Сънено ми е. Дъждът ми напомня, че нямам камина.
Всъщност тук, в офиса имаме. Преди година-две , в изблик на зимен ентусиазъм предложих да я запалим.Попитаха ме дали съм добре.А бе съвсем добре си бях, идеално дори.Че какво лошо има да бумти камина в офиса, и то в стаята за събрания?! Какво по-хубаво събрание от събрание пред камината. В нашата фирма събранията са наречени с гръмкото название  митинг. Ама са някакви митинги от ултрадемократичен тип - без плакати,без лозУнги и обикновено без ефект.  На митинг пред камината с чаша асеновградски мавруд, реколта 96-та. Не ви ли звучи идилично?!НЕ ви ли звучи пламенно?! Ама било забранено пиенето през работно време.Буквояди.Да не повярваш,че работя сред мъже...
 Всеки ден камината ме посреща тъжно - още си е украсена с миналогодишните, по-миналогодишните и още по-миналогодишните поздравителни коледни картички. Леко са прашасали, защото и чистачката ги подминава небрежно.Цялата камина е прашасала всъщност, като че ли е някаква невидима камина. Имаме и едно куче-касичка до картичките, пак мой изблик. Всъщност е булдог-касичка, булдог, хранещ се с пари за купон. Ама само аз го храня, горкият, шкембето му дрънчи на празно. Влизам в офиса и с тъга цъкам дистанционното на климатика. Представям си огън и страст...
- Тоя климатик пак се прецака, духа студено - колегата почва да ръчка нещо по копчетата
Аз си позиционирам дупето на радиатора, който симулира топло. И си мечтая за камина. Айсикюто ми мига - в 10:00- meeting.

Запали камината :)))
Поздрави :)

Отивам за брикети