Прочетен: 3824 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 03.12.2007 15:08
Знам си аз,че не съм за подобни улични мероприятия, но няма как - тивито от сумати време набива в детските глави как това е събитието на века, едва ли не. Световноизвестната Рияна ще разтвори чадър над българска земя. Уау - май ъмб-ууу-реллааа.Добре,че я взех...в последния момент. Дечурлигата -моето и най-добрата й приятелка, искаха да виснем на площада едва ли не от ранна утрин. Как ли пък не. Имаше си хора и за тази работа - дошли от всички краища на страната ни ,предимно без ъмбрели. И защо да си взимат - денят беше слънчев, топъл -съвършен за грандиозни улични мероприятия. Размекна ме слънцето и ако имах някакви колебания относно разумността да прекарам петъчната си вечер, слушайки за чадъри, то слънцето ги стопи и изпари.А и децата толкова искаха, защо да им развалям удоволствието с мрънкания от типа -ма то ще е голяма лудница, ама ннищо няма да видите,ама ше дават концерта в неделя по телевизията, не е ли по добре там... Все пак имиджът ми на супер-готина майка трябва да бъде поддържан. Някъде към седем без петнайсет се озовахме в предверието на лудницата. Очаквах да има много хора, обаче чак пък толкова ...сториха ми се десетки хиляди.После като размислих, реших че едва ли са били чак десетки хиляди, но много хиляди - със сигурност.
Колоритната сцена се издигаше в дъното на площада, точно под часовника, който допреди година отброяваше часовете, оставащи до присъединяването ни към ЕС. Няколка помощни екрана бяха позиционирани така, че максимален брой луди да могат да виждат грандиозното събитие. Първоначалният ми план беше да държа децата далеч от мелето.Някъде там - до загражденията, ми се струваше добра идея да ги позиционирам . Обаче не бях познала. Да дойдат на площада и да не видят нищо?!Абсурд.И никак не ми повярваха,че ей там между двамата чичковци и оня батко се вижда долният десен ъгъл на левия екран. Повлякоха ме баш към центъра на епицентъра. На уличен концерт като на концерт. Пробивахме си път в изглеждащото на пръв поглед непробиваемо мнозинство.Вървях, здраво стиснала малките ръчички и се чудех как се диша в такава екстремна ситуация. Да си призная честно - в тази вечер си спомних и за Индиго. Как се оцелява ако тази тълпа,съставена от хиляди, хукне панически нанякъде ? Отговарях си - никак си - и продължавах да стискам детските ръчички. След като свикнах с телата наоколо, започнах да забелязвам как някои от тях учудващо се издигат над тълпата. Децата ме осведомиха, че не летят из въздуха, а просто са се покачили на коли, забравени паркирани там.Все пак, нали знаете-пространството пред художествената галерия, през времето,свободно от супер-хитови концерти, служи за паркинг. Кой побъркан нещастник оставя колата си, знаейки,че след броени часове ще бъде налазена от безбройна шайка подивели фенове,фенки и фенчета на световноизвестна звезда? Факт беше, че нещастникът не бе само един, поне десетина коли бяха обречени от собствеците си на тълповно погазване. Както си разсъждавах над въпроса за горките собственици, така усетих как едната ръчичка леко поема нагоре.От тавана на един джип услужлив батко правеше опит да издърпа подопечените ми мъници във ВИП-ложата. Ужас! Възроптах категорично против ползването на чийто и да било автомобилен покрив за балкон. Не се притеснявайте, той е застрахован,сто процента - един татко също поддържаше имиджа си на супер-татко и вече подпираше дупето на 7-годишния си син. Беше преразгледал приоритетите си и стигнал до извода, че добрият изглед за отрочето е по-важен от някакъв си чужд покрив. Всъщност на въпросният "балкон" вече ставаше пренаселено.Не броих колко са покачените, но според достоверни източници, са били над 20. Аз останах в ниското ,естествено.Все ми беше тая дали ще виждам или не,всъщност виждането за мен не е особен проблем, защото ръстът ми позволява на очите ми да виждат над мнозинството. Това ми позволи да установя и, че екранът,намиращ се в непоследствена близост не работи и, че Део е най-добре ситуиран. Замислих се за секунди дали не мога да осигуря място на двете калпазанки до него - нещо като съводещи да са.От високия кран определено се виждаше по-добре, отколкото от покрива на джипа. Еуфорията беше страхотна. Надошлото мнозинство викаше, свиреше, скандираше . Део каза наздраве на Драгите зрители към 7 и малко и аз набързо направих една калкулация наум.Около час да пеят подгравящи беге изпълнители, още час(супер оптимистично)-Рияна и към 9 и половина в най-лошия случай сме си у нас, на топло. Междувременно не само Део забеляза "щастливия" факт, че времето се е солидализирало с надслова на организаторите Вивател - под оранжевия чадър - и даваше основания оранжеви и неоранжеви чадъри да бъдат разтворени не само рекламно. Зарадвах се на предвидливостта си и извадих неоранжев чадър, който да покрие децата. Не го искали, чадърът пречел на гледащите зад тях. Надявах се валежът да не се усили, но не би. Времето си искаше чадъра.Публиката -също.И това не би, поне не и в близкия час и половина. Пя Миро, пя Галка - къде концерт на Вивател без тях, пя Део, пя Лео - всъщност двамата заедно пяха .Румънецът и Енчев също преминаха през сцената , както Аспарух през шатра-та-,шатра-та. Сандра и Кристо се пробвах да не ги чувам, дори се радвах,че зад гърба ми тийновете пронизително-оглушително свирят.Аз така и не се научих да свиря с пръсти. Ако можех, определено щях да освиркам и двете близначки-сървайвърки, които се правеха на водещи, ама не им се получаваше.Никак.На Део по- му стават нещата, може би затова се предоверих на твърдението му, че -след 15 минути Рияна ще е с вас. Как ли пък не! Дъждът се усили, празната сцена стоя празна - ,10,15,20,25,30, 40 минути.Часовникът ми вече показваше 9 без петнайсет, а от Рияна-само плакати и обещания. Народът започна да се изнервя-чуваха се благопожелания ,отправяни към майките,лелите, стринките и прочее рода на организаторите, дори се прокраднаха и такива, отправени,към родата на Рияна.Заподозрях, че сред множеството има и много фалшиви фенове на чадърената звезда. Аз бях убедена,че моите две дечица не са от този вид и това ми убеждение не ме правеше нито по-суха, нито по-жертвоготовна. Някакъв вече за 5-и път минаваше през любимите ми ботуши и точно му обяснавах,че това е площад, а не булевард, когато едно нежно гласче ме уведоми от високото как вече изобщо не си чувства краката.Гласчето почти плачеше.Само това и чаках като че ли.С неподозирана енергия свалих децата от ВИП-ложата и след малкосекундна справка - способни ли са изобщо да се движат, запробивах път към изхода на събитието.Не бяхме единствените, отстъпващи от вип-позициите си, точно преди началото на края.Наближаваше девет, а Рияна се отдалечаваше.
Озовахме се пред БНБ-мокри като кокошки, но дишащи кокошки, когато светлините на сцената започнаха да примигват като на звезда. Малко по-късно чухме и гласа на звездата.Ако трябва да съм честна, аз все още фокусирах в далечината единия от екраните, но малките не виждаха по-далеч от главата на жената,спряла се пред тях. Успокоих ги, че нищо не губят.Нали в крайна сметка все пак я чуват. Нослетата им тъжно увиснаха - не можеха да си простят, че не са издържали до края. А аз си мислех как на другия ден медиите ще гърмят за брилянтно организирания концерт на световноизвестната ар ем би звезда Риянна.Не къде да е - В София, България, на площад Батемберг.Напълно безплатно и достъпно за всеки,който е пожелал. ДА бе да. Вероятно Рияна е имала изключително основателна причина да остави феновете си, чакащи търпеливо под дъжда, близо час.Вероятно това е цената на безплатното забавление.Вероятно покритието на организаторите,освен,че е голямо, е доста стабилно и дъждоустойчиво - някакво такова послание ми се оформи в мократа глава. Вероятно, за да има чадър, най-напред е нужен дъжд..знам ли, Но заявих на двете малчуганки - твърдо, категорично и не търпящо възражения, че следващия път безплатните, площадни,супер - концерти ще преминават без нашите безуспешни опити за присъствие. Те не възразиха - страдаха,че не са успели да видят Риянна на живо. А бяха във Вип-ложата.Горкият бус, дано наистина да е застрахован срещу концерти на звезди.
Как да общуваме с Небесния Татко - трета...
Как да си направим интернет радио
Ааа да, има и следсловие..После гледах концерта ,който се опитвах да видя на живо по телевизията и тия Uniting nations бяха голямо разочарование. Излезе една мома с наднормено тегло и си отваряше устата ,а плейбека дето си го слушам и в колата , свиреше ли свиреше..You're out of touch I'm out of time....:)))))
Предполагам ,че и ти вече няма да се излъжеш да отидеш там на концерт.:))
Работата е стигнала дота, че като питам 13-14 годишните каква музика слушат, те или отговарят "поп-фолк и черно" или "хитове", което в крайна сметка е едно и също.
Поздрав!:)))))))))))))
http://www.youtube.com/watch?v=TvC6VS4Np4U
много по-добро изпълнение от това на прехвалената Риана, която пее носово и се лигави сякаш има чадър в ...
А относно организацията само едно мога да кажа- българска му работа.
Додо- и как мислиш, по-точно, че организаторите могат да спрат пушенето в залата? Изобщо някъде да е било споменато, че пушенето в залата ще е забранено??? А изобщо някога да си присъствал на подобен концерт и на него никой да не е пушил??? В случая вината не е на организаторите, а на самите пушачи, така че недей се пресилва толкова. А и в крайна сметка щом не ти харесва да пуши някой около теб, блъсканицата и всичко останало...с какъв акъл си тръгнал изобщо на концерт? Седи си слушай студийни и концертни записи в къщи и си готов.
Ренито- че то за нашите телевизии да се дънят си е стандартно.
04.12.2007 19:33
http://www.youtube.com/watch?v=rj8Lpl6qCbU
А иначе - "концертът" беше голяма е*авка с хората, отдавна не бях ставала свидетел на нещо подобно.
30.07.2008 20:22
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора