Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2007 15:01 - Когато отказах никога-то
Автор: benra Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2109 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 30.06.2010 16:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Винаги съм мислела и твърдяла, че връзките, завързани край морския бряг се изпаряват в момента, в който под краката ти няма нищо друго освен асфалт и  крякане на чайки можеш да чуеш само на запис. И то в случай, че си или  орнитолог или мазохист. Аз лично предпочитам да си пускам звуци от океана.Затварям очи и потъвам в синьо и екзотика.Но...отплеснах се.
Та ... удрях се уверено в гърдите - гадже от море?Аз?Да Да!?Демек - да ама не!
Или иначе казано -абсурд, а бе никога бе!
Да да, ама не!
   Онова лято беше много лудо - някакви емоционалности идваха и си отиваха, сърцето ми уж се намираше, уж се оказваше не намясто. Бях си въобразила,че между приятелството и любовта има само една крачка.А и не само, бях пристъпила. Де да знам, че няма нужда да се моря.
 Обаче морето бе планувано безгаджево. Приятелката ми и аз. Истината е, че аз нямах против да съм с онзи дето ми подкосява краката, обаче не й го признах по простата причина , че подобно признание едва ли щеше  да й помогне да се измъкне от себеотричането, в което беше нагазила здравата. Метнахме се на самолетчето и зад нас остана столицата с всичките й екстри, емоции и дупки. Всъщност, това се случи доста преди годините на многото дупки по улиците. Тогава всичко се запълваше своевременно.Партията не спеше. Така че в София оставихме само емоционалните си дупки . 
  Почивката започна славно - в Бургас ни чакаха приятели, бяха ни намерили супер хотел. Три дена веселие, веселие и пак веселие. Единственото кофти беше,че тогава комарниците не бяха популярни, а както знаете, освен на туристите, хотелите край брега са любимо средище и на комарите. Теорията на литературата обаче свърши добра работа. В онези три нощи почти захаресвах Снежана Зарева. Ако не ме беше скъсала, нямаше да разполагам с комароизтребител (вероятно и вие сте изпадали в самозаблудата, в която помъквате учебник на почивка).Вярно-ръчен, но ефективен. Ефективно убивах комар след комар, докато ефектно подскачах на леглото(сега като се замисля и матраците трябва да не са били много популярни). Теорията на литературата е голямо нещо, да знаете, не е за пренебрегване!Съвет от мен - ако сте студент и случайно ви се случи да дискутирате с госпожа Зарева теоритично- литературни въпроси, за нищо на света не наричайте проф. д-р Никола Георгиев -  Кольо Георгиев. Ако изпитът не е минал, двойката Ви е в кърпа вързана. Пак се отплеснах...
  И така - 3 дена купон в Бургас и после - ММЦ.Ама не това ММЦ, което познавате сега , онова беше съвсем различно ММЦ.ММЦ-то! Барчета, дискотеки, гъмжило от народ. Джим джам русначе нямаше. Беше си истински младежки морски център и ние като едни видни младежки бяхме баш в центъра на центъра. Половината Магура беше там, другата - на Слънчев бряг. На Магурата Магура дефакто нямаше. За по-младите да поясня, че не става въпрос за пещерата Магурата. За една софийска Магура иде реч, но ако започна да ви обяснявам ще си изпусна нишката на идеята.  Хем си бяхме като у дома си, хем у дома беше достатъчно далече, за да е всичко Супер. Аз и Алекс, приятелката ми Алекс, прекарвахме върховно. Кефът бе пълен до степен аз изобщо да не си мисля за оня дето караше пеперудите да ме превземат, а тя да забрави колко много се мрази. Чувствах се неотразима, фатална, убийствена, център, докато една вечер не ме изхвърлиха брутално извън очертанията на собствените ми очаквания. Както казах в ММЦ си бяхме сред наши и един от тия много наши, естествено неимформиран за моите любовни експерименти и с някакви стари спомени за отношенията в така наречената ни компания, ме осведоми как вечерта преди да дойде в ММЦ  бил на мноо як купон(тогава фразата мноо як беше неоткрита планета все още, но смисълът беше същият).И на този мноо як купон срещнал въпросният (за краткост ще го наричаме Х)наш общ приятел. Х. не бил сам! С гадже бил. Натискали се май. Единият от нашите лежерно ме попита познавам ли гаджето на Х. Бе как да не го познавам, като очите си я знам тая глупава патица - ми идеше да кресна.Но предпочетох да изпадна в стайна депресия. Алекс се обиди, че й навлизам в територията - депресиите били запазени за нея, не можело аз така изведнъж да ги обсебвам. Не можело ли! Аз съм готината, тя - онеправданата, такова било правилото каза.
  Хич не ме интересуваше. Идиотът Х ме беше унизил.
    Пльоснах се на леглото по гащи и мразих цялото мъжко народонаселение 1-2-3-4-5 часа. После съм заспала. На сутринта продължих с лежането по гащи и с мразенето. Алекс каза, че й писнало от мен и демонстративно отиде сама на плаж. Тъкмо щях отново да заспивам, защото някак си мразенето ме изморяваше, когато някакъв представител на най-презряната от мен част от човечеството се появи в рамката на вратата. Влезе, застана, впери поглед в мен и замря :
  - Теб не са ли те учили, че се чука? - срязах опита му да ме пита какво правя.Тонът ми му подсказа, че в този момент мразя всичко дето е с различна полова анатомия от моята, значи - и него.
- Амии...приятелят ми изгоря на плажа и...едно момиче ми каза,че ти имаш ...- егати смелчагата! егати! ще я убия тая Алекс, да ми праща някви...обаче изрекох :
- Ей там на тоалетката има едно за мазане, ходи си го вземи и изчезвай! -ама изобщо пък нямаше да съм любезна с някакъв си там ..навлек, кво кат е готин
- И престани да ме зяпаш, да, по гащи съм, още нещо???!!!- и демонстративно му дадох да разбере,че и отзад не съм за изхвърляне.
       Всъщност и той не беше, никак даже, амааа никааак, както се оказа по-късно.Оказа се и , че крачката между приятелството и любовта може и да бъде правена, но не и от мен. А пеперудите...те  не са били никакви пеперуди, а вероятно киселини от тъпите пици на Магурата. Х. страдА, дори плакА в краката ми, беше повече от задоволително. Върховен душевен оргазъм. Голямо чудо като е бил на купон с братовчедка си. Минало. Да не е бил.
   Съпругът ми до ден днешен казва, че когато е видял ярастните искри, изскачащи от очите ми е решил - Тя е! изгледът на бикините ми отзад просто е бил бонус-мотив!
Та, мисълта ми е - никога не казвайте никога! Не знаете какво може да изпуснете.


Тагове:   отказах,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cris55 - хе,хе
19.10.2007 15:07
браво, страхотно е...
цитирай
2. benra - :-)))
19.10.2007 15:09
Самата истина е:-)))
цитирай
3. cris55 - аз ти
19.10.2007 15:12
вярвам-безусловно! и на мене все ми се случват странни неща, така че въобще не се учудвам...и дълги години на щастие с момчето от морето...
цитирай
4. benra - :)
19.10.2007 15:17
Мерсии!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2906354
Постинги: 737
Коментари: 12613
Гласове: 29396
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031