Постинг
21.05.2009 15:28 -
Климатико, моя "любов"
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1858 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 21.05.2009 15:32
Прочетен: 1858 Коментари: 8 Гласове:
0
Последна промяна: 21.05.2009 15:32
Обожавам лятото - слънцето, топлото, икономичните дрехи. Започне ли да се запролетява и усещам как сякаш нова енергия нахлува в мен, изпълвам се с желание за какво ли не. А бе това е положението - дай ми да е слънце и да е топло, а ако има в бонус море и ситен пясък, за какво говорим.
Шляпам си днес по улиците с поразсъбути крака, пръстите ми, освободени от оковите на разните му ботуши и претенциозни затворени обувки, приветстват приятното топличко, макар да отбелязват с доволство,че това е едва началото и може още . Освен,че си шляпам се и радвам на цветността на улиците - няма ги вече скучните сиво-кафяво-черни дрехи, тук лилаво, там резеда, бели панталони, цветни потничета, а бе чудничко, като изключим една девойка, напъхана в дънки, явно останали от детскоградинската й възраст и неспособни да поберат цялата плът, с която се е сдобила през годините, макар на ръст да си е останала почти същата. Но както и да е - важното е,че се радвам и ме обзема някаква безметежност и едва ли не подскачаща на един крак връхлитам в офиса и се стоварвам на въртящия се стол. Иде ми да се въртя, въртя, въртя...яяя. Обаче точно преди да се завъртя, усещам вражеско присъствие. Ама много вражеско - първо вледенява пръстите на краката ми, след това плъзва под тънкия панталон и а-ха да ме прегърне през кръста и го идентифицирам - КЛИМАТИКЪТ! РАБОТИ! Прозорецът е затворен и слънцето е зад него, а климатикът ра бо ти. Толкова не мога да повярвам, че разтърквам очи и пак се взирам към звяра отсреща. Няма грешка - ра бо ти, поскрибуцва и повейва и като че ли ми се надсмива - искаше лято, на ти лято!
- Нещо очите ли те болят? - изпъчен в синтетическата си ризка, пита колегата вдясно.
Иде ми да му кресна - душата ме боли, всяко лято ме боли като ме заобдухваш с тоя ми ти раздрънкан климатик!!!
И а-ха наистина да кресна, когато колегата започва да кашля.Ама кашлица ви казвам - дрънчат прозорци, люлеят се шори, страховита работа и няма спиране.
Кашля в продължение на пет минути, опитвайки се да заглуши бръмченето на студудухалката.
Една частица Аз се чувства отмъстена и дори не му предлага да му направи топло чайче и съчувствие не му предлага, нищо.
Сядам си на бюрото и потъвам в работа, припомнила си древната максима, че пълно щастие няма. Просто утре ще си донеса едно кашмирено шалче, та да си намятам позамръзналите раменца, колегата ще ме гледа, опитвайки се да демонстрира най-голямото недоумение на света, а аз ще си напомня за ен-ти път на следващия рожден ден да му купя една ризка, ама памучна, с инструкции да я носи без потник и ако може асамблирана с джапанки. И естествено до следващия му рожден ден ще съм забравила. Междувременно ще се дебнем като котка и мишка кой пръв да се докопа до заветното дистанционно. Лято, какво да го правиш...Обаче - мразя климатиците, това си е!
Шляпам си днес по улиците с поразсъбути крака, пръстите ми, освободени от оковите на разните му ботуши и претенциозни затворени обувки, приветстват приятното топличко, макар да отбелязват с доволство,че това е едва началото и може още . Освен,че си шляпам се и радвам на цветността на улиците - няма ги вече скучните сиво-кафяво-черни дрехи, тук лилаво, там резеда, бели панталони, цветни потничета, а бе чудничко, като изключим една девойка, напъхана в дънки, явно останали от детскоградинската й възраст и неспособни да поберат цялата плът, с която се е сдобила през годините, макар на ръст да си е останала почти същата. Но както и да е - важното е,че се радвам и ме обзема някаква безметежност и едва ли не подскачаща на един крак връхлитам в офиса и се стоварвам на въртящия се стол. Иде ми да се въртя, въртя, въртя...яяя. Обаче точно преди да се завъртя, усещам вражеско присъствие. Ама много вражеско - първо вледенява пръстите на краката ми, след това плъзва под тънкия панталон и а-ха да ме прегърне през кръста и го идентифицирам - КЛИМАТИКЪТ! РАБОТИ! Прозорецът е затворен и слънцето е зад него, а климатикът ра бо ти. Толкова не мога да повярвам, че разтърквам очи и пак се взирам към звяра отсреща. Няма грешка - ра бо ти, поскрибуцва и повейва и като че ли ми се надсмива - искаше лято, на ти лято!
- Нещо очите ли те болят? - изпъчен в синтетическата си ризка, пита колегата вдясно.
Иде ми да му кресна - душата ме боли, всяко лято ме боли като ме заобдухваш с тоя ми ти раздрънкан климатик!!!
И а-ха наистина да кресна, когато колегата започва да кашля.Ама кашлица ви казвам - дрънчат прозорци, люлеят се шори, страховита работа и няма спиране.
Кашля в продължение на пет минути, опитвайки се да заглуши бръмченето на студудухалката.
Една частица Аз се чувства отмъстена и дори не му предлага да му направи топло чайче и съчувствие не му предлага, нищо.
Сядам си на бюрото и потъвам в работа, припомнила си древната максима, че пълно щастие няма. Просто утре ще си донеса едно кашмирено шалче, та да си намятам позамръзналите раменца, колегата ще ме гледа, опитвайки се да демонстрира най-голямото недоумение на света, а аз ще си напомня за ен-ти път на следващия рожден ден да му купя една ризка, ама памучна, с инструкции да я носи без потник и ако може асамблирана с джапанки. И естествено до следващия му рожден ден ще съм забравила. Междувременно ще се дебнем като котка и мишка кой пръв да се докопа до заветното дистанционно. Лято, какво да го правиш...Обаче - мразя климатиците, това си е!
Мале, не идвай тогава при нас.. в нашия офис от 68 кв.м. има 3 /повтарям три/ климатика, два от които работят в момента /в другите стаи разбиа се/ и сме отворили вратите и е хладничко навсякъде, кеффффф :)
цитирайнаправо съм си ужасна.Е, когато станат жеги и аз обичам, ама да отворя вратите.Защото в интерес на истината този в нашата стая едно,че е нещо повреден и обдухва най-вече моите крака, второ, че бива настройван на някакви арктически градуси.Обикновено лятото ходя при колегите в другите стаи,където си е супер.
цитирайима нещо много дразнещо в тях.
Лято е. :):):):):)
цитирайЛято е. :):):):):)
радвам се,че някой ме разбира :-))))
цитирайАз пък моя го включвам и изключвам постоянно. И си седи предимно на 23-24 градуса.
цитирайАз пък нямам климатик, затова се вясвам по час-два в офиса! Мисля да го направя сауна, този офис! Жегата сутрин е чудесна за отслабване, поне затова да ми служи, пък тогава ще ми пратиш онова маце с многото плът, да смъкне малко килца!
Че иначе за къде е отсега с тези габарити!
цитирайЧе иначе за къде е отсега с тези габарити!
Климатикът ти дава усещането, че владеш ситуацията. Дори и да не го пуснеш, знаеш че можеш да го направиш. Можеш да го пуснеш за малко, после да го спреш. А той е послушен - прави, каквото му кажеш? Защо ще го мразиш? ;)))
цитирайа през зимата върти и разнася всички вируси и миязми!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора