Постинг
30.11.2007 10:49 -
Наказание, без престъпление
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9578 Коментари: 56 Гласове:
Последна промяна: 30.11.2007 11:47
Прочетен: 9578 Коментари: 56 Гласове:
0
Последна промяна: 30.11.2007 11:47
Тези дни съм определено на вълна децата и животът им.(Както е видно - не съм единствена)Едно, че по принцип, бидейки родител, темата ме вълнува, друго,че случващото се в общественото и в личното ми пространство провокира допълнителни вълнения по въпроса.
Вече съм споменавала ,че имам единадесетгодишна дъщеря - нормално, палаво и симпатично момиченце. Не е свита, нито плашлива, научена е да отстоява правотата си и да решава проблемите с приятелите си сама.Всъщност не само е научена, такава си е. Нещото ,обаче, на което е научена категорично е да не използва агресия за разрешаване на възникналите противоречия. В никакъв случай, никога!Често сме си говорили как едно, уж невинно блъскане може да има трагични, фатални последствия. Вчера Lasombra повдигна въпроса за детската агресия в контекста на случката с едно улично куче и него самия. Няколко часа по-късно дъщеря ми ми се обади по телефона, плачеща. Държа да отбележа,че тя плаче много рядко, от болка - почти никога.Дори ,когато в първи клас си счупи ръката в лакътя се държа стоически. Държа да спомена и, че се оплаква от неприятности рядко- по-скоро ги разказва като отминали вече случки, решени. Та обади ми се,защото е била повалена на земята и ритана в главата и корема от неин съученик. Първият въпрос, който й зададох беше - с какво го провокира? Винаги съм мислела,че агресията не възниква от самосебе си. Нещо, дори незначително я отключва . И никога не заемам страната на детето си само ,защото то е нараненото. Важно е да се знае причината за случилото се.
Часът е по физическо . Макар навън да е студено на момчетата им се играе футбол, а в малкия,тесен салон това е невъзможно.Учителката склонява на молбите им и гласувайки доверие на децата,които уж познава като кротки и непроблемни ги разделя на две.Едните - навън, другите - в салона.Докато е с едната групичка навън, моето момиче , въртейки се с разперени ръце, перва въпросния си съученик по рамото. В момента, в който се извърта, за да му се извини я посреща кроше в главата, което я поваля на земята.Следват ритници - в главата и в корема. Части от секундата.Миг.Спират го виковете й.Децата се скупчват. Те са хубав клас, много задружен и сплотен, с чудесни, приятелски взаимоотношения.Това е благодарение на началната им учителка, тя ги изгради като колектив.Момчето - побойник е ново, от месец е с тях и вероятно се адаптира трудно.Не е лесно да си нов ученик, особен в изграден от години колектив .Вероятно това неволно перване е отключило у него емоции, които е събирал през месеца.Вероятно не се чувства на мястото си, вероятно...Търся обяснение, родител съм, но знам,че агресията никога не е случайна...Попитали го защо я е ударил.Отговорът е бил - защото така исках!
Искал е да нарани, да причини болка, имал е нужда да го стори.
Може би би трябвало да акцентирам върху реакцията на учителката, когато е разбрала за случилото се.И на неадекватното й - юнак без рана не може , последвано от неуспешни опити да прикани момчето да се извини на битата си съученичка. Странно е, че разбирам реакцията й - страх! Страх, че се е предоверила на децата, страх,че тя е отговорна, страх, че е била длъжна да е там.Страх от последиците за нея самата. Иска ми се да я нарека виновна. Познавам я. И знам, че не го е направила от безотговорност, а от някакъв вид отговорност - да удовлетвори исканията на всички, исканията им за спорт. И аз самата не бих предположила,че точно в този клас ще има подобен инцидент. Обаче факт са трите цицини на главата на дъщеря ми, оцветени в синьо.Факт е и световъртежът й и психическата болка.Защо? Кое провокира подобна агресия?И какъв е подходът към нея?Каква би била правилната реакция - на децата, моята, на учителите? Търся отговора. Знам,че саморазправата не е решение.Не съм убедена обаче, че знам точните думи, с които днес да накарам момчето да разбере,че е постъпило грешно и лошо.
Вече съм споменавала ,че имам единадесетгодишна дъщеря - нормално, палаво и симпатично момиченце. Не е свита, нито плашлива, научена е да отстоява правотата си и да решава проблемите с приятелите си сама.Всъщност не само е научена, такава си е. Нещото ,обаче, на което е научена категорично е да не използва агресия за разрешаване на възникналите противоречия. В никакъв случай, никога!Често сме си говорили как едно, уж невинно блъскане може да има трагични, фатални последствия. Вчера Lasombra повдигна въпроса за детската агресия в контекста на случката с едно улично куче и него самия. Няколко часа по-късно дъщеря ми ми се обади по телефона, плачеща. Държа да отбележа,че тя плаче много рядко, от болка - почти никога.Дори ,когато в първи клас си счупи ръката в лакътя се държа стоически. Държа да спомена и, че се оплаква от неприятности рядко- по-скоро ги разказва като отминали вече случки, решени. Та обади ми се,защото е била повалена на земята и ритана в главата и корема от неин съученик. Първият въпрос, който й зададох беше - с какво го провокира? Винаги съм мислела,че агресията не възниква от самосебе си. Нещо, дори незначително я отключва . И никога не заемам страната на детето си само ,защото то е нараненото. Важно е да се знае причината за случилото се.
Часът е по физическо . Макар навън да е студено на момчетата им се играе футбол, а в малкия,тесен салон това е невъзможно.Учителката склонява на молбите им и гласувайки доверие на децата,които уж познава като кротки и непроблемни ги разделя на две.Едните - навън, другите - в салона.Докато е с едната групичка навън, моето момиче , въртейки се с разперени ръце, перва въпросния си съученик по рамото. В момента, в който се извърта, за да му се извини я посреща кроше в главата, което я поваля на земята.Следват ритници - в главата и в корема. Части от секундата.Миг.Спират го виковете й.Децата се скупчват. Те са хубав клас, много задружен и сплотен, с чудесни, приятелски взаимоотношения.Това е благодарение на началната им учителка, тя ги изгради като колектив.Момчето - побойник е ново, от месец е с тях и вероятно се адаптира трудно.Не е лесно да си нов ученик, особен в изграден от години колектив .Вероятно това неволно перване е отключило у него емоции, които е събирал през месеца.Вероятно не се чувства на мястото си, вероятно...Търся обяснение, родител съм, но знам,че агресията никога не е случайна...Попитали го защо я е ударил.Отговорът е бил - защото така исках!
Искал е да нарани, да причини болка, имал е нужда да го стори.
Може би би трябвало да акцентирам върху реакцията на учителката, когато е разбрала за случилото се.И на неадекватното й - юнак без рана не може , последвано от неуспешни опити да прикани момчето да се извини на битата си съученичка. Странно е, че разбирам реакцията й - страх! Страх, че се е предоверила на децата, страх,че тя е отговорна, страх, че е била длъжна да е там.Страх от последиците за нея самата. Иска ми се да я нарека виновна. Познавам я. И знам, че не го е направила от безотговорност, а от някакъв вид отговорност - да удовлетвори исканията на всички, исканията им за спорт. И аз самата не бих предположила,че точно в този клас ще има подобен инцидент. Обаче факт са трите цицини на главата на дъщеря ми, оцветени в синьо.Факт е и световъртежът й и психическата болка.Защо? Кое провокира подобна агресия?И какъв е подходът към нея?Каква би била правилната реакция - на децата, моята, на учителите? Търся отговора. Знам,че саморазправата не е решение.Не съм убедена обаче, че знам точните думи, с които днес да накарам момчето да разбере,че е постъпило грешно и лошо.
Имах подобен случай с моите.. Проблема не се реши докато не се намесих.
Мисля че е наложително да си поговориш с "юнака'. Твърде малки са още, за да им "влизаш в положението".
цитирайМисля че е наложително да си поговориш с "юнака'. Твърде малки са още, за да им "влизаш в положението".
определено ще поговоря днес с него.Вчера вечерта се беше измъкнал.Имах една нощ да премисля.Снощи тонът ми щеше да е...
цитирай
3.
анонимен -
*
30.11.2007 11:21
30.11.2007 11:21
не оставяй случая така.Погрежи се да го изпратят в детска педагогическа стая.Изкарай медицинско, накараи момчето да разбере че има ПОСТЪПКИ и ПОСЛЕДИЦИ.Защити правата на дъщеря ти ,помогни и да се чуства по сигурна.Тези неща се случват ,защото си въобразяваме че живеем в държава в която всеки може да се измъкне безнаказанно каквото и да е направил.По принцип това е вярно но само за наште мили политици ;)Не знам досега не се е случвало някой да посегне на моята дъщеря НЕЗНАМ какво ще направя но съм сигурна че няма да оставя нещата така.Когато нещата опират до детето ми ставам Хищник и нямам скруполи дори да убивам.Но аз винаги съм си била крайна и много агресивна като характер.Малкото лаино бих го направила да се напикава само като чуе думата училище
цитирай
4.
анонимен -
здрасти,
30.11.2007 11:24
30.11.2007 11:24
харесва ми и ме вълнува тома за което пишеш,
имам дъщеря на 4 година, която ходи на детска градина и син на 7 във втори клас.
Според мен агресиятя си е в тях, това е слабост и
първоначална реакция, но някои деца я я изкарват навън към другите деца а някоии деца я обръщат навътре и си я изкарват на самите себеси.
Синът ми е във втори клас сестемно целия клес се оплаква от най-слабичкото момченце, че ги бие, рита, удря в колема и души - пред мене се е случвало и моя син стои и се свива. На въпроса защо не се биеш и ти той казва аз с един удар ще го разбия, но той ще ме издаде на госпожа.
Слабото дете има проблеми в къщи,госпожта му се кара, децата му се карат, ние го гледаме лошо, майка му сигурно му се кара, но то продължава да действа. За това тук трябва да има психолог или квалифицирано лице, дори госпожата от съседния клас, която спокойно да поговори с родителите и детето да се потърси причината, защото госпожата ни се чувства виновна, тя не мжое да им е бавачка, децата не са виновни за това което им се случва, но ние сега стоим в офисите си а те се чудят как да отидат до тоалетна защото дребното дете ще дойде с тях и
ще се бият по коридорите.
С родителите му разговаряхме, но явно има проблем в семейството не е в стила ми да се карам с майки и ад тропам с крак и да обвинявам.
Сутринта пребърках джобовете на дъщеря ми
преди да я заведа на градина - познай какво открих - 1 червило с която се "мажела" нейна приятелка и и го подарила, детски телефон играчка с опасно въженце, две малки колички, подаръщи от приятели и кутиика от бонбони "тик так", който не е ясно кой и ги е купил и от кога са в джоба и с кого е изяла.......
поздави
цитирайимам дъщеря на 4 година, която ходи на детска градина и син на 7 във втори клас.
Според мен агресиятя си е в тях, това е слабост и
първоначална реакция, но някои деца я я изкарват навън към другите деца а някоии деца я обръщат навътре и си я изкарват на самите себеси.
Синът ми е във втори клас сестемно целия клес се оплаква от най-слабичкото момченце, че ги бие, рита, удря в колема и души - пред мене се е случвало и моя син стои и се свива. На въпроса защо не се биеш и ти той казва аз с един удар ще го разбия, но той ще ме издаде на госпожа.
Слабото дете има проблеми в къщи,госпожта му се кара, децата му се карат, ние го гледаме лошо, майка му сигурно му се кара, но то продължава да действа. За това тук трябва да има психолог или квалифицирано лице, дори госпожата от съседния клас, която спокойно да поговори с родителите и детето да се потърси причината, защото госпожата ни се чувства виновна, тя не мжое да им е бавачка, децата не са виновни за това което им се случва, но ние сега стоим в офисите си а те се чудят как да отидат до тоалетна защото дребното дете ще дойде с тях и
ще се бият по коридорите.
С родителите му разговаряхме, но явно има проблем в семейството не е в стила ми да се карам с майки и ад тропам с крак и да обвинявам.
Сутринта пребърках джобовете на дъщеря ми
преди да я заведа на градина - познай какво открих - 1 червило с която се "мажела" нейна приятелка и и го подарила, детски телефон играчка с опасно въженце, две малки колички, подаръщи от приятели и кутиика от бонбони "тик так", който не е ясно кой и ги е купил и от кога са в джоба и с кого е изяла.......
поздави
права си и не си.Снощи и аз бях на съката вълна.Бях ядосана, забравих ,че другото дете също е дете.Да, това не го оправдава.И-да,определено няма да оставя нещата така.Такава постъпка не може да бъде отмината безнаказано.Въпросът е-защо?! Снощи поговорих с дъщеря си,попитах я дали не изолират момчето,дали не му се подиграват за нещо.Тя каза,че не е така,напротив-той демонстрирал непрестанно хинансовите си възможности.Трябва да има някаква причина! Не че това оправдава постъпката му, би я обяснило.Иска ми се да поговоря с родителите му.Децата в този клас са страхотни деца, вярвам,че момчето ще намери средата си там.Въпросът е да разбере,че агресията е напълно недопустима!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
абсолютно права си,че е нужно да има квалифицирани лица-детски психолози.Всъщност -към всяко училище има ,друг е въпроса доколко е квалифициран , и до колко-психолог. Опитът ми показва, че по-скоро запълват щата.
Поздрави и за теб!
цитирайПоздрави и за теб!
И тогава шансовете са минимални. А някои деца могат да бъдат доста опасни , зли и отмъстителни. Трябва да се направи нещо , но много прдпазливо.
цитирайда, дете на заможни родители е.Идва от частно училище.Знаеш ли-в този клас повечето семейства са с възможности. Но така се формира колективът им-някакво съвпадение на ценности, учител ли или комбинация от двете, че материалния признак не е играл роля във взаимоотношенията им.Явно тав,откъдето идва детето нещата не са стояли така.Явно.Вероятно това разбирателство,което цари тук му е непознато, а може би има проблем в семейството.Причините може да са много. За препазливостта-абсолютно така е.Затова си мисля как трябва да звуча.Не нападателно, в никакъв случай.Просто ,както казах, трябва да се разбере,че агресията не е начин.ЗАщото ако на агресията отвърна с агресия, особено аз-родителя, това означава да му докажа,че решението на всеки проблем е силово.Да, децата често са зли, но рядко това им е вродено.Има някаква причина, която трябва да бъде търсена и намирана.
цитирайИлюзия е че ще успеете да изградите здрави, нормални и прогресивни личностти в своите деца, в едно болно общество.
Скоро ще започнат да разширяват кръгозорът си и крагът от приятели извън семейството и класната стая. Едва тогава ще започне истинското изпитание за вас като родители, и за тяхното възпитание и принципи.
цитирайСкоро ще започнат да разширяват кръгозорът си и крагът от приятели извън семейството и класната стая. Едва тогава ще започне истинското изпитание за вас като родители, и за тяхното възпитание и принципи.
няма безпричинна агресия, не нямам предвид че дъщеричката ти я е предизвикала, агресията може да се провокира от всякакви неща, чувство за превъзходство, чувство за малоценост, желание да се покажеш, наученото в къщи - когато децата израстват в агресивна семейна среда, самите те стават такива. Причини много, тук пак стигаме до общата отговорност към децата ни, нашата, на възпитателите, на т.н. психолози в училищата. А наказание, наказанието си е задължително, естествено че нямам предвид физическо такова, но трябва да има механизъм който да показва на децата, че няма ненаказано зло, колкото и обществото да ги убеждава в обратното.
цитирайАз самата все още съм ученичка,но при нас няма такова насилие,поне в горните класове.Само че при малките 1-2-3 клас е друго.Много пъти съм виждала де се ритат по коридора,да плачат,да се опитват да се защитят,и то пред погледа на учителките,чието твърдение е "ама те си играят децата,какво толкова...".Случвало се е със съученички да се намесваме в подобни "игри",две момчета влачеха по пода едно плачещо момиченце и резултата беше среща с директорката,понеже сме тормозели малките.В последствие се оказа,че майката на едното момче спонсорирала училището.Друг е въпроса,че на голяма част от тези деца им липсва всякакво възпитание и контрол,понеже родителите им спонсорират училището на тях всичко им се прощава и могат да тормозят съучениците си. Смятам,че това се отразява зле на психиката на децата и от там се поражда жажда за справедливо отмъщение,което в по-горните класове се проявява като детска агресия.Когато аз бях 1-2 клас го нямаше това,може би защото училището,в което учех не беше елитно и всички бяхме деца от квартала.Имаше страх от наказание и не се позволяваха такива неща,нямам спомени да съм малтретирана,нито някой от съучениците ми.
benra,хубаво е,че търсиш същността на проблема,но повечето родители защитават децата си по всякакав начин,дори когато не са прави.А за решението на проблема ти,мисля,че класната трябва да говори с това момче и тя да му обясни колко е лошо това,което е направил,но без да му се кара.Предполагам,че за дъщеря ти психическата болка и страхът са по силни от физическите наранявания и едно искрено извинение от това момче ще я накара да се чувства по-добре.Колкото до реакцията на учителката,наистина е била неадекватна,детето не е паднало само...Учителите трябва да карат децата да се чувстват в безопасност и защитени,явно на тази не и се отдава.
цитирайbenra,хубаво е,че търсиш същността на проблема,но повечето родители защитават децата си по всякакав начин,дори когато не са прави.А за решението на проблема ти,мисля,че класната трябва да говори с това момче и тя да му обясни колко е лошо това,което е направил,но без да му се кара.Предполагам,че за дъщеря ти психическата болка и страхът са по силни от физическите наранявания и едно искрено извинение от това момче ще я накара да се чувства по-добре.Колкото до реакцията на учителката,наистина е била неадекватна,детето не е паднало само...Учителите трябва да карат децата да се чувстват в безопасност и защитени,явно на тази не и се отдава.
12.
анонимен -
*
30.11.2007 11:38
30.11.2007 11:38
Не мога а и не го разбирам да се мъчиш да го оправдаваш след това което е направил на дъщерята .Това не е било детско боричкане ,нито детско побутване доста сериозно я е поотупал.Трябва да разбере колко е сериозно това което е направил и да си понесе последиците.Не вярвам да срещнеш разбиране от страна на родителите на момчето.Тона с които ще започнеш разговора ти го избираш но как ще свърши...... незнам.Сега ми се налага да изляза моля те пиши довечера как е минала срещата.Много ми е интересно и живо се вълнувам от тази тема.
цитирайо не, не го оправдавам.Просто размищлявам.Защото няма нищо по-страшно от това да заклеймиш едно дете като престъпник,като зло.То,все пак, е дете.Аз съм длъжна да търся причините, закото е факт,че агресията в училище се увеличава.Частният случай с дъщеря ми не е изолиран случай.Бяхме свидетели на случаи с трагични изходи, отразени в медиите.Лошото е,че дискусиите идват след това. Абдикира се от търсене на причините и взимане на превантивни мерки.А съм сигурна,че е възможно.Пример за това е именно класа на дъщеря ми.20 различни деца успяха четири години да живеят и да се разбират добре.
secretlive, ти си една от децата и знаеш точно за какво говоря.Благодаря ти за уместното включване.Написаното от теб е много показателно.
цитирайsecretlive, ти си една от децата и знаеш точно за какво говоря.Благодаря ти за уместното включване.Написаното от теб е много показателно.
Здравей !Моето мнение е........Преди да говориш с момчето заобичай го като твое собстено дете,и поговори с него като майка със син.Опитай се да разбереш какво става вътре в душата му,къде е корена на тази злоба която е излезнала от сърцето му.Не му говори веднага защо е направил така. Нека този въпрос да остане в последствие.
Добре възпитаваш дедето си, вярвам ,че ще намериш правилния подход и към това момче.
Корена може и да е в семейството му,или приятели
и да се е събрала голяма негативност в него и в един момент да не може да се въздаржи.
Опитай с любов,търпение и т.н.
цитирайДобре възпитаваш дедето си, вярвам ,че ще намериш правилния подход и към това момче.
Корена може и да е в семейството му,или приятели
и да се е събрала голяма негативност в него и в един момент да не може да се въздаржи.
Опитай с любов,търпение и т.н.
благодаря за съвета.Така и ще се опитам да постъпя.
цитирай
16.
анонимен -
по повод на саморазправата
30.11.2007 11:47
30.11.2007 11:47
ще е голямо шоу за всички 11 годишни как
две майки се бият, не е начина според мене, трябвя много и дълго да се разговаря и да се търсят причините.
И да не обвиняваме само околните а и ние да се
огледаме какви ги вършим.
Политиците нямат отношение към възпитанието на децата ми, нито лошото време, нито снега който валя онзи ден - само ние родителите .
Колко време на ден ви остава да говорите с децата си .......
Психолозите нужни са в училищата, но не
психолози като доктори а като хора с който се разговаря и който са връзката м/у родител и
учител.
поздрави
цитирайдве майки се бият, не е начина според мене, трябвя много и дълго да се разговаря и да се търсят причините.
И да не обвиняваме само околните а и ние да се
огледаме какви ги вършим.
Политиците нямат отношение към възпитанието на децата ми, нито лошото време, нито снега който валя онзи ден - само ние родителите .
Колко време на ден ви остава да говорите с децата си .......
Психолозите нужни са в училищата, но не
психолози като доктори а като хора с който се разговаря и който са връзката м/у родител и
учител.
поздрави
17.
анонимен -
*
30.11.2007 11:48
30.11.2007 11:48
Дете ДА,но все пак става въпрос и е по важно как се чуства твоето дете ,да съумееш да го защитиш и никога повече да не се чуства по този начин.Запази си разбирането за твоето дете а другото да го мислят родителите му.
цитираймисля,че няма противоречие между това ,което Вие сте написал и размишленията, които съм споделила. И съм съвършено съгласна с третирането на нуждата от психолог-като човек, с когото се разговаря.Защото децата по-често са склонни да разкрият проблема с непознат, отколкото с родителя.Да не говорим,че често в дъното на проблема е самата семейна среда.Не казвам,че конкретният случай е такъв обаче.Поздрави и на Вас!
цитирайА не би ли трябвало родителите да бъдат уведомени и даже предупредени от учителя - такова поведение настина е опасно. Benra е възпитала дъщеря си и сега просто трябва да е спокойна като я заведе на училище. Това е вбесяващ проблем и аз й завиждам за разсъдливия начин, по който го приема.
Децата ми са първи клас и едното от тях вече настойчиво се оплава от техен съученик, който всекидневно извива ръцете й. И аз се чудя как да реагирам...
цитирайДецата ми са първи клас и едното от тях вече настойчиво се оплава от техен съученик, който всекидневно извива ръцете й. И аз се чудя как да реагирам...
ще се постарая да уведомя родителите,както и класната, която по време на инцидента не беше в училище, както и днес няма да бъде. Трябва да се взимат своевременни мерки срещу подобни прояви.
Чета за твоето дете-всъщност тук е ролята на учителя,който трябва да забележи това и да направи нужното-разговор с дете с родител.Началната учителка на нашите деца в това отношение постигна много. Винаги улавяше проблема в зародиш и предотвратяваше разрастването му.С много любов и много говорене, но успя -факт е.
цитирайЧета за твоето дете-всъщност тук е ролята на учителя,който трябва да забележи това и да направи нужното-разговор с дете с родител.Началната учителка на нашите деца в това отношение постигна много. Винаги улавяше проблема в зародиш и предотвратяваше разрастването му.С много любов и много говорене, но успя -факт е.
21.
анонимен -
здрасти отново
30.11.2007 12:26
30.11.2007 12:26
аз съм анонимен 4
това с анонимните 1 2 16 малко ми
прилича на разговор в градския транспорт.
Мисля си ами ако хулигана много харесва твойто момиче. Имах един съученик, които системно ме малтретираше точно 5 6 и 7 клас
щипене скибуне, ритници, пълнене на чантата със сняг, това беше много отдавна разбира се
наскоро се видяхме и на въпроса ми защо се
държеше така, той ми отговори, че много, много ме е харесвал.
поздрави цвета
цитирайтова с анонимните 1 2 16 малко ми
прилича на разговор в градския транспорт.
Мисля си ами ако хулигана много харесва твойто момиче. Имах един съученик, които системно ме малтретираше точно 5 6 и 7 клас
щипене скибуне, ритници, пълнене на чантата със сняг, това беше много отдавна разбира се
наскоро се видяхме и на въпроса ми защо се
държеше така, той ми отговори, че много, много ме е харесвал.
поздрави цвета
засмивам се.Може и това да е,много неща може да са.Но определено цицините не я правят по-красива.
И аз помня този детски начин за показване на чувства.Има си дъщеря ми един такъв обожател-от трети клас си разменят обиди и оскубвания.Мисля,обаче,че вчерашния случай не е такъв.Интуицията ми го подсказва, както и силата на ударите -видими по главата й. Не става въпрос за ухажване. Разпитах дъщеря си-момчето било затворено, не общувало с никого, или си играело с мини-компютъра,с който идвало на училище или дремело на чина и категорично отблъсквало всякакви опити за контакт. Не се правя на пишман-психолог, само знам,че трябва да се реагира на подобно поведение...адекватно и много внимателно. Защото пък-току виж се окажело точно предположението ти...
цитирайИ аз помня този детски начин за показване на чувства.Има си дъщеря ми един такъв обожател-от трети клас си разменят обиди и оскубвания.Мисля,обаче,че вчерашния случай не е такъв.Интуицията ми го подсказва, както и силата на ударите -видими по главата й. Не става въпрос за ухажване. Разпитах дъщеря си-момчето било затворено, не общувало с никого, или си играело с мини-компютъра,с който идвало на училище или дремело на чина и категорично отблъсквало всякакви опити за контакт. Не се правя на пишман-психолог, само знам,че трябва да се реагира на подобно поведение...адекватно и много внимателно. Защото пък-току виж се окажело точно предположението ти...
Ще бъда малко остричък. така се държат обикновено децата на плужеците, дето смятат, че задълженията им като родители свършват дотам те да са нахранени и облечени модерно. А и на майките, които приемат децата си като моден аксесоар. Моят син, на 4, посмъртно няма да си позволи да удари момиче, и знаете ли защо? защото първия път, като се опита беше наказан. Имаше по късно и такъв случай-като го взимам от градината той реве. "Що бе тати?" "Цвети ме удари!!!" "А ти?" "Аз не удрям момичета..." Толкоз!!! По късно му обясних, че друг път, ако му посегне момиче, да я хване за ръката и да и каже "не". Въпреки тия, където разправят, че още са малки за възпитаване, моят син не е побойник, благодарение на мен, но не е безпомощен и не се се страхува да отвърне, ако трябва. Така че според мен всичко е в родителите и има такива, на които трябва да се отнемат родителски права, защото са ВРЕДНИ за поколението си...
цитираймоите поздравления за начина, по който възпитаваш сина си! Сега ще ти споделя моите наблюдения.Днешните момиченца са много по-агресивни от момчетата. Агресията им не винаги е физически проявена, но си нямаш на идея колко са изобретателни в проявяването на психо-агресия. Като цяло детската агресия придоби нечувани размери. Обобщенията са вредни,превдив конкретиката на случая, но факт е,че удрянията и обидите вече не са съвсем невинни и детски.
цитирайпомогне...Но не ми се вярва...не знам какво да ти кажа ..
цитирай
26.
анонимен -
здрасти отново,
30.11.2007 12:56
30.11.2007 12:56
говорете си колкото може повече, гушкайте се
ако позволява детето, важното е не колко са цицините а тя де не се чувства бита или загубила
битката с хулигана, да знае за твоята подкрепа и това, че има кой да я защити, защото по-лошо от подтиснато и бито дете няма.При положение, че не съм била сина си, той не се бие в училище с дребосъка в момента е много агресивен и раздразнен и се държи грубо със сестра си, това м/у братята и сестрите си го има, но според мен той компенсира за това, че не може да се наложи на дребосъка в училище с поведението си в къщи.
цвета
цитирайако позволява детето, важното е не колко са цицините а тя де не се чувства бита или загубила
битката с хулигана, да знае за твоята подкрепа и това, че има кой да я защити, защото по-лошо от подтиснато и бито дете няма.При положение, че не съм била сина си, той не се бие в училище с дребосъка в момента е много агресивен и раздразнен и се държи грубо със сестра си, това м/у братята и сестрите си го има, но според мен той компенсира за това, че не може да се наложи на дребосъка в училище с поведението си в къщи.
цвета
Напълно си права, Бен...но за това "заслугата" е на "супермодерните" и "еманципирани" мамчета, според мен. На дъщерите им не им остава нищо друго освен да ги копират. Децата си остават без детство по този начин. Или поне не като нашето, уви...
цитирайЕдно време можеше и да се сбием, и да ходим с белези от мачове или баскетбол (политологът Иван Кръстев например си ходи точно с такъв белег от игра на баскетбол), но бяхме и приятели и никой от нас не се е вълнувал от това кой на кого е и колко пари имат родителите му, нито колко са "важни". Още по-малко на някой можеше да му хрумне да обвинява някого, да вади медицинско или да търси квалифицирана помощ. Да, насилието никак не е хубаво нещо. Но не е хубаво и да се учим за всичко да прибягваме към официална реакция, защото това ще доунищожи всичко човешко във взаимоотношенията. Още по-малко това трябва да се прави между деца. Учителят ни по английски (и то англичанин) в един час хвана двата учебника за подготвителен клас и перна с тях по главата един от съучениците ми, който не искаше да млъкне, а дърпането на ушите или замерянето с тебешит на невнимателен ученик беше също нещо нормално дори и в най-елитната гимназия в страната. И тогава въпросният съученик (сега мултимилионер) беше син на достатъчно важен за обществото човек - лекар от Пирогов, но не отиде да си вади медицинско за мозъчно сътресение, не подаде оплакване срещу учителския произвол, а може би му хрумна, че все пак е там, за да учи. И резултатът си струваше.
Днес чувам, че ако учител посегне на ученик дори и с нещо толкова невинно като дърпане на ухо, нищо чудно да се прости с работата си и мизерната си заплата, откъдето и уважението към учителите е кръгла нула. Абе гадно ми е даже да разсъждавам по тези въпроси, но факт е, че не вървим в правилната посока.
цитирайДнес чувам, че ако учител посегне на ученик дори и с нещо толкова невинно като дърпане на ухо, нищо чудно да се прости с работата си и мизерната си заплата, откъдето и уважението към учителите е кръгла нула. Абе гадно ми е даже да разсъждавам по тези въпроси, но факт е, че не вървим в правилната посока.
и в нейния клас има същия проблем. От две години при тях дойде едно момче, което раздава юмруци и ритници и на момчета, и на момичета. В някои часове учители слагат моето момиче да седи до побойника, за да му попречат да шуми през урока. Тогава дъщеря ми получава ритници по краката под чина и самата тя пропуска урока. От разговорите ми с класната и родителите му ползата е минимална. Заради това момче цялото училище е вдигнало ръце от нашия клас. На родителските срещи родителите започнахме да се делим - на момичешки и момчешки. Дори за миналогодишното зелено училище учителите си позволиха да разделят децата: понеже имаше две "зелени", едните отидоха с ученолюбивите и прилежни деца (и всичките момичета), а другите се нагърбиха с тежката отговорност да придружават момчетата от 5-и "Б". Най-интересното е, че целият клас преживя тежко това разделение. Момичетата си искаха момчетата и да бъдат заедно!
цитирай
30.
анонимен -
thomas, здрасти
30.11.2007 14:05
30.11.2007 14:05
това което пишеш е от 20 век
сега сме 21 век
4 годишните момичета си падат по барби, ходят с червила и истински gsm-ми на детска градина.
синът ми е във втори клас и пише по добре на англииски отколкото на български без да е на-
пускал България Вече всеки има компютри и интернет.
Госпожата ни във втори клас е пред пенсия, няма GSM и не знае, че когато учиш звучни и безвучни съгласни наизуст не е нужно, да си ги пишеш на листчета и да ги носиш по джобовете има мемо в
GSM-ма. Има и интернет, където се разменят написани домашни или просто питаш кои е еди кои си и ти се отговаря.
За какъв бой и насилие от страна на учителите става въпрос - децата се
компютризираха, станаха много хитри и електронни.
Ти виждал ли си скоро деца да играят около блока или жилището ти?
Те не излизат защото са в мрежата или нета.
Много, много трябва да си говорим или чатим с децата си за да разберем какво става в електронните ми глави.
А уважението към учителите се учи в къщи както
уважението към по-възрастните, любовта към животните и уважението към родителите
с много много разговори и личен примерррр
цвета
цитирайсега сме 21 век
4 годишните момичета си падат по барби, ходят с червила и истински gsm-ми на детска градина.
синът ми е във втори клас и пише по добре на англииски отколкото на български без да е на-
пускал България Вече всеки има компютри и интернет.
Госпожата ни във втори клас е пред пенсия, няма GSM и не знае, че когато учиш звучни и безвучни съгласни наизуст не е нужно, да си ги пишеш на листчета и да ги носиш по джобовете има мемо в
GSM-ма. Има и интернет, където се разменят написани домашни или просто питаш кои е еди кои си и ти се отговаря.
За какъв бой и насилие от страна на учителите става въпрос - децата се
компютризираха, станаха много хитри и електронни.
Ти виждал ли си скоро деца да играят около блока или жилището ти?
Те не излизат защото са в мрежата или нета.
Много, много трябва да си говорим или чатим с децата си за да разберем какво става в електронните ми глави.
А уважението към учителите се учи в къщи както
уважението към по-възрастните, любовта към животните и уважението към родителите
с много много разговори и личен примерррр
цвета
Смяташ, че това е хубаво или че просто не може да се избяга от него? Аз съм по-компютризиран от което си поискаш хлапе и мога да направят повече неща по "електронен" начин. Само че познавам и "другия" свят, а това ми дава предимството да знам как става с листчета. А днес те са осакатени. Включително и от това, че не играят пред блока.
цитирай
32.
анонимен -
thomas
30.11.2007 14:51
30.11.2007 14:51
не може да си избяга от него това е 21 век
това е като да се откажеш от електричество и топла вода.НЕ МОЖЕШ ДА КАЖЕШ, ЧЕ ДАЦАТА СА ОСАКЪТЕНИ.Отдавна разбрах, че когато се сърдиш на по-малките и им правиш забележки значи си много остарял.
Но проблема е насилието в училище и това, че
всички си затварят очите пред него.
Всеки ще ти разкаже или сподели за поне 2 3 пребити или малтретирани деца, но ние родителите си мълчим, радваме се че няма стачка
а какво става в училищата и засто става така кой го вълнува
и най вече какво поражда това насилие
цвета
цитирайтова е като да се откажеш от електричество и топла вода.НЕ МОЖЕШ ДА КАЖЕШ, ЧЕ ДАЦАТА СА ОСАКЪТЕНИ.Отдавна разбрах, че когато се сърдиш на по-малките и им правиш забележки значи си много остарял.
Но проблема е насилието в училище и това, че
всички си затварят очите пред него.
Всеки ще ти разкаже или сподели за поне 2 3 пребити или малтретирани деца, но ние родителите си мълчим, радваме се че няма стачка
а какво става в училищата и засто става така кой го вълнува
и най вече какво поражда това насилие
цвета
Здравей!Поставяш под съмнение редността на това насилието да има официална реакция-вероятно имаш своито основания.Аз,обаче, съм категорична - насилието трябва да бъде официално заклеймявано.Връщам се от училището, където разговарях с момчето-тихо,спокойно и дружески.Не знам защо гледаше в земята-от неудобство, от страх или от безразличие -не съм му викала.Просто му казах,че подобни прояви могат да имат фатални последствия, както за детето,на което посяка, така и за него самият.Може да осакати бъдещето си от един пристъп на гняв.Знаеш ли какво ми каза, каза-побеснях.Ей така, от нищо е побеснял.Защото ,както казаха преждепишещите-векът е 21-и, и детството,което се случва на днешните деца няма нищо общо с нашето детство. Насилието в училищата е придобило невиждани размери, най-вече поради девалвацията на училищната институция.Няма респект.Децата знаят,че постъпките им най-често остават безнаказани и оставят напиращите им страсти да избухнат.
цитирайосвен че съжалявам, че Ви се е случило. Макар и да ми се е случвало преди доста години, добре си спомням гадните чувства.
цитирай
35.
анонимен -
берна,
30.11.2007 16:00
30.11.2007 16:00
аз малко обсебих твоя блог, извинявай,
напълно съм съгласна с теб, но за това което се
случва в училище, в детската градина трябва да се говори не само по блоговетеи като черни хроники в новините.
Снощи се събудих към 2 -3 часа и гледах някакво предаване по БТВ за бебетата и майките, според мен предавания от този тип има много, по много телевизии, от скромния ми опит като родител установих, че деца се гледат лесно, но трудно се възпитават.
В момента има "някаква" кампания за насилието, с телефон и познати физиономии, но за мен това е
просто усвояване на средства, за това трябва да се говори и да се питаме защо.
Не може да пускат този клип за насилието в 20 часа и след това филма от 20,20 да е с препоръчителен родителски контрол до 12 години и да се стрелят и псуват на поразия.За
"детската" анимация с батални сцени и грозни човечета не говорим.
За игрите в интернет с много думкане и крясъци също.
Това всичко изнервя малките и тъй като сме "телевизионно семейстово" да не кажа, че всичко се случва на включен телевизор в нас - как да обясня, че в неделя след "Бонбоните" трябва да се спре телевизора защото не искам да гледат "Сблъсък".
Продължавам да твърдя, че децата са такива каквито си ги създадеш, какъвто си ти и ако около нас ситуацията е хаотична и агресивна трябва да
да ги научим да оцеляват, и да се чувстват победители дори когато имат цицини по главата или им се забраняват неща на пръв поглед елементарни и естествени
цвета
цитирайнапълно съм съгласна с теб, но за това което се
случва в училище, в детската градина трябва да се говори не само по блоговетеи като черни хроники в новините.
Снощи се събудих към 2 -3 часа и гледах някакво предаване по БТВ за бебетата и майките, според мен предавания от този тип има много, по много телевизии, от скромния ми опит като родител установих, че деца се гледат лесно, но трудно се възпитават.
В момента има "някаква" кампания за насилието, с телефон и познати физиономии, но за мен това е
просто усвояване на средства, за това трябва да се говори и да се питаме защо.
Не може да пускат този клип за насилието в 20 часа и след това филма от 20,20 да е с препоръчителен родителски контрол до 12 години и да се стрелят и псуват на поразия.За
"детската" анимация с батални сцени и грозни човечета не говорим.
За игрите в интернет с много думкане и крясъци също.
Това всичко изнервя малките и тъй като сме "телевизионно семейстово" да не кажа, че всичко се случва на включен телевизор в нас - как да обясня, че в неделя след "Бонбоните" трябва да се спре телевизора защото не искам да гледат "Сблъсък".
Продължавам да твърдя, че децата са такива каквито си ги създадеш, какъвто си ти и ако около нас ситуацията е хаотична и агресивна трябва да
да ги научим да оцеляват, и да се чувстват победители дори когато имат цицини по главата или им се забраняват неща на пръв поглед елементарни и естествени
цвета
@цвета
Гледам, че осакЪтяването е стигнало и до теб...
@benra
Именно официалните реакции водят до това, че вече всичко си има цена и трябва или не трябва да се прави защото е изгодно или неизгодно, а не защото е правилно или неправилно. Защото чрез тях всичко може да се оправи на принципа на корупцията за разлика от едно време, когато просто трябваше да се разберем, защото няма друг начин.
Едно време просто трябваше да те е срам в такива случаи, когато си проявил незаслужена агресия, сега само да те е страх от това, че баща ти ще трябва да плати глоба и може да те накаже заради това. Даже май не може и да те набие, защото пък и ти можеш да се оплачеш от него и тогава и той да пострада. Абе изобщо - вече за всичко си има решение и нищо не е редно да решаваш сам. Утре на децата ще почнат да им казват и кога да дишат...
цитирайГледам, че осакЪтяването е стигнало и до теб...
@benra
Именно официалните реакции водят до това, че вече всичко си има цена и трябва или не трябва да се прави защото е изгодно или неизгодно, а не защото е правилно или неправилно. Защото чрез тях всичко може да се оправи на принципа на корупцията за разлика от едно време, когато просто трябваше да се разберем, защото няма друг начин.
Едно време просто трябваше да те е срам в такива случаи, когато си проявил незаслужена агресия, сега само да те е страх от това, че баща ти ще трябва да плати глоба и може да те накаже заради това. Даже май не може и да те набие, защото пък и ти можеш да се оплачеш от него и тогава и той да пострада. Абе изобщо - вече за всичко си има решение и нищо не е редно да решаваш сам. Утре на децата ще почнат да им казват и кога да дишат...
дори се радвам,че се заформи дискусия!Поздрави!
thomas, не съм съгласна с теб именно в частта за цената, точно към това беше насочен и поста ми.За начините за справяне с подобни проблеми.Начини ,съгласувани с времето, ситуацията и децата. Не трябва да изпита страх от някога, трябва да изпита срам от себе си,поведението си, за да осъзнае грешката.
цитирайthomas, не съм съгласна с теб именно в частта за цената, точно към това беше насочен и поста ми.За начините за справяне с подобни проблеми.Начини ,съгласувани с времето, ситуацията и децата. Не трябва да изпита страх от някога, трябва да изпита срам от себе си,поведението си, за да осъзнае грешката.
обещах да пиша как е минал разговорът с детето.от моя страна-спокойно, но категорично му обясних как поведение като неговото е насилие, как последиците от момент на гняв могат да са трагични и как при повторна подобна проява- не само към моето дете - няма да проявя същото разбиране и спокойствие. Както му обясних,че това не важи единствено за него. Надявам се да ме разбра.Мисля че...аз умея да бъда убедителна, особено когато съм спокойна.
Поздрави още веднъж!
цитирайПоздрави още веднъж!
всички мислят за кучетата, за ззаплатата, за природата за въздуха, водата - но не и за децата
цитирайКато бях малък и аз съм бил на мястото на дъщеря ти. Главно заради голямата си уста, на която по-едрите от мен -- а почти всеки беше по-едър от мен -- противопоставяха големите си юмруци. Гадно е да те бият без причина. А още по-гадно е да знаеш, че ако отвърнеш ти ще излезеш виновен.
цитирай
41.
анонимен -
В училището, където работех преди години,
30.11.2007 20:14
30.11.2007 20:14
се случи следния инцидент - ученик от осми клас напъхал едно малко момче от 1 клас в контейнер с боклук с главата надолу. Случайно минал от там помощник директорът и видял две малки крачета да стърчат от казана. Издърпал детето за краката - то било вече посиняло... За щастие оживя.
Питате как наказахме малкия престъпник? НИКАК!
Защо? Защото баща му е мутра и заплашил директора, че ако накаже сина му, ще си изпати!
Къде е днес малкият - пораснал престъпник? Ами каде - в затвора!
Така че нещата са много сериозни, не детински!
цитирайПитате как наказахме малкия престъпник? НИКАК!
Защо? Защото баща му е мутра и заплашил директора, че ако накаже сина му, ще си изпати!
Къде е днес малкият - пораснал престъпник? Ами каде - в затвора!
Така че нещата са много сериозни, не детински!
Твърде много мнения ,но всеки пише от своя гледна точка и човек е обърква.Моля те вземи решение със
сърцето си.
Нека мъдроста бъди с тебе.
цитирайсърцето си.
Нека мъдроста бъди с тебе.
Ако не искате да действате така,обърнете се към училищната комисия за превенция на противообществени прояви на малолетни и непълнолетни .Тя обикновено се оглавява от помощник директор.В нея задалжително членува педагогически съветник,който е психолог-консултант.Съжалявам,че до сега не сте потърсили съдействие по този начин.
Иначе децата си знаят,че нямат право да упражняват нито физическо, нито психическо насилие над съученик.Това го пише в ученическите
книжки и в правилника за прилагане на Закона за народната просвета.С поздрав
цитирайИначе децата си знаят,че нямат право да упражняват нито физическо, нито психическо насилие над съученик.Това го пише в ученическите
книжки и в правилника за прилагане на Закона за народната просвета.С поздрав
Опитвам се да ви кажа, че проблемът на днешното общуване е в това, че всички се правите на адвокати, а трябва на първо място да сте ХОРА!
Всякакви комисии, превенции, психолози и каквито и да е подобни органи правят само едно - УСВОЯВАТ СРЕДСТВА. Те не помагат на хората да станат по-добри или да живеят по-добре. Помагат колкото електрошоковия нашийник помага на кучето да не лае - не лае само защото го боли. А не защото обича хората. И в такъв случай само един път да се окаже без нашийник, и ще си отмъсти за цялото подтискане на злобата.
цитирайВсякакви комисии, превенции, психолози и каквито и да е подобни органи правят само едно - УСВОЯВАТ СРЕДСТВА. Те не помагат на хората да станат по-добри или да живеят по-добре. Помагат колкото електрошоковия нашийник помага на кучето да не лае - не лае само защото го боли. А не защото обича хората. И в такъв случай само един път да се окаже без нашийник, и ще си отмъсти за цялото подтискане на злобата.
За да не повторя това, което мисля...
Агресията ражда агресия, насилието - насилие. Въпросното побойниче има причини да бъде такова - или претрепвано от бой вкъщи (нали не си мислите, че в българското семейство колана или пръчката са останали в 19 век), или е унижавано, тормозено под някаква форма или лишено от обич или общуване.
benra, разбирам те като майка...аз бих приела нещата по същия начин. Но....агресивното дете също е жертва. Докато отношенията към него го провокират към насилие, то ще мачка момичетата и по-слабите от него... Няма никакво друго решение, освен промяна на нещото, което го подтиква. А нещото е в семейството.
Още веднъж - децата насилници първо са жертви...
цитирайАгресията ражда агресия, насилието - насилие. Въпросното побойниче има причини да бъде такова - или претрепвано от бой вкъщи (нали не си мислите, че в българското семейство колана или пръчката са останали в 19 век), или е унижавано, тормозено под някаква форма или лишено от обич или общуване.
benra, разбирам те като майка...аз бих приела нещата по същия начин. Но....агресивното дете също е жертва. Докато отношенията към него го провокират към насилие, то ще мачка момичетата и по-слабите от него... Няма никакво друго решение, освен промяна на нещото, което го подтиква. А нещото е в семейството.
Още веднъж - децата насилници първо са жертви...
Когато едно дете е наранило друго дете са пострадали и междуличностните взаимоотношения.Трябва да се поднесат и приемат извинения,за да се позитивират нагласите и децата да се освободят от преживяното.Да, не е достатъчно само едно извинение,а е наложителна компетентна намеса.Трябва да се работи с родителите и на двете деца.Саморазправата е нежелателна и вредна.
А относно агресията:не всяка агресия ражда насилие.
Днешните деца трябва да умеят,да се справят с агресията си,да имат социална и емоционална компетентност,а всичките тези неща се учат,ако не са в наличност.Трябва специализирана работа.
цитирайА относно агресията:не всяка агресия ражда насилие.
Днешните деца трябва да умеят,да се справят с агресията си,да имат социална и емоционална компетентност,а всичките тези неща се учат,ако не са в наличност.Трябва специализирана работа.
И пак-къде са родителите?
цитирайвинаги имат основна роля за случващото се.Мисля аз.Както се казва-родителите са алфата и омегата.
цитирайТочно за това става дума....
цитирайКогато дойдат "специалистите" и почне да се "работи", работата е оттекла...
цитирайи да, и не.Това,че семейството понякога е,как да го кажа по-деликатно, причината за детската агресия, не означава,че бъдещето на детето е загубено.
Родителите стоят в основата на всичко.Те са тези, които градят, но често са тези,които рушат.Вторият случай е този, в който намесата на специалист е от основно значение. Накратко казано-ние, възрастните, трябва да се отнесем към детето като към дете,както и към проблем като към проблем.естествено, когато наистина има проблем.Защото не всяко сбутване,шамар или обида са сигнал за проблем.
цитирайРодителите стоят в основата на всичко.Те са тези, които градят, но често са тези,които рушат.Вторият случай е този, в който намесата на специалист е от основно значение. Накратко казано-ние, възрастните, трябва да се отнесем към детето като към дете,както и към проблем като към проблем.естествено, когато наистина има проблем.Защото не всяко сбутване,шамар или обида са сигнал за проблем.
бени, не прочетох мненияна на останалите в дискусията, но моето мнение, ме съществува голяма вероятност това момче да харесва твоето момиче. нека не забравяме нашето детство, а мисля, че в определена възраст момчетата, а и момичетата показват симпатиите си по този начин. онзи ден говорих с кръщелник.а ми, който е пети клас...има си приятелка и го питам как върви, а той ми връща...ми по цял ден я гоня по коридорите и в двора и й дърпам косите. навремето мой съученик, който до ден днешен е влюбен в мен..ме риташе..детска работа.
а и мисля, че тези неща трябва да се решават между децата, без намесата на родители.
цитирайа и мисля, че тези неща трябва да се решават между децата, без намесата на родители.
привет!Ми да-принципно на тази възраст скубането,ритането, удрянето и признак на бурни чувства:-))Но конкретният случай не е такъв.Дори ми е жал за момчето..някак си изолирано стои. Децата са жестоки,знаеш, набързо му лепнали етикет-не е вред. Просто-ново дете.Говорих с него де, говорих и с децата да не го изолират.А бе-голямо жоворене, голямо чудо.Какво да ти кажа-хем е просто, хем е сложно. Ако бях оставила да си решат сами проблема щеше да стане лошо, защото е имало мераклии,които от своя страна да го пребият.Нямаш си на идея какви са дребните. Добре,че моето диване се е спряло и ми е звъннало иначе като нищо щеше да му го върне и проблемът да се задълбочи.А аз съм готина,не съм му набивала канчето, не съм от този тип родители.Винаги търся съкността на нещата, а пък и това е първият случай,в който се намесвам и то поради тежестта на ударите.Главата все още й е синя и й се губят моменти от случилото се.Разбираш ли-това е ритане в главата не е просто удар. А бе...
цитирай
54.
анонимен -
Агресията се увеличава!
06.03.2009 12:46
06.03.2009 12:46
Агресията в училище се увеличава,така казват психолозите и е вярно.Днес една моя ученичка от класа ми я изнасилиха.Нищо не е наред.Елизабет се казва ученичката ми
цитирайОтиди на кино и само виж трейлърите... Всякакви комиксови герои или най-обикновени бандити не само нападат, пребиват и убиват, но го правят и брутално и с нечовешка сила. И всичко това се представя като особено куул. А за капак преди ден-два не просто легализираха цапането на града с графити, ами го представиха като част от градската култура. Не'ам думи!
цитирай
56.
анонимен -
Brobdingnagian send on one's way
04.08.2011 08:21
04.08.2011 08:21
Wow! This blog looks exactly like my old one! It's on a totally different subject but it has pretty much the same layout and design. Superb choice of colors!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора