Изгубих си Моят BLOG.BG.
И се ужасих -ами сега?! Нали уж избрах, защо  балотаж?! Да не би да няма полиизборност и да трябва да избера един да бъде моят БЛОГ. След като се отърсих от първоначалния шок реших да помисля.Бива ме в мисленето, много ми се отдава обикновено, друг път просто ми се удава.
Естествено мислите ми тръгнаха по причинно-следствена линия. Всеки избор се основава на някакви критерии, значи трябваше да избера по какви критерии  да избера МОЯТ Блог.биджи. Лесна работа -със замах написах :
1. Да е интересен 
точка едно и запецнах.То хубаво да е интересен, но по какви критерии да ми е интересен?
  - да е актуален, да засяга проблеми, които ме вълнуват?
 - да ме кара де се смея, да ме размишлява???
Или пък може би 
 - да ми разказва за нещата от живота, който не съм живяла?
 -Да е пътепис и да ми описва местата, в които не съм била?
 - Да ми разкрива емоции, които не познавам?
 а защо не политическо есе - х ем ми разказва нещата от живота,който не съм живяла, хем засяга проблеми,които ме вълнуват, едновременно описвайки ми места, на които не съм била.
 Почти да извикам ЕВРИКА(емотиконче с лампа на главата)! И се сетих(емотиконче с удивителна) -любовта!Много ми е важна любовта във всичките й проявления, затова тя, любовта-вечната или преходната, платоническата или плътската- задължително трябва да присъства  в моят блог.биджи. От любовта по аналогия се сетих за поезията - какво по-красиво от душа нарисувана в мерена реч, от потоци мисъл изляти от думи, от магически хорми на въображението, въплатени в стих. Ами разказите, онези случки, неслучили се може би никому, но толкова реално описани,че ставаш част от тях . ..
Заболя ме глава, разстроих се сериозно и звъннах на психоаналитика си :
 - Спешно е!Страдам от тежко психическо разстройство. Не мога да дефинирам желанията и потребностите си, емоционалната ми еготичност се  полизирла дементивно, семиотичната й възприятийна анангиоза е нарушена! - паниката раздираше слушалката и радиовълните трепереха от ужас.
 - Идвай! - категоричен бе Идиотов.
Посегнах да затворя ейджтитипиблогбиджи и Моят BLOG.BG ми намигна - беше се качил някъде нависоко, вляво, и ми гледаше сеира. Ухилих му се  - такъв е моят блог - хем има всичко, което ти душа иска, хем от раз ти спестява трийсетачка.