Постинг
04.11.2011 10:49 -
Култура, кецове и трева
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4903 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 04.11.2011 11:27
Прочетен: 4903 Коментари: 4 Гласове:
17
Последна промяна: 04.11.2011 11:27
Никога няма да порасна. Поне по отношение на две неща - дънки и кецове. Харесвам дънки и кецове и дънки с кецове. Особено ако дънките са класически, а кецовете - червени. Мисля си, че когато обуя червени кецове съм в състояние да стигна до всичко, да пребродя всичко, да избягам от всичко.
Да, но вчера не бях в кецове, а на токчета. Когато бях момиче,( някога някога толкова някога...) обуто в накъсани дънки и кецове с шарени връзки, майка ми упорито втълпяваше в рошавата ми глава как така, в дънки и кецове - може...ама на улицата. Вопиющо неуважение към културата е да я посетя в този си вид. И успя да ми го втълпи. Затова винаги, когато посещавам култура го правя в максимална прилежност. Демек - културно.
Може би, защото никога не ми беше хрумвало, че ще искам да бягам от култура. Случвало ми се е да заспя на култура, но това е нормално. Една от функциите на културата е да отпуска и да преселва в други светове и състояния. Бягството обаче не е състояние. То е отдалечаване, отричане, неприемане. И за него кецовете вършат отлична работа. Съгласете се - някак си неудобно е да бягаш на токчета...най-малкото е шумно и привлича внимание.
Затова не избягах. Останах. До края. Беше тъмно и тягостно...и тъмно...и тягостно...и дълго...и тягостно. И имаше послания, много послания и идея. Само дето аз си нямах идея. И смях имаше ..на " на майка ти в п.....а ". И на няколко други подобни лафа, съвсем непривични за българина, за културата му. Само дето аз не се засмях.
Пред мен един проведе 4 телефонни разговора, в които се заслушах, а момичето до дъщеря ми я попита, откъде си е купила ботите, защото много ги харесала и щапката й харесала също. Зад мен пък се обичаха. Беше тъмно и тягостно, и дълго, и нямах кецове...нито трева.
Всъщност - тревата не се ли култ-ваше от хипи-поколението?Някога, някога, толкова някога, като в ..коса... Не беше ли тогава бунт, а днес е просто...незаконна?
Не знам...беше дълго и тягостно...но това вече го казах. Дълго и тягостно...и нямах кецове, дори не можах да заспя.
Но...един кадър от филма ми хареса, честно! Както и билбордите (може би правилното е -билбордовете), и трейлъра му - гледайте ги, стават!
........................................
Човек може да излезе от панелката, но това не променя твърде много нещата, защото панелките са вечни...май
Да, но вчера не бях в кецове, а на токчета. Когато бях момиче,( някога някога толкова някога...) обуто в накъсани дънки и кецове с шарени връзки, майка ми упорито втълпяваше в рошавата ми глава как така, в дънки и кецове - може...ама на улицата. Вопиющо неуважение към културата е да я посетя в този си вид. И успя да ми го втълпи. Затова винаги, когато посещавам култура го правя в максимална прилежност. Демек - културно.
Може би, защото никога не ми беше хрумвало, че ще искам да бягам от култура. Случвало ми се е да заспя на култура, но това е нормално. Една от функциите на културата е да отпуска и да преселва в други светове и състояния. Бягството обаче не е състояние. То е отдалечаване, отричане, неприемане. И за него кецовете вършат отлична работа. Съгласете се - някак си неудобно е да бягаш на токчета...най-малкото е шумно и привлича внимание.
Затова не избягах. Останах. До края. Беше тъмно и тягостно...и тъмно...и тягостно...и дълго...и тягостно. И имаше послания, много послания и идея. Само дето аз си нямах идея. И смях имаше ..на " на майка ти в п.....а ". И на няколко други подобни лафа, съвсем непривични за българина, за културата му. Само дето аз не се засмях.
Пред мен един проведе 4 телефонни разговора, в които се заслушах, а момичето до дъщеря ми я попита, откъде си е купила ботите, защото много ги харесала и щапката й харесала също. Зад мен пък се обичаха. Беше тъмно и тягостно, и дълго, и нямах кецове...нито трева.
Всъщност - тревата не се ли култ-ваше от хипи-поколението?Някога, някога, толкова някога, като в ..коса... Не беше ли тогава бунт, а днес е просто...незаконна?
Не знам...беше дълго и тягостно...но това вече го казах. Дълго и тягостно...и нямах кецове, дори не можах да заспя.
Но...един кадър от филма ми хареса, честно! Както и билбордите (може би правилното е -билбордовете), и трейлъра му - гледайте ги, стават!
........................................
Човек може да излезе от панелката, но това не променя твърде много нещата, защото панелките са вечни...май
Следващ постинг
Предишен постинг
Достатъчно ми бе да прочета резюмето ти!
П.П. Ще фалира киноиндустрията ни заради тебе, аааа!!!
;)))
цитирайП.П. Ще фалира киноиндустрията ни заради тебе, аааа!!!
;)))
съм гадина, амаааа...какво да направя-без кецове бях, егати!
Мислех си снощи, анализирайки-ако резнат половината сцени на размисъл и нищоказване, може и да се получи..поне от моя гледна точка. Но май и от гледна точка на целия пълен и препълнен салон
цитирайМислех си снощи, анализирайки-ако резнат половината сцени на размисъл и нищоказване, може и да се получи..поне от моя гледна точка. Но май и от гледна точка на целия пълен и препълнен салон
Споделям мнението ти. Напоследък се старая да гледам почти всички български филми, които излизат, защото има доста сполучливи, а и дори да не се е получило смятам, че подкрепям българското кино по този начин. Рекламата беше доста добра и определено се разочаровах от филма.
цитирайрекламата си заслужава гледането...на рекламата. Лошото е, че след този филм, дъщеря ми каза - аз си знам,че не трябва да ходя на български филми. А съвсем не е права-има, не е като да няма.Благодаря, че намина...тук:-)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора