А де, и аз това питам. Ти вярваш, че е винивен комунизма, а аз демокрацията. Всъщност по времето на комунизма тия са били още в проект. Пък и то децата на комунизма деца ли бяха. Промиваха им мозъците с разни глупости-да уважават възрастните, да слушат учитилите и маса други тъпотии. Сегашните са друго-завършени демократи убийци.

Нешо подобно си мислех, докато вървеше "новината" по телевизията. И се подтиснах, много.

аз вярвам,че ние сме виновни в стремежа си винаги да търсим вината у някого другиго. Системите се правят и поддържат, и развиват от хора. Децата - също. Само че второто - децата- е далеч по-важна и ценна кауза.

Е и, как се възпитават деца, които от малки гледат противни детски американски буламачи, гледат бигбрадъри, насилие, лесни печалби, плюене от големи хора и най-важното на тях им се внушава да бъдат експанзивни и брутални. Какви примери за подражание се предоставят на демократичните деца. Кои са техните идоли. От къде да почна от Ванко1 ли или от Азис. Края на демокрацията и капитализма е началото на възраждането. Това е истината, но ще го осъзнаете догодина.

Но... тъй като живея до въпросното школо, пък и двата ми броя "момъци" там ги изкласиха (с много "вътрешни" и "външни" забележки от моя страна - майко-учителската:) до 7-ми клас

ще ти разкажа една друга история. За вземането на "информирани" решения, като родител, а не като учител (щото това ми се налагаше тогава, макар че знам кое повече ми "повлия" :))))))

Аз все още продължавам да съм "учител"... това е малко по-различна категория от "преподавател" и макар да не съм в "стадното" (разбирай "общообразователното") училище, точно то ме научи как да се "държа" с подростками и целия антураж наоколо, включващ колеги, родители и "деца":)))) Тук ще млъкна и няма да пропагандирам какво правя, защото - както казват - е "тайна на занаята" :)))))

Но... когато Малкия беше в 7-ми клас и... компютърът го изплю "н'ам де си", много чинно се информирах за всичко и взех "родителското" си решение (което коренно се различаваше от това на майка ми, да речем :) За разлика от мнозина "колеги", за мен няма разлика между "учителско" и "родителско", поне дотам, докъдето се простира "педагогиката", в часността на предмета/преподаваната "дисциплина" (предмет) - ОК, това е друго :)

Та на втората седмица, Малкия си пристига вкъщи и ми заявява, че той няма да ходи там, където съм го записала (в покрайнините на София), а си иска в 35-то. Даже беше разузнал, че има "свободно място" - ей Богу, те в Инспектората не знаеха, но той знаеше! Либерал съм :) Отидох, срещнах се с тогавашната директорка и попитах за "класа" (паралелката). Тя беше откровена: "Вижте, колега, те за това време успяха да избягат два пъти". Разменихме си любезности и визитки. След този разговор... за последно бих сина си. Той завърши училището, в покрайнините на София, въпреки че живее в Идеалния Център. И смея да твърдя, че това му се отрази добре.

Та... родителското решение и намеса е... най-важната. Тя няма да промени "училището", но може да промени Съдбата на детето ти. Не казвам, че трябва да си изместите Де

Няма нужда от полицаи в училище, има нужда от нормални родители.

Тези неща са изключително сложни... Аз се сещам за друго - често в новините току изтърсят ужасяваща новина, че някъде в Щатите дете взело оръжие и избило много свои съученици, после самО се гръмнало... Винаги се разревавам като чуя такова нещо. И се моля това да не се случва никога, никъде повече - най-вече у нас!

Ако не вървим по правия път - ще загинем като общество. Тревогата ти, Бенра, е основателна. И се отнася за всички, които мислят, че за тях не се отнася.

Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за стряскащата тема!
Да, може да ме сложите в графата "мухъл" и "старчески приказки"!
Работата ми беше в различни интернати с "трудни" деца.
Няма трудни деца, а деца с незаети ръце.
Разговорите бяха съпътстващи, а не от първо значение.
Работехме с кибритени клечки(сгради и предмети), използване на фурнири(интарзия) за картини. Потъването в детайлите на изработването увлича и променя. През 1984г. се появи DOC, който е много различен от сегашното потребление с компютъра. Не е виновно времето, а заниманията с децата, не думите и обясненията. Математик съм, винаги е важно "даденото", а после се търси формула и решение. Важно е детето и неговите дадености, а не нашите желания за променянето му. Вече съм си на село, но ме помнят и често ме канят родители. Винаги има решение, а не налагане на матрица върху дете, защото ще се увеличи бунтуването му. Всеки желае да си покаже ръцете или изработеното от ръцете му. Това не е мое откритие, а биология. При оформянето на бебето, първо порастват ръчичките, а после и вътрешните органи, които зависят от формата и големината на пръстите. Това е и разликата в пръстовите ни отпечатъци. Намерим ли подходящото му занимание за Неговите ръце, То никога няма да използва ръцете си за агресия, защото Неговите ръце са му важни и ще ги цени.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение,дядо Кольо.

Децата растат в безлюбие - това е причината!

вдетинени учители,затъпели родители,и най вече,100% адреналин,крещи профана.

Много е модерно сега да се казва - "Днешните деца са такива!" И следват обяснения - било заради демокрацията, било заради американските филми и прочие идейни празнодумства. А нали тези деца не са паднали от небето. Те са нечии деца. И някой родител е допуснал те да станат това, което са. И после да може "дълбокомислено" да обобщава, че "Те днешните деца са такива". Разбира се, че времето е различно и това неминуемо оказва влияние върху хората и отношението им към света. Но пък е и много лесно да си "измиваме ръцете" с външни фактори. Достатъчно е да обичаме децата си малко повече, но да ги обичаме истински, за да не допуснем да стават обект н атакива разговори.

Кушел, а ние къде сме - ти, аз, обществото?

Знаеш ли, ти си учител и аз убедена, че си УЧИТЕЛ. МИсля си-лесно е да вземем индивидуално решение, то ще е информирано и обмислено, както си направила ти. Така май вече правим всички. Но Защо, защо трябва да се случва? Въпросът е риторичен. Снощи у дома, за сетен път, обговаряхме темата. Споменахме - едно време...ТВу-тата, авторитетите, силната обществена намеса...Търсехме отговори и ...решения. И бяхме единодушни-първите наказани трябва да са родителите. От там започва всичко.
Поздрави!

Да, и от загрижено общество като цяло.

Молим се, всички се молим. Не трябва да се случва нищо такова, на никой никъде!
Сещам се преди три години виждам в двора на училище дете с нож-размахва го. Отивам в директорския, казвам. Директорката, спокойна и леко апатична, ми обяснява да не се вълнувам толкова-такива са днешните деца-и пушат, и пият, и си сменят дрехите, и носят...ножове...А охранителят чинно записва данните от личната ми карта...

ДА, именно - те са наш продукт.

Аз Ви благодаря!
И ще цитирам казаното от Вас:
Няма трудни деца, а деца с незаети ръце.
Разговорите бяха съпътстващи, а не от първо значение.
Работехме с кибритени клечки(сгради и предмети), използване на фурнири(интарзия) за картини. Потъването в детайлите на изработването увлича и променя. През 1984г. се появи DOC, който е много различен от сегашното потребление с компютъра. Не е виновно времето, а заниманията с децата, не думите и обясненията. Математик съм, винаги е важно "даденото", а после се търси формула и решение. Важно е детето и неговите дадености, а не нашите желания за променянето му.

Още веднъж - Благодаря!

И това е причина, да. Много намръщеност и омраза...

Не мога да се съглася,че крещи само профана. Понякога тишината крещи най-силно.
Аз казвам - абдикирало общество, научило да да прехвърля вини и да изчиства себе си от отговорности. Соченето с пръст и лепването на етикет не е решение.

Те са нашите деца....

родителите, семейството,възпитанието са от първостепенно значение-после всичко останало.

Тази тема е толкова затлачена във времето, толкова болна, че вече циреите по нея се пукат!!!
Но на НИКОЙ не му пука за децата!
Родителите си мислят, че всичко в училище е наред...
Директорите мислят САМО как да вържат делигирания си бюджет...
Учителите мълчат и си пазят хляба... /безработни на борсата много!/
Учениците правят всичко друго в училище, не и да слушат и учат...
Търсят непрекъснато СВОИ права и налагат СВОИ правила за часа...
...
Няма виновни!
Няма общество, още повече загрижено!
Елате, влезте в училище и ще усетите и видите реалността!
Последните ми постинги са на тази тема!

Да, но и всичко останало има значение...всичко. Поздрави!

Тази тема ме вълнува не от днес и не само като родител.
Мисля си - казваме - има девалвация на ценности. И като че ли с това изчерпваме всичко.
Просто и удобно оправдание. Но как и защо девалвираха тези ценности? Кой го позволи?
И отговорът, който си давам, за мен е единствения логичен, макар е неприятен - всички ние, съвкупно, прехвърляйки си вини и отговорности и затваряйки очи,докато ръцете ни са вдигнати безпомощно.
Няма авторитети. Няма примери. Няма.
Родителят обвинява учителите и системата, учителят-родителите и системата. И така - порочен кръг.
А всички ние съставляваме обществото. Има ли изобщо общество?
Четейки те виждам,че и ти си стигнала до моя извод...за жалост. Поздрави!

Поздравления! По-добре не може да се каже!

човек, който харесваше почти всичко,което напишеш. Но от известно време като прочета първите няколко реда и се отказвам. Надявах се да не си поредната жертва на сериал. Забелязала ли си, че откакто пишеш по темата от сериала, не си написала нищо друго- сякаш само той те вълнува? Разбира се леката ми нападка към теб е преекспонирана, но по този начин искам да ти покажа, че има много хора (предимно жени ) , които гледат по няколко сериала и за тях те са най-важната част от деня. Представяш ли си колко загубени часове са това, през които тези хора могат да бъдат с децата си- да ги разпитат подробно (не отгоре- отгоре) за проблемите им, за чувсвата им, какво се случва в училище и как могат да им помогнат.
Разбира се не са само сериалите - тук влиза и напрегнатото ежедневие, трудности в работата и др. Но децата искат своето време сега и трябва да се сещаме за тях не когато е вече късно.
Стойчо

здравей!
Разбирам те - липсват моите неща..така е...защото съм другаде по-астивно. Тук сега разпускам по моя си начин. И интерпретирам - по друг мой начин. И една от причините да го правя е,защото разсмивам дъщеря си. Харесват й моите иронични интерпретации, чака си ги в петък, а на мен ми харесва да й харесват.Днес пропуснах-ясно е защо.
Знаеш ли-има много начини да опишеш света и още повече -да го докоснеш.
Аз опитвам..всячески.И може да съм различна, но винаги себе си.Това ми е важно. Често съм мислила за сериалите-какво дават и какво вземат, но това е друга тема...
Много, много ти благодаря за хубавите думи. Те са чудесни-искрени, истински и много ласкаещи ме, макар да ме критикуват лекичко -).
Сърдечни поздрави.

Проблемът е изключително сериозен, както винаги е бил - децата са нашето бъдеще, само че кой знае защо... днес те са "много външно организирани" - училище, допълнителни уроци, лагери и т.н., но не и "вътрешно". Живеят в хаотичен свят, в душата им - също хаос. Защото възрастните не са до тях. И тук не визирам само родителите или учителите. Основният ни проблем е, че сме едно "несолидарно", разпаднало се общество - училището не е "услуга", която да заплатиш, да дадеш-вземеш и ... да забравиш. Като не си доволен от преподавателя, паднал ти се в училище (като печеливш или непечаливш лотариен билет) - да пратиш детето на частни уроци, та да си "навакса". Училището е възпитателен институт преди всичко и най-вече. За това не се говори. За да не попаднем в пясъците на "идеологиите" :)

Истината е, че в момента училището - като системна единица, а не като отделни конкретни училища - не прави много за питомците си. Защото училището, като системна единица, трябва да възпитава чувство за "общност". Вместо това, то учи - предпоставено или не - "конкурентноспособност" :) Подобно на джунглата - оцелява "най-силният". По-слабият изпада надолу по "хранителната верига", която... всички знаем къде и как завършва. Да, ама децата - "човекът в проекция" - по принцип са уязвими и слаби. Затова в Природата всеки родител защитава детето си, докато то "оцелее" и започне само да се справя. Само човекът е разбрал, че общото оцеляване на "вида" не може да се случи единствено и само ... чрез грижовния родител. Затова (във философски смисъл) се е пръкнало "училището" - мястото, където се обменят идеите между поколенията и "малките" са напътствани как да живеят "общо", вече не само като членове на фамилиите си със свойствените им особености и мурафети.

Това някак си сега се "губи" от хоризонта. Прекалено се залага на "индивидуалното" като първично и иманентно "печелившо", а се забравя или поне, някак остава назад, че човекът е възможен само в общество, което е "солидарно" със самото себе си:

виновни сме всички- родители, учители, общество.
А децата ни искат внимание, те го търсят по своя си начин-къде добър, къде лош.....опитват се да ни подскажат много с думи, дела или пък агресия, опитват......да достигнат до някого, да бъдат разбрани и оценени. А когато срещу тях няма никой, те приемат каузата за загубена....и се отказват.....продължават си по начина, който е най-лесен за тях.
Трудна и важна тема си засегнала, поздрави за това.

През живота (покрай професията) ми съм прегръщала много деца. Сърдили са ми, че съм ги наричала "мои деца" (не са "мои", само временно са ми "дадени" :) Други спонтанно са ме наричали "мамо" или "бабо" (в зависимост кой е "най-близкия" или "отговорен" за тяхното отглеждане или възпитание възрастен). Не знам дали процентът на "изоставените деца" при живи родители, в семейство, е нарастнал. Но това, което абсолютно съм съгласна с Бенра, че има определено "безлюбие" в отношението. Като учители, не можем да го компенсираме - въпреки че е безкрайно мило и топлещо "да гушнеш и приласкаеш" дете, независимо на каква възраст (Пък така ми се е случило, че работя с "всички възрасти" :)))

Над това си заслужава да се замислим. Старата английска поговорка гласи: "Ако има воля, има и решение". За нас се е свела до: "Ако има обич (любов) ... ще преодолеем всичко, волята е ... рационалното продължение на любовта - топлината, от която всички имаме нужда, защото като цяло... зъзнем от "безлюбие" :(

Над това си заслужава да се замислим. Старата английска поговорка гласи: "Ако има воля, има и решение". За нас се е свела до: "Ако има обич (любов) ... ще преодолеем всичко, волята е ... рационалното продължение на любовта - топлината, от която всички имаме нужда, защото като цяло... зъзнем от "безлюбие" :( - ето това е!

За да сравняваш нещо е нужна база за сравнение. Всечки вие, които донесохте лицемерната демокрация на гърба си, сега изглеждате жалки и смешни и коне с капаци. Не искам да ви обиждам но е точна така. Какво означава "обществото деградира" (спрямао какво), "моралните ценности деградираха", (спрямо какво), "училището деградира", (спрямо какво), живота се скапа, всичко се скапа, (спрямо какво). Не ме ревете сега. Вие ревяхте по митингите и вирлихте двата праста. За радост от омразната седесарщина не остана нищо, но заедно с нея си замина и държавата и морала и социалните придобивки и всичко, което бяхме съградили за толкова години. Берете сега плодовете на тоталната си глупост и да ревете вече е късно. Вече сме в ада на капитализма и това е нормалното положение. Свиквайте!!!

знаеш ли, имам новина - ти си част от това общество, т.е. третото лице множествено число е неуместно.
Вероятно скоро не си посещавал училище, учителска среща и затова теорията ти звучи чисто теоритично...
Надявам се-не се обиждаш, тук разговаряме. Защото и аз не се обиждам.
Аз вярвам твърдо-НЕЗАВИСИМО КАКВА Е СИСТЕМАТА ТЯ СЕ ГРАДИ ОТ ХОРАТА.
Не крещя-просто искам да под(ертая това си убеждение