Прочетен: 2629 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2008 11:37
Помпозно, актуално, дидактично.
Представих си един трансперант, от който сърдито, под вежди ме гледа Паисий, а пръстът му сочи мен, точно мен.
Това беше спонтанната ми асоциация, когато дъщеря ми, увесила нос, каза че идея си няма какво да пише по зададената тема . Ама никаква идея, после ме погледна умолително с еееей такива очи, изпълнени с вяра, че няма начин аз да не й дам вълшебния отговор. Попитах я какво точно я притеснява. Ами как какво - защо да не бъдем европейци, помнейки своя род и език - простичко ме запита тя.Не й беше ясен призива, струваше й се съвсем логично. Добър човек, добър българин, добър европеец, добър гражданин на света и изобщо добър.А как можеш да си добър, ако не уважаваш езика си, не помниш историята си и не се гордееш с националността си.
- Мамо, ти си ме учила, че останалите гледат на нас през нашите очи , нали така? - продължаваше с въпросите хлапето
- Точно така! - все още Паисий ме сочеше с пръст
- Ами това ще напиша - каза доволно малката и ме целуна по бузата, благодаря ти!
- Чакай, Чакай ! -спрях я аз, защото ми се стори,че Паисий повдигна лявата си вежда...или не, всъщност повдигна дясната - какво общо има това?
- Е как какво, много е просто - ако ние се срамуваме от нашия език, ако се срамуваме от миналото си, ако се опитваме да бъдем не-българи, то тогава как биха ни възприели другите?Останалите европейски народи, мамо, за тях ти говоря...
- Аааааааа - промълвих аз и леко се засрамих от себе си. Под въздействието на Паисиевия поглед бях започнала да редя наум разни изречения от типа - българската народопсихология е устойчива мигма от историческо минало, традиционални обусловености и езикови характеристики
Дъщеря ми обаче хич не ме гледаше вече, беше грабнала един лист и си диктуваше :Хората казват, че дърво без корен умира. И ако ние българите сме едно от дърветата, посадени на европейска земя, а корените ни са нашата история, нашия език , то за да оцелеем редом с другите дървета трябва да направим така,че корените ни да останат здрави и силни....
Усмихнах се и си казах наум,че трябва да се замисля - аз европейка ли съм или просто едно дърво с разноцветни листа. Погледнах нагоре -Паисий от трансперанта вече не размахваше пръст, а с умислен поглед се почесваше по носа.
Иначе се радвам да чуя,че има такива дъщери,дето мислят по този начин! Сигурно има все пак някакво влияние и от майката,мм?
:))
трудно е тук, но и от нас зависи да си го понакитим, че да ни е уютно, а трябват и разумни юроди, които да продължават традициите.
Децата са изключителни. Моята също от време на време ме вкарва в логически лупинги :)
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора