Тази сутрин пресякох на червено. Обикновено не го правя. Всъщност не помня кога съм го правила за последно. На мнение съм, че правилата са създадени, за да се спазват и максимата "правилата са, за да се нарушават" никак не ми допада, особено приложима към правилата за движение по пътищата.
        Аз съм и пешеходка, и шофьор. Всъщност - по-активно съм пешеходка, а като шофьор съм слаба ракия, макар да не пия ракия . Но стоейки на светофара, изчаквайки зеленото му позволение да пресека, съм напълно наясно какво означава хукването ми между движещите се коли.Ясна ми е, както евентуалната последица от моето нетърпение, така и раздразнението, което изпитват шофьорите, принудени да набиват спирачки заради някой малоумник.
    Днес аз бях сред стадото малоумници. и не,защото бързах и не, защото изпусках важна среща . Просто не издържах. 8 минути червен светофар. Осем.Не две, не три, не пет...осем. Вървяха колите от Тодор александров, спряха.После спряха тези, идващи от Стамболийски. После и те спряха. Тръгнаха отново тези от Тодор Александров и после спряха, отново тръгнаха тези от Стамболийски...А пешеходният светофар все си стоеше червен. Доста хора хукнаха между движещите се коли доста преди мен. Така става винаги.Обикновено зелената светлина изчакваме аз и още 2-3 балъци. Обаче днес не издържах. Кой идиот, по дяволите, го е настроил този пешеходен светофар???
    Вероятно хората, които менават по моя маршрут вече са разпознали светофара до метростанцията на Шератон. Откакто затвориха подлеза и го замениха със светофар това кръстовище се оказва тестер за здравината на нервите,както на пешеходци, така и на шофьори. Сега обаче затвориха и булевард "Мария Луиза" и да дочакаш зелен пешеходен светофар май се оказва мисия невъзможна.
        НА пръв поглед - какво пък толкова - минута повече или минута по-малко. Но факт е,че там движението е огромно.Огромен е потокът от коли, огромен е и човекопотокът и дългото изчакване за пешеходците не прави нещата по-добри.Напротив - кръстовището се превръща в едно опасно място, защото масово хората ,излизайки от метрото се озовават слаломиращи между движещите се коли. Които от своя страна се налага да спрят,макар да им свети зелено, да пропуснат тълпата. и тогава, когято на пешеходците най-накрай бъде разрешено преминаването, заблудените 2-3-5 до 10 останали отново слаломират между изнервени движещи се коли, които се налага да се изтеглят. И така непрекъснато.
  Питам се-когато се измислят правила, не само когато се настройват светофари, не трябва ли да се мисли за реалната възможност за изпълняването им.Не е ли това целта на правилата-да бъдат изпълними и изпълнявани? Защото неизпълнимите правила просто си просят да бъдат нарушавани. Масово се създават недомислени забрани, които са преварително родени нарушени.Защо? Кому е нужно?
Има нужда от правила, има нужда, крещяща нужда правилата да бъдат спазвани - защото така нещата ще се случват по-добре, по-правилно, по-безопасно дори(както в гореописания случай), но това би било възможно, когато тези правила са мислени и съобразени с човешката нагласа. Защото ние, тези които трябва да спазваме правилата , сме човешки същества - демек хора, подвластни на емоции . Трябва правила, но мислени!!!
  Отидете и вижте този светофар - там никой не чака да светне зелено. Така е и с повечето неща в живота ни. Правилата са заключени врати, които всеки без притеснение разбива и никой не се пита-защо?

изграждат временни пасарелки за такива случаи. Но по самоковските села още не са чували за тях.
Ще чакаш!!!
Веррай ми като му дойде времето и това ще стане ;-))

ще стане...това си викам от сумати години.Честно казано-с толкова бавни темпове напредваме, че назадването ми се струва по-бързо.
Всичко друго сме, но не и цивилизована страна

А знам го този светофар, обаче най-любимите ми светофари са на Раковски и Гурко и на Славейков. И на двете места е порядъчно забавно пресичането, стига да не си възрастен човек с бастун или майка с детска количка, че просто не те виждам как ще тичаш между колите. А и на Попа също е готино, особенно когато разни тарикати се опитват да завиват пред трамвая. Просто супер! :-)) Щото ако спрат да изчакат трамвая ще свърши света, нали така? Пък, че могат да отнесат някой балък, като мен, който си пресича на зелено... ма много важно! Веднъж, тъй както съм си мило и кротко дете направо ми идеше да извия врата н един такъв селски тарикат с голям джип! Едно, че няма право да кара по трамвайната линия на Графа, ама второ, че както беше зад трамвая, реши, че няма да чака трамвая да спре (там има спирка), ами направо ще си го заобиколи и ще завие преди трамвая да тръгне... бе малоумник! Мен ако питаш направо си заслужаваше трамвая да го блъсне! Защото докато го изпълняваше, цялото това чудо едва не отнесе и мен и още незнам колко човека, които кротичко си пресичахме на зелено!

точно това е моят район.Но трябва да ти кажа,че този на Шератон вече категорично води класацията.Не едни, ами няколко гърди напред е.
Раковски и Гурко проста трябва да внимаваш за някой Фитипалди, правещ ляв завой.Аз избягвам и двата светофара, ползвайки пешеходната на Стехан КАраджа и Раковски-винаги ми спират.
Иначе на графа съм била свидетел как трамвая умишлено блъска буске, което се вре там,където не му е работата

На финала на "Граф Монте Кристо" Александър Дюма казва, че цялата човешка мъдрост се състои в двете думи Чакай и се Надявай! (Цитат по памет, така че едва ли е точен.) Е, на мен пък май ми писна да чакам и да се надявам от умрял писмо да пристигне. Затова мисля да напускам кораба. Ама много сериозно го мисля даже! :о))) А щом на мен ми е дошло до гуша, значи положението наистина вече е нетърпимо, защото по принцип съм безкрайно търпелив човек.

ще те замоля само като напуснеш кораба да направиш така щото нещата ти да видят бял свят на хартиен носител и да ми ги пратиш от там, където си с автограф.Щото иначе-голяма загуба....в духовен аспект
Това е то-цветът напуска кораба

Benra -

Правилата са, за да се спазват, след като тяхното спазване бъде прекарано през елемента на лична морална и практическа оценка. Правилата се спазват по две причини - под принуда, или по взаимно съгласие. Ако не съм съгласен с някое правило, аз ще го спазвам само, ако опълчването на принудата (потенциалното наказание, вкл. с вероятностна тежест по игровата теория) ме води до по-големи загуби от подчинението. "Загубите" могат да имат всякакъв характер, не на последно място могат да бъдат психически и морални.

Знам, че това звучи теоретично и затова ще го кажа по друг начин - аз не съм се съгласявал с множество правила, които противоречат на моите морални норми и разбирания. Всички тях аз ще опитвам да нарушавам, или няма да опитвам да нарушавам, преценявайки най-напред последиците от едното или другото.

Има един известен психологически експеримент за сляпото подчинение - на психолога Стенли Милграм. Този експеримент ясно показва, че човек, заробен от правилата, е способен да се превърне в пълен малоумник и дори да убие друг човек без причина. просто, защот си мисли, че се подчинава на "общи правила".

Така че - пресичам на зелено, защото съм съгласен, че това правило улеснява и прави по-безопасно движението по пътищата. Когато зеленото свети половин ден, това е друго правило, с което не съм съгласен и спокойно ще наруша.

има един светофар, който свети зелено за пешеходци точно толкова бързо, че да скочиш на платното, да преминеш по възможно най-бързия начин и когато стъпиш на отсрещния тротоар, вече да е червено. Ако не изчакваш завиващи коли, които ти отнемат предимството. И ако не водиш дете за ръка. Толкова е изчислено правилото. Ха спазвай го де :)))
Глупавите правила не са правила, а просто... глупащини :)))))

И по този въпрос работя с жокер "помощ от приятел", но да не урочасам работата! :о))) С малко повече късмет, ще го бъде. Навила съм си го на пръстче и вече няма отказване.

личната морална и практическа оценка е хубаво нещо, но само и единствено приложена от морален човек.НАли се сещаш,че моралните ни отправни точки са различни.Т.е. ти можеш да смяташ за морално да не караш пил, докато друг може да е на мнение,че една-две чашки не са нито морален, нито практически проблем.
Не съм психолог, но съм склонна да се доверя на Стенли Милграм.Това е ефектът на коня с капаци - действието без мисъл.

въпросният светофар, за който иде реч по-горе е от същия тип.Свети червено цяла вечност, но зеленото е само за Ивет Лалова или моге би Тереза Маринова

само така! Успех!!!

Това е най-трудният въпрос - не си го самозададох, защото все пак се надявах да ми се размине :)

Да, начинът, по който гледам на свободата и човешките права налага да приема, че и онези, които изповядват различни от моите разбирания и морални норми, за мое най-голямо съжаление имат същите права като мен. Но механизми за защита на основните права съществуват, без да се налага човек да се видиотява или да става роб. Надявам се някой ден обществото да еволюира до тези механизми. Аз не ги познавам, но интуитивно усещам, че ги има.

ще ми дадеш ли малко оптимизъм, защото аз първо се бях запасила с идеализъм, после прибавих ентусиазъм, сложих и малко див инат, ноооо...очите ми не проглеждат в розово. Не, че ми е черно, но ми става някакво безцветно, което е по-лошото.Не ми се ще това напред да е безцветно

Оптимизъм за какво? За обществената ситуацияв Бг? Или за тази в света? Дори не търся такъв. Няма шанс да открия, така че предпочитам да не търся. Но търся и намирам оптимизъм около себе си, в прякото си обкръжение - всичко истинско в тоя живот се случва на една ръка разстояние. Не виждам защо да се томрозя с по-далечното, измисленото и фалшивото.

за обществената ситуация.
За човешката такава- ми стига да се вгледам в очите срещу себе си.Което, както казваш и ти, всъщност е най-важното

Ако няма подлез или надлез за пешеходци значи трябва да се разчита на светофар. Както винаги опираме до пресечната точка между желание и възможности, в случая на общината и КАТ.

И при мен го има това. Зеленото на светофара за пешеходци влиза в противоречие със завиващите автомобили, за които също е зелено. В правилника по този въпрос е казано, че автомобилите са длъжни да чакат и повечето наистина го правят. Проблемът се изразява в това, че пешеходецът преценява да мине или да спре според скоростта на завиващия автомобил. Ако той, автомобилът, ускорява рязко или дори просвирва с гуми, пешеходецът спира защото инстинктът му за самосъхранение е по-силен от разума. Това вече е извън написаните правила, но е непредотвратимо. От спирането на пешеходеца следва допълнително изчакване от страна на някой друг автомобил, което пък забавя вече получилият право да се движи изчакващ зеленото си автомобил. Напреженията избуяват в псувни, а не рядко и в изкривени калници. Не винаги всичко може да се регулира с правилник и закон, затова е нужно да има възпитание и манталитет.