Пътувам в метрото. Лудница. Телефонът звъни, много звъни. Може би е важно. Промушвам ръка в чантата, сръгвайки господина до мен. Усмихвам се извиняващо , демек - сори, ама няма начин да не е важно. Не пожлеждам кой звъни, няма как, тъпканица е, но съм сигурна - Важно е. Отсреща чувам приповдигнато, обаятелно радостния глас на Орлин Горанов

Имаш уникален шанс! Единствен и незаменим!
Стани милионер!
Сега!
Веднага!
Вдигни телефона, отговори на суперсложния въпрос Земята е а) кръгла б) населена с идиоти ...
Само срещу 2 и 40, само. Днес и сега. ВЕДНАГА! Вдигни и Стани!

До тук добре. Няма лошо да ти звънят някакви известности, чувстваш се значим, поласкан, видим.Чувстваш се. Иначе какво -само детето звъни, че има родителска, любимия - да му купиш две кила пастърма,че му се прияло, майка ти-че си адски незериозна, шефа - да пита защо закъсняваш. Досада. Друго си е- Орлин Горанов, онзи с медния глас. Пък и обещава...

 Някак си обръгнахме и свикнахме всеки отвсякъде да ни обещава някакви неща дето няма да станат, които всъщност не са никак безплатни, които въобще не са никак...Мобилните комуникации от средство, което обслужва и улеснява живота ни се превърнаха в средство, което се опитва да впрегне живота ни. В зависимост. В натрапчива досада дори.

Пак съм в метрото. И пак канонада - от есемеси. Този път седя и решавам, от любопитство, да видя аджеба тези от 145 какво толкова ми обещават, че ме заливат със съобщения.И о, май гад!!! За толкова много години живот(суетна съм, няма да споменавам цифрата)вероятно не съм била постигала нищо без труд - ми съобщават, натискайки ме по мазола. Обаче, видиш ли, късметлийка съм - е те точно ТЕ, те сега ТЕ, ми дават толкова възможности да осъществя материалните си блянове. В първия момент ми се приисква да съм вече стара, прастара, в следващия  подскачам - личните ми данни...кой им ги е дал???

Настъпвам един по мазола и той ме гледа лошо - сядай, ма, не виждаш ли,че е претъпкано. Това е то, ако бях милионер нямаше да се тъпча в метро - звучи ироничният глас на онзи Константинов.
И вероятно ако живеех в цивилизована държава щях да грабна есемесите под мишка и да се завлека до някой адвокат, читав и светнат, който да ме открехне как се става милионер не на думи, а на дела. На много дела-за психически и емоционален тормоз, за предоставяне на лични данни, за емоционално изнудване, за...

Нооо...живея в България...Тук и Сега. Във време, в което ми се предоставят незаменими възможности да стана Милионер. Само трябва да си мръдна пръста.
Не си го мърдам. Затормозяващо е!

Кой знае после...

взе да ми харесва...

си истинската Бенра!
Радвам се ,че предишния път ме разбра правилно.
Приятен ден и много усмивки.
Стойчо

Мии..току виж,че стана милионер, нали :-)

и на мен...затова я споделям

Хубав ден и на теб, Стойчо :-)

Не искала да става милионер?! Я я виж ти нея! То на българина и добро не можеш да му направиш. Неблагодарен народ!!!

Добре дошла в клуба! Ако ще се ходи по дела, пиши ме съучастник. Тоест... Абе с тебе съм. Щото това си беше чиста проба телефонен тероризъм. За един ден 10 SMS-а! Десет!!! Плюс цял месец ежедневно прозвъняване от 145, обикновено в работно време и то в най-неподходящото работно време. Представям си какъв ад щеше да настъпи, ако бях си направила труда "да си мръдна пръста" и да отговоря. :о)))