Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2007 09:57 - от две кокошки, едната поне е с данни за патица
Автор: benra Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1651 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 26.10.2007 13:07


- Гледала ли си “Смъртта на стопаджийките” – попитах докато подръпвах полата си. 
Додо ме погледна с еееей такива очи, после погледна възкъсата ми пола, после вдигнатият палец и очите й плувнаха в съжаление, че ме е послушала

*
Беше лятото на изпитите, лятото на новото начало. Аз кандидатствах в СУ, тя в Благоевградския. Не помня точно защо точно в Благоевградския, вероятностите,които ми се въртят в главата са
a)защото баща й я държеше изкъсо, а Благоевград е достатъчно далеч, за да може изкъсото да стане издълго

b)защото темпераментът й е южен, макар възпитанието да й е северно

c)защото Благоевградският Университет бълва най-добрите педагози
От позицията на днес вариант C) ми се струва най-малко възможен. Но факт беше, че моите изпити вече бяха зад гърба ми и аз като истинска волна птичка и предана приятелка можех да я покрепя в трудния път до педагогиката и Благоевград.

- *
Три часа по-рано седяхме във влакЪТ.Или поне си мислехме, че това е влакЪТ. Един месец без дъра-бъра, ало-ало и в 5 на.. е доста, да не кажа прекалено, за най-добри приятелки. Додо беше, и все още, е най-добрата ми приятелка.Колкото бяхме различни, толкова бяхме и еднакви. С времето някои различия се уеднаквиха, а някои еднаквости се отдалечиха, но тя константно си е най-добрата и приятелка.
Може би е коректно да обясня, че това се случи преди толкова достатъчно години, че единствения възможен превоз до Благоевград да е сутрешния влак.:  
И така:
Срещата ни беше цял половин час преди тръгване на трена, естествено под часовника на Централна гара-София. И двете сме любителки на точността, пък и нямахме търпение да си разкажем-коя, какво, с кой, как, защо и 10 минутки след виждането ни под часовника, вече седяхме във втора класа на бързия влак  София - Благоевград.Дъра-бърато, знаете, е безвремево, но в един момент осъзнахме, че подозрително дълго сме в купето, а влакът все така неподвижно си стои .То, купето, вече беше по-запълнено и Додо реши да попита една леля, седяща срещу нас,  дали знае защо се бавим.Лелята ни погледна , вдигайки едната си вежда и даде грешния отговор:
 - Оoo, има още три минути – след като направи все пак сверка с часовника на ръката си.
- Как три минути? Не трябваше ли да тръгне преди 15?- учудването на Додо бе породено от пълната увереност,че знае часът на тръгване. Все пак баща й го бе повторил само окло 14276 пъти.
Лелката й хвърли един поглед, пълен с назидателно недоумение.Нещо от типа кви ги дрънкаш, бе момиче!, което накара Додо да продължи безсмисления, според мен, разговор:
-  Нали това е влакът за Благоевград? 
- Не, За Пловдив е...-- жената само дето не зацъка укорително на разсеяността ни
Как за Пловдив?,какъв Пловдив?в Пловдив няма педагогически, а и да има ние не отивахме там .Грабнахме, там каквото носехме и в момента, в който краката ни усетиха твърдия перон под себе си влакът за Пловдив ни свирна за чао. Леко насмешливо ни свирна, ама нейсе.
А сега накъде?
Това е екзистенциалният въпрос, който си задава всеки отговорен към бъдещето си човек, преди да поеме по пътя на живота.
Накъде де…
Додо повтаряше като в транс:
- Изпуснахме влака, няма рейс, изпуснах си изпита. Баща ми ще ме убие!
Тя иначе е голяма куражлийка. Да кажем-куражлийкаТА е, обаче мисълта, че свободата безвъзвратно си отива я обезсмели, временно . Знанието,че влакът за Благоевград най-вероятно вече е в Перник не я зареждаше с особен оптимизъм и вяра в утрешния ден. Утрешния ден без изпит по пеене би бил катастрофа.
След като се измъкнахме от пероновия лабиринт, чудейки се как така сме объркали пероните, та нали и двете бяхме чели таблата, се озовахме отново под часовника. Той неумолимо скъсяваше времето за размисъл. Тик-так(само че наум).
- Ще отидем на стоп! – гениалността винаги ми е била присъща
- На стоп???? – от своя страна Додо знаеше от опит, че гениалността ми не винаги е гениална
-Имаш предвид да спрем някой с кола и да ни закара до…? 
- Благоевград! – триумфално потвърдих посоката на мисълта й аз.
Нямаше да позволя един влак да провали бъдещето на най-добрата ми приятелка. Явно и тя нямаше да го позволи, защото прегърна идеята ми почти веднагически.Е, не прояви очаквания от мен ентусиазъм, но все пак от две кокошки поне едната трябва да има потенциал на патица.
*
Бяхме стигнали някак си до западния изход на София –  сменихме 2 рейса, един трамвай и извървяхме един километър пеша, за да заемем уж стратегическа позиция. Обаче все още, де факто, си бяхме на изходната точка.На 200 километра от Благоевград и на някакви си 15-на от бащата на Додо-полковника.
- Гледала ли си Смъртта на сотпаджийките?-отново ви връщам в началото на разказа, в момента, в който махайки енергично на минаващите коли, аз правя опити да разведря увесилата вече нос кандидатпедагожка.
На До обаче не й беше смешно, ама изобщо даже. Пробвах се да й разкажа филма, обаче тц, не мина.
Беше вперила поглед в идващите коли и все й се привиждаше ту колата на баща й, ту на съседа от петия етаж, ту виждаше полковника как слиза от някакъв рейс…Дори по едно време ми се стори, че гледа храстите с копнеж.
Може чакането да ни се е сторило дълго тогава, но сега си давам сметка, че 15-на минути на пътя са си нищо.Като се замислиш - има момичета дето живота си прекарват по междуградските шосета и какво- не се оплакват.
Ето - бленуваният шофер спря бленуваната си Лада пред нас и бленувано ни заяви,че е готов да ни закара до края на света. Учтиво му обяснихме, че не сме за края на света, и за Пловдив не сме, в Благоевград отиваме, на изпит…Додо говореше и не знам защо излъга човека,че и двете сме на изпит. Мислих обстойно над това й твърдение  и вечерта я попитах – А бе, До, да не би полата ми нещо..а?
- А не не, идеална си ти беше полата, много намясто – успокои ме тя. До винаги е можела да ме успокои.
Човекът с ладата ни закара до някакво си село преди токавашния Станке Димитров, сега Дупница. С удоволствие щял и до Благоевград да ни метне, обаче жена му,балдъзата, прасето…а бе някаква драматична пречка имаше , не помня вече детайлите.Помня само ,че още  вдигнали не вдигнали палци и едно лъскаво возило с гръцка регистрация се закова пред краката ни. Гръкът, явно врял и кипял, по българските пътища назнайваше малко български:
- Блягоевград?Знае Блягоевград,закара Университет! 
- Супер!Мерси – и двете не вярвахме на лудия си късмет
- Обича Лили Иванова?Аз много обича Лили Иванова, аз луд Лили Иванова – гръкът си беше типичен приказлив грък.
И колата се запълни с Лили Иванова.Дететелинии, детелиниии, Благоевград ела ни ти, ела!
Мъжът наистина обичаше Лили Иванова и като не спираше да бърбори как идва България рядко(вероятно имаше предвид често)как българия момичета хубаф, как ние хубаф..ни пускаше Лили след Иванова и Иванова след Лили.Ние двете кимахме възпитано с глава и тихичко, и не така възпитано, се кикотехме на задната седалка. Хич не му се продължаваше пътя на нашия нов гръцки познат, когато ни остави пред университетските двери, обаче ние го уверихме, че повече нужда от помощ нямаме, чакат ни приятели и не, няма да ни закара навръщане, защото тати ще си ни прибере.Тати е полковник.
   - Не, не съм гледала Смъртта на стопаджийките, готин ли е? - ухили ми се доволно-дяволито Додо, докато сверяваше на таблото мястото на утрешния й изпит
- Е, ти чак сега ли загря? - както казах  от две кокошки едната поне трябва да е с данни за патица.


Тагове:   данни,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sowhat - страхотен разказ бенра
26.10.2007 10:40
знаеш ли и аз имам такава приятелка но не додо ,а аз бях додо ,а тя мария и така пътувахме по същият начин ...
сега тя е в канада ,а аз -на майната си
и винаги вземам хлапета на стоп
цитирай
2. benra - Благодаря!
26.10.2007 11:51
Пътуването на стоп си има своето очарование, макар че не знам ако след години дъщеря ми ми сервира подобна история...аз как бих...:-))))
цитирай
3. shania16 - твоят разказ ме върна години назад
26.10.2007 15:24
спомените ме стоплиха...)))
благодаря ти:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4392751
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031