Постинг
07.10.2009 11:08 -
Какво правите вие?
Постът на соу днес човърка една от най-дълбоките рани на обществото ни, а именно - как израстват децата ни.
Някой каза песимистично - и ще става по-зле...
Трябва ли да допуснем да става по-зле?
И чия е отговорността?
Аз смятам, че тя е предимно лична. Ние всички сме настоящи или бивши деца и настоящи или бъдещи възрастни...
Не искам да разводнявам темата на соу, затова тук ще ви попитам-
Какво правите вие, драги възрастни, за да бъдат нещата за вашите деца различни?
А вие деца - как се отнасяте към агресията?
принципно не мога да огранича детето си от ТВ, игри, контакти... защото това ще го изолира от другите- но мога да му говоря.
първото нещо, което сторих онзи ден- бе да го стресирам със случката как на 15 г. можеш вече да си убиец или животът ти да е свършил...
жалкото е обаче, че в у-ще никой друг родител не беше говорил за това с детето си.
цитирайпървото нещо, което сторих онзи ден- бе да го стресирам със случката как на 15 г. можеш вече да си убиец или животът ти да е свършил...
жалкото е обаче, че в у-ще никой друг родител не беше говорил за това с детето си.
2.
анонимен -
Много малко мота да направя!
07.10.2009 11:18
07.10.2009 11:18
От една страна, аз си имам кусури и недостатъци.Възпитавайки нея, трябва да усъвършенствам себеси.Доста тежка задача, при положение, че работя за единия хляб и времето все не достига!
Казвам го като констатация, не за оправдание!
От друга срана - външният свят.Без думи!!!
Поздрав!
цитирайКазвам го като констатация, не за оправдание!
От друга срана - външният свят.Без думи!!!
Поздрав!
няма начин да му ограничим телевизора, скайпа или да му наложим тип игри...така е
И аз ще кажа какво правя
още от малка видях,че дъщеря ми притежава някаква неизчерпаема енергия и започнах да търся какво е нещото, в което би могла да бъде впримчена. Намерих го. Сега тренира всеки ден-защото така й харесва
Разговаряме непрекъснато-за каквото иска тя
Не забранявам, знам че това ще предизвика обратния ефект
Показвам и обсъждаме
Купувам книги, каквито тя харесва.Не я натискам да чете задължителната литература щом ми каже, че не я разбира. Предпочитам да чете, каквото й доставя удоволствие.ЩЕ дорасне до момента, в който ще разбере и Под Игото и Чичовци, и Смирненски
Свикнала съм по гласа да познавам, когато нещо не е наред и не мирясвам, докато не разбера какво
Никога не приемам по дифолт, че вината не е у нея
Поощрявам хобитата й
цитирайИ аз ще кажа какво правя
още от малка видях,че дъщеря ми притежава някаква неизчерпаема енергия и започнах да търся какво е нещото, в което би могла да бъде впримчена. Намерих го. Сега тренира всеки ден-защото така й харесва
Разговаряме непрекъснато-за каквото иска тя
Не забранявам, знам че това ще предизвика обратния ефект
Показвам и обсъждаме
Купувам книги, каквито тя харесва.Не я натискам да чете задължителната литература щом ми каже, че не я разбира. Предпочитам да чете, каквото й доставя удоволствие.ЩЕ дорасне до момента, в който ще разбере и Под Игото и Чичовци, и Смирненски
Свикнала съм по гласа да познавам, когато нещо не е наред и не мирясвам, докато не разбера какво
Никога не приемам по дифолт, че вината не е у нея
Поощрявам хобитата й
личен опит нямам,мога само да кажа как на запад възпитават децата си-родителите са доста либерални с децата си НАВЪН ,пред другите(съседи,познати и т.н.),НО във вкъщи има дисциплина и това което постоянно повтарят на децата си -,,РЕСПЕКТ,,към възрастните.американаска телевизия,филми,музика НЕ се слуша.вълшебните думички,които за съжаление сме забравили,,извинявай,, ,,ако обичате,, ,,благодаря,, ,,моля,, там се казват във всяко изречение...и така...болно ми е от разликата
цитирайвремето никога не достига, а борбата за насъщния е тежка, да...
Но аз съм убедена,че правиш много, защото една усмивка е много, една прегръдка е много, една разходка заедно е много, едно изслушване е много.
мпечетворката, джиесемът, лаптопът-те са нищо
цитирайНо аз съм убедена,че правиш много, защото една усмивка е много, една прегръдка е много, една разходка заедно е много, едно изслушване е много.
мпечетворката, джиесемът, лаптопът-те са нищо
да, така е-набляга се на моралните ценности, на учтивостта, която ние понякога припознаваме за лицемерие, на християнските ценности.
А ние тук не виждаме нищо нередно в това 10-12 годишни да се наливат с бира или водка насред парка
цитирайА ние тук не виждаме нищо нередно в това 10-12 годишни да се наливат с бира или водка насред парка
Нарочно накарах големия ми син да гледа репортажа. Обясних че човешкия живот е крехък, една глупава "шега" се превърна в трагедия за две семейства без да е хрумнало на когото и да е, че всичко може да свърши по този начин.
Това направих в конкретен случай. Като цяло - следим с Половината ми какво чете, на какво играе на компа, какви филми си взима. Натуралистични мерзости - било то книга или филм - минават нашата цензура, не смятам че децата ни трябва да приемат спокойно леещата се кръв и откъснати крайници.
цитирайТова направих в конкретен случай. Като цяло - следим с Половината ми какво чете, на какво играе на компа, какви филми си взима. Натуралистични мерзости - било то книга или филм - минават нашата цензура, не смятам че децата ни трябва да приемат спокойно леещата се кръв и откъснати крайници.
8.
allbi -
...
07.10.2009 11:47
07.10.2009 11:47
най-важно е взаимното доверие
и това да се цени то
споделянето и връзката
детето да се чувства oтговорно
за действията си но не по принуда
нали знаете - децата са отмъстителите
по думите на нашите родители ...
цитирайи това да се цени то
споделянето и връзката
детето да се чувства oтговорно
за действията си но не по принуда
нали знаете - децата са отмъстителите
по думите на нашите родители ...
да...и аз така правя спрямо кървавите филми и игри
цитирайе малка и мога да контролирам, с кого играе, какво гледа или пък в кой сайт влиза. Говорим, за това което се случва в училище, какво и харесва или пък не. Спортуването предстои.
цитирай
11.
анонимен -
От друга страна - външният свят!Отново.
07.10.2009 11:49
07.10.2009 11:49
Възпитавайки ги в добродетели - не подготвяме ли утрешните "лузъри".Колко почтени и добри люде със сносен живот можеш да посочиш за пример на детето си.Защото, когато му обясняваш правилното отношение или поведение, винаги има едно "защото".Децата не мислят абстрактно.
И след "защото" - пример някакъв ...
цитирайИ след "защото" - пример някакъв ...
allbi написа:
най-важно е взаимното доверие
и това да се цени то
споделянето и връзката
детето да се чувства oтговорно
за действията си но не по принуда
нали знаете - децата са отмъстителите
по думите на нашите родители ...
и това да се цени то
споделянето и връзката
детето да се чувства oтговорно
за действията си но не по принуда
нали знаете - децата са отмъстителите
по думите на нашите родители ...
напълно съгласна съм за изграждането на двустранното взаимно доверие.То е основата
Поздрави!
цитирайда, определено не живеем в затворена изолирана общност.и наистина е трудно с даването на примери, но въпреки трудността успели чрез таланта си хора има. Винаги има кого да дадеш за пример, а най-силния пример е личният.
Децата не мислят абстрактно, но децата са доверчиви, ние им проправяме пътя и те спокойни вървят след нас...до едно време. Те попиват това, което им казваме и начинът, по който им го казваме.
цитирайДецата не мислят абстрактно, но децата са доверчиви, ние им проправяме пътя и те спокойни вървят след нас...до едно време. Те попиват това, което им казваме и начинът, по който им го казваме.
Винаги има какво да се направи, когато човек има желание. Общуването с децата е много важно. Те са доверчиви и приемата всичко за чиста монета. Дали ще общуват повече с родителите си или с приятелчетата на улицата и кой ще ги научи, кое е добро и кое лошо, кое е правилно и кое погрешно, зависи от нас...Поздрави!
цитирайЗатова трябва да сме много внимателни. Моите племеници знаят, че след всяка обида към по-възрастен оме рестрикция. На малкия му е достатъчно да минем покрай количките без да се вози на тях защото "Щом .... няма днеск колички. Нали сме се разбрали?" и е готов.
И няма такива филми "каквото иска детето". Щом е задължително за всички значи е задължително и за него. Ако ги видя, че се мъчат и нестане и след обяснение- да.
И престанете да им обяснявате колко са важни и уникални защото после в училище се крият в своята "уникалност", странят един от друг и са абсолютно неспособни да се развият като колектив! Правилата важат за всички и са еднакви за всички! Като им се разминат веднъж-дваж наказанията защото се е намесила мама или тате и детето вече живее с идеята, че всичко му е позволено. Отам нататък започва да страни от другите и да се смята за специален.
цитирайИ няма такива филми "каквото иска детето". Щом е задължително за всички значи е задължително и за него. Ако ги видя, че се мъчат и нестане и след обяснение- да.
И престанете да им обяснявате колко са важни и уникални защото после в училище се крият в своята "уникалност", странят един от друг и са абсолютно неспособни да се развият като колектив! Правилата важат за всички и са еднакви за всички! Като им се разминат веднъж-дваж наказанията защото се е намесила мама или тате и детето вече живее с идеята, че всичко му е позволено. Отам нататък започва да страни от другите и да се смята за специален.
какво съм правила аз, съм го написала в последния си постинг. Според мен, това е един от начините.
цитирайпри всички положения те ще общуват и с приятелчетата от улицата, но друго е-да се разговаря и у дома. Детето да има и позицията на родителя си.А най-важното е, както каза и Албенка-изграденото доверие.Когато детето знае,че му се е гласувало доверие и от своя страна изпитва доверие към родителите си-тогава нещата започват да се случват в положителна посока.
цитирайда-правилата са за всички и да-правилата трябва да бъдат спазвани и неспазването им да бъде санкционирано.
Не съм съгласна само за уникалността. Всяко дете е уникално и няма нищо лошо родителят му да му го казва.Но, естествено не да му внушава,че това го прави по-специален от останалите или да му внушава ненаказуемост.
цитирайНе съм съгласна само за уникалността. Всяко дете е уникално и няма нищо лошо родителят му да му го казва.Но, естествено не да му внушава,че това го прави по-специален от останалите или да му внушава ненаказуемост.
Много фактори влияят, но само от родителите може да се потърси отговорност..
цитирайЗа мене всички деца са еднакви. Трябва да се научават от малки да общуват с другите. Уникалноста няма да им избяга. За да общуват с другите трябва да ги възприемат като себеподобни т. е. каквото е за единия, това е и за останалите. От мойте наблюдения навремето в училище смятам, че това им е най-големия проблем в момента. Прекалено затворени и необщуващи помежду си.
цитирайГоворим вечер на масата, докато вечеряме на изключен тАлАвизор! Вечерята е в 2 акта, с антракт помежду им...Между нас - семейството, няма скрито покрито. Друго кво да направим - да ходим на училище с тях ли?
:)
цитирай:)
да-уникални са.Всяка личност носи уникалността у себе си. В никакъв случай не може да се говори за еднаквост. КОето не значи не-себеподобни.Просто всяко дете има характер, заложби, интереси, начин на изразяване на емоциите.И за да се разбере правилно конкретното дете трябва да се знае това нещо.Не може към всички да се подхожда еднакво.Та дори двете деца в едно семейство са носители на различни емоционалности
Съгласна съм с теб, че общуването им е проблем. Не умеят да общуват, правят го предимно виртуално
цитирайСъгласна съм с теб, че общуването им е проблем. Не умеят да общуват, правят го предимно виртуално
да, така е-родителите са основните, които носят отговорността, но далеч не са единствените
цитирайа не-училището си е тяхна територия.
цитирайТака е, но все от някъде или от някого - трябва да се почне.. Аз съм на принципа, че да променим света, трябва да започнем от себе си..
цитирайаз също!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Възпитавам ги, Бени, засега – успешно. На 11 и 8 г., и двете деца четат книги. Глемият това лято за три месеца изчете пет книги, включително "Капитан Немо", "Децата на капитан Грант" и "Дъщерята на Калояна" от Фани Мутафова. Допреди две години играеше с разни деца иот квартала, които макар че бяха добри по характер, само простотии им идваше да правят. Постепенно започна да ги избягва, защото – както каза, когато го попитах, – нямал какво да си каже с тях и си намери други видимо по-интелигентни приятели. Малката върви по същия път. Е, започнаха навремето малко насила, но сега, като им дам интересна книга се зачитат сами. Разбира се, говорим също, коментираме разни неща и т.н. Просто един от пътищата. А какво ще стане нататък – никой не знае.
цитирайаз лично натоварвам сина си със отговорности от малък, според възрастта му, насочвам вниманието му към всяко едно нещо - положително или отрицателно и го разпитвам какво мисли. Децата не са глупави, важното обаче е да се замислят...
цитирайнаистина училището си е тяхна територия, но това е мястото,където те контактуват най-много с връстниците си. Истински контакти, а не виртуални. Това означава, че трябва да се отделя много време, за да се разбере какво става там!
Както и да го въртим и сучим, все стигаме до отношението дете-родител, до това, как самите ние се държим и отнасяме с децата си!
цитирайКакто и да го въртим и сучим, все стигаме до отношението дете-родител, до това, как самите ние се държим и отнасяме с децата си!
Живеем в общество и държава, просмукани от престъпност и от чалга-култура.. Да не позволяваме на децата си да ги зарази тази болна обстановка!
цитирайпостъпил си възможно най-най-ама най
Четенето е такова удоволствие
И моята дъщеря чете и при мен в началото беше трудно, защото някак си им е по-лесно да седнат пред телевизора, отколкото да вземат книгата в ръка.
Но с времето разбра какво означава удоволствие
цитирайЧетенето е такова удоволствие
И моята дъщеря чете и при мен в началото беше трудно, защото някак си им е по-лесно да седнат пред телевизора, отколкото да вземат книгата в ръка.
Но с времето разбра какво означава удоволствие
трябва да се учат на отговорности, определено.
Никак не са глупави и нищо,че на моменти дават вид,че нещо не са чули или не им е направило впечатление-добре обмисля и премислят всичко
цитирайНикак не са глупави и нищо,че на моменти дават вид,че нещо не са чули или не им е направило впечатление-добре обмисля и премислят всичко
о да, разбира се-затова трябва да се говори и да им се отделя много внимание.Без,естествено, да ставаме натрапчиво-досадни
цитирайай-вече не трябва да проявяваме безхаберие и да подминаваме безучастни проблемите...все едно ги няма
цитирай
36.
allbi -
мисля си
07.10.2009 23:23
07.10.2009 23:23
в едно семейство където
децата живеят в разбирателноство и са обградени с любов ...
такива деца едва ли ще са агресивни
почти написа моя отговор на въпроса.
Единственото, което се опитвам да правя е да го обичам. Много да го обичам. И да съм точно такава, каквато бих искала да е той. Детето започва да се формира първо с имитация, с копиране и пресъздаване на това, което вижда. Но да не се залъгваме - то често вижда повече от това, което се опитваме да покажем - детето вижда истината. Не можеш да го излъжеш, че си добър, ако даваш храна на съседа, само защото така се прави, а в действителност ти се досвидява.
Детето е реалното огледало на средата, в която се развива. Ако нещо не ви харесва у него, моля първо погледнете себе си или нещо много близо до вас.
В действителност не е толкова сложно с децата. Трудността идва винаги от това, че ни е трудно да се справяме със самите себе си. Обичаш ли едно дете обаче, търсиш винаги най-доброто за него. Повтарям - най-доброто за него...не за нас, не за това какво би се харесало на хората... ммм ще се спра, че стана не коментар а пост.
цитирайЕдинственото, което се опитвам да правя е да го обичам. Много да го обичам. И да съм точно такава, каквато бих искала да е той. Детето започва да се формира първо с имитация, с копиране и пресъздаване на това, което вижда. Но да не се залъгваме - то често вижда повече от това, което се опитваме да покажем - детето вижда истината. Не можеш да го излъжеш, че си добър, ако даваш храна на съседа, само защото така се прави, а в действителност ти се досвидява.
Детето е реалното огледало на средата, в която се развива. Ако нещо не ви харесва у него, моля първо погледнете себе си или нещо много близо до вас.
В действителност не е толкова сложно с децата. Трудността идва винаги от това, че ни е трудно да се справяме със самите себе си. Обичаш ли едно дете обаче, търсиш винаги най-доброто за него. Повтарям - най-доброто за него...не за нас, не за това какво би се харесало на хората... ммм ще се спра, че стана не коментар а пост.
Търсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора