Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07.2008 10:56 - Голяма
Автор: benra Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1483 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 17.07.2008 11:00


на две мои много любими същества
***


03:00 – не мога да заспя. Снощи ме цепеше ужасно глава. Ама ужасно ужасно.
Онази вечер беше същото, по-онази пак. Трябва да поспя поне два часа.

03:25 – дали да не седна на скайпа? Няма, ще спя.
03: 37 – добре де, не мога да разбера къф им е проблема? Първо уж можеше да си поканя, когото си искам, после ми правят фасони…Стига съм мислила-каквото, такова.Вече е денят, моят ден.Ако не поспя ще изглеждам като звяр. Демек-като себе си.Ха хаха ха.Мноо смешно...

04 : 03 – така и така не мога да спя поне да видя какво ще обличам. Черните панталони?-жега, не става. Гащиризона. Пфу..детско е.
 Гледам се в огледалото и не виждам онова малкото момиченце, което мама вижда у мен, когато не спира да мърмори.
Като че ли съм бебе...Иска й се. Да, ама не. Вече съм голяма. ГО ЛЯ МА. Нали се виждам в огледалото. Виждам и погледите на онези, чието дете не съм. Определено ме приемат за голяма. Защото съм.
На мама не й се ще да порствам, на татко пък съвсем. Пфу, досадно е. Някак си...не се усещат.
Знам, знам, знам, че ме обичат и всичко е от обич. Но, по дяволите, защо тази обич понякога ме задушава? Вероятно защото съм голяма. Логично.
Ето гледам се в огледалото, не виждам дете. Детето е на снимките, които ми се лендзят от секцията. Едно такова слабичко и ококорено. Още не е чувало за онзи сблъсък на поколенията, който го очаква. Не подозира дори, хал хабер си няма за безкрайните тиради, които ще трябва да слуша. Бла бла бла, дъра бъра и разнимити-все още не си достатъчно голяма.
Как да не съм? Вчера си взех дори първата заплата. Моята за моят труд. Щом съм достатъчно голяма, за да работя, значи съм достатъчно голяма за всичко...
Мама е готина, само дето не ме вижда, както се виждам аз. Понякога много ме дразни и й се ядосвам, дори й го казвам - ужасна си. После като се замисля...Не е. Просто ме обича. И аз я обичам.
Няма да е гащиризона.
Всъщност – какво значение има какво ще облека? Така и така ще ми скъсат нервите.
Някой се размърда в спалнята.Лягам, че ако мама ме види посред нощите да се разхождам ще изпадне в криза.

04: 30 – Май трябва да сваля звездите и планетите от тавана. Детско е. Като дойдат довечера ще ме спукат от бъзик. Ако дойдат де. Че както ме нервят, мога да им тегля една и да си изкарам рождения ден на поляна в Южния…
Не стига, че им осигурявам терен, ами и претенции. И то защо?Защото съм била най-малката???
Алоу…Като сте толкова големи осигурете вие терен, защо трябва най-малката да ви прави рождения ден.Общия рожден ден. Ха ха ха. Да ми имаш идеята!?
А можех да си поканя само мои гости и да съм центъра. Ама нали съм смотана – уж купон да става. Голям купон, няма що – вече трета нощ не спя и главата ми ще се пръсне.
А бе щом ме боли главата, значи съм голяма. Две мнения по въпроса няма.
 08: 30 – Честит седемнайсти рожден ден, Обичам те! - мама ме целува по бузата, тате е зад нея.
- Мамо, колко е часа?
- Спи, спи, ние излизаме…
В крайна сметка съм заспала. Я, цялата ми стая е в балони!!!
- Мамо??? Балоните?
- Знам, Знам, не си дете, но не се сдържахме с баща ти…искахме да ти е празнично, когато се събудиш
Мама ме гледа някак виновно.
Скачам и я целувам. Мама е страхотна и тате е страхотен! Баси яките родители си имам!!!
Джи ес ема ми звъни. Празнично звъни. Мила е, другата рожденичка.Вдигам:
- Благодаря, да, довечера..., да…окей, да…супер…няма нищо, ама да бе!Супер Яко! Айде до после!
Мама повдига въпросително вежди.
- Да, да, всичко е наред, довечера ще стане най-якия купон на годината!!!
- Така е- казва мама – ние няма да ви притесняваме, ти вече си голяма!!!
Най-накрая да получа признание,че съм голяма.Ура! Урей направо. Ама… защо… ми е тъжно???
Сигурно е от балоните в стаята и сатурновата дупка. Дано до довечера изляза от нея. Баси детето дето съм.
Голям праз.Няма да свалям звездите от тавана и ще си облека гащиризона. Баси якия купон ше стане. Отивам за бира.



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Поздрави Бени!
17.07.2008 11:02
Очарователно е.
Колко бързаме да порастнем?
Това май е подсказано от рожденния ден на щерката?
Дали наистина я вълнуват тез мисли...?
цитирай
2. benra - krotalka,
17.07.2008 11:05
ами да, бързат...
Днес е рождения ден на едно ГОЛЯМО, много специално, момиченце, което много обичам. Всъщност, мисля си,че това са нейните мисли и бъдещите на дъщеря ми. Много бързо порастват и много еднакво, знаеш ли...А снимките стават повече и повече.
цитирай
3. nellka - Върна ме години назад...
17.07.2008 11:27
лъжа, Бени!
само месеци са
а някога си мислех, че четиридесет и... са възрастни :)))
приятно ми станаааааааа :)))
цитирай
4. scintilla - Много
17.07.2008 17:50
рожденици около теб тези дни.

Нека растат...
Но нека и не престават да (си) задават въпроси!

Приятен купон и на родителите :)
цитирай
5. rotazia - Къде се загуби, липсваше ми ! Ч...
18.07.2008 06:42
Къде се загуби , липсваше ми !
Честито и от мен , жива и здрава , и задължително щастлива !
цитирай
6. demoniceye - Готино. :)
18.07.2008 09:49
Растат си растат...дори не ми се мисли колко големи са моите. :) Да ти е жива и здрава.
цитирай
7. анонимен - не барзай има време за всичко
25.07.2008 17:16
ей се едно аз съм го писала ма преди 10 год. хвана ме носталгия не барзай да пораснеш мила не е хубаво не помня кога живста ми изгуби розовите краски
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3441977
Постинги: 739
Коментари: 12620
Гласове: 29432
Архив
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930