Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2008 13:27 - Метроходка
Автор: benra Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4557 Коментари: 42 Гласове:
0

Последна промяна: 14.05.2008 13:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Мечтая си да седна.Пустият му елеганс  много изморява и прави мечтите ти едни такива тривиални, незначителни, обаче в конкретния момент- значещи много. Придвижвам се до червената линия-днес съм метроходка-внимавайки да не излъчвам агресия.Прибрала съм лакти, стегнала съм снага, изпъчила съм гърди, а бе с две думи-хем си гоня мечтата, хем гледам да не ми личи много много.
В чантата си от няколко дена разнасям знаменателната книга на Пиер Дюкан – Как да отлабнем завинаги. Пристъпвам с последна сила елеганс във все още непретъпкания метро-вагон,сядам, осъществявайки моментната си  мечта и понечвам да си отворя чантата, за да се потопя в света на отслабването, когато отдясно мъжки тембър измонологизирва:
  - Егати късмета! Да седна и то в посока на движението – не съм си го и мечтал.Егати късметлията съм днес!
Хвърлям едно под око, за да установя, че колегата по сбъдване на мечти е един, някога приятно, закръглен господин на приятна средна възраст. Хвърлянето на око установява и, че монологизирането  всъщност е опит за диалогизиране и цялото същество на съседалника е устремено към моя милост.
Заемам най-индиферентната възможна поза, изваждам Пиер Дюкан, отварям на произволна страница и се зачитам така, като че ли искам да отслабна сега, начаса, и то завинаги.
  - А….е... няма нужда да го четете това! – не изоставя опитите за диалогизация господинът.
Аз обаче продължавам да се правя, че нищо не чувам. Надявам се да разбере желанието ми за уединение, като същевременно усещам как погледът му се плъзва по уморените ми от елеганс крака:
  - Я каква сте стройна- фиданка, манекенка, модел – интонацията му е плашещо възходяща. Периферното ми зрение отбелязва все повече погледи, лутащи се между скромната ми фигура и нескромното ми четиво. 
  Предавам се, отправяйки му един не твърде любезен поглед, придружен с повдигане на вежди.Убедена съм,че в момета  замразявам желанието му за разговор. Но не би:
  - Аз трябва да го свалям това – шумно се потупва по биреното си достойнство, което за краткост ще наречем- шкембе.
Отново повдигам вежди, но този път влагайки смисъла -ами сваляй го, кво се моташ!
  - Бе бях много строен навремето , бе.Атлетичен бе, спортист бях – намига ми интимно- Само 110 килограма!
Следва отново повдигане на вежди от моя страна, означаващо – само? Може бегло да съм го огледала, но зоркото ми око е успяло да изчисли- метър и шейсет и шейсет и пет, максимум. Т.е. някакви си 15 сантима ни делят.В моя полза…
  - Наиш къф готин бях.Не че сега не съм-отново ми намигва- ама все пак, на 50 станах. 
И понеже явно съм го погледнала много недоверчиво, добавя натъртено 
   - Да бе, да ,на 50, точно!
Е! честити да са му –вече и вежди не повдигам, а отново се заемам с четивото си.Убедена съм, че  съм загубила поне едно кило.
  - Ееех, живот, какво да го правиш- продължава новият ми непознайник- Разведох се. Всичко й оставих-два апартамента, три коли, вилата. А бе да влачи бе, да влачи.Аз свободата не си я продавам. По-ценно нещо от свободата няма.НЯМА!!! – възходящата интонация отново ме предизвиква, вдигам очи от пасажа, в който надълго и широко се описва полезността на конското месо. Най-чистото месо , никакви мазнини. Та вдигам поглед и вяло кимам с глава. Все пак-прав е човекът-свободата е най-ценна.
   - И ето ме-свободен съм!-гордо заключава, гледайки ме по  начин, който леко ме стресира.Оферта ли ми прави, що ли?
  - Така де,като сваля това нещо-тупа се по шкембето с жест, издаващ навика, а то на свой ред леко се подрусва – пак ше съм готин.Спортист бях, ей, петобоец.Стрелях, тичах, нищо не ми се опъваше. Ама сега, как да тичам с това???Кааак?Трябва да го сваля!
Ми да го сваля бе, кво ме занимава.Усещам се как почвам от индиферентна да ставам зла.А като съм зла говоря:
  - Трябва!-се изплъзва от непокорните ми устни.и това "трябва" прозвучава, като-ей дебелак, я се виж къв си бе. Демек прозвучавам  направо гаднярски, ама човекът великодушно не го забелязва:
  - Трябва, ама как…не мога..пробвах с онова..разделното хранене- гласът на 50 годишния свободен мъж става тъжен, дори ми се струва,че виждам сълза, проблясваща в левия ъгъл на дясното му око – наистина пробвах.Казах на майка ми разделно да ми готви.Нали ,таковата, сега живея с майка ми .Имам си апартамент де, не ония дето ги дадох на бившата.Голяма мръсница, ей. Хвана си един, под носа ми..ама аз да не съм вчерашен..Ама всичко й оставих-3 апартамента, вила, найш ква вила-на три етажа.Апартамента, единия, на Плиска, топ място.Аз сега-при майка ми, ама не щото си нямам апартамент. друг си имам…ама сега,таковата, мама да не е сама. И тя ми готвеше уж разделно. Мама ми готви, мръсницата-не! Ама как бе, как бе.Как да се откажа от сладкото ми кажи??? Не мога.Обичам го.И сега какво…как да го сваля – уловил,че отново съм се върнала към четивото си, повишава глас
- Месо, конско - изстрелвам аз
- Квоооооо? – не вярва на ушите си събеседникът ми.
- Конско, от кон – уточнявам, абсолютно неготова да му обяснявам какво е кон.Голям мъж е, ако кон не е виждал...
- Как ше ям кон бе???Ама това ли пише в тая книга дето я четеш?
- Ахъм – продължавам да съм лаконична
- Кон начи – вече усещам примиренчески нотки и почва да ми става радостно на душата
  - Кон…няма мазнини .Кон и салати – наставнически додавам и направо се чудя на себе си как съм могла да запомня нещо от прочетеното при цялата словесна канонада
  - И аз, таковата, откъде мога да си я купя тая книга? – леко прави опит да се надвеси над коленете ми, където лежи въпросното четиво
  - От книжарницата, естествено – тонът ми убива
  - А, ако таковата …не си я намеря..дали не може….-интимно ми намига
Без такива, да ги нямаме! Знам си аз,че не трябва да си отварям устата. И без това не си падам по случайното социологизиране. Поглеждам го лошо и процеждам:
- На мен лично ми я дадоха..приятели
Изречението носи подпослание - избий си от главата мисълта,че ще ти давам номера си, за да ми се обаждаш за книгата.
И за да съм по-убедителна поглеждам шкембето му презрително.
  - А на теб за кво ти е, я ква си…..-  погледът му обрисува ква съм
Автоматично си приглаждам полата и просъсквам:
  - За мъжа ми
  - А…той ли ще отслабва – ентусиазирано възкликва щкембелията, видимо зарадван,че някой друг ще се мъчи с конското
  - Не, ще спира цигарите – да се у тъпата глава, кво му се обяснявам и аз
Човекът ме поглежда изумено. Явно хич не му е ясна връзката между спирането на цигарите , хранителния режим и конското.Замлъква и точно решавам,че съм се отървала, когато гласът му а ла Джоко Росич прорязва въздуха на вагона
- Леле, сега се сетих.Аз като спрех цигарите и качих 50 кила.110 бях,нали ти казвам,строен…И ги спрех…дали от това, таковата, така....???- отново потупва шкембето, което отново се подрусва
А аз отново минавам на повдигане на вежди.Повдигам лявата, после дясната, демек - а-ха, сигурно, това ще да е.
 Точно съм повдигнала дясната вежда и  мъжът енергично скача от мястото си.При това си движение настъпва жената, изправила се пред него.Тя изохква, хвърляйки му поглед крещящ-внимавай къде стъпваш, бе хипопотам.
- Извинявай, госпожа, ей на-и аз така,като тебе съм тежичък.
Госпожата, която всъщност е леко едричка, добре изглеждаща дама, вече е готова да го разкъса, но той я успокоява усмихнато:
-Аз слизам, ама на тебе момичето може да ти каже как да отслабнеш…със кон.Я го виж то какво е стройничко, не като нас.Трябва да се отслабва!Т Р Я Б В А!
Маха ми за довиждане с ръка, обещавайки:
- Айде, па ше се видим пак някой ден
И захожда навън, съпроводен от хихиканията на останалите метропътуващи.
Аз се правя,че в тоя диалог не съм участвала, завирайки още по-дълбоко нос в поученията на Дюкан, който ме убеждава,че е напълно възможно да се тъпчеш до полуда и да слабееш.Мдааа. Знам, че може.



Тагове:   Метроходка,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - ot krotalka!
14.05.2008 13:35
Нямам достъп до блога си!!!!

НЯКОЙ Е ИЗТРИЛ ВСИЧКО В НЕГО И Е ПИСАЛ НЕЩО ОТ МОЕ ИМЕ, КОЕТО НЕ Е ВЕРНО!!!!

Извинявай, че ползвам твоят постинг за това, но просто съм в неведение и не знам какво да правя!
цитирай
2. benra - krotalka,
14.05.2008 13:44
това е ужасно!някой те е хакнал.Кажи, ако мога някак си да ти съдействам? да пиша на модераторите?
цитирай
3. анонимен - БЕНРА
14.05.2008 13:49
НЕ МОГА ДА ВЛЕЗА В БЛОГА!

Паролата и името ми са невалидни!
Пуснах съобщение но никой не ми отговаря!
цитирай
4. анонимен - Кроти,
14.05.2008 13:55
направи си друга регистрация.
Някой е пуснал постинг с твоя ник в категория "Други"...Събира и коментари.
Оперира с блога ти.

Бени, извинявай !
цитирай
5. benra - кроталка,
14.05.2008 14:12
много съжалявам,че така се е получило.Някой е злоупотребил грозно и злобно. Съжалявам. Може би наистина трябва да направиш нов акаунт.
Винаги съм се чудела на хората, които изпитват неъбходимост да творят лошотия.Недоумявам...
цитирай
6. ady - Кой е способен да сътвори
14.05.2008 14:18
такава простотия! Не е за постинга ти а за Кроти!!!! Иначе ме усмихна
цитирай
7. benra - ady,
14.05.2008 14:20
явно все се намира някой....Недоумявам, честно

А за постинга ми-след като се освободих от плена на обувките и аз се усмихнах:-))
цитирай
8. krotalka - Бенра вече имам достъп!!!!
14.05.2008 14:23
Добро чувство за хумор!
Всеки поне веднъж е изпадал в подобна ситуация!
Както се казва да му имам самочувствието на героят ти!

Поздрави!
цитирай
9. benra - кроталка,
14.05.2008 14:30
радвам се,че всичко е наред:-))))
Героят ми беше един път просто:-)))
цитирай
10. krotalka - За сега е наред но...
14.05.2008 14:36
това може да се случи с всеки?!

А героят ти е съвсем реална личност!

Усмивки и весел ден!
цитирай
11. benra - весел
14.05.2008 14:38
ден и на теб.На всеки може да се случи,за жалост.Радвам се,че в крайна сметка всичко се оправи.

Героят ми съвсем истински-от плът и кръв:-)
цитирай
12. анонимен - :)
14.05.2008 14:52
И аз я чета тази книжка.. има ефект,но трябва да се спазва стриктно. Поздравчета за разказа! :)

Относно кроталка... много кофти ситуация :( дано модераторите да оправят някак работата... или поне да изтрият профила,за да не пише от твое име глупости,а ти си направи нов... Дано всичко е наред! Поздрави!
цитирай
13. gahan11 - Много забавно и свежарско напис...
14.05.2008 14:54
Много забавно и свежарско написано. Поздрави!! :-)
цитирай
14. benra - anonimen,
14.05.2008 14:57
определено има ефект, видях го и бях изумена.Благодаря!
цитирай
15. benra - gahan 11,
14.05.2008 14:58
радвам се,че ти е харесало:-))
цитирай
16. demoniceye - Бени. :)))
14.05.2008 14:59
След 5-тото изречение вече се търкалях под стола от смях. :))) Много ти е интересен животът. :))) С тоя елеганс. :)))
цитирай
17. benra - demonice,
14.05.2008 15:09
нали не се удари, докато се търкаляше???!!!!
:-)))
ЖИвотът си е низ от интересности, трябва само да ги извадим от контекста на ежедневието:-))и то с елеганс
цитирай
18. анонимен - Бенра,
14.05.2008 15:10
и от мен поздравления за свежия пост !
С усмивка е по-лесно ...
:-)))
цитирай
19. benra - vishnichka,
14.05.2008 15:21
усмивката е голяма работа:-)))Благодаря!
цитирай
20. nellka - поклон елеганс :)))
14.05.2008 16:23
усмивка елеганс :)))
цитирай
21. benra - Нел,
14.05.2008 16:24
ако някой каже,че елеганса не е болезнен, то откровено лъже:-)))
цитирай
22. scintilla - От днес нататък
14.05.2008 17:07
един пушач повече :)
И конеядец :)

Обичам добре написани весели истории!!!
цитирай
23. benra - scintilla,
14.05.2008 17:18
:-))))
цитирай
24. krotalka - scintilla
14.05.2008 17:39
Не си мисли че со сега не си опитвала конско месо. Във всеки скъп и хубав колбас има определен процент такова месо!
цитирай
25. rujena - :))
14.05.2008 18:05
Имаш чудесното умение да усмихваш,разказвайки :)
Благодаря за настроението в края на деня и поздрав!
цитирай
26. mapplethorpecala - beni, privet. ubeditelno v soci...
14.05.2008 19:57
beni,privet.

ubeditelno v sociologiyata.kakuv ehalitarizum samo,a!
to i v otslabvaneto may ima dosta ehalitarnost,ama tova shte napravi vpisvaneto mi tuk razpisvane.

iskah da napravta da se zabeleji sledniya mnogo vulnuvasht moment.

vij samo kak dori vuobrajenieto shte zadere v chist nonsense ,ako si postavim edna zadacha.

hayde s drujni usiliya ,tzeliya blog.bg da se opita da opishe sledvashtiya ,koyto bi sednal do teb.

neka pak da prikazva.pochti sum ubeden,che e nevuzmojno da go izmislim..
tolkova beshe..tozi e choveka.

ot aleko do dnes ,vse e tozi.

ne..peter koyote ot bitter moon nyama da se kachi v tova metro,to e yasno.

pak imam osnovna zabelejka kum jiveeneto..otnovo sled metroto nyama kakvo da se sluchi.vij samiya chovek,koyto sliza ,ami toy e dotam.aleko dosta se poizmuchil da svali BG ot trena. ne e chudno...

a i toy sam ticha podir trena,syakash useshta tam ubejishte,podslon.

stranno e che tozi chovek,negovoto opisanie napulno kato che li izcherpva vuzmojnostta da se poyavi sledvasht .neka pak da e e nejelan i nepriyaten..
edinstvenoto,koeto mojem da napravim v sluchaya e da oburnem hastara naopuki..i da razkajem neshtata ot negova gledna tochka..samo taka bi moglo da se poyavi drugoto..da vidim,kak toy bi te razkazal..
samo taka moje da ni stane i simpatichen...
az imam po tozi vupros mnogo dulga tema..ama mnogo dulga.
moje bi dori e oshte po-radikalna tezata mi ot onzi put,kogato stavashe duma za "podayanieto,prosiyata i patronyzing enjoya.
MRAZI BLIJNIYA SI KAKTO Sebe si.
neshto takova mi se stuva che e po- chestno otkolkoto lujata na tolerantniya liberal.
samo taka mojem da namerim osnovaniya da razberem drugiya...bez liberalno-ekologicheski predpostavki,empatii ,i humanizatzii.
dehumaniziray Drugiya/blijniya i go vuzlyubi!

neshto takova,a! kak ti se struva!
i svruh teoritizatziiyata mu mi se struva dobra purva stupka v tazi posoka.

ne iskam da slusham,che tozi sushtiya chovek kato se pribere u doma si vsushtnost ima dve detza i jena,syada i pie bira,gleda televiziya,ima svoeto ocharovatelno ejednevie,toy ne e loshzashtoto hapva tortite na mayka si,dori i kogato ne sa mu dostatuchno sladki,che samona pruv pogled toy e aroganten inak e suvsem kato vsichki nas,vsichki sme kato nego...piyvame birichka...gledame s lyubov domashnata kotka...ne tova nyama da pomogne..ne ..tova e vklyucheno v samiya pogled.i e dohmatichesko
kakvo mu e postindustrialnoto na tozi chovek..tatoy dori ne e post industrialen..dori ne e post komunisticheski,che da prilojim kum nego gorniyya rehumanizitzionen hod.

tova e prolegomena kum nyakuv text,koyto may me murzi da napisha...neshto nyama..neshto lipsva...to lipsva!
цитирай
27. cecka1504 - Много готино четиво :) Поздрави!
14.05.2008 21:26
Много готино четиво :)
Поздрави!
цитирай
28. drblondy - Страхотно разказано!
15.05.2008 02:39
Поздравления!Дълго още ще се подсмихвам!...що се отнася до книгата...резултатна е :)
цитирай
29. анонимен - много готино :)
15.05.2008 09:37
Започнах добре деня след като прочетох поста ти - много забавно е разкаразно:) аз лично много мразя досадници и винаги си пътувам с mp3 player
цитирай
30. benra - rujena,
15.05.2008 09:38
приятно е да разбереш,че си усмихнал някого.Хубав ден ти желая:-)
цитирай
31. benra - графе,
15.05.2008 09:41
всъщност би било интересно да напишете онзи текст, който Ви мързи да напишете:-))
А човекът и неговото битие, което го обуславя или не...Да,би било интересно неговия поглед върху тази съвсем тривиална метро-среща.
цитирай
32. benra - ....
15.05.2008 09:42
cecka,drblondy,
Благодаря:-)))Пожелавам много усмивки!
цитирай
33. benra - анонимен 29,
15.05.2008 09:43
Радвам се,че съм дала усмихнат старт на деня ти:-))А бе и аз понякога забучвам слушалки в ушите...
цитирай
34. mapplethorpecala - beni, това, на което ми се искаше да ...
15.05.2008 10:51
beni, това,на което ми се искаше да обърнем внимание е докаква степен образа е плътен.
и то не заради самото описание ,а поради самия факт,че в ежедневието имаме много повече описателност.
забележи как достъпа до ежедневието е блокиран,затъмнен!
колко е непропускливо.имаме достъп до нещо,което не се
поддава на imagination and tale .тъкмо обаче ежедневното в ежедневието е
най-недостъпното,най-неежедневностното.
забележи,сам по-себе-си разказа за
ежедневието те натиква в един ежедневен разказ,в една
е ж е д н е в н а разказвателност.
ако сега трябва да разкажеше нещо неежедневно,нещо,което
е свръх необичайно ще се окаже ,че е много по-лесно за
описание.а тъкмо ежедневното е най-неподатливо,но ако успееM да проникнеM зад него разказът Hu би бил далеч
по-вълнуващ дори и от най-необикновенната ,свръх еротическа случка,от най -изпълнената с мистицизъм и екшънова интрига ситуация/.ежедневието в някакъв смисъл не ни дава
възможност да го приближим прекалено отблизо..
донякъде защото сме хванати и оставаме в него,дори и когато го разказваме.

В някакъв смисъл описанието е включено в самоописанието и представяното в ежедневието.
в този смисъл образът е плътен сам по себе си. и някак не можем да му прибавим нищо или да отнемем защото тогава ще ни се изплъзне формата на ЕЖЕДНЕВИЕТО.,чийто модератор се явява самия герой ,героинята също.
забележи ,че тя също реагира ежедневно.някак си всички героя,героинята,зрителите(пътници) разказващата(блогъра)и четящие модерират ежедневието .негови модератори сме без дори да ни е позволявано с документ или длъжностна характеристика.
заради това ми се искаше да направим този социално-културен експеримент със заместванията.
за да видим дали ще ни се появи другото.защо то не се появява.и къде,как само може да се появи.

мисля си,че дори да беше интелектуалец героят пак щеше да е същия-тук дори имам конкретни наблюдения.Андрей Пантев и Радой Ралин.особено поета -сатирик сам беше гротескна фигура,залисан да се закача с девойки в автобуса.не е важно в случая това,като етика или вежливост ,а като тематическихоризонт.нека да е .пастор в метрото..пак щеше да е по същия начин сговорчив и саморекламиращ се.може би с малко по-други думи.
нека да не е метрото. диалога би бил същия.една от причините да звучи така истински и читателите да му вярват е тъкмо в тази му обективност.в някакъв смисъл всички роли,всички частни проекти се разпадат в това ,в такова ежедневие- без значение дали става дума за учител,спортист от близкото минало (скривайте журналистите -стоичков е в града!) ,журналист ,поет,историк,политик.
на какво се дължи това...на какво се дължи факта,че ежедневието има своя неумолима риторическа база,която ни ни прилага мъртвата си хватка ,дори още по-силно,когато се опитваме да й се противопоставим-видимо е в поведнеито на героинята ,която резистира темите и приближаващите жестове на героя ,но въпреки това не смогва да се отдалечи.въпреки ,че 'елеганса" би могъл да бъде дневен,фасцинаторен,еманцпаторен то той не би могъл да надмогне на тази ситуация. дори можем да си представим,че не е метрото ,а е много "висш клуб "или ресторант,дори да е театрална персона .подобна ситуация се бе разиграла и с народен актьор,по същия начин всмукана в ежедневието и неспособна да му надделее беше и много известна българска актриса.
Актьора попадна в близост до 'елеганс 'и постъпи по същия начин като героя в този разказ ,много подобен на бай-ганьо,не случайно години на ред този актьор беше БГ.толкова изтощителна гледка беше поеже приличаше на малко дете,на което искат да му обърнат внимание..аз бях свидетел и ми стана мъчно..дори се почувствах виновен...някак с това ни притиска ежедневието също..мислех си така:
-е ,добре де,защо наистина сегатози възрастен човек,да не получи малко внимание..той не знае,че хората,с които се "закача" по детски не го познават.,защо не му го кажа,може да се успокои.Почувствах се съвсем неловко ,защото в някакъв смисъл трябваше сам да стъпча нещо в себе си.цялото си детство ,в което като всички деца тогава ,подравнени изучавахме наизуст без да щем неговите смешки..и ги намирахме за смешни и ни радваха..а сега трябваше,налагаше ми се да го презирам,заради нещо,което той самия не осъзнава..поне не в пълния му размер.точно тази разлика,между това,което знам аз в тази ситуация и това,което той не знаеше блокираше ситуацията.както в историята героинята също е блокирана..не от това,което ензнае за спътника ,а от това,което знае за него,и от това,което тя знае,че той не знае за нея.защото всички знаем,как цялата уж -добронамереност 'ти си манекенка,ти си фиданка" ще се изпари на мига,когато получи ясен отговор например ако беше пожелал да има телефона..дори не можем да си въобразим някакво нормално поведение и всички сме подпечатани от логиката на ежедневието ,при която този агент би се развилнял,да не говорим,какво би било при самото слизане...в този смисъл той няма как да знае, (или няма да иска да знае нищо) за морала на една съпруга и майка ...но героинята ще знае и донякъде това блокира ..истината блокира..обективността е затваряща..ако продължим експеримента ние ще видим,че ако героинята би била такава,какватао на героя в ожесточението би му се приискало да бъде за да може справедливо да понесе обидите и презрителните клетви и проклинания ,тъкмо ако би била такава,тя би имала пълното самочувствие да му отвърне,че тя не е такава ..тогава би се случил скандал..но не и в този случай,както е според натуралната логика.
цитирай
35. ledzeppelin - хаха..
15.05.2008 10:57
е супер! много е свежа цялата история с конското месо и дружелюбния дебелан в съседство... (:
цитирай
36. benra - графе,
15.05.2008 12:01
поставяйки всичките условности, поредицата от акота имагинерно можем да погледнем случката от много социални, емоционални или морални ъгли.
Риторическата база на ежедневието е всъщност постамент, който предлага възможността да бъде експлоатиран, т.е. да служи като реален постамент или да бъде игнориран, т.е. да се прекрачи обичайното, очакваното.
ДИалогизирането в случая не надхвърля очакваното. Образите са ясно дефинирани.
Той-социално необременен и непредубеден
тя - конкретно дистанцирана.
И тук метрото е само фон. Детайлите са тези,които изграждат развитието.
цитирай
37. benra - ledzeppelin,
15.05.2008 12:02
и аз после реших,че е свежа:-)))
цитирай
38. didim - Много
16.05.2008 08:31
:-))))
цитирай
39. algue - °°
18.05.2008 22:41
Ганьо Софиянски .. млад, богат, атлет .. какво друго да искаш :))
цитирай
40. benra - alque,
19.05.2008 15:21
мечтата на всяка метроходка:-))))))))))
цитирай
41. анонимен - old navy coupon 2011
29.07.2011 00:51
eawlkloeeftr <a href=http://lernean917.typepad.com/blog/2011/07/amazing-guide-to-discount-purchasing.html>old navy store coupon</a> oimcnecwiiywef
цитирай
42. анонимен - xanax
01.09.2011 21:59
Excellent read, I just passed this onto a colleague who was doing a little study on that. And he really bought me lunch because I discovered it for him smile So let me rephrase that: Thanks for lunch!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2876686
Постинги: 737
Коментари: 12613
Гласове: 29394
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930