Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2011 11:43 - Страх лозе пази
Автор: benra Категория: Изкуство   
Прочетен: 10709 Коментари: 25 Гласове:
39


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 - Бързо, бързо, извикайте линейка , не виждате ли, че човекът умира ?
    - Да бе, умира, я го подуши, само от изпаренията му можеш да се трупясаш кьоркютук
    - Пияница някакъв
    -  Е сега като се е почерпил какво, да го оставим да пукне ли?
    - Ще полежи, ще полежи, ще изтрезнее и готово
    - А бе не е добре, не го ли виждате какъв е почервенял, някой да направи нещо!
Тълпата около падналия мъж се увеличавала, всеки коментирал, сочел, а мъжът видимо агонизирал. Плетена торбичка с хляб и нещо увито в хартия се търкаляла близо до него, едната му обувка се била изхлузила, а левият му крак стоял  неестествено подвит. Гърдите му се издигали и спадали шумно, устните му издавали хриптящ звук, а по ъгълчето им се стичала слюнка на тънка струйка.  Лицето му, доскоро пурпурно червено, започвало да добива лилави отенъци.
- Я, това е Стамен – женски глас накарал  присъстващите да откъснат очи от падналия
- Ако му е, да пукяса, пияндурника му ниеден – продължила жената, а гласът й се извисил презрително над тълпата
-  Знам го тоя, съсед ми е – пояснила – ей такъв се прибира всяка божа вечер и гони жена си и децата си по двора. Елка, жена му, побеля от него. Каква красавица беше като я излъга, сълза ненагледна, а сега на сянка мяза. Е, оня ден, излизам да простирам и я чувам как вика – недей , Стамене, недей, пожали ме, заради децата ме пожали, сиротни ли искаш да останат? Надниквам и го гледам - тоя хубостник грабнал един нож и й замахва.А-ха да я посече. Па като креснах. Викам – Остави жената, бре непрокопсанико, че ей сега ще викна милицията да те окошарят, та да мирнеме. За затвор си, говедо такова, да изгниеш там, та да се отучиш да посягаш, мизернико.. А, Елка милата, свила се в един ъгъл, като мокра мачка се свила, до стълбите и трепери. Горе малкото им, на девет е, момче – гледа уплашено и повтаря – моля ти се бе, тате, моля ти се. Седмица преди това него беше докопал изедника  и удри, удри, на дармадан го беше направил . Голямата, и голямо момиче имат, за женене и нея побийваше, ама  гледам напоследък никаква не се мярка. Прибира ли се, избягала ли е някъде, не знам.
- Жена му…Елка, Защо не го е оставила като е такъв - полюбопитствал някой от зяпачите
- Защо, защо…и аз това я питам – Защо бе, Ели, защо бе, душо – живота ти съсипва, децата ти тормози, в страх живеете, остави го.
-  Не мога, како Маро, не мога, сърце не ми дава. – ми вика, а в очите й огън гори, оживяват някак си  -  Пустото пиене, то го прави звяр, иначе знаеш го какъв е – кротък, като мушица, на мравката път прави. И всяка сутрин ми обещава,че няма глътка в уста да сложи, плаче, на колене ми се врича, като малко дете. Ама ония, неговите като се събере с тях и  го подлъжат, и го замъкнат в кръчмата…приятели му били. Не е виновен той, слабохарактерен е,влияе  се, инак не е лош. И хубава работа има, ама ако продължава така ще го изгонят. Ако и аз го оставя, како Маро, край, отишъл си е. Моля ти се, не казвай на никого, моля ти се, ще дойдат от милицията и ще го приберат. Без баща ще ми останат децата. Ще спре да пие, казвам ти, ще спре, обещал ми е.
      И тогава до събралите се хора спряла милиционерска кола, качила падналия  и го закарала в окръжната болница. 

       Възрастният мъж притвори очи и сякаш се отнесе.
    - И какво, дядка, пукнал ли е Стамен – момчетата – четири на около 15-16 години , любопитно се взираха в набръчканото лице на разказвача 

   - Не, не, дечица…спасили го. Като дошъл на себе си, докторът му казал :
   -  А си пийнал още една чашка, а си умрял. Не е шега тая работа, да знаеш
  - Да бе, ще умре – изхили се едно от момчетата – от пиячка не се умира, старче, кви ни ги разправяш. – Макар и тоя Стамен и да беше умрел загуба голема немаше да има…
- Ама Стамен пиел от малък, момче. Ей такъв, като вас бил, когато почнали да го прибират с количката вкъщи. И така, като вас бира пийвал – старият човек огледа бирените бутилки, струпани на тревата – по бира, по две, а по една ракия, а още една, така за веселие, за забава…и после с количката го прибирали вкъщи. Не ги знаете вие, ама в нашето детство имаше едни такива колички, дърва се пренасяха с тях, строителен материал, с метални колелета , а иначе дървени. Натоварвали го Стамен в такава количка и го стоварвали в двора та майка му да си го прибере. Прибирала го майка му, прибирала го, ама рано се поминала, така и не дочакала да види сина си поправен.
   - Ебати, и майка си уморил – обади се едно от момчетата
   - Бе тоя Стамен  така се е натаралянквал щото навремето са пиели некачествени работи, не е като нашто сега – бандеролено – изхили се философски друго 
- Пиенето си е пиене, деца, големи поразии прави на хората – продължи дядото
- Черният дроб ти е на пихтия – рекъл му докторът в болницата  – нищо не е останало от него. Докарал си си … И лекарят произнесъл някакво сложно име, което Стамен така и не запомнил, но му прозвучало много страшно - 
А гледам и жена ти, всеки ден идва милата, седи в коридора, нищо че й казваме, че си в реанимация и не може да те види. Седи и чака. И от нея нищо не е останало. Кожа, кости и едни очи.  Та, човече, ако искаш да имаш живот, остави пиенето. Като лекар ти го казвам и като човек. Но да знаеш – всичко от тебе си зависи!
    - това докторите много лъжат , лъжливо племе ей – заключи едно едричко момче с наболи мустачки , отпи голяма глътка от бирената бутилка и избърса уста с опакото на ръката си.
   - Сладко ли ти е ?– попита го старецът. Гласът му беше равен
   - Кое, бирата ли ? Един път е!!! Искаш ли? – момчето подаде бутилката към възрастния мъж
   - А, не не…аз трябва да вървя и без това много ви досадих с моите бръщолевения. На лозето отивам, на кучетата храна нося
   - Ама пеша ли? – зачуди се едричкото момче – че то има рейс до там
   - Ааа…пеша, аз така обичам…вървя из гората, слушам птичките как си говорят, дръвчетата как растат.А и сега -я вижте, пролетта какви чудеса е направила , всичко е бяло, зелено ,розово.. Да гледаш, да дишаш живот. Приказка е направо..приказка. -
Сякаш на себе си повтори старецът и нарами раницата си
   - Айде , момчета, бъдете живи и здрави и от мен да знаете – страх лозе пази!
   - Луд старец – каза мустакатото , гледайки как прегърбената фигура се отдалечава по стръмната пътека . – ако си мисли, че някой му вярва на измишльотините…
   - Няма да обиждаш дядо ми, бе  Мустак – от храстите изскочи дребничко момче с осеяно с лунички лице – Той е много печен дядка, ама ей така, много обича да си говори с някого. Сигурно пак някоя от неговите истории ви е разказвал. Откакто почина баба ми, миналата година, му е много тежко. Голяма любов бяха, пичове, такова нещо не съм виждал и на кино, ви казвам. За ръка се държаха, в очите се гледаха, навсякъде заедно ходеха. Идилия.  Готин е дядката, стабиляга, ама добре, че не ме скива, щото после имаше да ми чете конско. Много мрази пиячката. А е видял някой да пие нещо - ама бира ли, ракия  ли, водка ли, ликьорче ли - няма значение, веднага почва да нарежда колко е вреден алкохола. Голям трезвеник е . Даже на една сватба за майтап му сипали ракия в лимонадата. Отпил дядката и като скочил, и като хукнал, до ден днешен не им говори на тия дето му врътнали номера.  Да му се чуди човек как така никога не е пил. Той  и баща ми, и той  - не близват. И аз  затва се скатах. Ако ме беше видял лошо ми се пишеше. Иначе е точен, ви казвам…
   - А бе, пичове, какво сте ме зяпнали така, се едно извънземно видехте. Сега, да не ме вземете за страхопъзльо нещо…Я дайте натук  шишетата, че  като ви гледам какви сте пиячи, чиста гола-вода. Стамен да не се казвам, ако не ви бегам от нисък старт.




Гласувай:
39



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gwendoline - Това да не е преродения Стамен!
21.02.2011 12:45
Много интересно. Обаче засягаш една много сериозна тема - за алкохола и децата! Абсолютно реалистично си пресъздала днешната действителност, уви..
цитирай
2. benra - gwendoline,
21.02.2011 12:47
в основата на разказа е действителна случка с действителен човек...
цитирай
3. sande - Интересна история, разказана леко, увлекателно...
21.02.2011 14:23
С убедителни, ненатрапчиви внушения.

Поздрави!
цитирай
4. smile999 - Обичам да чета разказите ти. Само ...
21.02.2011 15:39
Обичам да чета разказите ти.Само теб и още двама.Истински, поучителни случки от живота, написани професионално и най-вече с човещинка.
Поздрави benra!:-)
цитирай
5. benra - sande,
21.02.2011 15:48
поздрави и на теб и благодаря, че ме прочете!
цитирай
6. benra - смайли,
21.02.2011 15:49
не знам дали е професионално, но с човещинка, определно:-)))Благодаря ти за хубавите думи!
Тази история ми е една от любимите, които съм разказвала...
цитирай
7. razkazvachka - Поздравления!
21.02.2011 16:13
Много здрава история!
цитирай
8. benra - razkazvachka,
21.02.2011 16:31
история...за здраве...
цитирай
9. kpandjarova - Чудесно написана история, с много ...
21.02.2011 21:48
Чудесно написана история,с много добър финал.А темата-актуална и болезнена.Браво!
цитирай
10. анонимен - Дааа:)
22.02.2011 10:30
Поучтелна историйка, Бенра.Дали момчето Стамен не е внукът на дядо Стамен, и да е кръстен на него.Просто го допуснах в един момент...:)
Поздрави, Бенра!
Вострото:)
цитирай
11. kosara2008 - ;)
22.02.2011 10:36
Ленинград, защото е 1976г.
Бяла нощ.
Красива улична лампа.
Човек, видимо сякаш му е прилошало се държи ,като със сетни сили, за стълба на лампата.
До него стои невъзмутим милиционер, нали е 1976г.
- Ама как може такова безразличие - възкликвам и се втурвам да помогна на човек в беда.
- Скъпа, не се притеснявай, този като падне веднага ще го приберат.

Дааамммм,
цитирай
12. benra - kpandjarova,
22.02.2011 10:48
благодаря!
цитирай
13. benra - вострото,
22.02.2011 10:49
няма нищо случайно:-))))
цитирай
14. benra - косара,
22.02.2011 10:49
дааамммм!!!
цитирай
15. rpatel - Много хубава история и поучителна. ...
22.02.2011 10:56
Много хубава история и поучителна. Обаче не всички си взимат поука.Някога и аз познавах един такъв човек, талантлив, сръчен, какви неща правеше от дърво...изкуство и мил със съседите и любезен, обаче всяка вечер в кръчмата! И като се напиеше, все едно друг човек, 2 пъти чупи ръката на жена си, къщата щеше да подпали, напил се, запалил цигара и заспал, абе ужас! Обаче така ине остави пиенето и така си и умря от него на 50 и няколко. Тъжна работа! Но поне остави лош пример и синът му сега не близва.
цитирай
16. анонимен - хмммм
22.02.2011 11:20
Много мила история, в твоя блог ли съм я чела?
цитирай
17. benra - rpatel,
22.02.2011 11:33
поучителна...човек се учи единствено от опит
цитирай
18. benra - 16,
22.02.2011 11:34
да, преди две години...освен ако не си я чела другаде, което ме съмнява-подобни истории не будят интерес
цитирай
19. stoineff - Не знам
22.02.2011 12:16
защо малкия Стамен не е наясно със семейната история! Хубав разказ! Рядко обаче има хепи енд тази история!
цитирай
20. benra - stoineff,
22.02.2011 12:25
в тази история измисленото е малко и то не е в конкретиката на случилото се. Факт е,че страхът е този, който е двигателят...в случая.А малкият Стамен не е запознат поради срам...а вместо срам трябва да е гордост
цитирай
21. stoineff - . . . а вместо срам трябва да е горд...
22.02.2011 12:46
benra написа:
...а вместо срам трябва да е гордост

Точно..
Смятам, че на всеки човек се случва да падне по пътя. Истински силните се познават по това, как успяват да станат. И се учат от грешките си.
цитирай
22. tryn - Привет, Бенра!
22.02.2011 18:42
Актуално, с умение разказано.
И забавно, и поучително...
Харесах. И ще те чета. :)
цитирай
23. анонимен - Ти мен...
24.02.2011 00:54
Уважааш ли ма ?! - казал със сетни сили.
цитирай
24. dengubara - За съжаление - не става така -
25.02.2011 01:44
макар че женицата се надява всеки ден - до края.
Майстор си, обаче, да разкажеш желаното, без да го правиш мелодрама.
цитирай
25. benra - dengubara,
25.02.2011 10:43
става , рядко, но става! Факт!Аз просто го разказах...Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benra
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4391977
Постинги: 739
Коментари: 12621
Гласове: 29486
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031