Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2014 11:21 - За Свободата и Себеподобните
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 1969 Коментари: 0 Гласове:
9



На Един Остров, насред океана, далеч от всякакви други острови, живеел Човек. Живеел там, откакто се помнел, а се помнел, откакто живеел там.
На острова имало всякакви екзотични животинки, с които през времето, което живеел на острова, Човекът се бил научил да общува. Те също били свикнали с него и когато го срещали се държали все едно е един от тях. Приели го били отдавна, дори по своеобразен начин разговаряли. Животинките и Човекът, обитателите на Един Остров.
И макар на острова да се чувствал като у дома си, Човекът бил убеден, че неговият дом е другаде и силно мечтаел да живее сред себеподобни. Не бил виждал никога себеподобни. Т.е. - същества, приличащи на него, ако не броим стария Орангутан и неговото семейство, но бил убеден, че не е възможно да е единствен от вида си. Мечтаел си Човекът за Свобода сред Себеподобни.
И така, малко по малко, късче по-късче, стъпка по стъпка, започнал да върви към изпълнението на мечтата си е. Бил уверен, че Свобода и Себеподобни се намират на едно и също място- далеч, далеч от този остров.
Събирал дървета, изплитал въжета, построил сал. Изчакал морето да влезе в спокойната си фаза и потеглил. Животните гледали как се отдалечава навътре в морето, клатели озадачено глава и се питали - Защо? Тъжно им било, че Човекът ги напуска.
Само старият Орангутан стоял настрани и се усмихвал загадъчно.
Плавал Човекът много дни и много нощи, заливали го вълни, акула прогризала сала му, кит го обърнал, делфини го прескачали, морски тюлени го съпровождали. Но Човекът, решен и уверен, пътувал натам, към Свободата.
И ето , в един прекрасен ден, взирайки се в Хоризонта я видял – малка черна точица, която се увеличавала и превръщала в струпани странни плавателни съдове, стотици пъти по-големи от неговия сал. Зарадвал се Човекът, загребал яростно, като крещял, колкото глас има - Ето ме, тук съм!!!.
Като приближил достатъчно, за да различава нещо повече от силуети, с възторг разбрал, че наистина е стигнал до света на себеподобните му. Но странно нещо - те сякаш не го забелязвали.
- Много съм далече -си казал Човекът, скочил от сала и заплувал към брега.
Когато излязъл от водата се огледал и видяното леко го уплашило - намирал се сред бетонна гора, в която гъмжало от себеподобни. Щъкали наляво и надясно. Повечето от тях уж гледали напред, но явно не гледали никъде. Лицата им били странно безизразни.
Сигурно са такива себеподобните – казал си Човекът, който всъщност ясно осъзнавал, че никога преди не бил виждал себеподобни
В бетонната гора имало и някакви странни животни, които издавали силни звуци, по-силни от звуците, които издавал лъвът, когато се разгневял. Дори му се наложило да отскочи, защото едно от тези странни животни се опитало да мине върху му.
- Ето ме! Тук съм !- повторно извикал Човекът, но отново никой не му обърнал внимание.
Само някакви малки себеподобни, приличащи на бебета орангутани, го заобиколили и го сочели с пръст, кряскайки му неразбираемо.
Човекът решил, че за да го чуят трябва да се качи на нещо по-високо. Видял едни дъски, наредени една върху друга , покатерил си и пак извикал:
- Ето ме! Тук съм! Аз съм един от вас. Свободен съм!
Рекъл недоизрекъл последната дума и силен удар го повалил на земята. Един себеподобен държал голяма пръчка, говорел бързо и неразбираемо , гледайки го гневно и размахвайки ръце
Човекът се опитал да му разкаже кой е и откъде идва, да му разкаже колко дълго е търсил Свободата, но Онзи само ръкомахал и отвреме на време го удрял с пръчката.
Събрала се тълпа от себеподобни и всички говорели силно на неразбираемия език. Слънцето вече се скривало и наоколо настъпил мрак
Себеподобните, един по един, се разотишли и Човекът останал сам на земята.
Помислил си, че никога не се е чувствал толкова сам и неразбран.
- Самотно нещо е Свободата - казал си той - самотно и неразбираемо.
Скочил на сала и заплувал обратно към острова.

А в същото време на Един Остров мъдрият стар Орангутан говорел на животните:
- не тъжете за Човека, няма да минат и 4 пълни луни и той ще се върне.
- Защо ще се върне? – попитал един млад опосум
- Защото търси Свободата и Себеподобните – отговорил старият Орангутан 



Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4393451
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031