Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2008 14:38 - Как си пратих колета
Автор: benra Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7809 Коментари: 14 Гласове:
0

Последна промяна: 30.01.2008 15:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Не бях пускала колет отдавна.Всъщност, като се замисля, май не съм пускала колет никога...до днес.Не говорим за пратките врата-до врата по разните му куриерски служби.Тях съм ползвала, двустранно, и съм много доволна. Говорим за традиционното пускане на колет, посредством Български пощи. Съвсем традиционно. От преди Нова година си бях наумила да ги ползвам.Имах едни неспешни неща за изпращане на едни приятели  и си викам-така и така всеки ден минавам покрай това колетно, така и така не ми е спешно, що пък да не бъда традиционалистка.Няма да ме изядат в пощата, я!Не съм чула да има изядени в опит да си пуснат колета. И така, започнах да се приготвям -психически и физически.Дори си разделих процедурата по изпращане на етапи.Да не е шоково преживяване.
Първата стъпка - да занеса нещата в офиса си, защото, видиш ли офисът ми е досами Централна поща.Сигурно се питате-защо ще ги мъкна в офиса, след като минавам покрай колетното на отиване?Резонен въпрос. А отговорът му е-защото всяка Божа сутрин "летя" към работното си място, носена на крилете на осъзнаването-Закъсняваааам! Първата стъпка бе направена, оказа се обаче въпрос на време да намеря пролука в заетите си от обяди обеди и да акостирам временно във въпросния салон за изпращане на колети. Пресантиман някакъв, или пък предубеждение.Въпреки,че вратата отвън-една такава-масивна, дървена, вдъхваше доверие. 
Втора стъпка - решавам да отида!Ден, час..Дори съм си изпринтила адресите на получателя и подателя, за да не мъча служителката с вече отвикналия ми на ръчно писане почерк. В последния момент се сетих,че може да нямат и лепило, та грабнах и едно стикче сухо лепило.Химикалка си имах в чантата.Все пак се налага отвреме навреме да разписвам туй-онуй в движение.
Трета стъпка - е поредица от много стъпки, крачки, които ме отвеждат пред масивната, огромна, дървена врата с надпис "колетна служба"..или "колетен салон". А бе не четох съсредоточено, само до "колетно" и после щурмувах
Четвърта стъпка - вече съм в салона.Той е просторен, пе-образен с много гишета, иззад стъклените прегради на които, в мен се вперват не особено ентусиазирано 5-6 чифта очи. Бас ловя,че всяка се моли да не съм за нея, защото часовникът упорито напомня,че е време за обяд.Хич не им пука,че аз съм си жертвала обяда, за да съм там, при тях, и да се възползвам от милите им услуги. 
Първият ми импулс е да питам първата, попаднала пред блуждаещия  ми поглед, какво следва да направя, за да си пратя нещата едикъде си. Обаче, огромните табели над гишетата ми напомнят,че те са за четене, а не за украса. И аз чинно започвам да ги чета.
Пета стъпка - намерила съм гише "опаковане на колети".УРА! За там съм.На гишето няма никой, зад гишето-също.Няма лошо, това ми дава възможност да си избера подходяща кутия.Избирам, като наум пресмятам дали плюшеното куче мдааа и плюшено куче изпращам ще се побере или ще си удря главата в тавана на кутията.Междувременно се появява един....сега тук ми иде да кажа чичко, ама няма да кажа,за да не го обидя...мъж на достолепна възраст в синя престилка и очила
    - За опаковане ли? - фиксира плика в ръката ми
   - Да!-радостно обявявам аз-една кутия от деветдесет стотинки, ако обичате.
  - ей сега - достолепният мъж занася престилката си към едно помещение, невидимо за моя поглед.Сигурно е помещението на кутиите.
Излиза, ама не с кутия, а с някакъв картон, като тия дето ги има дъщеря ми в учебника по бит и техника-да си ги сгънеш по пунктира. Предвкусвам резила.Мъжът,обигран професионалист, който явно се е нагледал на много резили, ми се притича на помощ:
 - да Ви го сгъна ли или...-не довършва изречението, защото зялата ми същност крещи-сгънете ми гооо!За да съм по-ясна го изричам наглас:
 - Ако може..- все пак не искам да съм нахална, пък и що да си мисли,че съм ептен вързана в ръцете.
 - Е, хубава работа, остава и да не мога!!!-засяга се мъжът и с право.Неможенето е приоритет на такива като мен.Той е мъж  и може всичко, една колетна кутия ли ще му се опъне.Професионалист е!
 - А не не, аз таковата, исках да кажа...ако не е нахално от моя страна...т.е. ако може, ако е възможно..да ми го сгънете.Убедена съм,че можете - замазвам скорострелно неловката ситуация, че току виж се отказал да ми сгъне кутията и отидЕ и обедната ми почивка, и сандвича дето съм го планувала, и оня магазин с оная блузка.
Мъжът, явно заинтригуван от пърхащите ми клепки, ме поглежда със смесица от интерес и превъзходство, и с обиграни движения на опитен сгъвач на кутии, започва да оформя картона.Прави го бързо и така, че да мога да се насладя на всяко движение.За научаване и дума не може да става.За тая цел би трябвало цяла схема да ми начертае-първо,второ,трето...- с приложено подробно описание.
След някакви си секунди жълтата кутия с черни надписи -Български пощи- е готова и докато се опомня, човекът със синя престилка се пресяга през гишето и грабва плика от ръцете ми.Следва-натъпкване в кутията.Леко зверски го натъпкава,без да съобразява разни ми ти подробности като-дължина на плик-дължина на кутия, ширина на плик-ширина на кутия.Видно е,че не го прави за всичките си клиенти.Това ме кара да се чувствам специална и да преглътна молбата да внимава с главата на кучето. 
 - плюшено мече? - пръстите му са напипали звяра.
 - куче..кученце - усмихвам се и глуповато добавям-главата му е отгоре.Като че ли се очаква да е на друго място.Ама съм и аз. - За едно бебе...-е точно това пояснение чакаше човекът.
Дилетантството ми лъсна.
Шеста стъпка - с вече залепен старателно кашон, който има вид не просто на нещо, а на истински, професионален колет, се запътвам към гишето по диагонал, над което се мъдри указателна табела,че там се изпращат пратките за страната. Зад преградата пък се мъдри една изрусена..някога..служителка. За някои леля, за мен-кака. А бе една вуйна, за да ме разберете по-ясно.
Тя поглежда кашона и дори не посяга към него
- Адрес нещо....????
Дилетантка с дилетантка!!!Ами ясно,че трябва да напиша адреса, те хората и кутийки за целта са направили.Усмихвам се извинително и поемам към банката посредата на салона. Вадя си етикетчетата, нали за случая си ги разпечатах, вадя лепилото, лепя и след секунда-пак при...дамата.
Тя е изненадана от бързописа ми, направо шашната.
 - А декларация? - очите й ме пронизват
 - Каква декларация?За какво?-абсолютно не разбирам за какво иде реч.Каката също разбира,че не разбирам и махва с лявата си ръка по посока на една купчина бланки,струпани на гишето.Започвам да ровя с надеждата да намеря някаква, на която пише"Декларация".Няма.Има платежни нареждания.
 - Няма-оповестявам съжалително
- не може да няма!Потърси!
Еми търся, ама няма.
- Миии...няма...- и тръгвам да прибутвам купчината бланки към вътрешността на гишето, което предизвиква леко предистерично състояние у бившата ми наборка.
 -Стой! - подава ми една бланка - В дясно има образец.
Ааа, аз тия работи и без образец си ги мога.Попълвам светкавично и триумфално я връчвам.
Русата поглежда, прелиства
- Номер на лична карта - сочи с пръст полето за целта
-Ама?!А защитата на личните данни? -чула съм аз,че са ми защитени пък!
-Аман!Писна ми!Омръзна ми от такива!Чети ма,чети!Ей там го пише!П И Ш Е!Имаме право да ти искаме личните данни.И М А М Е!НИЕ!ПОЩИТЕ - ядосана е не на шега.От другите гишета почват да прииждат колежки, да цъкат разбиращо и да ме гледат презрително.Не ме е срам!Ще им претендирам аз за некви си защити.
Аз обаче днес съм миролюбива и май нямат вид като да са фалшификаторки на лични документи, ама кой знае.Мисля си да запитам кой друг ще ми чете номера на картата, ама като гледам какво заплашително мнозинство са , си затрайвам благоразумно
- не ти искам ЕГН, лична карта само, САМО, НОМЕР!-продължава да изригва служителката на Български пощи.
- Добре, няма проблем, готово-тиквам й листа с попълнената лична карта, та да се успокои.Почво да ме притеснява неконтролируемият й гняв.
- Ще ми претендират, ще ми претендират..е не..писна ми..не може така ...- мърмори си докато ми издава документ.Тръсва ми го, тегля един подпис.
- Благодаря, приятен ден! - решавам да не развалям доброто впечатление, което съм създала
- приятен..да бе..- промърморва вуйната по посока ботушите си.
Седма стъпка - излизам от колетното.А навън е слънчево, и птичките пеят и хората се връщат от обяд...
Няма да повторя, о нямааа.Да живеят куриерските служби!


Тагове:   как,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. drona - :))
30.01.2008 15:20
Защото скоро не ти се е налагало да ползваш колетните служби на БДЖ.

Там дори не опаковат ..... глезотии .... една госпожа ме изгледа като извънземно когато попитах дали опаковат ....
цитирай
2. sehera - да не би да обядваш на графа в оливс ...
30.01.2008 15:22
да не би да обядваш на графа в оливс понякога?
не знаех, че си толкова близо.)))
ето повод за по-натам..
цитирай
3. mph - :)
30.01.2008 15:38
А какво приключение е да си получиш колет от чужбина в загадъчното място до Централна гара? Не трябва да се ходи в дъждовен ден, защото тече от покрива пред гишето, където се чака.
цитирай
4. benra - sehera,
30.01.2008 15:38
много често дори:-))съвсем близо съм

drona, никакви колетни на БДЖ тогава!

mph, май допира до която и да е държавна институция, си е цяло приключение
цитирай
5. timmyd - :)
30.01.2008 16:15
В нашата поща пък са любезни :)
Ама такива сърдити служителки има на много места :)
А за личната карта, доколкото знам, пишеш само номера й , иначе всичко тайно ти се води на ЕГН-то.
цитирай
6. benra - timmyd,
30.01.2008 16:18
да, само номера се пише.
цитирай
7. yoshi - Малииии. . . а аз откъм два месеца се ...
30.01.2008 20:00
Малииии...а аз откъм два месеца се колебая как да си пратя пратката. Така като гледам - това си е чиста проба саможертвен атентат, ама ....от друга страна, при такова подробна описание, може пък и да се пробвам. Само че, смятам да си изпринтя надлежно стъпките, да не взема да объркам нещо:))). После ще докладвам;)
цитирай
8. monologa - "държавна" му работа
31.01.2008 09:08
Забелязала съм, че в пощите се приемат все още за държавни служители. Служат на държавата, а не на кллиентите. А държавата си има работно време и бюрократични порядки и няма време да се занимава с това да обслужва пълноценно "клиентите" си - в тяхна полза.

Аз също използвам куриерски служби, но пак не тези на Български пощи.

Между другото сгъването на кутията никак не е сложно. Спокойно!
цитирай
9. benra - :-)))
31.01.2008 09:22
yoshi, успех!А бе не е толкова страшно, само не споменавай за личните данни и всичко ще е по мед и масло.Ако можещ да избегнеш и обедното време, тогава пък съвсем:-)))

monologa, решила съм да се пробвам с кутията..е, не може да е чак толкова страшно, да:-)))
цитирай
10. анонимен - БГ пощи - никога
31.01.2008 14:22
Аз единстжено мога да затвърдя убеждението ми повече да не ползвам услугите на бг пощи. Имах неблагоразумието да предложа на моя приятелка да изпратя вместо нея един пакет. От този ден нататък се убедих че в централния клон на пощите в Люлин цари безгранична простота и отчайваща чиновническа глупост. Случая > 18:30 на 4 януари. Пред служителката на гишето аз изявявам желание да се сдобиа с плик със съответните размери. /Отговорът е че Няма в наличност. Тогава питам за опаковачни кутии. Отговорът е И те сваршиха. Ами хартия за опаковане (в момента в който забелизах един лист отговарящ на образа ). Отговорът>Имаме но как ще опаковате? Аз учтиво потвърждавам отново че желая лист опаковачна хартия. Отговорът>Но как ще опаковате? Трябва добре да е опаковано. За трети път помолих да ми продаде лист опаковачна хартия. Отговорът>Как ще опаковате?Аз няма да го приема за изпращане!! /това ме вбеси окончателно, но успях да се сдобия с "мечтания" скъсан лист опаковачна хартия срешу 35 стотинки.
И на моето Приятна вечер и благодаря (все пак родителите ми са имали не малък дял във възпитанието ми) Отгоговор не получих а ме изгледаха "смразяващо" и Аз пък няма да го приема за изпращане....
След този случай реших да сведа до минимум използването на бг пощи
цитирай
11. анонимен - работя на гише в български пощи
05.03.2008 11:39
Сигурно ще си навлека лавина отрицателни коментари,но все пак да кажа и аз нещо по въпроса. Ако си изпращала само това кученце, пратката ти е можела да мине като малък пакет и така автоматично отпада нуждата да попълваш декларация/съответно си запазваш за себе си номера на личната карта/ Навсякъде където съм ходила "пощата" напомня на динозавърските времена и ние не сме никакво изключение- май единствено САЩ са изключение, но пък там от друго ще се оплаквате:)А лелките ще те гледат по този начин, докато получават смешни заплати и докато блъскат остарели клейма. Ако има мотивация за работа/разбирай пари/ и принуда за развитие/ разбирай нови технологии/, нещата ще са доста по-различни. Най-голямото предимство на БП е,че може да достави пратка и в най-отдалечената махала и то за мизерни пари
цитирай
12. benra - анонимен 11,
05.03.2008 11:43
не, не изпращах само кученцето , и други нещица изпращах, иначе го знам това за малките пакети, изпращала съм така леки неща в чужбина.
Прав/а сте, така е-заплатите са мизерни.Не само в пощите.НО...има едно но.Когато човек върши една работа, трябва да я върши с достойнство.Усмивката не струва нищо, но знаете ли колко много дава?
цитирай
13. анонимен - ПОЩИИ
15.07.2008 13:58
И аз така приключение с БП. Купих си от ebay звукова карта за компютъра...на 25 продавачът ми дава номерче , и сайт на сингапурските пощи на английски да си следя пратката , там виждам ,обаче че пратките се проследяват само до напускане на страната...на 26 пратката лети за Виена и оттам следите й се губят....оттогава- ни вест , ни кост , макар ,че бях предвидил известно време (ХИКС) за БП да ми я доставят , но уви - нито предизвестие , ни дявол. намирам им сайта и съвсем случайно решавам да проверя ,дали със същия номер на пратка не мога да я открия къде е...оказа се ,че пратката ми е пристигнала в софия на 02.07, след което следва съобщението "Insert into domestic bag",което аз се чудя дали да тълкувам като покана или заплаха, но оттам следите й се губят.Звъня на номера за информация за регион Стара Загора, откъдето съм и една жена започва да ми обяснява колко била сложна системата им и как не можело да види тя , къде ми е пратката , да съм звъннел на еди кой си номер да проверят дали не е пристигнала в стара загора. Звъня аз и ми казват ,че не могат да ми дадат тази информация и трябва да се направи "разследване" , след което ми записват номера с обещание да ми се обадят....до края на деня след като проверят дали моята пратка е тъук ,щото видите ли по моя вина било минало толкова време и тя трябвало да проверява ден по ден всички пратки , за да се добере до моята (??????), явно софтуерът ,който ползват не е чувал за търсачки , особено след като й казах номер на пратка , име , и й казах ,че в сайта им пише ,че е пристигнала преди 12 дни..... След което след час някъде получих телефонно обаждане ,за да ми кажат ,че е в Стара Загора (Ура!) , но да не бързам да се радвам ,тъй като не се знае сега пък къде е в Стара Загора. Вероятно човекът , за който е предназначена я е получил, но тъй като въпросният човек съм аз й казвам:"Уви , няма я , ама ако я бях получил , нямаше и да ми мине мисълта през ума да тръгна да я търся повторно ;-)". Жената обеща учтиво ,че ще продължи с "разследването" и ще ми докладва на другия ден сутринта най-късно. На следващият ден естествено ,тя не се сети за мен , но аз пък реших да напомня за себе си и да й се обадя. След кратък разговор се установи ,че тя не е направила "разследването" щото колежката й , която ги разнасяла колетите я нямало (да бе да, тя сигурно една колежка разносвач за целия град....но между другото ми споменава ,че ми е загубила телефонния номер , ако мога да й го продиктувам пак....) след още 2 часа ми се обади да ми каже ,че липсвал номер на апартамент на етикетчето на пратката и затова , не е доставен и стои в колетна служба. Всичко супер...само трябва да отида да го взема, но тъй като съм на работа, пращам една позната вместо мен. Тя отива и й казват , че няма такъв колет за това име и я отпращат....обажда ми се тя и след кратък диалог я накарах пак да отиде и да им каже ,че със сигурност е там и да си размърдат задниците да го намерят , а ако не искат да ми даде телефона да си поговоря с някоя от лелите на гишетата....след 20 минутно търсене така очакваната пратка беше успешно намерена , прилежно подредена в един шкаф надалеч от останалите пратки и взета от колетна служба....и това ако е нормална служба....здраве му кажи....изисква се обучен персонал за работа с компютър, както и увеличаване на заплащането на персонала и едва тогава ,може би ще се види някаква положителна промяна , въпреки че по мое мнение лелите по гишетата просто имат изграден манталитет на обслужване , насаден още от времето на Комунизма , че всеки който идва при тях на гишето им е длъжен за нещо ,а не обратното. Ти едва ли не ги молиш да ти свършат работата, която те трябва да свършат далеч преди да се стигне дотам ,да ходиш да ги гониш и да правиш "вътрешни разследвания"...
цитирай
14. benra - ами
15.07.2008 14:23
така е, да не сме без приключения.Прадставяш ли си ако всичко беше идеално?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1843077
Постинги: 654
Коментари: 12349
Гласове: 28747
Календар
«  Септември, 2014  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930