Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2017 13:21 - ПОЧИТАНЕ НА БОЖИЯТА МАЙКА
Автор: sourteardrop Категория: Изкуство   
Прочетен: 661 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

"Ние се молим на всеблагата и
всенепорочна Божия Майка - и Тя се моли за нас.
Прославяме Нея, която превъзхожда всякаква слава,
а Тя приготвя вечна слава за нас самите.
Често И казваме: “Радвай се”, и Тя моли Своя Син и Бог: Сине мой възлюбени, дай им вечна радост за това, че Ме приветстват с радост.
* * *
Силата на молитвата например се състои в това: да отваря и да затваря небето, да превръща огъня в роса.
Чия молитва е особено силна?
На небето - молитвата на Божията Майка ( с Твоите свети и всесилни молитви) и на светиите; на земята - молитвите на свещениците, поставени от Бога до самия Му престол -да се молят за себе си и за хората ( за греховете на народа, сторени по незнание - Евр. 9:7), молитвите на преподобните, на отшелниците ( само неговото лице ще приема - Иов 42:8).
Леността към молитва от страна на християните е причина за оскъдняване на вярата, надеждата и любовта, а оттам и за греховете и беззаконията, за душевните и телесните беди.

Братя мои, молете се на Майката Божия,
когато бурята на враждата и злобата въстане в дома ви.
Тя,всеблагата и всесилната, добре и предобре може да умири човешките сърца. Мирът и любовта произхождат от единия Бог като от свой Извор, а Владичицата е в Бога, едно с Бога и като Майка на Мира - Христа, копнее
и се моли за мир в целия свят, още повече - сред всички християни. Тя има благата сила с едно движение на ръката Си да прогонва от нас поднебесните духове на злобата, тези незаспиващи и упорити сеячи на злоба и вражда между хората; и на всички, които с вяра и любов прибягват под Нейния мощен покров, бързо, скоро подава мир и любов. Ревнувайте и сами за опазването на вярата и любовта в сърцата си; а ако не се грижите за това сами, няма да се удостоите с застъпничеството на Божията Майка за вас пред Бога; при това сами винаги усърдно и благоговейно почитайте Майката на Всевишния Господ; защото достойно е, наистина, да Я ублажаваме, Богородицата, присноблажената и пренепорочна, по-висша от цялото творение, Застъпницата за човешкия род. Старайте се да възпитате в себе си дух на смирение, защото Самата Тя е смирена, както никой друг от смъртните, и с любов гледа само към смирените. Той (Бог) милостно погледна смирението на рабинята Си, казва Тя на Елисавета, в Бога, Спасителя мой (Лук. 1:48, 47).

Св.Йоан Кронщадски

image

ПОЧИТАНЕ НА БОЖИЯТА МАЙКА
(Рождество Богородично)
В Новия Завет Божията майка се споменава сравнител­но рядко.
Светите евангелисти Матей и Лука разказват за раждането на Спасителя; св. евангелист Йоан описва сват­бата в Кана Галилейска, където присъства и св. Богороди­ца и в края на евангелието си я споменава отново, когато тя стои при кръста. В Деяния апостолски св. Дева Мария е упомената само веднъж, в първа глава, където се моли с учениците и с другите жени и пребивава заедно с тях.

Поради тази оскъдност на сведенията протестантите виждат в култа към Богородица, заемащ огромно, наис­тина централно място в живота на Църквата, нещо прив­несено отвън, чуждо на духа на древното християнство; виждат в това почитание идолопоклонство. „Къде в Биб­лията е разказано за Рождество Богородично, Въведение, Успение и пр., за да празнуваме и ние тези събития? – пи­тат те – къде? Всичко това са човешки хрумвания и късни измислици.”

За да си отговорим на тези въпроси, които наистина са основателни, ще използваме разсъжденията на големия богослов и проповедник свещеник Александър Шмеман.

Към религиозните явления (към тяхната оценка) има два подхода, които условно ще наречем външен (подход „отвън”) и вътрешен (подход „отвътре”). Външният под­ход това е подход, основан на доказателства. „Докажи, че има Бог. Докажи, че Христос е Бог, докажи, че в тайнството евхаристия хлябът става тяло Христово, докажи, че има друг свят и пр. и пр. „докажи” – и аз ще повярвам. Ако не ми докажеш – няма да повярвам”. Това чуваме твърде чес­то от невярващите и скептиците. Ако се замислим обаче над всички тези „докажи”, ще установим, че този подход „отвън” е неприложим не само към същността на религи­озните явления, но и към живота въобще. Той е приложим само в сферата на естествените науки. Да докажем, че во­дата’завира при 100°С и замръзва при 0°С – можем. Но да докажем, че Моцарт е по-велик композитор от Бах или че Яворов е по-голям поет от Ботев – не можем. Както не мо­жем да докажем нищо, което се отнася до вътрешния свят на човека, до неговия вътрешен живот, до неговите радо­сти и скърби, съмнения и вяра. Или иначе казано: истина­та, красотата, доброто не се доказват. Светът на духа не се измерва със скали, не подлежи на научни експерименти, не се изчислява по формули.

Това естествено ни води към втория метод, към подхода „отвътре”. Именно този метод, без дори да си даваме смет­ка, ние ползваме в нашия истински, а не отвлечен живот; именно чрез него ние живеем. Например, когато обичаме един човек, ние откриваме у него качества, които другите не могат да видят. Пред нас се разкрива неговата вътреш­на същност, която е скрита за външния поглед. Но пред нас тя се разкрива чрез любовта, близостта, непосредстве­ното познание. Така, вместо да броим „отвън” колко пъти се споменава името на Иисусовата майка в този или онзи текст, да опитаме да поставим въпроса за нейното почи­тание в нашата вяра по друг начин, а именно в съгласие с този вътрешен подход.

И ако нашата вяра в Христос – продължава свещеник Шмеман – дори нищо да не знаеше за Неговата майка ос­вен това, че тя е съществувала и се е казвала Мария, то и този едничък и най-прост факт би бил достатъчен да я по­знаем и да видим в нейния образ всичко, което св. Църква е видяла, чула и е разпознала за тези 2000 години. Казват ни: „В Библията нищо не е казано за раждането на Мария и нейната смърт”. Но след като наистина е съществувала, тя се е родила и починала. Нима нашата любов към Хрис­тос, нашата вяра в Него може да бъде равнодушна към това, което е започнало в света, когато се е родила в него тази, на която е било съдено да стане Негова майка? Нима, ако ние вярваме в абсолютната, божествена единственост на Христос и на това, което Той извърши в света, ние няма да съсредоточим нашия умствен, духовен взор и върху же­ната, която Му е дала човешки живот?

С други думи, именно от любовта, само чрез любовта дарувано, извира цялото почитание към Божията майка. И пред нас сега, а и винаги ще стои само една възможност, само един избор: дойдете, вкусете и сами решете какво е това – измислица и митология или истина, живот и кра­сота, които сами себе си доказват чрез своята жизненост, дълбочина и красота.

Ако разгледаме иконата на днешния празник, няма да открием нищо необикновено. Родилката св. Анна лежи на постелята, новородената Мариам е положена до нея; около тях край леглото са изобразени св. Яким и още няколко жени. Това виждат телесните ни очи. Но ако погледнем иконата с духовния си взор, ще си дадем сметка, че с нея Църквата ни открива не една и две дълбоки и вълнуващи истини. С тази икона Църквата сякаш ни говори, че ражда­нето, че идването в света на нов човек е дивно и необясни­мо чудо. А изобразеното раждане на бъдещата Богоматер -е наистина чудо на чудесата. „Защото това е началото на един нов необикновен и неповторим човешки живот. Раж­да се личност, чрез която като че ли ще бъде пресътворен светът и на този свят се дарява нов човек като негов жи­вот, като негов път, като негово творчество.” (Александър Шмеман „Почитане на Божията майка”).

Днес, от разстоянието на две хилядолетия ние отлично знаем чие раждане, чие идване в света празнуваме. Ние сме наясно с неповторимостта, красотата и благодатността на това новородило се момиченце; с неговата съдба и значението му за нас и за света. Ние празнуваме също така и всички тези праотци, които са подготвили неговото идване в света. Това са поколения и поколения праведни ветхозаветни мъже и жени, живели чисто и възвишено и подготвили с живота си явяването на Девата — този изу­мителен и благоуханен цвят, разцъфнал върху дървото на човечеството и събрал в себе си всичката красота, доброта и съвършенство на човешката природа.

Нея, бъдещата Богомайка, посрещаме днес като ново­родено детенце, а в нейно лице посрещаме и идващия на света Спасител. Нека преизпълним сърцата си с радост и ликуване, защото с това събитие, с този изгревносияен празник ние стъпваме на пътя, който води към пещерата Витлеемска.

/08 септември 2007 г./
Свещ. Александър ЛАШКОВ

                   



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sourteardrop
Категория: Изкуство
Прочетен: 4632469
Постинги: 5200
Коментари: 2777
Гласове: 1232
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031