Във вятъра думите

загубиха смисленост

завихри ги, вдигна ги,

високо отнесе ги..

От вятъра думите

се счуха за викове -

накъсани, никакви,

безредно разхвърляни

Със вятъра думите

изгубиха пътя,

посока различна поеха.

И гръм ги удари

И дъжд ги намокри

И буря от букви

Вилня над полето.

Така е-

Щом думите хвърляш

На вятъра.

***

Колко пъти думите ни не означават нищо. Мислим ги, преживяваме ги, насищаме ги със себе си, изпълваме ги с чуства, а след произнасянето им сякаш се загубват.Загубват себе си и нас. Уж подредените прецизно букви се оказват хаотични звукове, реещи се в пространството. 
 Ето, случи ми се - в миг на безметежност зададох въпрос, нищозначещ и нищотърсещ, нищожен дори. Не вложих нищо в него, дори въпросване не вложих.А се върна като бумеранг, оказа се, че случайно изстреляните думи смислено са паснали на реална битийност.Иди обяснявай после,че думите ти са били нищожни и безосновни, че любопитството ти е било просто думи ,заради самите думи. Друг път - нощи наред обмисляш фраза, изглажаш я, шлифоваш я, всяка буква изпълваш с послание, паузите също, аранжираш погледи, жестове. Реалното я поглъща и се оказва,че мълчанието е по-силно изразно средство. И замълчаваш бездумен, а смисълът, с който си ги изпълвал се посипва по главата ти.