Прочетен: 1651 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 12.11.2007 11:59
"Ще ви направя живота черен!"
Обещание дадено - обещание прието!
Цената на стачката е ясна -озлобление и изкупление.
Озлобени, учителите се завърнаха по класните стаи и след като не получиха и желаните обещания, самите те започнаха да раздават.Ред е на учениците - да изкупват. Вини много -всякакви и всечии. На общество, на правителство, на медии, на синдикати, на семейство. Няма да правя анализи на причините и следствия, дъвкахме ги месеци. Дъвкахме ги, но явно не достатъчно, защото на децата сега яката им засядат.
"Ще ви направя живота черен!" - обещава госпожата по музика. Тази пък, по рисуване, обявява,че време за рисуване -няма, стачката го е изчерпала."Вадете тетрадките и пишете, който не успява да запише,не мога да го мисля". 4-5-6 урока наведнъж, за вкъщи..да не са се мотали мързеливците два месеца, а да са се самоподготвяли.От много време времето изтече . Единственото останало време е времето за доказване на това как и учителите знаят да отмъщават. Всъщност - и това е урок, учи на нещата от живота. Подготвя от рано за злобата на деня, за омерзението и вечното недоволство.
Те не се предадоха, а продължиха да бият барабаните - ДО победата! До победата над идното поколение, което сърба попарата на социалната несправедливост. Всъщност - на кой му пука, вече и на децата не им.Защото-каквото почукало, такова се обадило. Моралните щети са нанесени, квалифицираните специалисти за ремонт на морала са високо платени. А на кой му се плаща???
Важното е, че училищните дворове са пълни и училищните раници - също. Важното е, че оцеляването е възможно. Важното е, че има и такива, които успяват да реабилитират учителската професия. Те си знаят какво им коства.Само така и не разбрах - защо недооценените преподаватели със самочувствие на ощетени професионалисти не хвърлиха яростно оставките си?Защо не смениха неблагодарната си професия с друга-далеч не толкова емоционално изчерпваща и социално омерзена? Защо? От любов към децата?!Не, не вярвам!
А децата са схватливи и то много. Като кучетата - ако ги озлобиш ще те разкъсат и един ден ще ни го върнат тъпкано, когато времената се сменят и ние сме слаби и немощни старци, а те диктуват правилата. И ако питате мен ще сме си го заслужили:)))) е ние баш не, ама покрай сухото гори и суровото:)
Важното е, че има и такива, които успяват да реабилитират учителската професия. Те си знаят какво им коства.Само така и не разбрах - защо недооценените преподаватели със самочувствие на ощетени професионалисти не хвърлиха яростно оставките си?
Далеч съм от идеята да поставям учителите под един знаменащшел и Вие сте съвършено права,че лошите такива са си били винаги лоши, ще останат лоши и зли, независимо от цифрата, с която се измерва месечното им трудово възнаграждение. Тъжното е,че поради тях важи поговорката-покрай сухото гори и суровото.
Поздрави!
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора