Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2009 10:08 - История, съшита с бели конци
Автор: benra Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1991 Коментари: 7 Гласове:
11

Последна промяна: 06.11.2009 10:16


         фактологическо продължение  на

Преди найсет години Благоевград беше един от най-модерните български градове. През него беше преминал Корпусът на мира и сякаш вълшебна пръчица бе докарала Европа-та на юг от столицата. Още по онова далечно време, когато тютюнопушенето не беше обявено за тотален обществен враг, в Благоевград, по европейски, се бяха смилили над непушачите и някои от най-посещаваните заведения имапа и салони за непушачи.  Което в нашия случай се оказа проблем - Додо все още не пушеше за разлика от мен. Европеизацията се оказа малка треска в колелетата на вечното ни приятелство :
                     - Ай в левия салон - с агресивна настойчивост предложи Додо, държейки ръката ми в як и красноречив захват - все пак дъщеря на полковник е, нали разбирате...
                      - А неее, моля ти се! За в дясно сме! - аз едно, че бях инат и не разбирах от захвати и подръпвания, второ - точно възраждах прогресивните си  идеи, определено ориентирани вдясно. Така че лявото не ме устройваше ама никак никак.
Бяхме напът да осъществим първия разрив в иначе хармоничното ни приятелство, когато ги фокусирахме. Трудно беше през гъстия цигарен дим, но пък така загадъчно-обещаващо ни се усмихваха, чеее...
                 Естествено, десният салон- за пушачи - беше претъпкан и естествено, единствените две свободни места бяха на онази маса, с двамата усмихващи се. Въпреки този очеизваден факт, ние застанахме посредата на салона, така че разговорите да могат да секнат и присъстващите на спокойствие да се възхитят на прелестната гледка. След дъълъг миг на кратко онемяване и последвал дъжд от покани, настанихме двете си стройни тела на местата, набелязани при самото влизане. Момчетата се оказаха не толкова забележителни, колкото центъра на града, но за вечер - убиване на времето ставаха. Плюс това имаха огромното предимство не просто да знаят коя е най-известната дискотека в града, ами да я притежават. Е не и двамата де, таткото на единия. Ще ме простите, но името му не помня, вероятно към днешна дата синът има още 10-15 нощни заведения в региона, със стаички за "отмора" над тях.  Додо също не му помни заглавието, макар онзи дълго време, след въпросната вечер, да й пращаше сърцераздирателни писма. При това писани на ръка, представете си. Дори сърчица й беше рисувало момчето. Тя обаче, тотално неподвластна на южната епистоларна романтика, го отряза жестоко . Бил смотаняк, пък и пушел. А тя, Додо, дъщерята на полковника, кандидат-педагожката, си имала принципи!  Е -нА й принципите!Ако си беше затворила едното принципно око сега сега вместо обикновен шеф на някакъв си търговски отдел можеше да е една видна Мадам. Да, ама не е. Обаче полковникът е доволен! Здраве желаем, за което!
                 Въпреки,че свалка в традиционния смисъл на думата, не стана, момчетата доста се постараха - барчета-марчета, цветя на масата,( макар ние силно да се съпротивлявахме срещу този точно жест), танци до зори - виж те си бяха напълно доброволни.
               - Да се прибираме, че след 2 часа трябва да пея!!!!- изпитът на Додо беше по пеене.  Нали знаете,че всеки добър педагог трябва да има меден глас загорски и думите му да се реят из класната стая като "Излял е Делю хайдутин" из Космоса.
                - Споко бе, те само като те видят  и са те пуснАли!-окуражи я бъдещият собственик на 10-15 нощни локала, с единствената надежда бастионът До да развее бял флаг и да падне в силните му и тръпнещи ръце.
                 - А не, изчезваме! -младежът нема време дори да асимилира окончателността на случващото се, защото още последното "е" вибрираше във въздуха, когато милата ми приятелка, като същинска Пепеляшка, се завтече към изхода.
                Добре,че не я изпускам от поглед, защото аз от край време не съм така непристъпна и принципна като нея, баща ми не е полковник, нямам проблеми с пушачите и също така отвреме навреме се отегчавам просто да танцувам. Но виждайки, носещата се към вратата Додо нямах друг избор, освен
с премерена доза драматизъм да отблъсна новопридобидата си благоевградска любов, изричайки патетично:
                     - Сбогом! не ме чакай! ние отиваме на изпит! - и да се втурна подир Пепеляшка, в случай, че изпусне пантофката си, да съм първата намерила я. Не носеше резервни обувки.
                  Изпитът мина като насън. Аз му дремнах на една пейка в паркчето пред университета, а моята любима кандидатстудентка срази изпитната публика с изкусна смесица от алкохолни изпарения и вроден талант.
                - Оставаме!? - приключенскиятдух на Додо, събудил се веднъж, не можеше да бъде приспан така бързо
                 - Оставаме!  -аз от своя страна нямах нищо против оставането в каквито и да било приключения
                - Е да де, ама баща ми? - стори ми се, че додовият нос леко пое път към горната устна
                - Остави на мен! - както вече съм споменавала, някога някъде, аз съм по гениалните решения на тривиалните проблеми.
Петнайсетина минути по-късно, набутани в две съседни телефонни кабини, обяснявахме на родителските си тела как за наше, и тяхно, огромно съжаление, въпросният кандидатстудентски изпит не се е състоял. Но да не се притесняват.Ще се състои - утре! Голям кошмар, ама няма как - ще останем още един ден и утре, веднага след изпита, се метваме на бързия влак и сме при тях. И - Благоевград не е нищо особено, град като град, така и не сме имали време да го разгледаме.
              Което щеше да си остане полу-истина, защото вместо да разглеждаме забележителности се върнахме в армейската квартира, уредена от армейския татко, строполихме се на две съседни армейски легла, убедихме се една-друга как дремваме за час и след това - приключенията продължават. Събудихме се в тъмна нощ и с усещането за убийствен глад. Слава Богу нощта не се оказа съвсем посред и все още имаше отворени капанчета, където да хапнем пица на крак. Хапнахме и без думи се върнахме в топлите все още легла.
Сутринта , незнайно защо, вместо да поемем към гарата на града, поехме към шосето за София. Сякаш краката ни знаеха, че имаме приключение за случване.
              - Гледала ли си "смъртта на стопаджийките"? - след 20 часа сън приятелката ми беше готова за подвизи
              - Аха, нищо особено...- виждах как спира една софийска лада с малко дете на задната седалка.
Добри хора, дори по домовете ни откараха. Симпатично семейство бяха.
Майка ми  ми отвори вратата с думите:
             - Много те моля, следващият път, когато решиш да вършиш щуротии, прояви въображение, а не ми разказвай истории, съшити с бели конци. Обиждаш ме.
            Много глупаво бях пренебрегнала факта,че тя е университетски преподавател. Но...послушах я и от тогава избирам внимателно детайлите и цветовете. Полковникът, обаче, не ме разкри. Не знам тая армия как си обучава шпионите?!





Гласувай:
11



1. bapha - с бели конци
06.11.2009 10:16
но пък с щастлив край...
хубава история. Лека и пърхава...
цитирай
2. flyco - ...
06.11.2009 10:22
без коментар
цитирай
3. malkiatprintz - Весело сте си изкарали :) Обаче и...
06.11.2009 10:46
Весело сте си изкарали :) Обаче изпит по пеене след два часа сън... някак ми напомня за Арета Франклин :):):) Поздрави :)
цитирай
4. gothic - Весело сте си изкарали :) Обаче и...
06.11.2009 12:43
malkiatprintz написа:
Весело сте си изкарали :) Обаче изпит по пеене след два часа сън... някак ми напомня за Арета Франклин :):):) Поздрави :)


Зависи...пял съм след две нощи без сън. Обаче пеех блек готик, ако това има някакво значение :)))
цитирай
5. анонимен - Ха, ха, ха - човек не знае, какво печели, когато губи!:))
06.11.2009 13:58
Или обратното беше!:)
Развитието на ситуацията с армията се изясни!
Поздрав!:))
цитирай
6. basst - Боже! И аз съм ходила на такъв изпит! ...
08.11.2009 20:10
Боже! И аз съм ходила на такъв изпит! Голям кошмар беше....нямаше такова грачане..добре, че не ми приеха за детска учителка! Просто не знаеха, от какво спасиха бъдещите порастващи....:)
цитирай
7. doriana - Не знаеш как армията си обучава ш...
11.11.2009 10:24
Не знаеш как армията си обучава шпионите?!?!
Питай ме - ше ти кажа!
Поздрави, Бени, много готин текст!
:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4394069
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031