Преди време ме убеждаваха да си заменим офиса, с подобен ,но в покрайнините на града.Бизнессграда била, лъскава, нова, ултра хипер модерна, парко места - бол и всякакви там екстри. Аз, обаче нали съм си магаре и като се запънах - не та, не.Искам си центъра, искам си лудницата и не ща парко места. И ей ма на  - в центъра съм , как да не съм доволна от този факт.Няма начин да не излезеш и някоя история да не ти се изпречи на пътя.История до история в тоя център.А в покрайнините какво?-панелка до панелка.Скукааа.
   И така, вървя си безгрижно по Графа някъде към 13 часа и 23 минути,днес- шести март две хиляди и осма година.Разхождам се, като много внимавам да не се озова между травмай и колче или между трамвай и някой ядосан, бързащ неразхождащ се.  Точно в този момент на върховно мое внимаване, някакъв решава да се отпаркира в краката ми.
   Амии не, не съм на улицата, съвсем на тротоара съм си.Но въпросният-баничарник измислен, хич не се впечатлява нито от този факт, нито от факта,че тази точно улица-граф Игнатиев- е затворена за движение, освен ако не се изживява като трамвай. 
  Аз обаче съм всепризната душа, много тактична и много ларж .Отгоре на всичко, напук на тъпото мрачно време, съм в чудесно настроение и благоразположение на духа, по която причина спирам обедната си разходка и давам път на баничарника да се разпаркирва, необезпокояван от нежните ми крачета.Защото, ако по погрешка мине през тях, тогава вече ще си имаме проблеми.
   Да де, аз спирам, няколко съпешеходци-също, но по линията се задава трамвай.Истински, а не страдащ от раздвоение на личността.Номер 18.Ватманката на номер 18 явно не е носителка на моят благ нрав и отстъпчив натюрел и не припознава баничарника за трамвай.Кара смело мотрисата и отчита  в последната минута, че  баничарникът, който не е трамвай, вероятно не е и кой знае колко кадърен шофьор, няма никакво намерение скоро да се изнесе от пътя й и  набива, образно казано, спирачки.Трамваят проскърцва, проскърцва и целува баничарника отзад.Ама страстно го целува.Така че мирните граждани наскачват по прозорци и витрини, за да видят този класически пример за любов на пътя. Мила родна софийска картинка.Слезе младежът-баничар, хвана се за главата, гледа си бусчето и вика:
- А ма, що не спрЕ, ма!
Ма-то обаче не е вчерашна, такива баничарници като тоя всеки ден й лазят по нервите и по релсите, и на свой ред напусна работното си място, въоръжена със силен глас и железни аргументи:
- Ти знайш как спира трамвай ,бе?!Това да не ти е...
Не разбрах какво да не му е, но момъкът определено не знаеше как спира трамвай,защото в противен случай нямаше да се паркира на трамвайните релси.
Е, за урок да му е.Шефа ще му почете конско за огънатите ламарини и следващия път ще носи тавите с баниците на ръка и ще проклина центъра, за разлика от мен.
   Гот е да работиш в центъра.Представяте ли си ако бях в оня трамвай, или в някой друг след него, водещ към някоя Модерна бизнессграда в покрайнините..сега щях да маам гащи пеш.А ей го де е Министерството на Вътрешните Работи-на една ръка разстояние.Сигурно е гот  да работиш и там.

Кой номер й е трамвая, че да отида някой път да се повозя при нея?:)))

и мен ме зарадва мацката,знаиш каква бойка беше:-))18-и номер е трамваят.

номер 18 е :-D

Още по-гот е да живееш в центъра :)

ако обединим твоята с моята логика ще се получи-най-гот е да живееш и работиш в центъра:-))))))

Не бях го чувал, обаче сега ще го запомня.

специално заради теб го добавих и в текста, в първоначалния вариант бях пропуснала тази много важна подробност:-))))))Поздрави!

Мразя и задръствачките и лудницата от народ, и градския транспорт, ама не си давам центъра за никакви хипер, ултра модерни сгради и паркинги на край света. В центъра съм се родила и в него ще си умирвам, хаха. :)))

викам-никакво умирване!И аз харесвам центъра.Ако го направят и пешеходен ще е супер

така че в Центъра ходя само на екзотични поклоннически пътешествия (там са струпани повечето "светини" на столицата, какво да се прави).
Кьорав трамвай няма тъдява, а само дълбоки ями за многообещаваното ни метро.

как го разкопаха.Преди време минавах покрай интерпред-ужас някакъв. Иначе когато го завършат метрото ще стане много удобно придвижването до центъра.Аз ползвам метро и трябва да кажа, че това е възможно най-удобния транспорт.Предпочитам го пред колата..за през седмицата.

eto,che pontakoga v literaturata se poyavyt istinski biznes resheniya..proekti.
beni,kupuvame stari marshrutki-za nachalo 10.
spretvame gi desihnerki ..i gi pravim sus sedalki.
i s masichki.vutre banichki i ayryani.

sutrin brumchim ,kachvame tezi,koito iskat da hapnat blaga byurek banitza.po 20 lv kiloto.100 grama -2lv,to est edno evro.edna ot marshrutkite zarejda drugite s banitzi i ayryanovi bidoni!
kupuvame si i telefonnata sistema na marshrutkite-znaem kak se sledyat i izvestyavat- mini s 3 min zakusnenie,vlachi i drugi takiva tayni kodifikatzii!

sutrinta sa banitzite.samo sled dva mesetza ayryanovata marshrutka bi bila hit.
kolko ayryanovi litra moje da vozi edna marshrutka.da kajem 150.v hladilnikova kamerka!150 chashki.
po levche.i taka
tova e biznes ideya!
kakto vsyaka ideya s publikuvaneto i tuk tya stava moya(nasha ) sobstvenost..taka che banicharite da mu mislyat...
(hahahahahah!)

Чакам с нетърпение още мааааааалко да се пооправи времето! С какъв огромен кеф ще отивам и се прибирам от работа пешком, по "Цар Симеон"...Какво удоволствие е в пиковите часове да гледаш как автомобил с около 200 конски сили движи по-бавно от пешеходец!

графе, идеята Ви е брилянтна!

gothic, много обичам пешеходстването!

Za edin tragediq,za drug komediq:)Az se posmqh:))))))))