Постинг
08.12.2009 14:14 -
Предколедната струна на човешкото съчувствие
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3328 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 07.07.2010 15:20
Прочетен: 3328 Коментари: 17 Гласове:
10
Последна промяна: 07.07.2010 15:20
Няма да пиша за пръв път по темата. Всъщност - чудех се дали изобщо да пиша. Нали все си казвам, че съм обръгнала, свикнала, не ми пука, не ги забелязвам.
Не, не дупките и разхлопаните плочки-макар току що да ми унищожиха безвъзвратно едното токче на ботуша. Демек - 20-на лева предколедно хлътнаха в разтропания тротоар насред баш центъра. Ама кой ми е виновен, че пешеходя на тънки токчета. Така де - нито му е времето, нито му е мястото.
За просяците ми е думата. Но не за онези, които се идентифицират като такива, протягайки ни празна кутийка от сухи пасти или свита в шепа ръка. Те са ясни и посланията са им ясни - дай како, дай момиче, дай госпожа...щото съм много гладен-аз, детето, родата... Не и за онези, които грабнали я акордеон, я цигулка, я просто гласа си-се опитват не само да бръкнат в портмонетата, но и да ни усмихнат, да ни накарат да ги чуем, да се порадваме на таланта им или пък да стиснем гневно устни, сподавяйки някоя неучтивост. Има една такава леля в подлеза на метростанция Сердика - като я видя с акордеона и тутакси си слагам тапите за уши. Гласът й, "меден загорски", направо ми стърже по мозъка.
Та ето, отново иде Коледа, отново магазините бъкат от "предколедни намаления", а улиците-от предколедни просяци. Не можеш да направиш крачка, без да се натъкнеш на някой, който те призовава да бъдеш човек. Тежко е, тежъщ е животът.Тежък и труден. Особено за поколението на 60-80 годишните. Хора, понесли най-трудно преломите на времето и нахлулата псевдодемокрация. Ясно ми е, че е лесно да се каже- работи бе, работи!!! Вероятно много от хората, които протягат ръка за милостиня наистина са били принудени от обстоятелствата да го сторят, наистина това е единственият им изход да останат сред хората. Тъжно е и страшно. Но днес изпитах гняв, истински. Така, както си марширувах с почти счупено токче, но пък изпълнена с коледен дух ,чух
- Моля ВИ, дайте ми няколко лева, не ми стигнаха да си купя жизненоважните лекарства.
Същата жена, която преди няколко дена с абсолютно същата реплика ме помоли абсолютно същото нещо. И отново бяхме пред аптеката. Каква логична ситуация и каква по-логична реакция човекът в теб да извади портмонето и да подаде. За лекарства, жизненоважни...Защото може да сме обръгнали, но все още е останало някакво огънче, което да тлее в душата ни и да осветява нещата по-важни от собствения ни цинизъм.
Собствен цинизъм ли казах?!
О не- цинично е поведението на подобни хора, които спекулират с най-ценното нещо на света-здравето-своето или чуждо. Които те лъжат долнопробно и гнусно, бъркайки не само в портмонето ти, а и в душата ти. Защото да дадеш не е просто жест на помощ, то е жест на разбиране, на емпатия. Когато някой със сълзи на очите те моли да помогнеш, за да бъде, ти му даваш не просто банкнота, ти откъсваш късче от себе си.
Гледах я тази жена на средна възраст, с очила и карирано палто - приличаща досущ на съседката от долния етаж, на продавачката от близката бакалия, на жената на опашката пред мен, гледах тъжния й поглед и слушах треперещия й глас и се погнусих. Защото...не искам някой да си мисли,че може просто ей така да къса парченца от душата ми. Защото утре някой наистина ще има нужда от тези два лева,за да си купи животоспасяващо лекарство, а аз ще отмина с празен поглед и празна душа.
Отивам да си дам ботушите на ремонт.
Не, не дупките и разхлопаните плочки-макар току що да ми унищожиха безвъзвратно едното токче на ботуша. Демек - 20-на лева предколедно хлътнаха в разтропания тротоар насред баш центъра. Ама кой ми е виновен, че пешеходя на тънки токчета. Така де - нито му е времето, нито му е мястото.
За просяците ми е думата. Но не за онези, които се идентифицират като такива, протягайки ни празна кутийка от сухи пасти или свита в шепа ръка. Те са ясни и посланията са им ясни - дай како, дай момиче, дай госпожа...щото съм много гладен-аз, детето, родата... Не и за онези, които грабнали я акордеон, я цигулка, я просто гласа си-се опитват не само да бръкнат в портмонетата, но и да ни усмихнат, да ни накарат да ги чуем, да се порадваме на таланта им или пък да стиснем гневно устни, сподавяйки някоя неучтивост. Има една такава леля в подлеза на метростанция Сердика - като я видя с акордеона и тутакси си слагам тапите за уши. Гласът й, "меден загорски", направо ми стърже по мозъка.
Та ето, отново иде Коледа, отново магазините бъкат от "предколедни намаления", а улиците-от предколедни просяци. Не можеш да направиш крачка, без да се натъкнеш на някой, който те призовава да бъдеш човек. Тежко е, тежъщ е животът.Тежък и труден. Особено за поколението на 60-80 годишните. Хора, понесли най-трудно преломите на времето и нахлулата псевдодемокрация. Ясно ми е, че е лесно да се каже- работи бе, работи!!! Вероятно много от хората, които протягат ръка за милостиня наистина са били принудени от обстоятелствата да го сторят, наистина това е единственият им изход да останат сред хората. Тъжно е и страшно. Но днес изпитах гняв, истински. Така, както си марширувах с почти счупено токче, но пък изпълнена с коледен дух ,чух
- Моля ВИ, дайте ми няколко лева, не ми стигнаха да си купя жизненоважните лекарства.
Същата жена, която преди няколко дена с абсолютно същата реплика ме помоли абсолютно същото нещо. И отново бяхме пред аптеката. Каква логична ситуация и каква по-логична реакция човекът в теб да извади портмонето и да подаде. За лекарства, жизненоважни...Защото може да сме обръгнали, но все още е останало някакво огънче, което да тлее в душата ни и да осветява нещата по-важни от собствения ни цинизъм.
Собствен цинизъм ли казах?!
О не- цинично е поведението на подобни хора, които спекулират с най-ценното нещо на света-здравето-своето или чуждо. Които те лъжат долнопробно и гнусно, бъркайки не само в портмонето ти, а и в душата ти. Защото да дадеш не е просто жест на помощ, то е жест на разбиране, на емпатия. Когато някой със сълзи на очите те моли да помогнеш, за да бъде, ти му даваш не просто банкнота, ти откъсваш късче от себе си.
Гледах я тази жена на средна възраст, с очила и карирано палто - приличаща досущ на съседката от долния етаж, на продавачката от близката бакалия, на жената на опашката пред мен, гледах тъжния й поглед и слушах треперещия й глас и се погнусих. Защото...не искам някой да си мисли,че може просто ей така да къса парченца от душата ми. Защото утре някой наистина ще има нужда от тези два лева,за да си купи животоспасяващо лекарство, а аз ще отмина с празен поглед и празна душа.
Отивам да си дам ботушите на ремонт.
Тези ги има навсякъде, и н мен ми се е случвало ! Ама при мен бе фрапантно ,същата жена ми поиска пари за лекарства при положение че ми иска преди три часа ,казах и поне да помни от кого е искала ,а тя най-безцеремонтно отиде да пита жена след мен !Случвало ми се и с билет за село , дето не стигали лев или стотинки...и аз се чудя как не ги е срам, икога не съм отказвал да помогна но в такива слуачи изпушвам !!!
цитирай
2.
анонимен -
За съжаление
08.12.2009 14:25
08.12.2009 14:25
такива псевдопросяци има много и вече е трудно да откриеш кой наистина има нужда от два лева и кой "къса парченца от душата ти".
В нашият квартал има един бездомник, той никога не проси - седи си и ако някой му пусне два лева се усмихва под мръсната брада, аз често съм му купувала за ядене и той ми благодари със светнали очи - това ме разплаква, незам защо .........
цитирайВ нашият квартал има един бездомник, той никога не проси - седи си и ако някой му пусне два лева се усмихва под мръсната брада, аз често съм му купувала за ядене и той ми благодари със светнали очи - това ме разплаква, незам защо .........
ами явно не ги е срам. И това са видимо хора, които на са от социалното дъно.
Не ме пваша яд на протегнатите ръце, но да ме лъжат за здраве...
цитирайНе ме пваша яд на протегнатите ръце, но да ме лъжат за здраве...
и тук, пред офиса ми, има няколко бездомника.ТУк са от години.Собствениците на магазинчетата и кафетата им дават някакви задачки, с които изкарват стотинки предимно за алкохол.Но никога, никога не нахалстват.
цитирайтия, с билетчетата са ми ежедневие. понеже работя в близост до централната автогара. един даже беше и "войник". не че има наборна служба де....обаче и те бледнеят пред "българските коледи" където охранените ВИП прасета скумърчат от екраните и подлъгват жалостивите хора да ги засипват с кратки текстови съобщения....
цитираймного добре си схвалан посланието на заглавието и това между редовете. Спекулацията с човешкото съчувствие е направо долнопробна.
цитирайе много стар. Но аз - по принцип давам по нещо на просяци, защото не знаем кой ни моли в техно лице, нали? Така е влязъл Господ в дома на Авраам и Сара...
цитирайи аз давам. Но! Възмущава ме спекулирането по такъв грозен начин.Наглата лъжа.
цитирай
9.
анонимен -
Хъм, нямат морал, така е!
08.12.2009 16:14
08.12.2009 16:14
Или - просто не им пука!
Зависи - ако имам възможност, не бих отказала, усетя ли, че човека е искрен!:)
Но може и да е артист!
Ех - само те да са неморалните!:(
цитирайЗависи - ако имам възможност, не бих отказала, усетя ли, че човека е искрен!:)
Но може и да е артист!
Ех - само те да са неморалните!:(
Бени, абсолютно съм съгласна. Много от нас (визирам себе си, всъщност) действително "обръгнаха" и спряха да обръщат внимание, защото прекалено много пъти са се сблъскали с подобни ситуации.
Аз си имам много болна тема в тази връзка. Полудявам от онези "майки" от хм...малцинствата (абе чисти циганки са си), които висят в минусовите температури с бебетата си по тротоарите. Или онези, дето ги влачат по трамваите и ги щипят, за да реват...Просто...нямам думи! Веднъж за малко не си изкарах боя от една такава, защото ясно й казах, че ако не прибере детето на топло, ще повикам полиция да я прибере. Нямаш идея какво се получи...
цитирайАз си имам много болна тема в тази връзка. Полудявам от онези "майки" от хм...малцинствата (абе чисти циганки са си), които висят в минусовите температури с бебетата си по тротоарите. Или онези, дето ги влачат по трамваите и ги щипят, за да реват...Просто...нямам думи! Веднъж за малко не си изкарах боя от една такава, защото ясно й казах, че ако не прибере детето на топло, ще повикам полиция да я прибере. Нямаш идея какво се получи...
Пълно е с хора, които спекулират с това, но и как няма да е така, когато самата държава допуска по медиите всевъзможни просещи предавания. Преди време четох някъде, че пуснатите за дарения смс-и се облагат с ДДС от държавата, а мобилният оператор си прибира договорения процент.... и на кого помагаме всъщност? Да не говорим, че просяците по улицата нерядко изкарват повече отколкото често пъти самите ние имаме. Това не означава, че трябва да ги подминаваме, но се старая да преценявам много точно дали човекът наистина е в беда, или просто е изпечен актьор.
цитирайНа едното блюдо: "Българската Коледа", на другото половината не усвоени пари за лечение на деца в чужбина. По средата ние, с двата си лева и остатъците от душа.
цитирайНе ходи с ботуши! Или не ходи по тротоарите! Може и да спестиш някой лев ,като ги използваш. Съветите. Може и да не забележиш много от нещата ,които иначе забелязваш. Може и други неща да бъдат различни.
Възползвай се...
Иначе май сме на една вълна...отново...
:)
цитирайВъзползвай се...
Иначе май сме на една вълна...отново...
:)
днес съм с дебели токове и дебела глава
цитирайА утре ка ще се спасяваш?
цитирайнякакъв ром, на витошка, ходеше с един исправен крак, все едно му е схванат и куца. Няколоко дена след това го видях да си припка и с двата крака с чисто нов костюм! Отвратително е, направо отвратително! Абсолютно те подкрепям и за това не давам лесно душата си!
цитирайвсяко утре е последствие на днес, както днес на вчера...има някаква обвързаност.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора