Цветя, цветя, цветя...и сняг. Нищо чудно по някое време да грейне и слънце, нищо чудно. Нали е осми март.
     Вглеждам се в лицата на другите жени  и се опитвам да отгатна как се чувстват днес. Дали денят за тях е по-специален? Виждам, че много жени носят букетчета в ръце - розички, зюмбюли. Повечето мъже също са въоръжени с цветя - няма как, колежките трябва да бъдат почетени.
       Моят ден тръгна също с цветя -едно усмихнато-Честит празник, мамо и най-красивият букет на света-още преди тъмното на нощта да си е отишло.
  Взирам се в жените - ето онова момиче с подаващи се руси плитки под плетената шапка - сложило е слушалките, поклаща  леко глава в такт с музиката и се усмихва. Вероятно отива на лекции. Което значи-купонът започва от рано сутринта и ще приключи някъде по малките часове. Жената до него държи три зюмбюлчета в ръце. Вероятно за колежките. Снегът е полегнал на прясно оформените къси букли, а умората на лицето й се е отдръпнала, за да даде път на нещо, което целогодишно стои позабравено в стария скрин.
- И като се събудих на леглото ми имаше роза и картичка-Честит празник, обичам те...- чувам възбуден шепот отдясно и се обръщам. Цялото й лице сияе, докато разказва на приятелката си как я е посрещнало понеделнишкото утро.
- А пък моят не го зачита този празник, комунистически бил - въздиша другата жена, опитвайки се гласът й да звучи безразлично.
Един мъж, който също като мен дочува разговора свива устни и поклаща глава.
Чудя се какво си мисли. Какво означава жеста му. Не носи цветя. Дали това значи,че и той смята празника за комунистическа отживелица или пък може би си няма любима жена?
      Всъщност - коя е жената, която празнува днес?
Всички ще бъдат единодушни по въпроса, предполагам. Истинската жена!
А коя е истинската жена?
Тази, която кара кръвта ти да кипи и слабините ти да пулсират диво? Тази, която с майчинска нежност те завива в студените нощи? Тази, която е  до теб, дори когато целият свят се срутва отгоре ти?Тази, която наричаш -мамо?Тази, която върви една крачка пред теб и ти служи за мерило?Тази,с която украсява делника ти?Тази, която е само за празници?Тази, която властва над сънищата ти? Тази, която ти казва - ти можеш? Тази, която не се страхува да заяви - Аз мога! Тази, която...
Съпругата, любимата, приятелката, колежката, съседката, случайната непозната. Истинската.
Тя, Ти, Аз...

Честит празник, Бени!
Ние празнуваме всеки ден , не само днес!
Просто мъжете днес се сещат, че сме ЖЕНИ, а не само майки и домакини :))
Бъди винаги усмихната и обичана!

Благодаря!
Ами..не знам дали само днес се сещат, по-скоро днес няма начин да не се сетят :-)))
Местит празник и на теб!

За любимите , за майките , за съкровищата!
Честит празник!

страхотно си го написала, аз празнувам, когато душата ми празнува, значи е празник :))))
Слагам го в моята блогвълна "Само за жени"

Честит празник, Бени! Пожелавам ти много любов и щастие..

Здраве, късмет и Любов! И Вяра - за да се преборите за останалото ...

трябва ли ни специална и измислена дата, за да ни е сладко и хубаво да сме жени и майки и да ни чувстват такива? Ако ще е само на нея и само заради нея - не, мерси!

Аз празнувах,защото децата и ми подариха най-прекрасния подарък-картичка с невероятно пожелание..
Здраве и късмет ти желая!Обичай и бъди обичана!

Много хубав текст. Нужен ни е този празник. Дори да съумяваме от всеки ден да правим малък празник, нека има и един по-така... Празнично беше по улиците, магазините, офисите.... Осмомартенска атмосфера!
Бъди щастлива, Бени!

Хубаво е,когато има празници!

Така си е-душата е барометър!

Благодаря!

Ами не знам...трябва да има дата, която да се усеща по-специална.Защо не-това са само положителни емоции.останалото е ежедневие.Поздрави!

Спомням си,че като бях дете този празник беше тачен предимно като ден на майката-правехме картички,снимаха ни.И сега като че ли най-милото внимание е това на децата ни

Напълно споделям твоето мнение.Няма лошо да има един по-специален ден-за мъжете, за жените, за децата.Аз се радвам на празниците, някак си всичко наоколо става по-ведро

Обичам да имам специален ден. Не си го давам. :-))

Хареса ми и на мен това, което си написала. Няма нужда от коментар.
Вчера бях изпълнена с енергия. Малко ми трябваше: зюмбюлите, които дъщеря ми от София беше поръчала на по-големия си брат непременно да намери, добавеното от него букетче минзухари и синчец, обаждането на най-малкия ми син от Варна... За мен този ден винаги е бил най-вече празник на майката. Като такъв го почувствах и сега - и съм щастлива...

малко е нужно ,малко, а колко много дава