20:44
пиша, но почти всеки ден хвърлям по едно око в блога . Следя какво пишеш ти (най-вече) и още двама - трима , които ми допадат.
Обикновено нещата ти са добри, понякога много добри. Почти винаги пишеш леко и със собствен стил . Написаното днес е от тези, които най-много ми харесват. Вложила си фантазия и личи много богата обща култура. От това произведение мога да науча за теб много повече от една снимка- там можеш да си с каменно лице или фалшива усмивка, а какво се крие в главата ти, мога да разбера от тук. Тук си се разголила повече. Още веднъж ти казвам, че съм приятно впечатлен, а това се случва рядко.
Стойчо
P.S. Заради творческата си дейност не зарязвай IT кариерата си , защото пари при творците няма! Ако се появят пари при тях, това означава, че те са се превърнали от творци в търгаши. А ако някой започне да твори за пари е малко вероятно да създаде нещо истинско!
цитирай
13. benra - Стойчо,
04.04.2012 21:49
най-ценното на виртуалното, на блоговете, на форумите, е възможността за общуване - с различни хора, на различно ниво, по различен начин. Не зная дали това, което дращим по тези места може да бъде квалифицирано като типично творчество(макар че за мен това си е оксиморон), но е факт, че всичко е истинско, дори и измисленото, дори и преднамереното и премереното - всеки ред от всеки тук е послание дълбоко лично.Така приемам аз блог -средата, според мен в това е нейната уникалност и ценност-във възможността да се споделиш неформално и да срещнеш куп различности-независимо дали пишещи или четящи. Харесва ми!Харесва ми разговорът.
А що се отнася до творчеството и парите-това е еднаа дъъълга тема, мнооого дълга и се боя, че там има едни почти невидими граници, толкова фини, че дори да се спънеш в тях не го разбираш. Но е факт-спънал си се. Изкушавам се да те запитам ти с какво се занимаваш, но разговорът ще стане твърде личен за това открито пространство :-)
цитирай
14. анонимен - В откритото
05.04.2012 10:14
пространство , ако си забелязала, пада голямо плюене. Ти си една от малкото, които остават сухи и това говори много добре за теб.
И образованието ми, а и професията ми нямат общо с творчество. Но много обичам да чета и съм прочел страшно много. Пиша рядко, само когато съм изключително впечатлен от някоя жена и ми дойде музата. Но и тогава написаното достига най-много до съответната жена, и никой друг. Когато пиша нещо, влагам чувства, а никак не ми би било приятно да излагам тези чувства на повсеместен показ.
Сега се усмихни и не преставай да се усмихваш през целия ден!
Стойчо
цитирай
15. eksplozia - benra
05.04.2012 11:52
връщам се да чета твоя пост защото много ми харесва разискването на различни и важни теми и то точно по този начин - интелигентно:))))
цитирай
16. joysii - И котките са странни птици. Поня...
05.04.2012 14:16
И котките са странни птици. Понякога аха ,аха да ти проговорят с човешки глас....имам едно такова усещане...
Поздрави ,скъпа. Винаги ме радваш.
цитирай
17. benra - Стойчо,
05.04.2012 14:44
усмивка, задължително :-))
цитирай
18. benra - връщам се да чета твоя пост защото ...
05.04.2012 14:46
eksplozia написа:
връщам се да чета твоя пост защото много ми харесва разискването на различни и важни теми и то точно по този начин - интелигентно:))))

Трябва да призная, че и аз затова си чета постовете-заради разискванията отдолу. Хубаво е,че сме различни, а най-хубавото е когато умеем да си споделяме различността, това обогатява.Мен ме обогатява ужасно много.Ужасно...в най-добрия смисъл на думата :-)
цитирай
19. benra - joy,
05.04.2012 14:47
не е важно да сме странни, важно е да сме птици, независимо дали сме хора или котки. Радвам се да те радвам:-)
цитирай
20. makont - След тази дисекция на котешкото състояние,
05.04.2012 17:07
аз от кученалискта ставам и котконалистка. Страхотна си Бен, така се посмях над котешките разсъждения, въпреки, че се натъжих малко, имам чувството, че горкото коте е пред психически срив, не вижда смисъла никъде и в нищо, дори и храната не и доставя удоволствие. Отдадено на размисли, а животът преминава покрай нея. Това не сме ли всъщност ние. Прекалено много мислим и забравяме да живеем.
цитирай
21. benra - makont,
05.04.2012 17:32
направо си анималистка. Горкото коте само гледа как да ми захапе голия крак-вероятно смята че твърде рядко танцувам, движа се и прочее. Котаракът пък снощи, прочитайки тези коткомисли постанови-егати, у нас и котките са мислители, ужас :-)))Та така, нужно си е летене, сестро :-)
цитирай
22. elensia - :)
12.04.2012 11:39
Мяу! :)
цитирай
23. benra - Мяу! :) Радост!!!
12.04.2012 12:06
elensia написа:
Мяу! :)

Радост!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4392489
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031