Постинг
07.04.2008 17:21 -
след деветия живот
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2865 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 07.04.2008 17:29
Прочетен: 2865 Коментари: 14 Гласове:
0
Последна промяна: 07.04.2008 17:29
Хълца неудържимо, а слабичките й раменца се тресат.Бузите й са станали корита на сълзи. Опитвам се да я прегърна, а тя стиска малкото вързопче и тихичко и нужно му говори. Иска ми се да й кажа да не плаче, това е естествения завършек на всеки живот.Да й кажа, че трябва да го остави да си отиде, защото той отива някъде,където няма болка.Високо, високо, в котешкия Рай. От там ще гледа малката си приятелка и ще й се усмихва. И може би ще се прероди в друго коте, или в човек, а може би в цвете...А може би ще бъде нейният котешки Ангел-хранител.Нашият котешки ангел-хранител.
На гърлото ми е заседнала буца. Гледам едното мъничко същество,прегърнало другото мъничко същество и ми се иска да дам воля на чувствата си. А не мога.Голяма съм, аз съм възрастната.
Бебето плаче.То е центърът на новата вселена. Муцунката опознава новото си приятелче. Почтително, отстрани.Разбира, че бебето е нещо,което не бива да бъде изучавано отблизо.
Бебето ходи. И котето ходи.Бебето тича и котето тича. Бебето няма опашка ,но котето има. Котешката опашка е интересна цел.
Топката скача и котето скача.Къщата е огласена от детски смях и котешки смях.Сигурна съм,че се смеят.Няма начин.
Бебето се е превърнало в малко момиченце. Котето си е все още коте, но в ролята на кукла.Котето спи, котето пие мляко от биберон.Котето се вози в кукленска количка.
С часове съм наблюдавала великото котешко търпение.
Малката го хваща и го настанява в кукленската количка-поза седнало коте.Увързва го с обезопасителния колан.Нали трябва да не падне.А котето не мърда, стои и чака играта да свърши.Достатъчно умно е да знае,че всяко бягство завършва в кукленската количка. Не дращи-приятелите не се дращят.
Малкото момиченце вече е пораснало, не играе с кукли. Котето също е пораснало достатъчно, за да играе кукла. Вече просто се гушкат. Малкото момиченце му разкрива големите си тайни. А котешкото приятелче обещава да не ги издаде на никого.Само измяуква отвреме навреме в знак, че разбира.О, да, всичко разбира.
Котешкото приятелче е котешки старец. Краката му не го държат. Порасналото момиченце го храни,както някога-с биберон - като бебе, и го гушка, както някога - като кукла.За да може момичешката й топлина да стопли котешкото телце.
Сълзите капят по котешката муцунка. Сбогуват се. Котешкото приятелче е чакало да си вземе сбогом със своята приятелка. И си тръгна. Днес вече го няма.
Аз знам къде е и тя знае – в котешкия рай.Утре ще се превърне в цвете и уханието му ще докосне душите ни. Защото приятелите не се забравят.
На гърлото ми е заседнала буца. Гледам едното мъничко същество,прегърнало другото мъничко същество и ми се иска да дам воля на чувствата си. А не мога.Голяма съм, аз съм възрастната.
Бебето плаче.То е центърът на новата вселена. Муцунката опознава новото си приятелче. Почтително, отстрани.Разбира, че бебето е нещо,което не бива да бъде изучавано отблизо.
Бебето ходи. И котето ходи.Бебето тича и котето тича. Бебето няма опашка ,но котето има. Котешката опашка е интересна цел.
Топката скача и котето скача.Къщата е огласена от детски смях и котешки смях.Сигурна съм,че се смеят.Няма начин.
Бебето се е превърнало в малко момиченце. Котето си е все още коте, но в ролята на кукла.Котето спи, котето пие мляко от биберон.Котето се вози в кукленска количка.
С часове съм наблюдавала великото котешко търпение.
Малката го хваща и го настанява в кукленската количка-поза седнало коте.Увързва го с обезопасителния колан.Нали трябва да не падне.А котето не мърда, стои и чака играта да свърши.Достатъчно умно е да знае,че всяко бягство завършва в кукленската количка. Не дращи-приятелите не се дращят.
Малкото момиченце вече е пораснало, не играе с кукли. Котето също е пораснало достатъчно, за да играе кукла. Вече просто се гушкат. Малкото момиченце му разкрива големите си тайни. А котешкото приятелче обещава да не ги издаде на никого.Само измяуква отвреме навреме в знак, че разбира.О, да, всичко разбира.
Котешкото приятелче е котешки старец. Краката му не го държат. Порасналото момиченце го храни,както някога-с биберон - като бебе, и го гушка, както някога - като кукла.За да може момичешката й топлина да стопли котешкото телце.
Сълзите капят по котешката муцунка. Сбогуват се. Котешкото приятелче е чакало да си вземе сбогом със своята приятелка. И си тръгна. Днес вече го няма.
Аз знам къде е и тя знае – в котешкия рай.Утре ще се превърне в цвете и уханието му ще докосне душите ни. Защото приятелите не се забравят.
Едва не ме разплака! По-принцип не обичам котките - много са своенравни и не се поддават на дресура - но тази е била член на семейството. Поздрави.
цитирайне беше обикновена котка.Често казвахме,че е човек в котешки образ.Без превъзнасяне,така си беше.Цели 17 години.
krotalka, поздрави и на теб!
цитирайkrotalka, поздрави и на теб!
толкова е тъжно....и аз имах прекрасно коте на име Поля, тя сега не е с нас, но знам колко е трудно да се разделиш с такова верно приятелче....
цитирайнаправо ме разплака:(
цитирайО...знам какво е да загубиш любимо животно...наистина е много тъжно!Прегръдка и съм сигурна,че си поплакала скришно - като възрастна..
цитирайза думите. Сега ти благодаря за сълзите!
Малко влага ми дойде като добро начало за деня!
В любовта и предаността на домашния любимец няма корест!
Благодаря, Магьоснице, за красивия дъжд от очите ми!
цитирайМалко влага ми дойде като добро начало за деня!
В любовта и предаността на домашния любимец няма корест!
Благодаря, Магьоснице, за красивия дъжд от очите ми!
разликата между техния и нашия живот...
През годините се налага да надживяваме много неща. За добро или за лошо... Затова сме дарени и с памет - да не забравяме.
Моето коте е на 11 години. И още е коте. Дано остане още дълго тук...
цитирайПрез годините се налага да надживяваме много неща. За добро или за лошо... Затова сме дарени и с памет - да не забравяме.
Моето коте е на 11 години. И още е коте. Дано остане още дълго тук...
8.
анонимен -
"Friends will be friends!"
08.04.2008 15:42
08.04.2008 15:42
се чува някъде от рая на рокаджиите
цитирайпожелавам ти колкото се може по-дълго да е!
цитирайfriends will be friends!!!!
цитирайох, че тъжно. и аз много плаках като умря нашето котенце. и сега пак плаках, те са толкова близки с нас. верно, че нищо не казват, ама..
не знам какво да ви пожелая.
поздрави!
цитирайне знам какво да ви пожелая.
поздрави!
знаеш ли аз какво си пожелах-да живеем нашия човешки живот,както той-своя котешки.Дълго,спокойно и с много обич около себе си.
Поздрави и на теб!
цитирайПоздрави и на теб!
Не смея да си помисля , че и моя котарак Мики може да ме изостави безпризорна , в робството на самотата . Изпитвам безумна любов към това добро същество , което отдавна разбира от любов и от български , само дето не му е дадено да говори .Много ме натъжи , съжалявам , Бенра .
цитирайпожелавам ти още дълги години МИки!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
