Постинг
09.10.2007 11:58 -
Частица от Аз
Излъгах всъщност, казвайки, че ми е непоетично.истината е,че когато ми е никакво ми е най-поетично.Тогава чета стихове, тогава въздишам по стихове,тогава мерената , а бе и немерената, реч ме възклицават. Ако някой ме накара да се самообясня, най-вероятно бих го направила в стих. Винаги съм се чудела защо..До конкретен отговор не достигнах, но вероятно, най-вероятно, защото съм си такава.Тъп отговор, и на мен не ми се нрави, обаче засега е единствен.
Понеже днес си размишлявам и за модата(не само днес), знам -стиховете са демоде. Някак си лигаво стоят на фона на съвременната динамика.Луна, звезди и аз и ти...къде ти!Светът е доста по-технологичен, терминологичен и екзистенциален. Ама много ексистенциален.Направо потенциално екзестенциален. На мен и екзистенциалността, обаче, често ми идва стихово. Е, отблъсквам я...щото нали таковата демодирана, но егото ми я записва.Не за друго, част от мен е, а не върви да изхвърляш част от себе си.Най-вече екзистенциално погледнато. Предлагам ви частица от себе си, но моля, не я изхвърляйте.
***
Понеже днес си размишлявам и за модата(не само днес), знам -стиховете са демоде. Някак си лигаво стоят на фона на съвременната динамика.Луна, звезди и аз и ти...къде ти!Светът е доста по-технологичен, терминологичен и екзистенциален. Ама много ексистенциален.Направо потенциално екзестенциален. На мен и екзистенциалността, обаче, често ми идва стихово. Е, отблъсквам я...щото нали таковата демодирана, но егото ми я записва.Не за друго, част от мен е, а не върви да изхвърляш част от себе си.Най-вече екзистенциално погледнато. Предлагам ви частица от себе си, но моля, не я изхвърляйте.
***
Повиках тишината със мълчание,
отвърна ми мисловен тътен-
като разголващо признание
на врачка спряла те сред пътя.
Обгърнаха ме мисли-като дреха
от синтетична и немилваща материя
уж търсех в самотата си утеха,
а диагноза ми поставиха-истерия.
Реших да се разголя-кво пък толкова,
душевно & телесно откровение...
Нарекох копчетата болка
И късах методично, с настървение.
Сега се търся-дрехите и...себе си,
(разголвайки се хвърлях хаотично)
И, много моля, ако ме намерите,
предайте ми Душата - Лично!
Това е много хубаво, за съжаление никой не може да те намери , освен ти самата .:))
цитирайИзмамно спокойствие
в тишината потърсено
душевно разголване
неосъзнато подирено
откровение
до цинизъм достигнало.
С такава диагноза поставена,
сред другите да бродиш
оставена,
с душа лирично настроена
с мисли за нещо красиво,
в свят обгърнат от сиво.
Търсиш дрехите шарени
намираш желания неизказани,
за всички
така нетипично,
поглеждаш ги в очите
толкова ЛИЧНО.
цитирайв тишината потърсено
душевно разголване
неосъзнато подирено
откровение
до цинизъм достигнало.
С такава диагноза поставена,
сред другите да бродиш
оставена,
с душа лирично настроена
с мисли за нещо красиво,
в свят обгърнат от сиво.
Търсиш дрехите шарени
намираш желания неизказани,
за всички
така нетипично,
поглеждаш ги в очите
толкова ЛИЧНО.
Търсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора