Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2007 15:09 - История, съшита с бели конци
Автор: benra Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1082 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 09.11.2007 16:21


фактологическо продължение на "от две кокошки, едната поне е с данни за патица"

Преди найсет години Благоевград беше един от най-модерните български градове. През него беше преминал Корпусът на Мира и сякаш вълшебна пръчица бе докарала Европа-та на юг от столицата.Още по онова време, когато тютюнопушенето не беше обявено за тотален обществен враг, в Благоевград, по европейски, се бяха смилили над непушачите. Което се оказа проблем - Додо все още не пушеше, аз все още се тежкареех с някакви тънки пуретки. Европеизацията се оказа малка треска в колелетата на вечното ни приятелство :
- Ай в левия салон - с агресивна настойчивост предложи Додо - все пак дъщеря на полковник е, нали разбирате...
- А неее! За  в дясно сме! - аз пък точно възраждах прогресивните си идеи. Дори една година по-късно щях да се заключа в СУ, рамо до рамо с бъдещото Ново време.
Имаше да си спорим с До, за лявото и дясното, и не е ясно коя щеше да излезе по-приятелката, ако не бяха двамата младежи с прогресивни и никотинови възгледи. Трудно ги фокусирахме през гъстия цигарен дим, но пък така загадъчно-обекаващо ни се усмихваха, чеее... 
   Естествено,  десния салон- за пушачи- беше претъпкан и естествено, единствените две свободни места бяха на онази маса, с двамата. Въпреки този очеизваден факт, ние застанахме посредата на салона, така че разговорите да могат да секнат и присъстващите на спокойствие да се възхитят на прелестната гледка. Да видят какви две изящества е довял северният вятър или по-скоро-докарал гръка Костас. След дъълъг миг на кратко онемяване и последвал дъжд от покани,  настанихме двете си стройни тела на местата, набелязани при самото влизане. Момчетата се оказаха не толкова забележителни, колкото центъра на града, но за вечер - убиване на времето ставаха. Плюс това имаха огромното предимство не просто да знаят коя е най-известната дискотека в града, ами да я притежават.Е не и двамата де, таткото на единия. Ще ме простите, но името му не помня, вероятно към днешна дата синът има още 5-6 нощни заведения със стаички за отмора над тях.  Додо също не му помни заглавието, макар онзи дълго време, след въпросната вечер, да й пращаше сърцераздирателни писма. Тя го отряза жестоко обаче.Бил смотаняк, пък и пушел.А тя си имала принципи! Е-нА й принципите! Сега можеше да е една видна Мадам, а не прост шеф на търговски отдел.Обаче полковникът е доволен!Здраве желаем, за което!
   Въпреки,че свалка не стана, момчетата доста се постараха - барчета-марчета, цветя на масата,( макар ние силно да се съпротивлявахме срещу този псевдо-романтичен жест), танци до зори - виж те си бяха напълно доброволни.
 - Да се прибираме, че след 2 часа трябва да пея!!!!- изпитът на Додо беше по пеене.Нали знаете,че всеки добър педагог трябва да има меден глас загорски и думите му да се реят из класната стая  като "Излял е Делю хайдутин" из Космоса.
- Споко бе, те като те видят само и са те пуснАли!-окуражи я бъдещият собственик на 5-6 нощни локала, с единствената надежда, непристъпната До най-накрая да стане пръстъпна за напористата му ръка. 
- А не, изчезваме! - и още неизрекла фразата, като същинска Пепеляшка се завтече към изхода
Добре,че не я изпускам от поглед, защото аз от край време не съм така непристъпна и принципна като нея, баща ми не е полковник, нямам проблеми с пушачите и също така отвреме навреме се отегчавам просто да танцувам. Но виждайки, носещата се към вратата Додо нямах друг избор, освен да отблъсна новопридобидата си благоевградска любов с премерена доза драматизъм:
- Сбогом! не ме чакай! ние отиваме на изпит! - и да се втурна подир приятелката си, в случай,че изпусне пантофката си да съм първата намерила я. Не носеше резервни обувки, пък  Благоевград и тогава не беше малък град.
Изпитът мина като насън.Аз му дремнах на една пейка, а моята любима кандидатстудентка срази изпитната публика с изкусна смесица от алкохолни изпарения и вроден талант. 
- Оставаме!? - приключенския дух на Додо, събудил се веднъж не можеше да бъде приспан така бързо
- Оставаме!-аз от своя страна нямах нищо против оставането в каквито и да било приключения
- Е да де, ама баща ми? - стори ми се, че додовия нос леко пое път към горната устна
- Остави на мен! - както вече съм споменавала, някога някъде, аз съм по гениалните решения на тривиалните проблеми.
Петнайсетина минути по-късно, набутани в две съседни телефонни кабини обяснявахме на родителските си тела как за наше, и тяхно, огромно съжаление, въпросният кандидатстудентски изпит не се е състоял. Но да не се притесняват.Ще се състои - утре! Голям кошмар, ама няма как - ще останем още един ден и утре, веднага след изпита, се метваме на бързия влак и сме при тях. И - Благоевград не е нищо особено, град като град, така и не сме имали време да го разгледаме.
   Което щеше да си остане полу-истина, защото вместо да разглеждаме забележителности се върнахме в армейската квартира, уредена от армейския татко, строполихме се на две съседни армейски легла, убедихме се една-друга как дремваме за час и след това - приключенията продължават. Събудихме се в тъмна нощ.Е, слава Богу, не беше съвсем нощ, все още имаше отворени капанчета, където да хапнем пица на крак. Хапнахме и без думи се върнахме в топлите все още легла.
 Сутринта ,незнайно защо, вместо да поемем към гарата на града, поехме към шосето за София.Сякаш краката ни знаеха, че имаме приключение за случване.
- Гледала ли си "смъртта на стопаджийките"? - след 20 часа сън приятелката ми беше готова за подвизи
- Аха, нищо особено...- виждах как спира една софийска лада с малко дете на задната седалка.
Добри хора, дори по домовете ни откараха.Симпатично семейство бяха.
Майка ми отвори вратата  с думите:
- Следващия път прояви въображение, а не ми разказвай истории, съшити с бели конци.
Много глупаво бях пренебрегнала факта,че тя е университетски преподавател. Но...послушах я и от тогава не съшивам историите си с бели конци. Избирам внимателно детайлите и цветовете. Полковникът, обаче, не ме разкри. Не знам тая армия как си обучава шпионите?!




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. injnina - Разказваш
08.11.2007 18:19
интересно интересни неща!
Поздрави!
цитирай
2. maymi - :))
08.11.2007 20:23
Стилът и езикът са страхотни.
Поздрави!
цитирай
3. benra - :-)))
09.11.2007 09:28
maymi, injnina,
Благодаря!Дори, когато пишем, уж само за собствено удовлетворение, чуждото одобрение гъделичка мнооого приятно:-)
цитирай
4. deinata - хъм
09.11.2007 12:34
дали, в някое капанче задимено, клуб или...
и сникотина се справям в денса ме бива, би могло едва ли не :))))
цитирай
5. benra - deinata,
09.11.2007 12:51
понеже, обаче, защото,може би :-))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4393234
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031