Постинг
01.04.2011 11:32 -
Когато бях шофьорка
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5320 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 01.04.2011 15:46
Прочетен: 5320 Коментари: 24 Гласове:
30
Последна промяна: 01.04.2011 15:46
Вечер, късна вечер. Тъмно като в рог - беше изразът, в който тази вечер се беше облякла. Луната, гушнала се с два облака, хич и нямаше намерение да върши работата си на осветително тяло. Земята тънеше в абсолютен, тотален, непрогледен мрак. Дори уличните лампи не нарушаваха мрачното й вглъбение. Е...може би не Цялата Земя, но северната отсечка на Околовръстния път на столицата - със сигурност.
Зад волана съм аз, шофьорката, а на задната седалка - тя, навигаторката. Слънцето, светлината...дъщеря ми, самата прелест и такт :
- Мамо, извинявай, ама влачиш се като бабичка, е…гати
- Стига си ме разсейвала, и без това нищо не виждам. Едно че няма лампи по тъпото...извинявам се, исках да кажа - по тъмното околовръстно. Второ - тези фарове определно не са читави. Чудя му се на баща ти как вижда.
Детето изсумтява някъде зад врата ми и аз усещам проницанието на погледа й да дълбае насмешлива дупка по пети прешлен.
- Нищо не виждам, честно – продължавам монолога, като се старая да не изляза от платното, следейки усърдно бялата нишка на осовата линия. А тя се вие като змия в поле - ту се скрие, ту се покаже и а-ха да те захапе.
Първа дупка, втора дупка, трета дупка.
- Ма-моооо!!!! Няма начин да не си изкривила някоя джанта! – еее, това малкото не спря да меле , бе!Какво разбира 10-годишна пикла от джанти ми кажете?!
- Не знам дали съм изкривила джанта, обаче си изкривих врата да се взирам напред. Ей Богу, нищо не виждам!!!Нищичко!
Четвърта дупка, пета дупка…
- Мамо, мамо, спри, спри, СПРИ!!!Полицааааааааааааай!!!!
Пронизителният писък на дъщеря ми ме кара да подскоча на седалката и автоматично да отпусна педала на газта.
Наистина, в мрака, в тъмата, греещ в светоотразителното си зелено, тича служител на КАТ и енергично размахва стоп палката. Има нещо извънземно в зеленикавия му силует. Шапката му се е килва леко назад и а-ха да падне. Що тича тоя човек? Като че ли мога да избягам с 30-40-те километра вчас, с които пъпля по почти безлюдния път. Намерил кого да спре. Ама нали трябва да отчете дейност. Разбирам го.
Натискам спирачката и почти с досада смъквам страничното стъкло.
Полицаят диша учестено и, съвсем забравил протокола, който изисква първо да ми се представи, изстрелва:
- Ама, госпожице, Вие защо карате БЕЗ фарове!
- Госпожа, госпожицата е отзад…- поправям го спокойно аз, посочвайки с елегантно махване чудото на задната седалка. А чудото е провряло глава над лявото ми рамо и двете му плитки любопитно се поклащат.
- Госпожо, защо карате БЕЗ фарове???? – настоява инатчийската блюстителят на реда.
- Без фарове??? Не е вярно!!! - някъде бях чела, че пред органите на властта трябва да отричаш до край(каквото и да значи край) - Пуснати са ми фаровете, ако не бяха, таблото нямаше да свети – и в потвърждение на последното посочвам искрящото в интимно синьо табло на автомобила .
Намерил как да завързва познанство. Ама-ха. Не вижда ли, че съм с дете? Въпреки това, почти инстинктивно , подръпвам деколтето на опъната си блузка и леко се изпъчвам...почти..инстинктивно...леко. При този ми жест мъжът с фуражка посяга към онази част от физическата ми същност, която деликатно се подава от спрялото возило. Изтръпвам, стомахът ми се свива, и тъкмо да възкликна укоризнено - Ама, моля Ви се, детето...когато той, полицаят, с никак кавалерски жест избутва онази ми физическа същност от страничното стъкло, навира глава във вътрешността на колата, докопва... копчето за фаровете , врътва го и – О, светлина!!!О, чудо! Пътят грейва пред мен с всичките си дупки и неравности. Видим. - Ето това са Ви фаровете, госпожа!!!Досега бяхте на габарити – кресчендото на гласа му като че ли издава известна безпомощност. - Боооооооооооооже, ако знаете колко съм Ви благодарна!!!- възкликвам радостно и единствено затворената предна врата ми пречи да се хвърля благодарствено на врата му – от двайсет минути се чудя защо нищичко не виждам, а то защо било. Благодаря!Ама много БЛАГОДАРЯ! Полицаят, неизвестно защо, не споделя радостта ми, раменето му се отпускат уморено, шапката му се килва още по-назад и с някаква, непонятна за мен ,безмълвност прави красноречив знак да се пръждосвам. Иска ми се на раздяла да му кажа две-три хубави думи. Да му кажа, че тъмнината е само привидност, че трябва да намери красотата в нея и да й се отдаде. Че той Е, Че може, Че трябва да повярва в себе си и в мисията, на която се е отдал. Че тя е светлина! Че той е светлина, че светлината....
- Мамо, пръждосвай се, докато не са ни арестували - гласът зад главата ми прекъсва алтруистичния ми порив на позитивизъм и другарска взаимопомощ и, макар да не разбирам какво иска да каже с репликата "докато не са ни арестували", се пръждосвам...
Намерил как да завързва познанство. Ама-ха. Не вижда ли, че съм с дете? Въпреки това, почти инстинктивно , подръпвам деколтето на опъната си блузка и леко се изпъчвам...почти..инстинктивно...леко. При този ми жест мъжът с фуражка посяга към онази част от физическата ми същност, която деликатно се подава от спрялото возило. Изтръпвам, стомахът ми се свива, и тъкмо да възкликна укоризнено - Ама, моля Ви се, детето...когато той, полицаят, с никак кавалерски жест избутва онази ми физическа същност от страничното стъкло, навира глава във вътрешността на колата, докопва... копчето за фаровете , врътва го и – О, светлина!!!О, чудо! Пътят грейва пред мен с всичките си дупки и неравности. Видим. - Ето това са Ви фаровете, госпожа!!!Досега бяхте на габарити – кресчендото на гласа му като че ли издава известна безпомощност. - Боооооооооооооже, ако знаете колко съм Ви благодарна!!!- възкликвам радостно и единствено затворената предна врата ми пречи да се хвърля благодарствено на врата му – от двайсет минути се чудя защо нищичко не виждам, а то защо било. Благодаря!Ама много БЛАГОДАРЯ! Полицаят, неизвестно защо, не споделя радостта ми, раменето му се отпускат уморено, шапката му се килва още по-назад и с някаква, непонятна за мен ,безмълвност прави красноречив знак да се пръждосвам. Иска ми се на раздяла да му кажа две-три хубави думи. Да му кажа, че тъмнината е само привидност, че трябва да намери красотата в нея и да й се отдаде. Че той Е, Че може, Че трябва да повярва в себе си и в мисията, на която се е отдал. Че тя е светлина! Че той е светлина, че светлината....
- Мамо, пръждосвай се, докато не са ни арестували - гласът зад главата ми прекъсва алтруистичния ми порив на позитивизъм и другарска взаимопомощ и, макар да не разбирам какво иска да каже с репликата "докато не са ни арестували", се пръждосвам...
Поначало са безполезни .
цитирайТИМ ШЕЛ ,Бенра :)))
Няма такъв смях :))))))))
цитирайНяма такъв смях :))))))))
С момчетата е лесно - даваш им ключовете и минаваш на навигаторска позиция:))))
цитирайЕх тези мъже, все не са доволни от нас, даже когато сме им благодарни за нещо пак се цупят и ръкомахат, ама ти не им се връзвай и ние ги взимай насериозно :)))))
цитирайrazkazvachka написа:
С момчетата е лесно - даваш им ключовете и минаваш на навигаторска позиция:))))
Налиии :))))) Кеф да си имаш щофьорче ;)))
А сега не си ли?
цитирайЕ един път и от КАТ да има полза. :-)) Че и мил човек, не те е глобил.
цитирайОще повече, че преди време и аз имах такова изпълнение, въпреки че мен ме спаси един таксиджия, който ръкомахайки успя да ме "светне", че карам без фарове! :)))
цитирайСъщата ситуация, обаче в Унгария, посред бял ден. Понеже там е задължително карането на фарове по всяко време на денонощието и годината, а аз за пръв път в живота си карах истинска кола, а не строшеняк от някоя автокъща тип "Сивия лъв", просто не знаех, че карам всъщност на габарити. "Марийката" (както викам на GPS-а) беше тръгнал да ме прекарва през Словения (оттам по принцип е най-прекия път от Белгия до България, обаче ако пишем в сметките и Босна, става доста скъпичко заради визите и отнема доста повече време - ама нали за Марийка граници няма ;))), та се усетих навреме в Австрия и обърнах посоката, обаче така или иначе влязох в Унгария през Сопрон, а не през Гиор, откъдето всъщност минава магистралата от Виена. Та на един т.нар. "национал" (първокласен път, но не магистрала), малко преди да се включа в магистралата за Будапеща, ме спират унгарски катаджии, с които почваме да се разбираме на английско-руско-сръбски език. Разбрах какъв е проблема, обаче ония викат - ясно брато, ама глобата е 80 евро. Викам си - олекнах, ама какво да се прави! Питам ги къде се плаща, ония ми викат, че и в България можело да платя (то си е наистина така, ама пуст аджамия, като незнам). Аз гледам тъпо и единственото, което ми е в акъла, е как на границата ще изляза с неплатена глоба (една колежка при същото упражнение в Швейцария олекна вместо със 150 (там глобите са доста по-свирепи), с 350 евро и едвам й се размина панделата, защото решила, че няма да си плати в Швейцария, ами после, като се прибере в Белгия) и как ще трябва да извадя вместо 80 поне двойно повече евровалутни единици. Оня обаче взе да се чуди как не разбирам и ми вика къде работя. Аз му показах специалната си карта, а другия се одзвери в номерата на колата и вика: "Абе, това дипломатически номера ли са?". Тук топката вече бе в мен - викам "Да, такива са". Ония, същите цигани като нашите катаджии, викат - "Е, що не каза отначало брате! Хайде със здраве и да знаеш за друг път!"
цитирайВече знаех, обаче наистина имахме силни ангели-пазители, защото в Австрия също е задължително карането на фарове, а аз я минах без никакви проблеми. А там проблемите започват от 150 евро нагоре ;)))
Иначе точно снощи го направих това упражнение без фарове - понеже сменяме колата и белгийските търговци са "сериозни" и всичко им е навреме, се наложи да се набутам за возило под наем, на което фаровете трябва да се гасят, когато го гасиш и заключваш. Иначе светят стоповете! А е VW Polo 2010, пък стария ми Тигуан (така ми е мъчно за него, ама на - като ги правят с багажник колкото да събереш една пазарска торба и два стека бира ;))) стоеше с постоянно включени фарове, които гаснеха със загасването на двигателя и изваждането на ключа. Та снощи се наложи да ходя до една аптека (те тук в Белгия са си като нашите по комунизма - по една нощна в квартал, на ротационен принцип - те хората отдавна си живеят в социализъм ;))), та се връщах без фарове. Добре, че някой пиян не ме отнесе (тук пияното каране си е национален спорт, колкото и да се учудят някои). А и колата ебати чешита - като спираш на светофар на неутрална (скоростите са механични), гасне. Като натиснеш съединителя - пали. Колко зор видях докато я запаля без съединител... ;)))
Поздрави отново!
цитирайИначе точно снощи го направих това упражнение без фарове - понеже сменяме колата и белгийските търговци са "сериозни" и всичко им е навреме, се наложи да се набутам за возило под наем, на което фаровете трябва да се гасят, когато го гасиш и заключваш. Иначе светят стоповете! А е VW Polo 2010, пък стария ми Тигуан (така ми е мъчно за него, ама на - като ги правят с багажник колкото да събереш една пазарска торба и два стека бира ;))) стоеше с постоянно включени фарове, които гаснеха със загасването на двигателя и изваждането на ключа. Та снощи се наложи да ходя до една аптека (те тук в Белгия са си като нашите по комунизма - по една нощна в квартал, на ротационен принцип - те хората отдавна си живеят в социализъм ;))), та се връщах без фарове. Добре, че някой пиян не ме отнесе (тук пияното каране си е национален спорт, колкото и да се учудят някои). А и колата ебати чешита - като спираш на светофар на неутрална (скоростите са механични), гасне. Като натиснеш съединителя - пали. Колко зор видях докато я запаля без съединител... ;)))
Поздрави отново!
Поздрави и от мен, Вenra!
Хубаво си го написала!
цитирайХубаво си го написала!
12.
sande -
Поздрави, извънредно артистичен разказ, с тънко чувство за хумор, с божествена ирония и самоирония ...
01.04.2011 15:25
01.04.2011 15:25
... истинска радост за окото и душата.
Не зная другите ти разкази, но този е достаен за дипломна работа.
цитирайНе зная другите ти разкази, но този е достаен за дипломна работа.
Първо да ви питам - какво ви излъгаха днес и какво излъгъгахте?
карамбол, твоят смях е мои 1000усмивки :-)))
panazea, еее, послужи този път
razkazvachka, оо, мисля че и дъщерята скоро ще свърши тази работа:-)))
lubo, рядко шофирам...лош шофьор съм и предпочитам да ме возят и...предпочитат да ме возят :-)))
rpatel, мил,мил, оше го помня:-)))
цитирайкарамбол, твоят смях е мои 1000усмивки :-)))
panazea, еее, послужи този път
razkazvachka, оо, мисля че и дъщерята скоро ще свърши тази работа:-)))
lubo, рядко шофирам...лош шофьор съм и предпочитам да ме возят и...предпочитат да ме возят :-)))
rpatel, мил,мил, оше го помня:-)))
gwendoline, ама сме шофьорки та дрънкаме :-))))
demonwind, голям късмет си извадил!!!!
ckarlet, май най-лесно се пише за преживяни неща :-)))
цитирайdemonwind, голям късмет си извадил!!!!
ckarlet, май най-лесно се пише за преживяни неща :-)))
направо ме накара да навиря гордо нос и тутакси да започна да си търся издател :-))))От теб този комплимент си е направо награда. а разказът вероятно се е получr., защото просто разказах себе си:-)))Поздрави!
цитирайвъншна модерация ли имаме вече или някой надниква? Тук ми оставиха два анонимни коментара и двата-дим да ги няма.Аз само да кажа ако някой ми прави добро - обичам анонимните коментари, ич ми не пречат.Тук е свободна старана:-)))
цитирайто пъти да го прочета - сто пъти ще се хиля като тиква. Не на теб. На начина, по който си го описала :)))))
цитирайсъпругът ми би казал: "Жена шофьор и негър скиор, няма". И аз имам книжка, но така и не карам кола, твоята героиня или ти самата си много смела. Човек трябва да има афинитет към тези неща, иначе няма смисъл да се насилва. Усмивки, Бенра!
цитирайа аз и 1000 пъти да го разкажа все ще ми се смеят на тиквата:-)))))))
цитирайсамата аз....:-)))))Мъжът ми в малкото пъти, в които съм го возила е оставал безмълвен
цитирайЗверски се смях,добре ги представяш нещата...А "Шапкарите" не винаги са лоши,но само към дамите,към нас господата се започва"Ъ дай некой лев за бенз на Астрата"..:)Едва ли има някой,който да не е карал без фарове,който казва "не съм"-лъжееее
цитирайоо, имала съм и други подобни изцепки, не така колоритни, обаче пари за кафе не са ми искали-трябва да им се признае.Все са много галантни:-)))
цитирай20 кинта за кафе искат симпатягите:).скъпо ми се види.Ако не беше такава драма с плащането на актове и фишове в КАТ-София,никога не бих им дал нищо на омразните пътни полицаи,ама уви,цял ден ми губят като ходя да плащам,така,че кихам 20 кинта и онзи ми вика"Ам са от сърце нали?!"и сериозно ме пита,а аз всеки път казв3ам-"естествено",а на мен си викам,"да,да за сърцето,за сърцето...":)Лошото е ,че няма как,понякога се нарушават правилата и става кофти...
цитирайзатова са галантни с теб КАТ-аджиите. :)
Сетих се, че наскоро като бях на лекар, той нещо ми обяснява да не съм се притеснявала за нещо си, а аз му казвам "Ами аз не се притеснявам, много си се харесвам." Той казва: "И аз Ви харесвам." После се усети какво е изтърсил, все пак е на работа, де и се разхилихме и двамата. Голям майтап с галантните кавалери! :)))
цитирайСетих се, че наскоро като бях на лекар, той нещо ми обяснява да не съм се притеснявала за нещо си, а аз му казвам "Ами аз не се притеснявам, много си се харесвам." Той казва: "И аз Ви харесвам." После се усети какво е изтърсил, все пак е на работа, де и се разхилихме и двамата. Голям майтап с галантните кавалери! :)))
Търсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора