Постинг
03.10.2007 11:38 -
Сутрин по време на стачка
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2192 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 03.10.2007 11:58
Прочетен: 2192 Коментари: 14 Гласове:
0
Последна промяна: 03.10.2007 11:58
В последните седмици всички говорят и пишат за учителската стачка. Дори почнахме да се поздравяваме с познати, имащи ученици със:
- Стачкувате ли?
Един такъв мил и тържествен поздрав, и някак приповдигнато звучи. И въобще всичко е приповдигнато.От училищата звучат патриотични песни, улиците са пълни с майки с деца, с баби с деца, с деца с деца.Точно като на празник. Само дето не е. И поводът не е празничен.
Аз съм от майките с деца до едно време, към обяд детето ми става дете с деца, а аз мобилна майка, т.е. майка ,звъняща на всеки 30 минути по мобилния
- Къде сте?
Към 6 отново ставам майка с дете, уморена майка с неуморно дете.
Стачната ми сутрин започва, както всяка друга с тази разлика,че на рамо не мятам препълнена с учебници ученическа чанта(много моля, ако е възможно, образователната реформа да засегне и теглото на учебниците). Раница с учебници няма, но има чанта с ролери:
- Мамо, моля, поноси ги малко ти, аз ще ги мъкна цял ден!
- ще ми скъсат чорапогащника - измъквам се аз - а и не аз ще ги карам
- а защо си обу пола? - недоумява елеганса ми детето
Не ми се спори, стачка е, а и сутринта в огледалото се видях шик.
Та вървя към офиса с ролери и дете и водя разговор на тема - колко лева е нормално да харчи едно 11-годишно по време на стачка. Разговорът е икономико -социален и аз умело се възползвам, за да направя дневен разчет на примерна учителска заплата, с цел онагледяване пред най-скъпоценното ми аджеба защо толкова протестират учителите им.
- ама на Ани й дават 20 лева - явно лекцията ми е леко неясна за подрастващото , затова сменям подхода.
- на Ани и 200 могат да й дават, аз не отговарям за Ани, а за теб. - спестявам обаче репликата, че видиш ли като почне сама да си изкарва парите, тогаваа..а и ние едно времее....
- мамо, мамо, виж я ТАЯ. - дъщеря ми видимо не ме слуша, а е впечатлена от нещо.
Центърът обаче е пълен с хора, бързащи за работа и аз не мога веднага да фокусирам обекта , разсейващ аудиторията ми, откъсвайки я от важността на словоизлиянието ми. С пръст не се сочи! - е правило преподадено някъде около 3-тата година(затвърдено през 4-тат, 5-тата и т.н. ) и нарушено в този момент. А-ха да продължа на тема - как да се държим в обществото и съзирам:
Дама на средна възраст, цепка до цепката(отпред), на ревера - лентичка- "достойно заплащане за достоен труд", в ръката цигара.Учителката крачи и пуши, пуши и крачи.Размахването на ръката явно е професионално обусловено.
- Мамо, тя не знае ли, че е много грозно жена да върви и да пуши.Пфу, много е грозно...а е и учителка, представяш ли си?!?! - отвращение изкривява палавото личице на момиченцето ми. Аз си замълчавам безкоментарно.
Всъщност стигаме до офиса в мълчание. Всяка от нас със собствените си мисли. От тук нататък денят ще протече стачно предвидимо.
- Стачкувате ли?-посрещат ме леко вяло колегите
- Дааа- ухилено ме изпреварва детето
- И ние - вялостта става още по-вяла.
Ех, ентусиазъм му е майката, ен-ту-си-аaaa-зъм!!!
- Стачкувате ли?
Един такъв мил и тържествен поздрав, и някак приповдигнато звучи. И въобще всичко е приповдигнато.От училищата звучат патриотични песни, улиците са пълни с майки с деца, с баби с деца, с деца с деца.Точно като на празник. Само дето не е. И поводът не е празничен.
Аз съм от майките с деца до едно време, към обяд детето ми става дете с деца, а аз мобилна майка, т.е. майка ,звъняща на всеки 30 минути по мобилния
- Къде сте?
Към 6 отново ставам майка с дете, уморена майка с неуморно дете.
Стачната ми сутрин започва, както всяка друга с тази разлика,че на рамо не мятам препълнена с учебници ученическа чанта(много моля, ако е възможно, образователната реформа да засегне и теглото на учебниците). Раница с учебници няма, но има чанта с ролери:
- Мамо, моля, поноси ги малко ти, аз ще ги мъкна цял ден!
- ще ми скъсат чорапогащника - измъквам се аз - а и не аз ще ги карам
- а защо си обу пола? - недоумява елеганса ми детето
Не ми се спори, стачка е, а и сутринта в огледалото се видях шик.
Та вървя към офиса с ролери и дете и водя разговор на тема - колко лева е нормално да харчи едно 11-годишно по време на стачка. Разговорът е икономико -социален и аз умело се възползвам, за да направя дневен разчет на примерна учителска заплата, с цел онагледяване пред най-скъпоценното ми аджеба защо толкова протестират учителите им.
- ама на Ани й дават 20 лева - явно лекцията ми е леко неясна за подрастващото , затова сменям подхода.
- на Ани и 200 могат да й дават, аз не отговарям за Ани, а за теб. - спестявам обаче репликата, че видиш ли като почне сама да си изкарва парите, тогаваа..а и ние едно времее....
- мамо, мамо, виж я ТАЯ. - дъщеря ми видимо не ме слуша, а е впечатлена от нещо.
Центърът обаче е пълен с хора, бързащи за работа и аз не мога веднага да фокусирам обекта , разсейващ аудиторията ми, откъсвайки я от важността на словоизлиянието ми. С пръст не се сочи! - е правило преподадено някъде около 3-тата година(затвърдено през 4-тат, 5-тата и т.н. ) и нарушено в този момент. А-ха да продължа на тема - как да се държим в обществото и съзирам:
Дама на средна възраст, цепка до цепката(отпред), на ревера - лентичка- "достойно заплащане за достоен труд", в ръката цигара.Учителката крачи и пуши, пуши и крачи.Размахването на ръката явно е професионално обусловено.
- Мамо, тя не знае ли, че е много грозно жена да върви и да пуши.Пфу, много е грозно...а е и учителка, представяш ли си?!?! - отвращение изкривява палавото личице на момиченцето ми. Аз си замълчавам безкоментарно.
Всъщност стигаме до офиса в мълчание. Всяка от нас със собствените си мисли. От тук нататък денят ще протече стачно предвидимо.
- Стачкувате ли?-посрещат ме леко вяло колегите
- Дааа- ухилено ме изпреварва детето
- И ние - вялостта става още по-вяла.
Ех, ентусиазъм му е майката, ен-ту-си-аaaa-зъм!!!
Колегата ни Лалю Метев обяви гладна стач...
Преди националната жп стачка България ча...
Тая телевизия ...
Преди националната жп стачка България ча...
Тая телевизия ...
Говори ми!
Аз моята я заточих при баба и и дядо и ,защото я водих пет дена на работа и повече не издържах! :))))))))
цитирайАз моята я заточих при баба и и дядо и ,защото я водих пет дена на работа и повече не издържах! :))))))))
снощи по телевизора показаха едни учители, който си играят на дартс в учителската стая и ъв средата на мишената е министъра на образованието (забравих му името) и се хилят.
Хубаво е покрай тия стачки, че ще се видят истинските лица на даскалите, и родителите да знаят на какви хора си поверяват децата.
цитирайХубаво е покрай тия стачки, че ще се видят истинските лица на даскалите, и родителите да знаят на какви хора си поверяват децата.
Искам си го:-)))
цитирайДа ти го свие детето...:))))))))
цитирайнас ни бяха привикали..да подкрепа.И аз понеже съм една подкрепяща(истината е,че учителката на дъщеря ми до миналта година е страхотен, уникален педагог)-отивам.изтъпанчва се една леля на импровизираната трибуна- 100кила в клин и туника и се изцепва-аа, не ща родителска подкрепа, щото родителите са интриганти! Била видна математичка, се оказа.Видно беше,че е видна..видяхме я.
цитирайе то сто кила можеш ли да не ги видиш?!:)))
цитирайи туника..не забравяй:-))))
цитирайза милиони!:)))
цитирайТъжно, но факт:) обаче свежо разказано. А покрай стачката в детската градина ние пък открихме компютърните нинджи - това е лошо. И се почна що нямаме интернет в къщи, що този компютър не става за тази игра, ама защо не ми запишеш незнам си какво. Трагедия. мисля, че родителите трябва да стачкуват, че да имат достатъчно пари да си дадат децата в частни училища и да се измъкнат от системата с кога ми скимне ще сме болни, кога ни скимне ще стачкуваме и т.н. защото безплатното образование е вече мит в Бг.
цитирайа ми се смееха едно време че млад съм се оженил, прекалено млад съм бил станал баща. Ама ето отплаща се младостта ми, сина е във възрастта позволяваща му сам да се гледа.
П.П. benra, мен пък не искат да ме викат за подкрепа, не знам защо, пък и на края на миналата учебна година директора на сина ми не пожела да дойде като помолих да го викнат на родителската среща, а аз съм такъв симпатяга:))
цитирайП.П. benra, мен пък не искат да ме викат за подкрепа, не знам защо, пък и на края на миналата учебна година директора на сина ми не пожела да дойде като помолих да го викнат на родителската среща, а аз съм такъв симпатяга:))
дали има издигнати някакви другr искания и претенции, които не са икономически
цитирайискания са с 1/2 уста, защото ако образователнета система се промени и се направят необходимите реформи, голиема част от тия боклуци, триебва да продават семки по гарите, където наистина им е мястото.
а и за друг репортаж се сетих как една учителка казваше, че искат достойно заплащане, защото не може 1 осмокласник да получава 700лв. заплата, защото ходел да работи ъв ниекакво барче след училище, а тя да получава 300...и тая въоще не се възмути, че децата са принудени да работят от най-малка възраст, а му завидя за парите - ето това е педагог-хуманист и човек който възпитава ъв гражданско поведение :-)
цитирайа и за друг репортаж се сетих как една учителка казваше, че искат достойно заплащане, защото не може 1 осмокласник да получава 700лв. заплата, защото ходел да работи ъв ниекакво барче след училище, а тя да получава 300...и тая въоще не се възмути, че децата са принудени да работят от най-малка възраст, а му завидя за парите - ето това е педагог-хуманист и човек който възпитава ъв гражданско поведение :-)
туй ми беше думата, щот ми се струва че с едни прилични съкращения и навременни реформи ще се получи и повишението на заплащането
цитирайМного е лошо, когато всички са прави..!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора