Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2008 13:10 - Да забравим, че ни има
Автор: benra Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5474 Коментари: 24 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

тя ме накара да се замисля над нещо, което много пъти е минавало светкавично през мен, но никога не съм го задържала. Умишлено или не.
Самозабравянето...
Апатията към Аз и рефлекса на тази апатия върху съществуването ни.
Ти не ми обръщаш внимание ! Престанахме да разговаряме.. - това е най-честият упрек, който отправяме към човека до себе си. Гласно или не. И усещането за пренебрегване ни кара да се затворим, изолираме и потънем в самосъжаление. Чувството за невидимост ни превръща в невидими.
Минаваме покрай огледалата като сенки, прегърбили се от тежестта на собствената си незначителност.
И вместо решително да се погледнем в очите и да креснем - я чакай, тук съм, Аз съм и продължавам, свиваме самотната си душа в овехтял фотьойл и броим изнизващите се мигове с някаква апатична обреченост.
В момента на на признаването на собствената си невидимост сме загубили играта. От там нататък единствената битка е аз срещу аз. Дали аз ще успее да се събуди от дрямката на самопотъпкването и да осъзнае, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се или ще чака случайно минаващ да му хвърли спасителен пояс, спасителна сламка, спасителна дума.
Мария е на 27.
Преди 9 години е завършила училище, преди 5 университет. От 7 години работи като офис асистент в малка фирма, от 5 живее заедно с приятеля си, с когото има ученическа любов.
Всяка сутрин със сутрешното си кафе изпива доза надежда за един по-различен ден. Вечер, когато разресва косата си преди лягане, докато половинката й играе на поредната компютърна игра-това е най-добрият му начин за преодоляване на стреса- си казва - свърши поредният незапомнящ се ден, утре...
 Утре обаче с кафето не си пожелава нищо. Просто знае, че я очаква поредния еднакъв ден. Поглежда се мимоходом в огледалото и намира косата си ужасна. Събира я на небрежен кок и унило установява как тежестта на ежедневието е натиснала доскоро изпънатият й гръб. Не слага грим, нали косата й не прилича на нищо. Вечерта, докато я разресва и приятелят й играе на поредната компютърна игра, не го целува за лека нощ. Облича бархетната нощница, която баба й е подарила за Нова година и се сгушва в самотността на завивките. На следващият ден дори не се поглежда в огледалото, механично стопква косата на небрежен кок и понесла тежестта на ежедневието отива в офиса си, сред папките и рутинните телефонни обаждания. Работата отдавна не я вдъхновява, но...това е единственото нещо, което умее, чувства се в свои води. И какво от това, че не вижда път напред, все пак тя е на 27-доста е късно да променя, каквото и да било. Вечерта отново се сгушва в нощницата и сънува как една друга Мария сбъдва сънищата си.

Мария е на 27.
Преди 9 години е завършила училище, преди 5 университет. От 7 години работи като офис асистент в малка фирма, от 5 живее заедно с приятеля си, с когото има ученическа любов.
Всяка сутрин със сутрешното си кафе изпива доза надежда за един по-различен ден. Поглежда се в огледалото и доволна от видяното намества поредния немирен кичур. Днес е последният й работен ден в малката фирма, от утре започва работа като стажант-журналист към известна медия. Отне й време, докато се реши да счупи рутината, но в момента, в който видя в огледалото, че гърбът й се превива под тежестта на еднообразието, разбра - животът обича решителните. В крайна сметка е едва на 27.
Вечерта разресва косите си, които се спускат над ефирната сатенена нощница. Приятелят й играе поредната компютърна игра-това е неговият начин да се справя със стреса. Тя го чува как блъска по клавишите и се усмихва, влиза в стаята и  я насища с аромат на свежест. Прочита в очите му себе си е заглушава думите му с целувка. Да, утре ще бъде един прекрасен ден, едно прекрасно начало. Минава покрай огледалото -една жена, изпълнена с бъдеще и със себе си...и коса, запечатала страстта...
И заспива, сънувайки утре и утре и утре...

Всъщност, мисля си, най-трудното доказване е пред самите себе си. А то е и най-важното, защото другите гледат на нас през нашите очи. От съществена важност е  да запомним, че никога не трябва да се само-забравяме!






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. fenris - Вдъхновяващо
28.07.2008 14:16
Бени, направо ме вдъхнови! Докато го четях ми минаха няколко идеи за разкази и най-вече ми дойде като гръм!Права си! Апатията е убиец, безшумен, промъква се като приятел и те атакува отвътре, завладява те безшумно и преди да се усетиш тя става твоя любовница, а тя е ревнива и иска да е единствена!Трябва да се пазиме от нея!Благодаря ти!
цитирай
2. benra - fenris,
28.07.2008 14:20
:-)))чакам разказа/ите с нетърпение!
Определено иска да е единствена, а ние й се оставяме, отдаваме, след което започваме да й се вричаме във вярност с едно такова упорство и последователност, че в един момент се получава-апатията това сме ние.
цитирай
3. fenris - усетила си го
28.07.2008 14:25
най-приятното нещо е да се освободиш от нея!:)
цитирай
4. victoriavselena - Благодаря,
28.07.2008 14:27
както винаги навреме и намясто
цитирай
5. анонимен - Apatiqta ot darkenedangel
28.07.2008 15:55
Какво става, когато Мария дори не е събрала смелост да излезе от 5 години сприятеля си, от ученическата любов, който така силно и много и до днес обича. Какво се случва с Мария, когато вече нощем е сама както никога до сега, и надежда няма повече отвсякога. Как Мария да пусне тази апатия, това "личностно обезличаване" и да остане чисто сама? Сам сама на свта? Какво щеше да стане ако преди тя да му запуши истните с пламенна целувка, той бе намерил други в които страстно да се впива, бе срещнал разбирането...........другаде. Как да се избави от апатията, да върне живота. Ето това е за жалост действителността. Успешен ден от мен.
цитирай
6. benra - fenris,
28.07.2008 15:57
като първа стъпка-да искаш да се освободиш.

виктория, аз благодаря!
цитирай
7. benra - анонимен 5,
28.07.2008 16:00
какво се случва ли-вероятно много самотни нощи, в които несама се чувства по-сама отк всякога.Вероятно много съжаления и вероятно много тъпчене на едно място.
Защото той непременно би поне помечтал за други устни ако тя излъчва апатия, ако тя се погледне в огледалото и не се види.
Как да се избави ли? Де да знаех точният отговор...Мисля си,че преди всичко трябва да иска да се избави, да осъзнае,че решението е в нейни ръце и ,че самосъжалението не е отговор. Да продължи да върви и да направи така,че тя самата да се хареса, а не непременно да иска да се хареса на другите...
Поздрави от мен!
цитирай
8. elensia - Един от смъртните грехове
28.07.2008 16:38
Леност - това е когато те мързи да излезеш от лайната.
А мисълта, че изход няма, ни я натрисат още като деца. Ако Мария цялото детство са я учили, че трябва да се задоволява с безпереспективната работа и безинтересния си мъж, само и само да пасне в нечии социални норми... не мисля че ще се осмели да направи тази крачка.
За съжаление около нас е пълно с хора, които самостоятелно си налагат ограничения и не успяват да намерят изход от безрадостното си съществуване.
цитирай
9. анонимен - През моите очи....
28.07.2008 17:20
Мария трябва да е един щастлив човек! Подреден живот, един праг преминава след него друг... вярно скуката е убийствено нещо, но тя е за предпочитане пред всекидневната борба със стреса, който би изтърпяла, ако беше, да речем, финансово зависима, или притеснена; ако не може да заспи заради неплатени сметки..... Как мислите дали ще си спомня изобщо за себе си???
Има ограбени от красиви спомени хора, макар че " спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи"
Поздрави за текста:)
цитирай
10. benra - elensia,
28.07.2008 17:38
собствените ограничения са най-страшните, най-най-
цитирай
11. benra - анонимен 9,
28.07.2008 17:40
може и да е щастлива или по-скоро да си мисли,че е, защото видимо погледнато няма причини да не
Обаче-красивите спомени и погледа назад, който се взира в една равност...Всъщност-въпрос на светоусещане е вероятно.
Благодаря, поздрави и на теб!
цитирай
12. ledzeppelin - така е..
28.07.2008 18:40
..всичко е толкова така,че повече не може да бъде.
Не зная за Мария,аз съм се борила адски срещу всичко,което ограничава.
Търсих,намирах,бях изпълнена с щастие.
А след това го пилеех с радост,защото знаех,че ще има още.Потъвах и се съвземах.Но винаги знаех какво ми е нужно.И зная,че когато се впуснеш смело с главата надолу всички те одобряват дори несъзнателно.Все пак "лудите,те да са живи".Но прекарах отвратително хубава вечер с отвратително смазващ и разтърсващ завършек.И сега не зная как и накъде.Днес бях цялата в черно и никой не ме забеляза.Защото,когато някой те обсеби,вътре в себе си ти ставаш човека,който би му се харесал.И вече не си истински и губиш посока.А когато и този,обсебващия,те забрави .. си негоден и за себе си и за него.
Съжалявам,рядко се оплаквам и защо точно тук и на теб не зная.Просто имам нужда.
Благодаря.
цитирай
13. kisstherain - нямаш си идея
28.07.2008 20:16
колко навреме ти прочетох постинга...
Няма какво да коментирам, просто искам да ти кажа: БЛАГОДАРЯ!
цитирай
14. venercheto - прекрасно :)
29.07.2008 05:57
:)
цитирай
15. fenris - benra - fenris, :-)))чакам разказа/ите с нетърпение!
29.07.2008 09:36
Разказа е налице!Благодаря за вдъхновението!:)
цитирай
16. benra - ....
29.07.2008 09:40
ledzeppelin,
когато те чета, винаги...усещам,че не си от тези, които се дават така лесно. Едва ли има фотьойл, който би събрал енергията ти.
Да, когато някой те обсеби, ти се стремиш да бъдеш човекът, който му харесва и често преставаш да бъдеш човекът, когото ти самата харесваш, но...на това май му викат любов:-)))
Нали знаеш-тук винаги можеш..да кажеш, каквото и както...
Аз ти благодаря!
цитирай
17. benra - ...
29.07.2008 09:42
kriss,
радвам се, че съм улучила момента:-))

venerche,
Благодаря!

fenris,
първото нещо, което направих тази сутрин бе да надникна при теб и бях много приятно изненадана от резултата на вдъхновението:-))
цитирай
18. minavam - няма нищо по-страшно от равноду...
29.07.2008 12:21
няма нищо по-страшно от равнодушието, и то към себе си.
Умница си ми ти:-)
цитирай
19. letisi - трудно е да живеем...
29.07.2008 22:52
по-лесно е да съществуваме....поздрави и усмивки:))))прекрасен постинг
цитирай
20. benra - minavam,
30.07.2008 10:25
теоретично съм идеално:-))
цитирай
21. benra - letisi,
30.07.2008 10:25
блажодаря:-)
цитирай
22. rotazia - Страхотен пост, точно като теб с...
28.08.2008 11:20
Страхотен пост , точно като теб самата !
цитирай
23. benra - rotazia,
28.08.2008 11:24
стана ми едно такова - мило...благодаря ти!
цитирай
24. candysays - Страхотен пост наистина!!!
26.01.2009 18:19
Много, много ми допадна.. Да не говорим, че и аз самата съм точно на 27 години в момента :) И успях, точно сега, да последвам мечтите си, вместо да ставам жертва на рутината.. И ето ме - щастлив човек. Момиче, което вечер целува и разресва косите си.. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4392096
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031