Прочетен: 7673 Коментари: 39 Гласове:
Последна промяна: 02.12.2008 10:59
Звъни ми вчера една приятелка за съвет. Синът й искал домашен любимец и тя решила да му купи рибка една, какво съм щяла да кажа, не е ли гениална.Една рибка, в буркан.Подсмихнах се и мислено се върнах назад във времето, когато и аз бях подвластна на същия наивитет.
Хелерка като хелерка - оранжева с черна опашка. Наташа. Донесе я дъщеря ми, използвайки отсъствието на баща си.
- Моля те, мамо, моля те, моля те моля те, моля те!Само една - в бурканче.Тати нищо няма да каже за една рибка. Все пак е рибка, нали, не е куче или котка, и папагал не е. Няма да го разхождате, няма да ви грака и боклук няма да прави и мебелите няма да къса, а и не лае. Моля те, моля те, моля те!!! И всички в класа си имат рибки, ако искаш да знаеш пък!
Ето този аргумент - всички си имат, само аз не - е разбиващият аргумент, особено когато е придружен с тъжно мигане с клепки над поглед - виж ме колко съм самотна, нещастна и всъщност искам куче, в краен случай - братче. Жестокостта ми се сломи и отроних заветното – да!
А че баща й нищо не каза нищо не каза, само ме изгледа многозначително, сякаш натяквайки ми гаднярската – сдоби се с още един ангажимент- и се ухили ехидно:
- Наташа - откъде ви хрумна това име?
- Аз го измислих, тате –гордо се изпъчи дъщеря ни.Това е МОЯТА рибка, домашният ми любимец…
- А буркана откъде изнамерихте?
- От царската туршия, много е готин, нали. - ми кво беше готин буркана, един такъв тумбест, досущ като онези аквариуми, които ги продават за златните рибки, дори по-хубав.
В него оранжевата хелерка се ширеше като царица. Скъпият обаче не беше на същото мнение:
- Много оранжева бе, я вземете и една синя, и една жълта риба, за шаренко. А и една помпа и нагревател и малко зеленина. Като е гарга поне да е рошава – съпругът ми не можеше да се примири с буркана - ще направя аквариум, като хората, какво е това - буркан насред хола, а уж сте ми естетки и двете.
Какво разбирам аз от риби, отивам в магазина и се оглеждам, нали съм изпълнителна
- Да Ви помгна с нещо - услужливо чурулика дългокосо момиченце, явно уловило рибната ми безпомощност
- Искам жълта риба, ама жълта – обявявам тържествено и сякаш товар се смъква от крехките ми рамене.
- Имаме жълти, но от кой точно вид искате? - конкретизира девойката, изреждайки ми някакви латински наименования, които ме карат отново да се облея в безпомощност.
- Все едно - важното е да е жълта, а ако имате и синя –супер!- опитвам се да звуча не много глупаво и макар да усещам, че момичето ме гледа леко странно, почти примирам от задоволство когато гребва в един аквариум и пуска в пликчето така желаната жълта рибка. Или поне рибката, която тя твърди, че е жълта.Синя в момента нямат, да дойда друг път.На мен и жълтата ми изглежда леко оранжева, ама карай…сигурно е от светлината, нали знаете по неизвестни за мен причини, зоомагазините са тесни, душни и с приглушена, почти барова осветеност.
По-късно се разбра,че не просто ми е изглеждала леко оранжева, а баш си оранжево- червенее - огнен барбус се оказа или иначе казано Barbus conchonius .Убедена съм, че огненото название не е само поради огнения цвят, който придобива, когато порасне, ами и поради огнения нрав.Този нрав донесе на нашата псевдо-жълта рибка името Спиди, както и изолация няколко седмици по-късно.Преместихме го от новия, оборудван с всичко си 20-литров аквариум в първия Наташин буркан - от царска туршия. Междувременно Наташа бе дала поколение и се бе споминала, също така аквариумът започна да се заселва от най различни други рибки - още хелери, плати, три даниа, молинезии, неони, кардинали,вариатус -които изискваха пространство и отново отесня.
Та ако някой седне да ме убеждава, че от една риба не можеш да се зарибиш ще му кажа, че много е сбъркал.Ако не вярва, да заповяда – ще му дам рибка – правнучка на Наташа.
мъ да не земеш да кажеш на някой че ще ми се смеят:-)
:-)))))
minavam, на бетите им викат също така "бойна рибка". В някои държави организират залагания в рибешки боеве :)
Се ла ви :)
от нищо-нещо си се получава като се захванеш с домашни любимци, но пък си е добра прогонка, че да разбереш какъв точно човек си.
и като се замисля... аз бях човекът у дома, който зариби с... кученце! а тя(кученцето) вече повече от 14 години е пълноправен член на семейството.
Момичеееееее, изкефи ме максималнооо! :))
за това така се смях на разказа на Бени - съвпъдъка е пълен.
половинката ми пък сега искал барбуси. били готини, щото са на райета като пандизчиите и ходят (плуват де) на тумби като роми. да се оправят, аз обичам тактилните усещания - нещо пухкаво и шавливо да го мачкам. рибетата можеш само да ги гледаш.
Бени.
Мче тъй де, нищо не съм казала:-)))
Поздрави!
бенски, ти как се справяш ако трябва да сте на море с тези аквариуми? Все някой трябва да ги храни тез рибета. С кучетата е лесно - мятам ги в колата и аре.
С морето работата е малко по-сложна.Те издържат да не бъдат хранени 5 дена.Ако ги храниш правилно, могат да останат 5 дена без храна, но само толкова.Иначе все намирам някой доброволец, на който връчвам ключа и се грижи за рибите и цветята.Установих обаче,че колкото повече са, толкова по-лесно се гледат.
А ,бе бате , майка каза никакви котета и кучета , аз вас с татко ти едвам оправям , домашни животни , абсурд ...
Сега разбирам колко много съм ощетила любимите си хора с тая велика липса на чиста , кристално чиста любов , която се получава от едно такова домашно същество !!! И апелирам , мили родители , не лишавайте себе си и най-обичните си хора от тази божествена любов ! Сега , в моя обран живот , най-красивото и най-истинското нещо е любовта на един невероятен котарак , по-умен и по- любвообилен от мен самата , прибавена към цялото ми обкръжение , да ни опази Господ живи и здрави !
Не че не минахме през риби , канарчета , хамстери , скомрудки и пр ., даже бяхме сварили рибите в аквариума , с нагревател , на който бе отказало релето ....
02.12.2008 11:36
Кръстник на Петер Шмайхел - с когото започна рибешката сага беше синът ми, той го донесе в един буркан, бил му подарък. На останалите аз съм кръстница, както се сещаш. Интересното при дълголетната Голди е, че я купих съвсем мъничка, беше златна на черни ивици като зебра. После ивиците изчезнаха и доста се охрани. Не знам дали не се спомина от затлъстяване.
ЗА сега имаме само Спиди, малката Наташа, Принцесата и шарения черньо кръстени.
Имахме един 120 литров аквариум с анцитруси. Тия сомчета станаха по 15-20 сантиметра дълги и бяха като трактори. Камъни колкото юмрука ми ги местеха насам натам. Котката ни обичаше да ляга на покривното стъкло на аквариума им. Веднъж, когато им сменяхме водата бяхме махнали стъклото и тъкмо източвахме мръсната вода в кофите, когато тя реши да си полегне отново, но не видя, че стъклото го няма. Та като се метна вътре във водата, после трябваше и нея да къпем :)
Между другото хелерките са доста държеливи.Ние като взехме прословутата Наташа, първоначално мъжът ми не прояви особена загриженост.КАза-оправяйте се и ние решихме да сменяме водата.
И как се сменя вода в буркан, според мен и дъщеря ми-естествено излива се над ваната.Така заедно с водата изляхме и Наташа, която попадна в канала.Детето ревна,баща й, след като ни обяви за тотални загубенячки, проведе спасителна акция-спасяване на Наташа.Ращлоби канала и я извади.И оживя и роди след това, а бе мани мани.
Не сте били претръпнали явно щом сте разглабяли канала за Наташа :)
По нататък човек претръпва и в такива случаи просто се помолва рибката да попадне в ония места, където Рибите Са Вечно Блажени и пуска водата :)
03.12.2008 10:56
Поздрави!
Албена.
Сетих се как когато беше малка дъщеря ми искаше да прибираме децата, които на кръстовищата мият стъклата на колите. Питаше ме -след като имат лоши родители и те ги пращат на опасни места,защо да не си ги вземем у нас.
Не знам защо прочитаки коментара точно този спомен ми изникна в главата.
hera, поздрави и на теб!
С рибите беше доста по-лесно...
04.12.2008 21:31
и аз имам вече 15 годишен хипостомус Найджъл....
изобщо не знам от къде ми хрумна името...
онзи ден реших да купя и неони... харесаха ми..
уви.. на сутринта от петте нямаше и следа...
изяла ги беше скаларията - Мортиша...Адамс..
тя така се казва...
вече ще внимавам какви рибки купувам...
че.. аквариумът става все по-голям... и по пъстър...
то... най-голямата рибка съм аз де...
но.. какво лошо...
поздрави за всички зарибени !
kardamom, и твоите имена си ги бива!Поздрави и на теб!
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора