Днес докато чедях drblondy се сетих за една сходна на нейната случка.
Беше един от онези понеделници, в които един сладолед Ескимо ми е достатъчен, за да охладя стреса. И по тази причина се

шмугнах в невзрачно кафененце "под колоните", на Графа. Невзрачно, невзрачно, ама с витрина на Дарко. Платих си чинно 60-те стотинки и след подробна инструкция от продавача в кой край на витрината се намира МОЯТ сладолед, вече предусещах вкуса на ледена сметана, прегърната от дискретен шоколад. Заставайки пред витрината периферното ми зрение отчете присъствие. Свикнала съм с присъствия, всякакви, до степен да не ги забелязвам. В мига , в който сладоледът вече студенееше на дланта ми, чух тихо изречени, всъщност изхриптяни, думите :
- Моля, купи ми един сладолед, не съм яла сладолед от години
- Уфффф, аман - досада прониза мислите ми.
Но онова мое аз, неконтролируемото, извърна поглед от витрината и срещна едни възрастни, не.., едни стари очи, прикрити от забрадка. Бабата беше толкова, толкова стара, видът й беше толкова измъчен, че ръката ми просто сама се протегна.
         Всъщност какво от това. Един сладолед, един ескимо...в крайна сметка той прави понеделниците различни.
Всеки, който битува в центъра е обръгнал на подобни баби, на деца с котенца, на деца с бебета, на създания, ощетени от природата. Протегнатите ръце толкова често ни препречват делника и празника, че им свикнахме . Не просто свикнахме, опознахме ги, разбрахме, че колкото и да им даваме те все ще си нямат, защото...нямането е бизнес, доходен и доходоносен. И защото там, зад ъгъла, шефът брои стотинките на бабата, на бебето, на...
       Обаче...Обаче..колко ли баби не са яли сладолед от години.Отговорността не е моя, но разбрах - ескимото събужда другата в мен, онази, която не се е научила да изпитва досада, горката.Уффф!
Отивам да си купя Ескимо.

Купи и за мен един, моля:))

имаш го :-))

не мога да опиша, колко се мразя просто в такива моменти, когато ми проговори това "Уффф!" Почти толкова, колкото мразя онези, принудили същите тези баби да стоят по ъглите и да се молят, прикривайки унижението си с поглед забит в земята.
И не е въпросът в единия хляб или "Ескимото"-то, които струват стотинки. Хора сме. Въпросът е, че когато им ги подадеш, те гледат с презрение и искат пари. Това е обидното.
П.с. не мога да си вляза в акаунта. Бло.

да...купувала съм сандвичи на разни гладни и едва ли не са ми се карали-искат пари и това си е.
Лошото е,че просията се е превърнала в професия.Разни "предприемачи"набират майки с бебета, деца и прочее будещи състрадание хора и после им събират припечеленото.Печели се от страданието и състраданието . А нали знаеш поговорката - покрай сухото гори и суровото
Имаш проблеми с акаунта? странно...дано се оправи проблема, ако не-свиркай да пишем на админите

но ми се случва понякога да дам тук-там - винаги купувам я баничка, я друго... пари - не. От трета страна, някои работи си ги имаме за даденост и ... не мислим за онези, за които това не е така. По-точно мислим, но в леко абстрактна категория.

И аз оби4ам ескимо ! И то много!

"онази, която не се е научила да изпитва досада"

Понякога е повече от тъжно или състрадателно.Направо е пронизващо.