Постинг
28.06.2010 16:07 -
За къде пътувам?
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6677 Коментари: 34 Гласове:
Последна промяна: 28.06.2010 17:16
Прочетен: 6677 Коментари: 34 Гласове:
31
Последна промяна: 28.06.2010 17:16
Събудих се много развълнувана. Всъщност истината е, че почти не спах от вълнение. В резултат на което на сутринта се бях сдобила с плътни нежнокафяви сенки под очите, особено под лявото. Притесних се. Днес е важен ден, много важен, бях го избирала толкова. дълго и внимателно. За щастие чудесата на козметиката са безкрайни и около час след ставането от огледалото ме гледаше една приветлива, симпатична, дори приятно и надеждно изглеждаща жена.
- Добър ден, бих искала да ВИ помоля - тази реплика, придружена от широка 30-зъбова усмивка изпробвах девет пъти, но още на шестия ми се стори някак си сервилна - с това " да Ви помоля". Трябваше да бъда мила, но от мен да лъха решителност.
- Добър ден, бих искала да купя... - това вече звучеше къде къде по-добре. Учтиво и същевременно ясно деклариращо целта на посещението ми. Намалих усмивката с около 8 до 10 зъба, за да не излезе, че се хиля малоумно.
Часовете на понеделнишката утрин летяха убийствено бавно. Минута след минута поглеждах часовника на ръката, после часовника на компютъра, после този на мобилния и накрая за по-сигурно - часовника на стационарния телефон. Дори на два пъти питах колегата колко е часа, за да не взема да закъснея и да се изтърся баш на обяд. От опит знам, че никой не обича да му се тръшнат на гишето за продажба на каквото и да било тъкмо, когато се готви да отхапе парче от парещата софийска баница.
И ето, в 11 часа 1 минута и 33 секунди , с елегантна стъпка заходих в едно ог бюрата на БДЖ, намиращо се на централна софийска улица. Отвън витрините му мило ме подканяха да си организирам лятото, есента, зимата , пътуването, живота във въпросното бюро. На пръв поглед служителките зад прозрачните плексигласови прегради изглеждаха да имат всичките данни да организират каквото и да било пътуване, лято, есен, зима,та дори и пролет...защо не. Отгоре на всичко аз бях единствения клиент, което ме накара да се възхитя на собствената си предвидливост и организираност.
Също от опит знам, че никой не обича да му се задават въпроси при условие, че отговорите са написани на огромни двуезикови табели. Та така и аз - изправих глава и след няколкосекундно четене смело пристъпих към двете гишета, чийто потенциален клиент бях.
Няма да крия - вълнувах се, много се вълнувах, като същевремено здраво стисках в треперещите си ръце всичката възможна документация, която бях проучила, че ще ми е нужна, плюс 3 препоръки, за по-сигурно.
Едната служителка зад плексигласовата прозрачна преграда вдигна поглед и ме фиксира зад очилата си с елегантни метални рамки, като същевременно въпросително повдигна лявата си вежда. - Добър ден! – усмихнах се широко и ведро – Идвам да купя… - При колежката – и с един изискан високопрофесионален жест ми даде ясно да разбера, че мястото ми е пред съседното гише.
Преместих се.Жената зад гишето- симпатична и много вглъбена в телефонния разговор, който водеше, не ме забеляза, но и не й се натрапих. От малка съм научена, че когато някой говори по телефона трябва да го изчакаш учтиво да приключи.
Приключи и ме погледна: - Вие какво? - Добър ден! – усмихнах се отново широко и отново ведро – Идвам да купя… - Да купите?? - Да, да билети за ..- възкликнах аз жизнерадостно - Ама не виждате ли, че имам пари да броя
Ужас, в цялото си желание да бъда ненарапчива бях пропуснала да видя купчината от банкноти, позиционирана пред служителката. Почувствах се неловко
- Извинете – казах – Много извинете..аз…не исках да ви преча…колежката Ви, тя…таковата..ми каза…- прошепнах докато отстъпвах към черните столове от екокожа, наредени под отдавна немитите прозорци на бюрото
Точно се приготвих да настаня неудобството си в едно от въпросните кресла, когато гласът на служителката ме изправи отново на крака: - Вие! - Аз! - Елате - Идвам - Какво искате? - Да купя… - Разбрах, че ще купувате.Какво? - Билети.. - Ясно,че ще е билети, друго тук не продаваме Уффф…и аз съм една… - За Варна и обратно - Какво обратно? - Билети - Искате да кажете отиване и връщане? - Ами и да, и не…
Усещах как все повече се заплитам в собствената си неподготвеност(а бях убедена, че съм отрепетирала всичко) и затова тръснах всичките бумаги на гишето, поех дълбоко дъх и изрецитирах бързо и възможно най-членоразделно: - Искам да купя два билета отиване и връщане. Един пенсионерски и един нормален. И още два детски само за връщане. В спални вагони. - В спални???Искате да пътувате в спални??? - Ами да…ако е възможно - И сигурно искате да сте заедно? - Ами да…ако е възможно – не исках да изглеждам нахална все пак, затова се усмихнах извинително-подкупващо - Значи искате спални..и в двете посоки… - Ами да – поентих аз – спални. Служителката вдигна телефона и набра някакъв номер - за Бургас беше нали?! - не, не, за Варна и от Варна за София. - Аааа, ами така кажете…! След което проведе един тих разговор, от който аз чух-спални…две…отиване..връщане..деца... И после отново се обърна към мен: - за отиване има, за връщане тук няма - Тук няма? Т.е. при вас няма, така ли да разбирам? - Да, тук няма. - А къде може да има – попитах - Откъде да знам, тук няма Аз обаче се бях подготвила и за този вариант, затова веднага отреагирах с план Бе: - тогава за връщане може ли първа класа? - Може - Чудесно, ще взема четирите за връщане първа класа - Не може - Ама нали казахте,че може? - Да, можете да пътувате първа класа - Ами тогава ще ги купя първа класа - НЕ може
- ????????????????????? - детските ще си ги купите от там - Ама защо? - Защото така трябва - Добре - съгласих се аз…значи един нормален и един пенсионерски отиване и връщане, като отиването - спален - Не може! - Какво не може? Нали има спален за отиване…или няма? - Има - Ами значи искам два за отиване спален и връщане неспален, но така че да може и билетите за децата да са с нас - На пенсионерката не мога да издам връщане! - Защо? - Откъде да я знам откъде ще пътува… - Ами откъдето и аз - А аз откъде да ви знам вие откъде ще пътувате - От Варна - Да де от Варна има различни маршрути - Ами закъдето има места, затам ни издайте - А аз откъде да знам пенсионерката откъде ще пътува? - Откъдето и аз – усетих как нещо кръгът, в който се вътрим няма да ни доведе до никъде затова реших на глас да повторя ситуацията така, както съм я разбрала: - Значи на мен ще ми издадете билет отиване и връщане, така ли? - Да – увери ме служителката, докато малкият принтер изкарваше сините талони с билетите - На децата трябва да извадя от там билети и ще могат да пътуват с мен, така ли? - Да - И на пенсионерката(уф как звучи) ще издадете само отиване в спален вагон - Да - В моя спален вагон - Нали така искахте???!!!! – тук служителката повиши тона си с една октава, докато аз се вкопавах в монумента на собственото си невежество - Да, ама не разбирам защо не й издадете и на нея отиване и връщане, като на мен - Откъде да я знам откъде ще мине , бе госпожо?!?!? - Ами ние ще пътуваме заедно…и децата… - Ама какво ме интересува с кого ще пътувате. Ето ви билетите. Довиждане! - Значи все пак ако си купим от там връщанията на децата и пенсионерката ще можем да пътуваме в първа класа..заедно – продължавах да се инатя аз - Можете да пътувате, с каквото си искате - Значи може и със спален…евентуално - А бе колко пъти да Ви казвам, че спален нямаме тук - Тук нямате, а там дали има вероятност да има? Може би ако това беше филм в този момент служителката зад гишето щеше да припадне патетично и охраната да ме изхвърли с ритници на тротоара като преди това ме щракне два три пъти, за да разлепи снимките ми редом с примамващите цветни рекламки на витрините.Обаче не е филм, а е съвсем реална реалност и затова служителката не припада(тя е калена в подобни битки), а изсъсква: - Ето ви билетите. Следващият! Не идва охраната и не ме изхвърля по простата причина, че охрана няма. Отправих се вяло към изхода като от сутрешната ми очарователна свежест не е останал и трохичка чар и грам жизнерадостност . Наместо това в ръцете си държах два билета, от които единият със сигурност е отиване и връщане, а за втория вече и самата аз не знам откъде ще мине…
- Добър ден, бих искала да ВИ помоля - тази реплика, придружена от широка 30-зъбова усмивка изпробвах девет пъти, но още на шестия ми се стори някак си сервилна - с това " да Ви помоля". Трябваше да бъда мила, но от мен да лъха решителност.
- Добър ден, бих искала да купя... - това вече звучеше къде къде по-добре. Учтиво и същевременно ясно деклариращо целта на посещението ми. Намалих усмивката с около 8 до 10 зъба, за да не излезе, че се хиля малоумно.
Часовете на понеделнишката утрин летяха убийствено бавно. Минута след минута поглеждах часовника на ръката, после часовника на компютъра, после този на мобилния и накрая за по-сигурно - часовника на стационарния телефон. Дори на два пъти питах колегата колко е часа, за да не взема да закъснея и да се изтърся баш на обяд. От опит знам, че никой не обича да му се тръшнат на гишето за продажба на каквото и да било тъкмо, когато се готви да отхапе парче от парещата софийска баница.
И ето, в 11 часа 1 минута и 33 секунди , с елегантна стъпка заходих в едно ог бюрата на БДЖ, намиращо се на централна софийска улица. Отвън витрините му мило ме подканяха да си организирам лятото, есента, зимата , пътуването, живота във въпросното бюро. На пръв поглед служителките зад прозрачните плексигласови прегради изглеждаха да имат всичките данни да организират каквото и да било пътуване, лято, есен, зима,та дори и пролет...защо не. Отгоре на всичко аз бях единствения клиент, което ме накара да се възхитя на собствената си предвидливост и организираност.
Също от опит знам, че никой не обича да му се задават въпроси при условие, че отговорите са написани на огромни двуезикови табели. Та така и аз - изправих глава и след няколкосекундно четене смело пристъпих към двете гишета, чийто потенциален клиент бях.
Няма да крия - вълнувах се, много се вълнувах, като същевремено здраво стисках в треперещите си ръце всичката възможна документация, която бях проучила, че ще ми е нужна, плюс 3 препоръки, за по-сигурно.
Едната служителка зад плексигласовата прозрачна преграда вдигна поглед и ме фиксира зад очилата си с елегантни метални рамки, като същевременно въпросително повдигна лявата си вежда. - Добър ден! – усмихнах се широко и ведро – Идвам да купя… - При колежката – и с един изискан високопрофесионален жест ми даде ясно да разбера, че мястото ми е пред съседното гише.
Преместих се.Жената зад гишето- симпатична и много вглъбена в телефонния разговор, който водеше, не ме забеляза, но и не й се натрапих. От малка съм научена, че когато някой говори по телефона трябва да го изчакаш учтиво да приключи.
Приключи и ме погледна: - Вие какво? - Добър ден! – усмихнах се отново широко и отново ведро – Идвам да купя… - Да купите?? - Да, да билети за ..- възкликнах аз жизнерадостно - Ама не виждате ли, че имам пари да броя
Ужас, в цялото си желание да бъда ненарапчива бях пропуснала да видя купчината от банкноти, позиционирана пред служителката. Почувствах се неловко
- Извинете – казах – Много извинете..аз…не исках да ви преча…колежката Ви, тя…таковата..ми каза…- прошепнах докато отстъпвах към черните столове от екокожа, наредени под отдавна немитите прозорци на бюрото
Точно се приготвих да настаня неудобството си в едно от въпросните кресла, когато гласът на служителката ме изправи отново на крака: - Вие! - Аз! - Елате - Идвам - Какво искате? - Да купя… - Разбрах, че ще купувате.Какво? - Билети.. - Ясно,че ще е билети, друго тук не продаваме Уффф…и аз съм една… - За Варна и обратно - Какво обратно? - Билети - Искате да кажете отиване и връщане? - Ами и да, и не…
Усещах как все повече се заплитам в собствената си неподготвеност(а бях убедена, че съм отрепетирала всичко) и затова тръснах всичките бумаги на гишето, поех дълбоко дъх и изрецитирах бързо и възможно най-членоразделно: - Искам да купя два билета отиване и връщане. Един пенсионерски и един нормален. И още два детски само за връщане. В спални вагони. - В спални???Искате да пътувате в спални??? - Ами да…ако е възможно - И сигурно искате да сте заедно? - Ами да…ако е възможно – не исках да изглеждам нахална все пак, затова се усмихнах извинително-подкупващо - Значи искате спални..и в двете посоки… - Ами да – поентих аз – спални. Служителката вдигна телефона и набра някакъв номер - за Бургас беше нали?! - не, не, за Варна и от Варна за София. - Аааа, ами така кажете…! След което проведе един тих разговор, от който аз чух-спални…две…отиване..връщане..деца... И после отново се обърна към мен: - за отиване има, за връщане тук няма - Тук няма? Т.е. при вас няма, така ли да разбирам? - Да, тук няма. - А къде може да има – попитах - Откъде да знам, тук няма Аз обаче се бях подготвила и за този вариант, затова веднага отреагирах с план Бе: - тогава за връщане може ли първа класа? - Може - Чудесно, ще взема четирите за връщане първа класа - Не може - Ама нали казахте,че може? - Да, можете да пътувате първа класа - Ами тогава ще ги купя първа класа - НЕ може
- ????????????????????? - детските ще си ги купите от там - Ама защо? - Защото така трябва - Добре - съгласих се аз…значи един нормален и един пенсионерски отиване и връщане, като отиването - спален - Не може! - Какво не може? Нали има спален за отиване…или няма? - Има - Ами значи искам два за отиване спален и връщане неспален, но така че да може и билетите за децата да са с нас - На пенсионерката не мога да издам връщане! - Защо? - Откъде да я знам откъде ще пътува… - Ами откъдето и аз - А аз откъде да ви знам вие откъде ще пътувате - От Варна - Да де от Варна има различни маршрути - Ами закъдето има места, затам ни издайте - А аз откъде да знам пенсионерката откъде ще пътува? - Откъдето и аз – усетих как нещо кръгът, в който се вътрим няма да ни доведе до никъде затова реших на глас да повторя ситуацията така, както съм я разбрала: - Значи на мен ще ми издадете билет отиване и връщане, така ли? - Да – увери ме служителката, докато малкият принтер изкарваше сините талони с билетите - На децата трябва да извадя от там билети и ще могат да пътуват с мен, така ли? - Да - И на пенсионерката(уф как звучи) ще издадете само отиване в спален вагон - Да - В моя спален вагон - Нали така искахте???!!!! – тук служителката повиши тона си с една октава, докато аз се вкопавах в монумента на собственото си невежество - Да, ама не разбирам защо не й издадете и на нея отиване и връщане, като на мен - Откъде да я знам откъде ще мине , бе госпожо?!?!? - Ами ние ще пътуваме заедно…и децата… - Ама какво ме интересува с кого ще пътувате. Ето ви билетите. Довиждане! - Значи все пак ако си купим от там връщанията на децата и пенсионерката ще можем да пътуваме в първа класа..заедно – продължавах да се инатя аз - Можете да пътувате, с каквото си искате - Значи може и със спален…евентуално - А бе колко пъти да Ви казвам, че спален нямаме тук - Тук нямате, а там дали има вероятност да има? Може би ако това беше филм в този момент служителката зад гишето щеше да припадне патетично и охраната да ме изхвърли с ритници на тротоара като преди това ме щракне два три пъти, за да разлепи снимките ми редом с примамващите цветни рекламки на витрините.Обаче не е филм, а е съвсем реална реалност и затова служителката не припада(тя е калена в подобни битки), а изсъсква: - Ето ви билетите. Следващият! Не идва охраната и не ме изхвърля по простата причина, че охрана няма. Отправих се вяло към изхода като от сутрешната ми очарователна свежест не е останал и трохичка чар и грам жизнерадостност . Наместо това в ръцете си държах два билета, от които единият със сигурност е отиване и връщане, а за втория вече и самата аз не знам откъде ще мине…
1.
marcusjunius -
Показваш завидна устойчивост на ...
28.06.2010 16:50
28.06.2010 16:50
Показваш завидна устойчивост на балкантуристко отношение :)
Но по-сериозно - решението е едно. Нарича се частни оператори. Дотогава - личната кола, самолет, та дори и автобус.
цитирайНо по-сериозно - решението е едно. Нарича се частни оператори. Дотогава - личната кола, самолет, та дори и автобус.
2.
анонимен -
Смях се с глас ...
28.06.2010 16:53
28.06.2010 16:53
Смях се с глас, докато четох. Обаче всъщност изобщо не е смешно.
Писнало ми е от хрантутници, отглеждащи дебели четирибуквия зад разни гишенца. Ако ги подсетиш, дори и учтиво, че да те обслужат - всъщност им е основната работа, сякаш им бъркаш не знам къде ...
П.П. Кола нямаш ли? :)))
цитирайПиснало ми е от хрантутници, отглеждащи дебели четирибуквия зад разни гишенца. Ако ги подсетиш, дори и учтиво, че да те обслужат - всъщност им е основната работа, сякаш им бъркаш не знам къде ...
П.П. Кола нямаш ли? :)))
Мислехме със самолет, но точно за тези дати цените са неприемливи.влакът се оказва единственото приемливо решение по разни причини.Забравих да кажа,че съм лош шофьор и не се наемам да шофирам до морето...Обаче при всеки сблъсък с тези древни порядки се изумявам как може да не мръднат и на сантиметър по отношение ниво и начин на комуникация
цитирайanimo написа:
Смях се с глас, докато четох. Обаче всъщност изобщо не е смешно.
Писнало ми е от хрантутници, отглеждащи дебели четирибуквия зад разни гишенца. Ако ги подсетиш, дори и учтиво, че да те обслужат - всъщност им е основната работа, сякаш им бъркаш не знам къде ...
П.П. Кола нямаш ли? :)))
Писнало ми е от хрантутници, отглеждащи дебели четирибуквия зад разни гишенца. Ако ги подсетиш, дори и учтиво, че да те обслужат - всъщност им е основната работа, сякаш им бъркаш не знам къде ...
П.П. Кола нямаш ли? :)))
бе имам, ама не ставам за дълъг път, кофти шофьор съм. А и идеята с влака идеално звучи-меткаш се, лягаш си, прочиташ две три страници, заспиваш и хоп-на сутринта свежарка си във Варна. Това на теория де:-)))
5.
анонимен -
У нас теорията
28.06.2010 17:11
28.06.2010 17:11
по дифолт се разминава с практиката. :)
Затова от години, ако не може с нашата кола или няма жертвоготовен приятел, ползвам автобусите на една-две фирми, свикнах им от командировките. Пътуват бързо, вътре е чистичко и 99.9% от шофьорите са много възпитани и не пускат кръшни балкански ритми за приспиване.
Лек ти път, когато е, особено в обратната посока. :)))
цитирайЗатова от години, ако не може с нашата кола или няма жертвоготовен приятел, ползвам автобусите на една-две фирми, свикнах им от командировките. Пътуват бързо, вътре е чистичко и 99.9% от шофьорите са много възпитани и не пускат кръшни балкански ритми за приспиване.
Лек ти път, когато е, особено в обратната посока. :)))
да ти кажа като излязох от бюрото и си викам-бе що не им...и да се метнем на едно автобусче...което може и да стане...
цитирайА, бе, някой не е наред... Както разбирам, клиентът нищо не разбира. Значи ,той не е наред. Според служителката,де...
цитирайклиентът, в случаят-аз, е тотален неразбирач, не е в ред и не е наясно. Това е положението, ако искам, кой ме бие да пътувам с влак...
цитирайСмях се и плаках, и се наслаждавах и на случката, и на стила, и на...
Поздравления!!!
цитирайПоздравления!!!
смееш се ти, а аз все още не знам откъде ще мина...Да са живи и здрави,че дават матр'ял за писане
:-)))))))))))))))
цитирай:-)))))))))))))))
Божееее ,има ли смелчаци ,които все още пътуват с БДЖ ? :)))))))))))))))
цитирай
12.
анонимен -
хахаха
28.06.2010 19:44
28.06.2010 19:44
БДЖ= Боже, Докарай ме Жив
цитирайМного смешно, но и много истинско!
цитирайне си играй с Огъня ...
Поздрави!:-)
цитирайПоздрави!:-)
15.
razkazvachka -
Ето затова не отидох втори път за тази година до Варна - от де да знам дали ще стигна,
28.06.2010 21:57
28.06.2010 21:57
до къде ще стигна, от къде ще тръгна и как ще пристигна:))))
Хората от там, обаче, явно врели и кипели - взеха, че ми изпратиха книгата с публикациите по пощата.
И до ден днешен се чудя, как успяват тия хора да докарат пощата, от къде я качват и как така чудодейно се появява някой ден на бюрото на секретарката...
като Билбо Торбинс - пътуваме Дотам и понякога Обратно - лошото е, че Обратно е лесно, ама как да стигнем Дотам първо-....
цитирайХората от там, обаче, явно врели и кипели - взеха, че ми изпратиха книгата с публикациите по пощата.
И до ден днешен се чудя, как успяват тия хора да докарат пощата, от къде я качват и как така чудодейно се появява някой ден на бюрото на секретарката...
като Билбо Торбинс - пътуваме Дотам и понякога Обратно - лошото е, че Обратно е лесно, ама как да стигнем Дотам първо-....
Майчице, какъв панаир бих направила ако бях на твое място.Щях да си купя каквото съм наумила , та ако ще чудо да стане.Щеше да е невъзпитано и да ми струва много нерви , но....каквото повикало,такова се обадило.
Културно - с културните, с мухлите от гишето - по мухленски.
цитирайКултурно - с културните, с мухлите от гишето - по мухленски.
karambol5 написа:
Божееее ,има ли смелчаци ,които все още пътуват с БДЖ ? :)))))))))))))))
ето-моя милост.
:-)))
starbuck69 написа:
БДЖ= Боже, Докарай ме Жив
абревиатурата, разчетена така хич не ми се нрави
съвършено истинско-диалогът е едно към едно:-))))
цитирайПоздрави и на теб!ще внимавам
цитирайсложна е тази работа с минаването, много сложна-откъде, как, кога, с кого...:-)))
цитирайхванаха ме в чудесно настроение и не ми беше до панаири иначеее....
цитирайот повсеместната некадърност и нежелание за работа, че дори хуморът ми избяга...
А на вас - лек път (надявам се напълно споделен и то в спален вагон на връщане!) и весело изкарване! :))
цитирайА на вас - лек път (надявам се напълно споделен и то в спален вагон на връщане!) и весело изкарване! :))
те просто така са си свикнали и няма отвикване
Благодаря за пожеланията и поздрави!
цитирайБлагодаря за пожеланията и поздрави!
браво...
цитирайЗащо ли доста ми напомня на Параграф 22 и Йосарян със сливите в устата...?
цитирайздрасти :-))
цитирайами хайде де...нали казват че изкуството е отражение на живота :-)
цитирай
29.
анонимен -
xxx
29.06.2010 15:06
29.06.2010 15:06
бени, не го отказа това бдж и това си е. Посмях се на твой гръб.
цитирайда ми се чудиш на ината нали:-))
цитирайабе госпожо, тази пенсионерката с децата много съмнителна? :)))
цитирайнаправо подозрителна:-)))
цитирайКажи как беше пътуването?
цитирайна отиване беше екстра-спален вагон-легнахме и се събудихме във Варна.
На връщане спален нямаше и си взехме цяло купе 1 класа.Но отивайки при влака що да видим-един от вагоните дими...Някаква влязла с цигара, заспала и го запалила.
Последваха маневри, откачане, закачане...А и първа класа просто така се казва
цитирайНа връщане спален нямаше и си взехме цяло купе 1 класа.Но отивайки при влака що да видим-един от вагоните дими...Някаква влязла с цигара, заспала и го запалила.
Последваха маневри, откачане, закачане...А и първа класа просто така се казва
Търсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
