Студено...
Смут.
И после трясък,
но няма блясък,
само невидима скреж.
Събуждам се, одеалото ми е на пода. Вдигам го и се увивам.Навън е тъмно.Решавам да не гледам часовника.
Гори,
душата ми гори
и съска
топи ме,
после ме разлива.
Отново се събуждам. Котката се е свила на кълбо до гърдите ми и мърка ли мърка. Избутвам я в другата половина. Още е тъмно.Няма да гледам часовника.
Безбрежие
и аз на бряг,
очаквам лодка,
без лодкар.
Небрежно
вятърът-другар
в краката ми посипва
пепел.
За трети път. Навън се е извила буря.Ставам и затварям прозореца.Раменете ми настръхват, понечвам да се шмугна в леглото, когато пресъгналите ми устни ме отвеждат в кухнята. Вода. Утринта надниква през пердето и се отразява в чашата .
Усмихвам се.Мога да поспя още час.

Усмихваш се...значи си силна.