Постинг
26.08.2015 22:13 -
Приказка за обикновени момичета
Автор: benra
Категория: Изкуство
Прочетен: 6187 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2015 22:33
Прочетен: 6187 Коментари: 4 Гласове:
5
Последна промяна: 26.08.2015 22:33
През девет планини, през девет морета, през девет реки и девет дерета, през девет баира и едно спускане, в едно село живеела една девойка.
Да била красавица, не била. От обикновена по-обикновена била. Толкова обикновена, че всички цветя в градината искали да легнат в косите й и всички треви да погалят краката й.
Тя не съзнавала колко е обикновена, защото нямала време да се замисли каква е.
Домът й бил скромен, малък и нямало огледала. Оглеждала се в поточето, което минавало в подножието на втория баир, но не винаги й се катерело спускането, което за нея било изкачване и затова се оглеждала отвреме на време.
Когато я видело поточето се усмихвало широко. Харесвало я. Мислело, че си приличат - и нейните очи били бистри и то можело да се огледа в тях.
Един ден край поточето стрял един принц. На кон. Бял. Конят бил бял, принцът - смугъл, но очите му по-сини от синчеца, който растял покрай поточето.
Слязъл принцът от коня, загребал вода в шепите си и наплискал лицето си. После отново загребал и отново наплискал лицето си. Загребал трети път, но не плиснал водата на лицето си, а се взрял в шепите си. В сините му очи се появили малки виолетови точици, после лицето му се озарило с усмивка. Метнал се на коня и се спуснал по стръмното, към селото. Стигнал до къщата, в която живеела обикновената девойка и потропал на вратата. Потропал веднъж, потропал два пъти, потропал три пъти. Посегнал да потропа четвърти път и врата се отворила.
На прага застанала тя - била облечена в широка бяла роба, косите й с цвят на узряло жито се спускали по раменете й, обгръщали ги и лягали на кръста. Краката й били боси, а очите - виолетови с тъмносини точици.
- Видях те в поточето - казал й принца - и се влюбих в твоята красота. - искаш ли да станеш моя принцеса.
Момичето стояло като омагьосано...
А в храстите, до къщата, едно момче с ъс златна като слънце коса и свито като камък сърце чакало отговора на момичето. На неговото момиче. Чакало и проклинало всички месеци, в които я гледало отдалече и се страхувало, че ако й каже, че е най-необикновеното момиче на Земята, тя ще го погледне с виолетовите си очи, ще повдигне вежди и ще го отмине. Та той не бил принц, дори кон си нямал, само едно дръгливо магаре на име Магарчо. Как можел да си мечтае за момичето, в чиито коси искали да се сгушат цветята и чиито крака галели тревите.
Момичето, обикновеното, излязло от вцепенението, отметнало един немирен кичур и любезно се усмихнало на принца - съжалявам, непознати принце, аз не Ви познавам...пък и не съм подготвена да бъда принцеса. Все още не съм се качила да доветия баир, не съм минала през деветото дере, не съм се къпала в десетата река и не съм видяла нито едно море.
- О - казал принцът разочаровано - тогава...може би...да мина друг ден...???
А момчето в храстите се натъжило още повече
- Ееех, тя на принца отказа, та аз ли мога да се надявам. Яхнало Магарчо и тръгнало по стръмното през девет баира, през девет дерета, през девет реки и планини, за да поплува в десетото море, което му било любимо. Често правел така. Сам. Било му самотно, но...какво да се прави, си казал за пореден път - момичетата мечтаят за принцове на бял кон.
Обикновеното момиче влязло вкъщи и застанало на прозореца -
Някой ден или някоя нощ, от някъде или от тук, щяло да дойде някое момче или пък онова, което срещала случайно всеки ден и косата му блестяла като злато, и щяло да я отведе да поплуват заедно в десетото море.
Да била красавица, не била. От обикновена по-обикновена била. Толкова обикновена, че всички цветя в градината искали да легнат в косите й и всички треви да погалят краката й.
Тя не съзнавала колко е обикновена, защото нямала време да се замисли каква е.
Домът й бил скромен, малък и нямало огледала. Оглеждала се в поточето, което минавало в подножието на втория баир, но не винаги й се катерело спускането, което за нея било изкачване и затова се оглеждала отвреме на време.
Когато я видело поточето се усмихвало широко. Харесвало я. Мислело, че си приличат - и нейните очи били бистри и то можело да се огледа в тях.
Един ден край поточето стрял един принц. На кон. Бял. Конят бил бял, принцът - смугъл, но очите му по-сини от синчеца, който растял покрай поточето.
Слязъл принцът от коня, загребал вода в шепите си и наплискал лицето си. После отново загребал и отново наплискал лицето си. Загребал трети път, но не плиснал водата на лицето си, а се взрял в шепите си. В сините му очи се появили малки виолетови точици, после лицето му се озарило с усмивка. Метнал се на коня и се спуснал по стръмното, към селото. Стигнал до къщата, в която живеела обикновената девойка и потропал на вратата. Потропал веднъж, потропал два пъти, потропал три пъти. Посегнал да потропа четвърти път и врата се отворила.
На прага застанала тя - била облечена в широка бяла роба, косите й с цвят на узряло жито се спускали по раменете й, обгръщали ги и лягали на кръста. Краката й били боси, а очите - виолетови с тъмносини точици.
- Видях те в поточето - казал й принца - и се влюбих в твоята красота. - искаш ли да станеш моя принцеса.
Момичето стояло като омагьосано...
А в храстите, до къщата, едно момче с ъс златна като слънце коса и свито като камък сърце чакало отговора на момичето. На неговото момиче. Чакало и проклинало всички месеци, в които я гледало отдалече и се страхувало, че ако й каже, че е най-необикновеното момиче на Земята, тя ще го погледне с виолетовите си очи, ще повдигне вежди и ще го отмине. Та той не бил принц, дори кон си нямал, само едно дръгливо магаре на име Магарчо. Как можел да си мечтае за момичето, в чиито коси искали да се сгушат цветята и чиито крака галели тревите.
Момичето, обикновеното, излязло от вцепенението, отметнало един немирен кичур и любезно се усмихнало на принца - съжалявам, непознати принце, аз не Ви познавам...пък и не съм подготвена да бъда принцеса. Все още не съм се качила да доветия баир, не съм минала през деветото дере, не съм се къпала в десетата река и не съм видяла нито едно море.
- О - казал принцът разочаровано - тогава...може би...да мина друг ден...???
А момчето в храстите се натъжило още повече
- Ееех, тя на принца отказа, та аз ли мога да се надявам. Яхнало Магарчо и тръгнало по стръмното през девет баира, през девет дерета, през девет реки и планини, за да поплува в десетото море, което му било любимо. Често правел така. Сам. Било му самотно, но...какво да се прави, си казал за пореден път - момичетата мечтаят за принцове на бял кон.
Обикновеното момиче влязло вкъщи и застанало на прозореца -
Някой ден или някоя нощ, от някъде или от тук, щяло да дойде някое момче или пък онова, което срещала случайно всеки ден и косата му блестяла като злато, и щяло да я отведе да поплуват заедно в десетото море.
В кого всява ужас анархията !?
Епопея на незабравимата „ловърска симпли...
Предупреждение към НАТО! Русия прекъсна ...
Епопея на незабравимата „ловърска симпли...
Предупреждение към НАТО! Русия прекъсна ...
Следващ постинг
Предишен постинг
И сега... Още ли чака...
цитирайЖивял някога красив млад момък. Но злата орисница го орисала да може да казва само по една дума на година. И влюбил се момъкът. И млъкнал… седем години мълчал… седем думи събрал… и отишъл при Красавицата и й казал:
- Обичам те! Омъжи се за мен сега!
А Красавицата си извадила слушалките от ушите и казала:
- К'во?
цитирай- Обичам те! Омъжи се за мен сега!
А Красавицата си извадила слушалките от ушите и казала:
- К'во?
ще дочака...някой смел
цитирайрадвам се да те видя :-)))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора