Постинг
05.10.2007 09:44 -
Ескимо в началото на една седмица
Обичам Ескимо, сладолед Ескимо, онзи най-обикновения - класик, на Дарко. Има дни, в които един сладолед Ескимо ми е достатъчен, за да охладя стреса. Понеделниците принципно са ми нелюбими, но един Ескимо винаги би могъл да направи делничния преход към вечерта различен.
Водена от тези размисли се шмугнах в невзрачно кафененце "под колоните".Невзрачно, невзрачно, ама с витрина на Дарко. Платих си чинно 60-те стотинки и след подробна инструкция в кой край на витрината се намира МОЯТ сладолед, вече предусещах вкуса на ледена сметана, прегърната от дискретен шоколад. Заставайки пред витрината периферното ми зрение отчете присъствие. Свикнала съм с присъствия, всякакви, до степен да не ги забелязвам. В мига , в който сладоледът вече студенееше на дланта ми, чух тихо изречени, всъщност изхриптяни, думите :
- Моля, купи ми един сладолед, не съм яла сладолед от години
- Уфффф, аман - досада прониза мислите ми.
Но онова мое аз, неконтролируемото, извърна поглед от витрината и срещна едни възрастни, не.., едни стари очи, прикрити от забрадка. Бабата беше толкова, толкова стара, видът й беше толкова измъчен, че ръката ми просто сама се протегна.
Всъщност какво от това. Един сладолед, един ескимо...в крайна сметка той прави понеделниците различни.
Всеки, който битува в центъра е обръгнал на подобни баби, на деца с котенца, на деца с бебета, на създания, ощетени от природата.Протегнатите ръце толкова често ни препречват делника и празника, че им свикнахме . Не просто свикнахме, опознахме ги, разбрахме, че колкото и да им даваме те все ще си нямат, защото...нямането е бизнес, доходен и доходоносен.И защото там, зад ъгъла, шефът брои стотинките на бабата, на бебето, на...
Обаче...Обаче..колко ли баби не са яли сладолед от години.Отговорността не е моя, но разбрах - ескимото събужда другата в мен, онази, която не се е научила да изпитва досада, горката.Уффф!
Отивам да си купя Ескимо.
Водена от тези размисли се шмугнах в невзрачно кафененце "под колоните".Невзрачно, невзрачно, ама с витрина на Дарко. Платих си чинно 60-те стотинки и след подробна инструкция в кой край на витрината се намира МОЯТ сладолед, вече предусещах вкуса на ледена сметана, прегърната от дискретен шоколад. Заставайки пред витрината периферното ми зрение отчете присъствие. Свикнала съм с присъствия, всякакви, до степен да не ги забелязвам. В мига , в който сладоледът вече студенееше на дланта ми, чух тихо изречени, всъщност изхриптяни, думите :
- Моля, купи ми един сладолед, не съм яла сладолед от години
- Уфффф, аман - досада прониза мислите ми.
Но онова мое аз, неконтролируемото, извърна поглед от витрината и срещна едни възрастни, не.., едни стари очи, прикрити от забрадка. Бабата беше толкова, толкова стара, видът й беше толкова измъчен, че ръката ми просто сама се протегна.
Всъщност какво от това. Един сладолед, един ескимо...в крайна сметка той прави понеделниците различни.
Всеки, който битува в центъра е обръгнал на подобни баби, на деца с котенца, на деца с бебета, на създания, ощетени от природата.Протегнатите ръце толкова често ни препречват делника и празника, че им свикнахме . Не просто свикнахме, опознахме ги, разбрахме, че колкото и да им даваме те все ще си нямат, защото...нямането е бизнес, доходен и доходоносен.И защото там, зад ъгъла, шефът брои стотинките на бабата, на бебето, на...
Обаче...Обаче..колко ли баби не са яли сладолед от години.Отговорността не е моя, но разбрах - ескимото събужда другата в мен, онази, която не се е научила да изпитва досада, горката.Уффф!
Отивам да си купя Ескимо.
Стиига бе. Удивително! Допирателните са показателни, мамка му и живот...
цитирайтака си е...мамка му и живот!да хапнем по ескимо!
цитирайтази баба и аз я видях преди няколко дни. дори й оставих нещичко, въпреки че не съм привърженик на цялата история. просто ми прозвуча прекалено жално.
между другото - лошото е, че покрай всичките тези има и наистина нуждаещи се хора. тъжно е.
цитираймежду другото - лошото е, че покрай всичките тези има и наистина нуждаещи се хора. тъжно е.
Търсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
