Раз-мисли :: Проклятието

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.11.2015 23:03 - Проклятието

Автор: benra Категория: Изкуство

Прочетен: 1563 Коментари: 0 Гласове:

- Красива! Боже, колко си красива!
Красива...Красива..Кра...сива!...........Притисна с длани слепоочията и стисна здраво клепачи в опит да изгони натрапчивото крещене в главата си.
- Кра...сива...Кра...сива...кра...сива.... - мозъкът й пулсираше от болка. Стисна още по-силно клепачите. Нямаше да плаче. Не искаше да плаче. Тя не плаче. Тя е силна. Силните не плачат.

- Ти си красива! - помнеше много добре, когато чу тези простички думи за пръв път. Беше толкова отдавна, а сякаш беше вчера. Мъжът беше висок и рус. По-късно разбра, че херувимската външност прикрива дяволски характер и дяволски намерения. И душата й беше красива. Тогава. Някога. Но той така и не го разбра.
- Ти си красива - очите му отразяваха красавица с катраненочерна коса, която се спускаше на едри масури до раменете, подчертавайки кожа с цвят на слонова кост. По бузите й беше избила руменина - все едно изкусен гримьор беше нанесъл фин руж по скулите, за да могат фините черти и виолетовите очи да изпъкнат още повече.
- Ти си красива - не знаеше език, на който говори, но познаваше погледа, който шари по тялото й и оценява всяка извивка. Ружът по бузите й вече беше истински. Отдавна не се изчервяваше.Беше научила, че красотата може да бъде стока.Стока, която осигуряваше много неща. Тя обичаше нещата. Много.

- Ти си красива - хвърляше няколко пачки върху смачканите чаршафи, затягаше възела на вратовръзката и отиваше при некрасивата си жена. Поне така казваше - "тя не е красива като теб, нито е умна. Не ме привлича. Ти си тази, която ме подлудява. Тя е просто...майката на децата ми"...

Просто майка, а аз съм красива...Красивите неща не са прости - така си казваше в началото. Беше удобно извинение за самотните вечери и самотните чаши със скъпо шампанско. Удобно облекло за голите оргии с познати и непознати приятели...негови. Топло одеало за студа, заменил горещата страст. Стена, отделяща я от света на простите. В този свят децата крещяха неистово, кухненската мивка беше вечно пълна с чинии и съседката звънеше за чаша захар. Беше удобно...

- Ти си красива - й каза веднъж едно момче с черна коса и замислен поглед.
- Ти си красива, но празна..
Замери го с чаша, пълна с липов чай. Той беше единственото момче, с което някога беше пила липов чай. Ароматът на липа караше сетивата й да омекват, а сърцето й да се разтваря. Наистина липата имаше свойството да лекува и тя тъкмо беше започнала да вярва, че раните от грешките могат да бъдат излекувани, когато момчето с маслинените очи изстреля - "ти си красива, но празна"...Ръката й застина на третото копче на ризата, а страните й поруменяха. Не носеше руж. Ружът не отива на липовия чай.
Очите му пробягаха някъде високо над нейните и се спряха в една точка на стената. Там някога имаше окачена икона. Подарена от баба й. За да я пази, за да я води, за да й напомня. Сега на мястото на иконата имаше празно петно. Не бяло, а сиво. Прашно. Празно. Нелепо. Сиво.

Кра...сива. Ти си кра...сива. Сива...
Не помнеше от кога седи в този фотьойл, в тази стая. От кога се опитва да събере парченцата от себе си и да пренареди думата "красива".
крава
сива
ависарк - това беше безсмислено
сирак
вика
рас
вас

Винаги букви и не знаеше какво да ги прави.Тъпа дума. Глупава, грозна. Една хубава дума можеше да има много значения, много смисли, много прочити. Тази нямаше. Каквото и да казваха хората, не беше вярно.

кра-си-ва

Чу трясък и тропот. Явно главата й беше експлоадирала.

- По дяволите! Изглеждаш ужасно! - момчето с черната коса и маслиновите очи стоеше пред нея, а погледът му хвърляше искри.
- Не съм ли красива? - думите й се изтърколиха като фалшиви перли от скъсана евтина огърлица и паднаха върху треските, покрили пода.
- Не - каза момчето, обгръщайки я здраво през рамене.
И тогава разбра - думата нямаше никакво значение...Той беше красив.

Нагоре