Постинг
21.01.2011 12:35 -
Обещание
Автор: benra
Категория: Изкуство
Прочетен: 5691 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 21.01.2011 12:48
Прочетен: 5691 Коментари: 24 Гласове:
54
Последна промяна: 21.01.2011 12:48
Клоните на дърветата бяха натежали от натрупания сняг. Нямаше вятър и светът наоколо беше като застинала бяла картина. И насред бялото - една черна тъмна топка. Момичето беше седнало на земята до един заскрежен храст. Беше обгърнало коленете си с ръце и леко се поклащаше. Чантата й лежеше недалеч от нея, отворена, а мобилният й телефон беше захвърлен малко по- встрани, директно на снега.
Понечи да отмине. Какво го интересуваше някаква непозната и без това вече закъсняваше за лекции. Точно в този момент мобилният й иззвъня. Rammstein-Engel.
Не, нямаше грешка. Не беше Преслава, Емилия, Камелия, мамка му, а Рамщайн.
Тя продължаваше да се поклаща апатично напред-назад и сякаш изобщо не чуваше настойчивото звънене.
- Ей, звъниш - след като той го чуваше през слушалките на ай-пода, нямаше начин тя да не чува.
Обаче момичето не реагира.
Иван не беше много по тая част. Момичешките настроения хич, ама хич не го вълнуваха. Не можеше да разбере емоционалната им истеричност, сополивите тюхкания или пък невъздържания кикот. Обаче - Рамщайн! А и тази на земята не ревеше, просто си седеше на снега. Наведе се и вдигна звънящия телефон
- Иван...ама не аз - опита се да се пошегува, но малката отново не реагира - щото и аз съм Иван...приятно ми е - и понечи да протегне ръка, но нямаше нужда, тя така и така сякаш по никакъв начин не отчиташе присъствието му.
Наведе се и й подаде апарата. Тя го взе и с енергичен жест го запрати в една пряспа отатък улицата, след което отново обхвана колене с ръце.
- Уау, много те е ядосал, а...Ма телефончето не е лошо, пък и не е виновно.
Пресече улицата и го вдигна - все още звънящ. Върна се, тя не беше помръднала.
- Нищо му няма, работи - Беше паднал върху някаква найлонова торбичка. Нали ги знаеш -хвърлят от балконите, кой къде му скимне, селяндури. Дето се вика - ще живее!
- Да пукне дано! - гласът сякаш не излезе от нея, защото тя де факто не направи никакво движение. Но понеже наоколо друг, освен тях двамата, нямаше...
- Що бе? Нокийка, кефи - продължи да прави опити да разсее обстановката. Все пак имаше някакъв напредък -момичето вече говореше
- Иван ... той..да пукне!
- Ааа...Ивановците сме готини хора, точни. Сбъркало малко момчето, кво толкова, недей така.
Хич не го и познаваше въпросният Иван, единственото, което знаеше за него, че някаква мацка желае смъртта му, докато той се опитва да счупи мобилния й телефон от звънене, събуждайки целия квартал. Ама пуста мъжка солидарност. Кой знае с какво я беше ядосал - може да е пропуснал да й се обади за Добро утро и да е накърнил нежната й, чувствителна душа. Жените много държат на тия неща. Не че разбираше защо...
- Имаш 20 пропуснати...Що не вдигнеш да се разберете. То с говорене се решават нещата (така му казваше Ели докато уж бяха гаджета - Иване, с мълчане нищо няма да излезе, искам да говорим, да общуваме)...
- Те и лъжите са говорене...Не ща да го слушам.
- Ясно, излъгал. Кво - каза ти,че има да учи за изпит, а излязъл с приятели. Ми случва се. Такива сме мъжете - имаме нужда от лично пространство, да излезем с аверчетата, да пийнем по бира, да се отрежем отвреме-навреме. Кво толкова. И вие обичате да се размотвате по МОЛовете ...Същото е.
Момичето за пръв път вдигна очи от краката си и го изгледа. Погледът й не вещаеше нищо добро.
- Ти сега да не се обидиш.
И тя ревна. С глас. Хълцаше, Раменете й се тресяха, пръстите й се вплетоха в косата и краката й конвулсивно потрепваха. Ужас! Пълен!
Единственото, което се сети да направи е да седне до нея и да обгърне раменете й с ръце. Когато малката му сестричка се чувстваше нещастна той я прегръщаше и сякаш с магия мъката й изчезваше. Така направи и сега - обгърна здраво раменете на непознатото момиче и остави сълзите да мокрят якето му.
- Разбираш ли...цяла нощ, цяла нощ не знам жив ли е...Петър казал, че катастрофирали...Ирина каза, че не знае дали е жив, в интензивното бил на някаква болница в Пловдив.В Пловдив!!!!Челно се ударили. В Пловдив!!!Пияни...Иван карал...
Не знаех, разбираш ли, цяла нощ не знаех...в 3 ми звънна Ирина и аз цяла нощ, разбираш лииии?????
Погали я по главата.
- Е добре, успокой се, нали е жив! Щом ти звъни, значи е жив - логиката беше желязна
- Да беше пукнал!Той ми обеща, обеща ми, разбираш ли, обеща ми....да не пие, когато кара. Разбираш ли!!!
- Спокойно, поплачи си, щом така ще ти олекне...Ето и аз съм Иван, почти същото е...
- Ти би ли се качил да караш пиян ако знаеш, че ще ставащ баща ?- въпросът й го свари неподготвен. Черните й очи се бяха впили в неговите и чакаха отговор, умоляваха. А изглеждаше толкова малка и толкова крехка. Внимателно отхлаби прегръдката си, сякаш от страх да не нарани малкия живот, който растеше в нея. Стори му се, че дори го усеща...Мамка му! Идеше му да намери оня Иван и хубаво да го напердаши.
- Знаеш ли какво ще направим сега - говореше й като на малко дете - ще станем от земята, защото на мен дъто ми замръзна, а за твоето не знам. После ще избършем сълзите, малкият човек не трябва да вижда как мама плаче.
Все още държейки я в прегръдка я вдигна и с лявата си ръка опита да закопчае разтвореното й яке:
- Студено е
- Ти не ми отговори..щеше ли да се качиш пиян ако знаеш, че... - гласчето й трепереше безпомощно-тъжно.
- Хей, нали е жив! Сигурен съм,че повече никога няма, никога, сигурен съм!!!
- Обещаваш ли ? - въпросът й звучеше толкова простичко
- Обещавам - изплъзна се от устата му. Обещавам, нали и аз съм Иван, то е същото...
Понечи да отмине. Какво го интересуваше някаква непозната и без това вече закъсняваше за лекции. Точно в този момент мобилният й иззвъня. Rammstein-Engel.
Не, нямаше грешка. Не беше Преслава, Емилия, Камелия, мамка му, а Рамщайн.
Тя продължаваше да се поклаща апатично напред-назад и сякаш изобщо не чуваше настойчивото звънене.
- Ей, звъниш - след като той го чуваше през слушалките на ай-пода, нямаше начин тя да не чува.
Обаче момичето не реагира.
Иван не беше много по тая част. Момичешките настроения хич, ама хич не го вълнуваха. Не можеше да разбере емоционалната им истеричност, сополивите тюхкания или пък невъздържания кикот. Обаче - Рамщайн! А и тази на земята не ревеше, просто си седеше на снега. Наведе се и вдигна звънящия телефон
- Иван...ама не аз - опита се да се пошегува, но малката отново не реагира - щото и аз съм Иван...приятно ми е - и понечи да протегне ръка, но нямаше нужда, тя така и така сякаш по никакъв начин не отчиташе присъствието му.
Наведе се и й подаде апарата. Тя го взе и с енергичен жест го запрати в една пряспа отатък улицата, след което отново обхвана колене с ръце.
- Уау, много те е ядосал, а...Ма телефончето не е лошо, пък и не е виновно.
Пресече улицата и го вдигна - все още звънящ. Върна се, тя не беше помръднала.
- Нищо му няма, работи - Беше паднал върху някаква найлонова торбичка. Нали ги знаеш -хвърлят от балконите, кой къде му скимне, селяндури. Дето се вика - ще живее!
- Да пукне дано! - гласът сякаш не излезе от нея, защото тя де факто не направи никакво движение. Но понеже наоколо друг, освен тях двамата, нямаше...
- Що бе? Нокийка, кефи - продължи да прави опити да разсее обстановката. Все пак имаше някакъв напредък -момичето вече говореше
- Иван ... той..да пукне!
- Ааа...Ивановците сме готини хора, точни. Сбъркало малко момчето, кво толкова, недей така.
Хич не го и познаваше въпросният Иван, единственото, което знаеше за него, че някаква мацка желае смъртта му, докато той се опитва да счупи мобилния й телефон от звънене, събуждайки целия квартал. Ама пуста мъжка солидарност. Кой знае с какво я беше ядосал - може да е пропуснал да й се обади за Добро утро и да е накърнил нежната й, чувствителна душа. Жените много държат на тия неща. Не че разбираше защо...
- Имаш 20 пропуснати...Що не вдигнеш да се разберете. То с говорене се решават нещата (така му казваше Ели докато уж бяха гаджета - Иване, с мълчане нищо няма да излезе, искам да говорим, да общуваме)...
- Те и лъжите са говорене...Не ща да го слушам.
- Ясно, излъгал. Кво - каза ти,че има да учи за изпит, а излязъл с приятели. Ми случва се. Такива сме мъжете - имаме нужда от лично пространство, да излезем с аверчетата, да пийнем по бира, да се отрежем отвреме-навреме. Кво толкова. И вие обичате да се размотвате по МОЛовете ...Същото е.
Момичето за пръв път вдигна очи от краката си и го изгледа. Погледът й не вещаеше нищо добро.
- Ти сега да не се обидиш.
И тя ревна. С глас. Хълцаше, Раменете й се тресяха, пръстите й се вплетоха в косата и краката й конвулсивно потрепваха. Ужас! Пълен!
Единственото, което се сети да направи е да седне до нея и да обгърне раменете й с ръце. Когато малката му сестричка се чувстваше нещастна той я прегръщаше и сякаш с магия мъката й изчезваше. Така направи и сега - обгърна здраво раменете на непознатото момиче и остави сълзите да мокрят якето му.
- Разбираш ли...цяла нощ, цяла нощ не знам жив ли е...Петър казал, че катастрофирали...Ирина каза, че не знае дали е жив, в интензивното бил на някаква болница в Пловдив.В Пловдив!!!!Челно се ударили. В Пловдив!!!Пияни...Иван карал...
Не знаех, разбираш ли, цяла нощ не знаех...в 3 ми звънна Ирина и аз цяла нощ, разбираш лииии?????
Погали я по главата.
- Е добре, успокой се, нали е жив! Щом ти звъни, значи е жив - логиката беше желязна
- Да беше пукнал!Той ми обеща, обеща ми, разбираш ли, обеща ми....да не пие, когато кара. Разбираш ли!!!
- Спокойно, поплачи си, щом така ще ти олекне...Ето и аз съм Иван, почти същото е...
- Ти би ли се качил да караш пиян ако знаеш, че ще ставащ баща ?- въпросът й го свари неподготвен. Черните й очи се бяха впили в неговите и чакаха отговор, умоляваха. А изглеждаше толкова малка и толкова крехка. Внимателно отхлаби прегръдката си, сякаш от страх да не нарани малкия живот, който растеше в нея. Стори му се, че дори го усеща...Мамка му! Идеше му да намери оня Иван и хубаво да го напердаши.
- Знаеш ли какво ще направим сега - говореше й като на малко дете - ще станем от земята, защото на мен дъто ми замръзна, а за твоето не знам. После ще избършем сълзите, малкият човек не трябва да вижда как мама плаче.
Все още държейки я в прегръдка я вдигна и с лявата си ръка опита да закопчае разтвореното й яке:
- Студено е
- Ти не ми отговори..щеше ли да се качиш пиян ако знаеш, че... - гласчето й трепереше безпомощно-тъжно.
- Хей, нали е жив! Сигурен съм,че повече никога няма, никога, сигурен съм!!!
- Обещаваш ли ? - въпросът й звучеше толкова простичко
- Обещавам - изплъзна се от устата му. Обещавам, нали и аз съм Иван, то е същото...
Хареса ми, много! Бързо се чете, държи докрая :))
Финалът е много готин. Иначе, за жалост, съвсем реален случай...
Поздрави!
цитирайФиналът е много готин. Иначе, за жалост, съвсем реален случай...
Поздрави!
Невероятно написано :)
Поздрави !
Момичето трябва да си търси обещаното повече от наследство !
цитирайПоздрави !
Момичето трябва да си търси обещаното повече от наследство !
Чудя се дали някога ще се промени(Иван 1)??? Защо имам усещането, че се ражда една нова любов.
цитирайами-тръгнах да го пиша с една идея, получи се-това:-)))Радвам се,че ти е харесал
цитирайтрябва да търси, трябва!Поздрави и на теб!
цитирайкраят е с намигване:-)))А Иван1-дано...амаа...знам ли.Петък е, трябва да съм оптимист
цитирай
7.
анонимен -
ми като е ебал най-естесвеното нещо ...
21.01.2011 15:17
21.01.2011 15:17
ми като е ебал най-естесвеното нещо е да стане баща
цитирайами..в общи линии това е така...това
цитирайЖиви, сетивно пресъздадени образи.
А финалът наистина подсказва една нова любов.
Мнго ми хареса.
цитирайА финалът наистина подсказва една нова любов.
Мнго ми хареса.
10.
анонимен -
Разказът
21.01.2011 16:32
21.01.2011 16:32
е добър, истински. Жалко, че нещата които предстоят няма да са много хубави.
Стойчо
цитирайСтойчо
Хареса ми, нещата са съвсем истински, но много редко се намират хора, като Иван 2.Поздрави!!!
цитирайпривет!
не бях го мислила така финала, но май така се получи:-))))
цитирайне бях го мислила така финала, но май така се получи:-))))
не се знае, животът е учудващо изненадващ, може пък да е някакво изключение...човек се учи от грешките си.Аз имам един разказ по действителен случай именно в тази връзка
цитирайима ги, просто рядко се разкриват:-)))
цитирайЧе пишеш хубаво, пишеш! Ама как ги измисляш, как ти хрумват?
Божа работа е това!
Пиши и благодари на Бога, а ние ще четем и ще ти се радваме.
:)))
цитирайБожа работа е това!
Пиши и благодари на Бога, а ние ще четем и ще ти се радваме.
:)))
16.
анонимен -
интересен разказ
21.01.2011 22:29
21.01.2011 22:29
за отношенията между близки и непознати-толкова прости и толкова сложни същевременно, за неспазените обещания и страховете, за силата и слабостта на любовта, за прегръдката.Интересен!
цитирайМного е хубаво...
цитирайМного ми хареса! Чудна историйка! И си пуснах и песничката за кеф ;)))) Поздрави и - нали е ден на прегръдката - имаш една от мен! ;))))
цитирайБраво, Бенра! И на мен ми хареса.
цитирай
20.
анонимен -
за 7. анонимен - ми като е ебал най-естесвеното нещо ... от Камо Сутров
22.01.2011 11:15
22.01.2011 11:15
анонимен написа:
ми като е ебал най-естесвеното нещо е да стане баща
Невероятно..... какъв остър поглед и какъв точен изказ. Изумен съм как този титан на мисълта успя да хване квинтесенцията на разказа... На колене пред него!
За мен това е логиката. Един Иван трябва да отговори за всички Ивановци
Един истински Иван е достатъчен
Това е романтичната линия, тя вдига разказа високо.
Тя трябва да го изстреля в небесата. На изкуството.
Но авторката си знае.
Поздрави.
цитирайЕдин истински Иван е достатъчен
Това е романтичната линия, тя вдига разказа високо.
Тя трябва да го изстреля в небесата. На изкуството.
Но авторката си знае.
Поздрави.
вандела, ами -първо благодаря за високата оценка!А нещата-те сами се пишат....поздрави!
16, нещо такова ама по-простичко
еленсия, радвам се да те видя!!!
цитирай16, нещо такова ама по-простичко
еленсия, радвам се да те видя!!!
autor4fun, прегръдка и от мен, в събота!!!
milenich,радвам се и за браво-то и,че ти е харесал!
катана, нали знаеш-всеки чете през собствената си призма(четенето и интерпретирането са си чисто субективни.Поздрави!
санде, авторката, т.е..аз,благодари!
цитирайmilenich,радвам се и за браво-то и,че ти е харесал!
катана, нали знаеш-всеки чете през собствената си призма(четенето и интерпретирането са си чисто субективни.Поздрави!
санде, авторката, т.е..аз,благодари!
24.
анонимен -
Много вълнуваща история ъ много ...
22.01.2011 16:01
22.01.2011 16:01
Много вълнуваща история ъ много реалана.Поздравления!Продължавай да пишеш1
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 29486
Блогрол
1. една красива вяра
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора
2. жизненонеобходима виталност
3. нещо, а всъщност- много неща
4. блогЪТ, който вманиачава
5. Четеш и после пак, и пак
6. съвършеният бирбобинг
7. Нел
8. Имане - scintilla
9. СуперБлонди
10. хубаво е, когато минава
11. Дориана - чете се на един дъх, но после мислиш дълго
12. да се чете!
13. мои раз-кази
14. Препоръчвам ви да прочетете
15. rossasommer
16. клубът на Големите хора