Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2011 16:03 - Себеподобните и Свободата
Автор: benra Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2345 Коментари: 11 Гласове:
25

Последна промяна: 11.05.2011 17:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   На Един Остров, насред океана, далеч от всякакви други острови, живеел Човек. imageЖивеел там, откакто се помнел, а се помнел, откакто живеел там. На острова имало всякакви екзотични животинкиimage, с които  през времето, което живеел на острова, Човекът се бил научил да общува. Те също били свикнали с него и когато го срещали се държали все едно е един от тях. Приели го били отдавна, дори по своеобразен начин  разговаряли. Животинките и Човекът, обитателите на Един Остров.     И макар на острова да се чувствал като у дома си, Човекът бил убеден, че неговият дом е другаде и силно мечтаел да живее сред себеподобни. Не бил виждал никога себеподобни. Т.е. - същества, приличащи на него, ако не броим стария Орангутанimage и неговото семейство, но бил убеден, че не е възможно да е единствен от вида си. Мечтаел си Човекът за Свобода сред Себеподобни.      И така, малко по малко, късче по-късче, стъпка по стъпка, започнал да върви към изпълнението на мечтата си е. Бил уверен, че Свобода и Себеподобни се намират на едно и също място- далеч,  далеч от този остров.    Събирал дървета, изплитал въжета, построил сал. Изчакал морето да влезе в спокойната си фаза и потеглил. Животните гледали как се отдалечава навътре в морето, клатели озадачено глава и се питали - Защо?  Тъжно им било, че Човекът ги напуска. Само старият Орангутан стоял настрани и се усмихвал загадъчно.      Плавал Човекът много дни и много нощи, заливали го вълни, акула прогризала сала му, кит го обърнал, делфини го прескачали, морски тюлени го съпровождали. Но Човекът, решен и уверен, пътувал натам, към Свободата. И ето , в един прекрасен ден, взирайки се в Хоризонта я видял – малка черна точица, която се увеличавала и превръщала в струпани странни плавателни съдове, стотици пъти по-големи от неговия сал.image Зарадвал се Човекът, загребал яростно, като крещял, колкото глас има - Ето ме, тук съм!!!.     Като приближил достатъчно, за да различава нещо повече от силуети, с възторг разбрал, че наистина е стигнал до света на себеподобните му. Но странно нещо - те сякаш не го забелязвали.      - Много съм далече  -си казал Човекът, скочил от сала и заплувал към брега. Когато излязъл от водата се огледал и видяното леко го уплашило - намирал се сред бетонна гора, в която гъмжало от себеподобни. Щъкали наляво и надясно. Повечето от тях уж гледали напред, но явно не гледали никъде. imageЛицата им били странно безизразни. Сигурно са такива себеподобните – казал си Човекът, който всъщност ясно осъзнавал, че никога преди не бил виждал себеподобни В бетонната гора имало и някакви странни животниimage, които издавали силни звуци, по-силни от звуците, които издавал лъвът, когато се разгневял. Дори му се наложило да отскочи, защото едно от тези странни животни се опитало да мине върху му.  - Ето ме! Тук съм !- повторно извикал Човекът, но отново никой не му обърнал внимание. Само някакви малки себеподобни, приличащи на бебета орангутани,image го заобиколили и го сочели с пръст, кряскайки му неразбираемо. Човекът решил, че за да го чуят трябва да се качи на нещо по-високо. Видял едни дъски, наредени една върху друга , покатерил си и пак извикал:  - Ето ме! Тук съм! Аз съм един от вас. Свободен съм! Рекъл недоизрекъл последната дума и силен удар го повалил на земята. Един себеподобен държал  голяма пръчкаimage, говорел бързо и неразбираемо , гледайки го гневно и размахвайки ръце Човекът се опитал да му разкаже кой е и откъде идва, да му разкаже колко дълго е търсил Свободата, но Онзи само ръкомахал и отвреме на време го удрял с пръчката. Събрала се тълпа от себеподобниimage и всички говорели силно на неразбираемия език. Слънцето вече се скривало и наоколо настъпил мрак Себеподобните, един по един, се разотишли и Човекът останал сам на земята. Помислил си, че никога не се е чувствал толкова сам и неразбран.  - Самотно нещо е Свободата - казал си той - самотно и неразбираемо. Скочил на сала и заплувал обратно към острова.
А в същото време на Един Остров мъдрият стар Орангутан говорел на животните: - не тъжете за Човека, няма да минат и 4 пълни луни и той ще се върне.  - Защо ще се върне? – попитал един млад опосум - Защото търси Свободата и Себеподобните – отговорил старият Орангутан  



Гласувай:
25
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. razkazvachka - :))))
11.05.2011 16:30
подобието и свободата, значи, някак си не се вместват в едно...
цитирай
2. roza17 - Странно е - едва ли е търсел свобода, ...
11.05.2011 16:38
Странно е - едва ли е търсел свобода, по-скоро е търсил любов.:)
цитирай
3. dmv - Не знам какво е търсил, но знам какво ...
11.05.2011 16:47
Не знам какво е търсил,но знам какво е намерил:)Онова,дето явно не е искал да види преди това..Напомня ми на маймунските ти размисли по аналогия.Интересен разказ и гледна точка за някои неща.Поздрави!
цитирай
4. benra - Re:
11.05.2011 17:35
Да благодаря на първия анонимен коментар - за жалост, според новите блог порядки беше изтрит - за хубавите думи!

разказвачка, може би подобието е антипод на свободата, да...

роза, мен ако питаш - бил е любопитен, това ни е в природата, а му слагаме различни дефиниции:-)

dmv, Намерил е себе си, да:-)Това предхожда онези маймунски размисли(само времево) :-)Поздрави и на теб
цитирай
5. angpiskova - Хм,
11.05.2011 19:12
разказът е хубав, но да направя уточнението, че този човек е попаднал явно в нашите ширини и в интересните времена:)
цитирай
6. makont - Самотно нещо е свободата!
11.05.2011 20:50
Май и ние го разбрахме. Имаме си свобода, а не знаем какво да правим с нея. Хубав разказ, мъдър. Хубава вечер, Бенра.
цитирай
7. zebb - Невидимият лабиринт
11.05.2011 21:02
Всички сме пленници - в огледалния свят на желанията.
Поздрави, Бенра! :)
цитирай
8. benra - makont,
16.05.2011 16:08
имаме си я, наша си е, а не я забелязваме...Поздрави!
цитирай
9. benra - зеб,
16.05.2011 16:09
много точно казано!!!Поздрави и на теб!
цитирай
10. toshevska - =)
17.05.2011 16:20
Трябва да сме благодарни за това, което имаме ТУК и СЕГА! Супер си Бенито!
цитирай
11. benra - тошевска,
17.05.2011 16:46
цун !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2799760
Постинги: 736
Коментари: 12614
Гласове: 29383
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930