Раз-мислям се дали, понеже, и както, защо...и прочее елементарни баналности, държащи почти всяка жена за полата. Дърпат ми полата, яката, и ниската талия върви към коленете. Не обичам внезапните разголвания, затова се отдавам на раз-мисли.Разни, естествено, и естествено-абсолютно ненужни.
 Лятото се изниза очаквано бързо, за щастие беше и все още е очаквано топло. Обичам топлината. Очакваното разголване ми е далеч по-приятно от неочакваното и го практикувам, с удоволствие.Имам обаче сериозен проблем с климатиците.Всъщност изобщо не се разбирам с тях, антагонисти са ми..през лятото...зимата ги гледам с друго око.Вероятно причината е в раменете. Климатиците аналогично ме подсещат за колегата вдясно, готин, ама климатизиран.Което си е проблем!От години изгарям от желание да му сменя гардероба.Не само лятото, не само..просто всеки сезон подбудите са различни, но стремежът ми остава незадоволен.Незадоволеността винаги е крайно незадоволителна и много раздразнителна. Той, вероятно по някакъв начин, успява да ми чете мислите. Смени си гардероба.Поръча петкрилен с надстройки до тавана, вгради го.А бе малко го мота фирмата, скъса му нервите и т.н. Но какво да го правя- то номерът не е само в четенето на мисли, но и в разчитането им. Факт е, че моите не ги разчита. Друго си мисля-свършва му отпуската, понеделник ще е на линия и кво - пак климатик на 16.То,вярно,че мъжете в една определена възраст избират все по-малки номера, обаче алоооуууу, 16 е прекалено малко, дори за климатик.
Както и да е..отплеснах си раз-мислите. Налага ми се да ги посъбера и да видя откъде тръгнах и какво беше.Момент, налага се да пусна климатика, лято е.