"Какво е за мен Европа "
- ????мамо, ами аз не знам.Какво е за мен Европа?
Дъщеря ми ме гледа с очакване.Тя вярва, че я познавам толкова добре, че да мога да отговоря на въпроса й. Аз пък,от своя страна, гледам, крайно неподобаващо за майка, смятаща себе си за интелигентна съвременна европейка. Малката е на единадесет.Т.е. не е съвсем малка, но дали е достатъчно голяма за подобно  домашно  задание?! Да напишела какво е за нея Европа.Умно й обяснявам, че трябва да пише есе.Тя глупаво ме парира
-мамо,Европа не е есе, Европа е континет. 
Да де-така си е, континент е.Тя е добра по география, обаче българският и литературата не са й стихия, хич въобще. Обещавам й, че ще помисля, но да помисли и тя.
  И наистина се замислям -ако бях на 11-тук и сега - какво ли щеше да е за мен Европа. Сядам, взимам лист и химикалка дори.Откога не съм писала на лист, с химикалка.Напоследък обличам мислите си в техника.Това ми позволява да затворя очи и те някак си сами да се визуализират на екрана, сякаш мислите ми раждат думи,без никакво механично участие. Това е илюзия, разбира се. Листът все още е празен,виждам го, и белотата му някак си ме стряска. Дали това не е Европа? Е,разбира се,че не е...Европа не е празен лист, тя е книга, изписана на 27 езика.Книга,в която мога да пиша и аз, единадесетгодишната, мога да пиша на кирилица дори. Друг е въпросът кой ще ме разбере.  Листът е празен, в главата ми - география .
- Мамо, измисли ли? - детето чака помощ от мен
Мога да й кажа, много неща мога да й кажа, знам точно какво би впечатлило учителката по български.Такова есе мога да й измисля...!
- Всъщност ти трябва да напишеш какво е за теб Европа.Това е идеята на домашното, да помислиш и да го напишеш - казвам спокойно и й подавам белия лист
Дъщеря ми ме гледа тъжно.Аз се усмихвам окуражително:
- Дори с едно изречение, важното е да го почустваш!
Малката прехапва устни и стиска химикалката. Глеадм я и си мисля -така и не се научи да държи химикалката като хората,вероятно затова и пише като хирург.На свой ред прехапвам устни
След секунди тя ми подава листа
Европа е континента на, който се намира България. Ние българите  сме част от нея и тя е част от нас. Аз съм българка европейка. 
Това е-три изречения. 
- А защо не си писала за Европейския съюз?-питам
-Европа не е  Европейския съюз, мамо!Европа е континент!!! - вероятно в този момент момиченцето ми ме смята за по-малко умна и за доказателство ми подава книжката на Чипикао. Там ясно е написано, че Европейските страни далеч не са 27 .Приемам доказателството за валидно.
- Права си!Тук си пропуснала  запетайките, а тук си си я поставила грешно - посочвам текста  леко укорително.
 Тя се усмихва виновно и поправя:
Европа е континента, на който се намира България. Ние, българите,  сме част от нея и тя е част от нас. Аз съм българка - европейка.
 - Нали това може да е за мен Европа?-пита малката българка-европейка
- Може, разбира се, може да е всичко, което чустваш, че е!- а си мисля -какво е за мен Европа?!

не знам и за осми и дори и за 11 ти не знам.
знам че за мен европа е у дома .
дори и три изречения няма

пък на мен първосигнално нищо не ми дойде:-(Само някакви клишета...и ме обхвана ужас,че мислите ми се клишират. Сега ми е интересно да разбера как ще обсъдят написаното и какво са написали децата

Интересно, дали тя ще се смути да не отговори с клишета.

честно казано едва ли е възможно да се напише неклиширано есе по така зададена тема. Всъщност, мислейки по въпроса,стигнах до извода,че встъплението на децата в есеистиката е твърде...как да го кажа деликатно?..тъпо. Пишеш за нещо,което чустваш.Да им беше задала тема-какво е за вас приятелството- примерно. Интересно ми е,ние,възрастните що за отговор бихме дали на въпроса за Европа...

Понеже ми се е налагало през последните 4 години все този въпрос да си задавам, какво е за мен Европа, бих казал, че това едва ли е домашно за 11-годишно дете. Отговорът й обаче ми харесва. Умно дете.

Много добре казано:)

ем, такива неща се случват в бг училище.. това за мене е пълен абсурд, 11 годишно дете да казва какво е Европа. Пак добре, че това е достатъчно.. Но.. как наистина да й помогнете, след като вие самата не мислите с ума на 11-годишно момиче, след като знаете толкова много, много неща, които тя ще научи през следващите 7-8 години (най-малко)..
Иначе и аз споделям мнението на другите, че изреченията на дъщеря ви са добри.. :)

diesirae, ady,darkanion, Благодаря!

За някои деца Европа е място за почивка, бъдещ университет или доходна работа за изучил в България специалист.

И много добре разбирам майката, която си задава същия въпрос и осъзнава, че никак не явно не е било от жизнена важност да мисли по този проблем. И веднага някак съдбовно се ражда въпросителната: Какво е за тебе България?

Аз откакто прочетох в учебника за шести клас, че раса е: "пространствена изолация на човешката популация" , съм наясно с географията:))))Само се чудех тогава как да го преведа на съвременен български на сина си.

когато обявиха в училищата конкурса "Моето бъдеще в ЕС".
това беше миналата есен, преди официалното присъединяване на БГ. Всъщност, едва ли някой можеше да даде смислен отговор, освен политиците...
тогава децата, които познавам, разказаха за мечтите си - градовете да са чисти и добре уредени, да има повече детски площадки...
Детенцето ти се е справило идеално. Поздрави:)))

Аз също имам сега това домашно и не мога да измисля нищичко!!!

moje li da mi kajete su4inenie za evropa kakvo znaem za evropa za 5 klas molq vi za utre e