Има един магазин за дрехи близо до офиса ми.То не че е само един де, всъщност около офиса ми бъка от магазини за дрехи, за обувки, за gsm- и, въобще има много места, където може да си похарчиш парите с кеф.Магазинът за, който ще стане дума се отличава от другите най-вече с момичето, което продава в него – спокойно, ведро,усмихнато и ненатрапчиво. Често минавам през този магазин и почти винаги излизам с нещо купено – дрехите са мой стил, а и има и мъжки спортни облекла, така че…Накратко казано въпросното място за пазаруване е в графа – любими . 
   Онзи ден, минавайки покрай витрината му мернах един мъжки спортен пуловер, който реших,че е идеален за единствения и в петък по обяд, въпреки студа, отидох да го купувам. Влизам в магазина, обаче, вярна на женската си зяпливост не отивам директно да направя набелязаната покупка, а се отклонявам при дамските парцалки. В този момент зад гърба си чувам реплика, която ме изненадва: 
   - Нещо да Ви помогнааа? –изненадва ме не толкова смисълът на репликата, дежурна за всеки,уважаващ себе си “бутик”, ами първо, че гласът ми е непознат и второ,че тук обикновено такива неща питат едва след като недвусмислено си им сигнализирал с очи,че се нуждаеш от хелп.Момичето,което ме въпросва не е познатото ми, някаква нова е.Дребничка, леко закръгленка.19-22 –така определям възрастта й. 
 - Не, благодаря…гледам – промърморвам и продължавам да местя закачалки.Новата, прилежно, след мен ги донамества.
Да намества, какво да я правя. В този момент фиксирам дънкиТЕ. Цвят и модел, които търся от хиляда години едва ли не. Истината е, че съм маниак на тема дънки. Та грабвам откритието и с блясък в очите се втурвам в пробната. И -де - ал - ни!Пе-ри-фек-тни!-скандира огледалото. Знаете, недостатък на не много големите магазини са възтесните и възтъмни пробни.И, за да мога докрай да се насладя на откритието си, дърпам завесата и правя крачка назад в салона, та огледалото да може да отрази красотата и неотразимостта ми многостранно.Толкова съм възхитена от себе си , че не индикирам присъствието до десния си крак, затова и леко подскачам,когато някой проговорва
 - Аууу, колко сте слаба! – тонът обаче звучи някак си като – ама шъ, виж съ на кво мязаш. Новата продавачка е застанала до мен и ме измерва от токовете на ботушите, докъдето стигне.
  -  …………. – нямам време да й обяснявам, каквото и да е.Историята на стройността ми е проста и генетична, но не ми се занимава.
  - Ама много сте слаба!Как можете..?! – девойката  определно и категорично е решила да си говорим за тегло.То вярно,че това е любима женска тема, обаче пък на мен обедната ми почивка не е безкрайна
  - Благодаря, справям се някак! – надявам се с тази реплика, произнесена хладновато да замразя словоохотливостта й.
 - Ама, не, наистина сте ужасно слаба! – гримасата допълва смисъла на казаното.Очаквам  с магически жест да извади от джоба си кутия с хранителни добавки-протеини, въглехидрати, витамини.
Проблемът с традиционно ниското ми кръвно в този момент се оказва решен.Ако до предпоследната реплика на момичето е било 90 на 60, след последната  лицето ми пламва,/ ловя бас, че един апарат ин диз драматически момент вероятно щеше да отчете 190 на 160/ и стиснала здраво устни се напъхвам обратно в пробната. Събуването на впитите дънки ми се вижда цял век.В главата ми се надвикват хиляди обидни и надменни фрази, имащи за цел да покажат на малката къде точно й е мястото в тази ситуация, но вътрешното ми Аз им слага скоч на устата преди да са се превърнали в крясък. Напъхвам се в полата, нахлузвам токовете и връчвам дънките на специалистката по килограмите. 
 - Ама няма ли да ги вземете?-изумено ме пита тя и а-ха да добави -чудесно Ви стояха
 - Не, няма да ги взема! Няма да взема и онзи пуловер, за който всъщност дойдох – в случай,че не е разбрала кой пуловер съм щяла да взема, аз й го посочвам с ръка. Правя пауза, за да може спокойно да калкулира загубата …и пояснявам:
 - Няма да ги купя не,защото не ми харесват, а защото Вие много усърдно се постарахте да не ги купувам.- Не знам как успях да снабдя лицето си с усмивка, но истината е,че изричам всичко това мило усмихната, а гласът,който излиза от устата ми няма нищо общо с гласовете в главата ми. Звуча нежно и силно приятелски. Искам да си представи как бих звучала ако в този момент вадя 200 лева от джоба си. Фактът, че освен мен в този момент само още една жена блуждае из закачалките прави така, че гласът ми да ехти из празното помещение.
  Дълго след това се чудих защо, когато магазини, уж с репутация, уж с име, уж с претенции….уж. Та защо след като са УЖ толкова, не провеждат на момичетата, които наемат един курс по – що е това да продаваш добре, що е това клиент и какви са допустимите теми, които може да обсъжда една продавач-консултантка с този вид хомо сапиенс. Защото е факт,че държанието на повечето млади консултантки, които можеш да срещнеш из "бутиците" в центъра на столицата, е от нелепо през неподходящо до неуместно.Естествено, въпросният магазин автоматично мина в друга графа  – магазини, които не посещавам, никога.

размечтала си се и ти като мен рано-рано сутринта. Какви курсове, какви чудеса искаш. Ще се научат с времето как стават нещата, а дотогава - не си спестявай мнението на продавачките:)

bitch alert!
бягайте далеч.

никакво пестене, аз съм ларж:-))Ще се научат, когато осъзнаят,че няма срамни професии

stone, bitch- това звучи гордо!

Е неактуално от 80-те години. В днешно време, когато магазините са под път и над път подборът на компетентен персонал е от първостепенно значение за какъвто и да е бизнес. Да си продавачка е също изкуство. Независимо дали продаваш кисело мляко или апартаменти. Един приятел казва:"Ако продадеш на ескимоса хладилник, на бедуина пясък или дадеш заем с лихва на евреин, значи си търговец." :))) Или духаш супата.

абсолютно прав е приятелят ти.Да си добър продавач е талант!

Миналата седмица с моя приятелка отиваме в един такъв "уж" магазин. тя ще си избира обувки. Те бяха естествена кожа, био, не знам си още какви си...над 150 лева... Тъкмо реши, че й харесват след като ги беше обула... И един младеж-продавач...Не си спомням репликата, но беше задушаваща.... Не ги купи! Не защото не й харесваха, а заради "консултанта"...

си направила! Много продавачи, малко истински търговци...

Това ме подсети и аз да разкажа една случка. Всъщност от оня ден се каня да я пиша ама не съм намерила време. Та сега ще да е. Почти същото като краен резултат.

колкото и да си любезна,понякога продавачките са адски досадни и си мислят,че щом се държиш любезно,могат да си говорят с теб като с приятелката от съседната къща............което почти винаги води до скапване на шопинг-терапията! по-добре да мълчат,а ние ако искаме мнението им ще попитаме.

и аз съм била консултант и то доста дълго време и никога не съм си позволявала да нарушавам спокойствието на хората! и знам как може да се обслужва професионално.............затова сега и толков асе дразня на кухи продавачки.

и аз мразя като ми се лепнат за гърба. Даже сигурно и аз така бих постъпила, вбесена от ситуацията, но не мислиш ли, че по-скоро си наказала себе си, отколкото нея. Тя е само една тъпа продавачка, а пък ти си се лишила от нещо, което много време си търсила.
Я се върни в магазина, напсувай я от сърце и си купи заветните дънки :)))))
Успех!

akasha, винаги съм святала,че вършиш ли една работа трябва да я вършиш,както трябва.

cindy, не беше кой знае какво наказание-дънки и магазини бол:-))).Е,хвана ме яд, но не толкова заради пропуснатото конкретно пазаруване, а защото наистина харесвах този магазин и с удоволствие пазарувах там.Но момичето и без да я псувам разбра за какво става въпрос:-)))

И аз много пъти не съм си купувал неща заради продавачи. Има и други случаи, в които заради готини продавачи бих си купил нещо...

Тази история е типична за нашия "продавач-консултант"!
Или досажда, или завижда, както в случая, или намеква, че цената е много висока и не ти е по джоба, или просто тъпее и не ти обръща внимание!
Затова аз не се занимавам с тях и любезно ги отклонявам. Ако се натрапват тогава излизам и не се връщам повече.Но ако така се изредят магазините- касво правим?
Поздрави за актуалната тема , разказана интересно!

Все едно аз съм го писала. Както и коментарите. Вероятно всички продавачки ще са такива докато управителите и собствениците на магазините не проумеят простата истина, че дори и усмивката на продавачката, може да накара някой да си купи нещо. А намусените госпожици, на които все пречим, не са най-подходящи.
Браво за урока, който си дала на момичето. Заслужила го е, а дали нещо е влязло в главата - въпрос на научна фантастика.

injnina, супер идея!може би трябва да променя заглавието на - На пазар като на BG пазар

nighdaugter - наистина тъжната равносметка е такава-късмет е да попаднеш на продавачка продавачка:-)