Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02 13:56 - Филмът за Леа Иванова ми върна вярата в стойностното българско изкуство
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 408 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 13.02 13:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Когато става въпрос за български филм, признавам, все по-страхливо влизам в киносалона. Дори откровено отказвам. Причината не е, че не обичам българското. Напротив – обичам българското изкуство, но не на всяка цена и не като компромис. Смятам, че никой творец не заслужава изкуството му да бъде приемано със снизхождението на задължителното патриотарство. Творецът заслужава истината.
А истината от последните години, като изключим "Каръци" е, че повечето български продукции ми оставяха неудовлетворителен вкус. Истината е и, че мина доста време от последния път, в който докато гледах български филм, изпитах спонтанното усещане за онази специфична естетическа наслада, която ти позволява да не се фокусираш върху дребните несъвършенства, а напротив – те да ти дадат усещането за абсолютна завършеност. „Пеещите обувки“ се оказа филма, който същевременно очаквах и не очаквах. Защото определено натоварих с предчувствието познато име като Радослав Спасов да ми поднесе филм от класа. От друга страна – вътрешно в себе си се борех с недоверието, че ще е трудно в 21 век да звучи интригуващо напластената художествено история на една демодирана българска певица. Ненапудрената истина обаче е, че „Пеещите обувки“ме закова в креслото от първата минута и не ми даде възможност да мисля, анализирам, да ровя детайли в търсене на недостатъци. Просто и категорично ме постави на мястото ми – зрителят, който обича доброто кино. Защото този филм определено не е просто добър, той е повече от добър.

Той спокойно би могъл да бъде филм на Алмодовар, или на Уди Алън, или на Верховен, но ние имаме късмета да e на Радослав Спасов.
Историята на силната любов на Еди Казасян към красивата, талантлива и непокорна Леа (във филма Лия) минава като стоманена нишка, която споява фразите от израстването на едно талантливо момиче до огнена жена, която подчинява публиката в разказ, впечатляващ с плътност на фрагмента. Силната актьорска игра на младите актьори Рая Пеева и Юлиян Петров създава ярки образи, изградени с професионална прецизност, оставяща усещане за неподправена автентичност. Рая е категоричната Лия – силна и същевременно уязвима жена, която същевременно отрича рамката на времето си и изпитва необяснимото желание да му се доказва. Юлиян е един съвършен Еди – отдаден и първопластово дори зависим, но в дълбочина ясно прозира мъжката сила и творческа яркост. Т На премиерата на лентата режисьорът Радослав Спасов благодари на всички, които имат заслугата този филм да се случи, а аз благодаря на създателите за смелостта да случат този филм в едно време, в което малко сме позабравили да обръщаме поглед към истински стойностното изкуство и се задоволяваме с холивудски продукции на ишлеме. За мен „Пеещите обувки“ е категоричният знак, че истинското българско кино е живо. Признавам си - след края на филма веднага отворих, за да прочета още за Леа и Еди и да послушам позабравените песни на тази толкова експлозивна, харизматична, непокорна и различна българска звезда.



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2905035
Постинги: 737
Коментари: 12613
Гласове: 29396
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031